/Поглед.инфо/ Днес е празникът на българските студенти. 8-ми декември е ден на Св.Климент по нов стил. По стария календар ден на СВ.Климент е 25 ноември, но той днес не е популярен сред студентите, този празник се празнува само от академечните ръководства.
Сред студентите най-често празникът „8-ми декември“ се свързва със събитие от януари 1907 г. При откриването на Народния театър в София студентите от СУ се противопоставят срещу образователната и културна политика на княз Фердинант. Князът тогава затваря университета за шест месеца и уволнява целия преподавателски състав от ректора до редовия асистент и назначава на тяхно място чужденци и учители. Студентите напускат университета, а министърът на народната просвета Иван Шишманов подава оставка в знак на солидарност със студентите и преподавателите.
Напомням това, защото почти е забравена далечната 1907 година – със студенски вълнения и публичен диалог между студентите и княза. Студентите тогава успяват да върнат българските си преподаватели и да отворят университета и да не допуснат намесата на управляващите в работата на независимо висше училище. Забравени са студентските вълнения през 1963 г. когато студенти и преподаватели заедно демонстрират в София срещу намесата на властта в университетските работи, има факелни шествия, сблъсици с милицията и арестувани студенти и преподаватели. Цялата българска общественост знае, че преподавателските и студентските реакции срещу властта са част от живота на СУ. Всички знаят, че университетът стана люлка на дисидентството преди 1989 г. и там беше първият празник по повод падането на властта на Живков.
Изглежда, че днес сегашните студенти са далеч от съзнанието за съпричастност и отговорност към обществените проблеми. Но мога да ви кажа, че това не е така. Студентите и днес имат своята позиция за това, което става в държавата, за намесата на политическата власт в работата на ВУЗ-овете в България, за непоносимо ниските стипендии и недопустимите такси в държавните университети. Студенти и преподаватели са против политиката на МОН и закона за ВУЗ, според който парите следват студента. Това превръща в пазърлък прима на студенти и не дават възможност на преподавателите да произвеждат подготвени кадри. Формализмът шества из ВУЗ, защото преподаветелските заплати и след повишенията им изискват работа на преподавателите на две или три места по страната. И това не е от любов към пътуването или към парите. Това е оцеляването когато държавата не създава условия за упражняване на професията. Питаме се защо университетите не са креативните научни звена, създаващи нови технологии, както е по света. Е казвам ви защо.
По-лошото е, че повече от 80 % от студентите работят и повечето на пълен работен ден, за да могат да си плащат таксите и квартирите. Никой не мисли, че студентите трябва да учат, а не да работят. Може да се каже, че съвременната работническа класа на най-ниско платените работни места са студентите. Преподавателите са принудени да се съобразяват с положението на студентите-работници и да провеждат часовете на ниво на вечерните гимназии от едно време – вечер и за среден 3.
Принудителната работа на студентите не само не им дава възможност да се чувстват студенти и интелектуален резерв на нацията, а произвеждат самотни хора без самочувствие. Те знаят, че след като завършат с много труд и малко знания предстои да станат наемническия, най-експлоатиран слой в обществото. Не говоря за някои т.нар.елитарни вузове, в които учат децата на средния елит, които не са отишли в чужбина.
А чужбината е привлекателна. Ако не носи знания, поне носи престиж и възможност за изселване от България. Към чужбина се стремяха огромната маса студенти преди икономическата криза в т.нар. развити страни през 2008 г. Днес нашите гимназисти и студенти знаят, че на Запад трудно ще се справят със студентските заеми, няма работа, за да ги изплатят. Студентите все повече се насочват към българските проблеми, които стават техни. Но трябва време. Те не знаят от гимназията и медиите, че живеят в общество, да не говорим, че сме нация и имаме общи интереси като държава. Напротив, те занаят, че всеки се справя сам, че държавата им не струва, че българите са по-некъдърни и затова са бедни и прочее нихилистични твърдения, внушени от средното училище, медиите и политиците.
Не мога да опиша всички проблеми в нашено висше образование, които не позволяват на студентите да бъдат студенти. Обществото трябва да знае, че те са наемни работници и на тях им трябва по-скоро профсъюз да ги защитава от експлоатацията на т.нар. бизнес.
Разбира се, студентите имат своята отговорност, техните родители също. Ако обществото не може, то поне родителите, които помнят, че са били студенти да им обяснят какви са техните интереси.
Огромната отговорност, обаче, за това, че студентите отсъстват от обществените проблеми и вълнения в степента, която им е исторически отредена, носят техните преподаватели. Отдавна не сме виждали професори на протест за ниските заплати и за отнетата от закона независимост. Не сме виждали професори, доценти и асистенти да поведат студентите за отстояване на интересите им. Голяма част от тези професори и доценти са платени от чужди фондации и не се интересуват от заплатите си в университета. Заради огромната финансова и политическа зависимост от власта сме виждали ректори, избрани от Общото събрание на преподавателите, които потушават студентски стачки. Ректори колаборират с властта за пари и от страх от тези политици и закони, които задушават университета. Стигнахме до там ректор да представлява в избори партия, станала символ на корупция и беззаконие. Общото събрание на СУ не реагира срещу това. Преподавателите не поискаха оставката на ректор-политик, който беше оценен от целия български народ с най-ниска оценка. И това петно години ще стои върху университета, който единствен предствлява България в международните класации.
Студентите са отражение на състоянието на обществото. Това общество днес се опитва да се изправи срешу корупцията и беззаконието и студентите трябва да потърсят и намерят мястото си в тези процеси. Волята на студентите е изключително важна за всички. Очакваме я като осъзната и градивна позиция в най-скоро време. Оправданията вече не вървят. Всичко е ясно и е време за действия. Честит празник, скъпи студенти! Дневният ред на обществото днес е ваш, политиците трябва да се съобразяват и да следват гражданите на нашето бъдеще!
