/Поглед.инфо/ "Най-ужасно беше чакането - неизвестността, безсънието, режещата болка в корема." С това изречение започва последният роман на Джон Гришам. Началото ни хвърля в хаоса на Манхатън след краха на "Лиман Брадърс" и фондовата борса, когато сривът се разпространява като зараза и огромни финансови компании рухват като кули от карти. Това, разбира се, се отразява и на техните подизпълнители - големите юридически кантори, които започват уволнения на стотици служители.
Така се запознаваме със Саманта - главната героиня в "Планината Грей". авършила престижен университет, с обещаваха кариера, нейната фирма й предлага възможност да замине за една година като стажант без заплащане в една от няколкото предложени правозащитни или екологични неправителствени организации. Така Саманта се озовава в малък провинциален град дълбоко в дебрите на планината Апалачи - район на добивни индустрии, дървосекачи, стоманолеярни, разруха и отчаяние.
В нейната служба за правна помощ юридическата е съчетана по-скоро с работата и на социален работник, тъй като това е единственият шанс на бедните хора в района (почти няма други) да получат някаква правна консултация.
Все пак обаче най-големият кошмар на района са въгледобивните компании, които се сдобиват със суровината чрез открития метод. Проблемът обаче е, че въглищата са на около сто метра под земята. За да се стигне до тях, първо се използват тонове експлозиви и огромни екскаватори, загребващи по 150 кубични метра пръст. Тя или се транспортира наблизо с камиони, или директно се изрива с булдозери и фадроми в близките долини. Огромните земни маси пръст обаче затлачват деретата и долините. Вследствие на това потоците изчезват. За последните 20 години в Апалачите по този начин са били загубени 1600 (хиляда и шестстотин) километра притоци. Въздухът се замърсява с прах, а подпочвените води - с други отрови.
Въглищата се копаят с вагери и товарят на камиони, които ги превозват по стръмни планински пътища, съдействайки за тяхното разбиване. Тежките камиони, спускащи се надолу, често предизвикват и автомобилни катастрофи.
За около 2 години от планината се свалят 200-250 метра. Човекът успява да измени релефа и надморската височина! За компаниите калкулацията е 3 млн. тона въглища х 60 долара на тон.
Минните компании копаят въглеща докато има, после обявяват фалит, за да избегнат всякакви искове и произтичащите от тях плащания. После се появяват на друго място с доказани залежи под ново име.
Хищническото отношение на големите компании към природата води и до обзелесяване (за въгледобива дърветата не са ценен ресус, а пречка). Така, когато се излее проливен дъжд, се случват наводнения и се активират свлачища. Това Ви е познато от България, нали?
Немалка част от работата на адвокатите в тези райони е да представляват пациенти със заболяването пневмокониоза - професионалното заболяване на миньорите и служителите на въгледобивните компании. Предизвиква се от продължителен контакт с въглищен прах. веднъж проникнал, той не може да бъде отстранен и се натрупва.
Четирима от всеки десет изследвани миньори страдат от някаква степен на болестта, а 10% от миньорите с 25-годишен стаж - от по-тежката й форма. Най-тъжното е, че с адекватни мерки болестта може да бъде силно ограничена или дори напълно премахната.
Поради възможностите да наемат тълпи от високоплатени адвокати, които познават като материалните закони, така и процесуалните (процедурите), големите компании често се измъкват от плащане на обезщетения за болестта и незначителен процент от болните получават обезщетения, което отказва другите да търсят правата си.
Разбира се, романът е вълнуващ съдебен трилър, показващ интересни неща от амариканските съдебни зали, а не толкова мрачен, колкото може да си помисли човек от настоящия отзив.
Освен това, има намесен и млад и красив адвокат, който претърпява самолетна катастрофа. Брат му, негов приятел и Саманта са твърдо решени да разкрият дали катастрофата е умишлена или случайност. Дали ще успеят и какво друго ще открият, Ви оставам да научите сами.
