След традиционния събор на левицата на Бузлуджа (провежда се от повече от 20 години и не е събор само на БСП, а на левите хора изобщо) в интернет и особено в социалната мрежа „Фейсбук” се появиха иронични, злобни и пълни с присмех коментари по отношение някои снимки от събора. Основните показвани изображения са на възрастни или опърпани хора, доста глупости се изписаха и по повод фотосите на Сергей Станишев с роми.
Отделен въпрос е, че стотиците снимки на семейства с техните деца и внуци, на озарени от ентусиазъм млади хора изобщо не попаднаха в полезрението на критикарите./Още снимки: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7/
Въпреки това, да се върнем на снимките, които предизвикаха злобните и пълни с презрение коментари. Не виждам нищо по-нормално от това на събор на левицата да има хора, които не са особено заможни. Нали по дефиниция всяка лява партия трябва да защитава именно техните интереси?
По-важният въпрос е за коментиращите. Това, че хората от фотографиите не са имали шансовете, които сме имали ние, родените в центъра на София, не ги прави втора категория хора. Това, че ние сме родени десетилетия след тях, когато в света има много повече възможности за образование и пътуване, изобщо не е наша заслуга, дори напротив – тяхна е, защото те съградиха тези училища, които ни дадоха шанс на нас. Имало хора, които приличали на маймуни, изцепи се един от „умните и красивите”. Фактът, че градският транспорт на София, която минава за европейска столица, е пълен с оскотели хора, повод за шегички на техен гръб ли е или за сериозен размисъл и разговор за систематичното унищожаване на образованието и здравеопазването, на социалните системи и връзки, за фетишизирането на частния интерес за сметка на публичния? За какво е повод? За плоски упражнения в остроумие или за размишление за феодализирането на цели региони в провинцията, за повсеместното обедняване и деиндустриализация, декласация, деинтелектуализация на цялата страна?
Ако се подиграваш на и отричаш някого, само защото е социалист, това значи, че си фашист. Ако пък проблемът е, че човекът е възрастен или по-зле облечен от теб, това е морална уродливост, подправена със зле прикриван ейджизъм и нарцисизъм.
Наскоро съдбата ме срещна с полк. Иван Иванов. Възрастен пенсиониран военен, автор на статии по българска военна история и на няколко книги за бойните ни знамена. Ерудит, в отлична интелектуална кондиция, убеден социалист, искрен патриот, владее езици. Обсъждахме историята на спасяването на знамената на 4 полка, останали в плен след края на Първата световна война. Искрено съм удивен и не мога да разбера кое кара някои млади хора, пишещи по-добре на английски, отколкото на родния си език, да се мислят за нещо повече от този служил безкористно на страната си човек? Само защото той е социалист ли? Или защото е възрастен? Нека го повторя. Едното е фашизъм, другото е ейджизъм.
Сега за ромите – мнозина от тях още помнят времето на социализма с възможностите му за образование, работа, социална мобилност нагоре и пр. Това е обяснението за тяхното присъствие горе на върха. А злостните коментари по адрес на определена група хора, независимо нарочена по расов или политически признак, за пореден път показват грозното лице на „красивите”.
Нека обобщим. Ако си убеден, че една група хора трябва да имат по-голяма тежест от останалите, това те прави всичко друго, но не и демократ и либерал. В налагането на подобна „цивилизационна“ политика няма нищо демократично, най-малкото защото непросветените дебили не са чак такива дебили, нито пък „умните и красивите” са чак толкова „умни и красиви”, съдейки от пунктуационните грешките по плакатите им и омразата, която постоянно излъчват.
Така че да се върнем към руската класическа литература, където се задава въпросът: „На кого се смеете, господа? На себе си се смеете!”
