/Поглед.инфо/ Геоикономическите аспекти в началото на стопанските реформи в Китай

/Създаденото през 90-те години на ХХ век на стика на базови науки като икономика и политология понятие “геоикономика“ следва да се разбира като: (1) Стопански действия с глобално въздействие; 2) Научна дисциплина изследваща гореуказаните стопански действия и глобалното им въздействие/.

Стопанските реформи в КНР в края на 70-те години на ХХ век, започнати от ръководството на КНР, може да характеризираме като действия с ясни геополитически параметри. Ключов аспект на китайската реформа, чийто стратег е Дън Сяопин, може да се определи като стремеж на КНР умело да се интегрира в световната капиталистическа система на разделение на труда. В тази връзка ще припомним казаното от американския социолог Имануил Уолърстейн (Immanuel Wallerstein), подчертаващ, че „Капитализмът е възможен само като наддържавна система, в която съществува едно по-плътно „ядро“ и въртящи се около него периферия и полупериферия“(И.Валлерстайн. Россия и капиталистический мир-экономика, 1500-2010. „Свободная мысль“, 1996, №5).

Ще добавим и мнението на сериозен изследователи на „Третия свят“ като Владимир Крилов, който отбелязва: „В отличие от метрополиите, общества, които са въплътили в самата своя структура цивилизаторските функции на капитализма, обществата в зависимата от него периферия, се явяват структурна материализация на неговите нереволюционизиращи обществения процес консервативни тенденции“(Крылов, Владимир Васильевич ,"Теория Формаций". М. “Восточная литература” РАН, 1997, с.139).

Курсът на Пекин на интегриране в световната капиталистическа система на разделение на труда има смисъл само предвид използването на „цивилизаторските функции на капитализма“ в лицето на достигнатите от него върхове в технико-технологически и ииновационен план. Но за да стане това трябва да се избегне опасността страната да стане полупериферия или периферия на Запада, какъвто трагичен опит Поднебесната има през ХIX век. Целта на такава интеграция за КНР е привличане на преки чужди инвестиции(ПЧИ) в икономиката на Китай, както и получаане на достъп до западните пазари. При това тези ПЧИ да дават възможност да се ползват достиженията на Запада в производството на крайни производи с поне среднотехнологично равнище, а не да са насочени към нискотехнологични сектори, създаващи отделни компоненти или към създаване на инфраструктура за реализация на западни стоки и услуги.

Но за да се осъществи интеграция в гореописания формат е необходимо самият Запад, в случая Вашингтон, да се съгласи на такава стъпка. Несъмнено зад съгласието на САЩ да се позволи интеграцията на Китай има икономически интерес свързан със значително по-високите норми на печалба, които гарантира използването на китайската работна ръка с ниска цена. Но съществува интерес от по-висок порядък, тъй като PaxAmericana е в геополитически конфликт с PaxSovietica. Поради това геостратегическият интерес на Щатите е да привлекат в таази конфронтация Пекин на своя страна.

Именно тази геостратегическа ситуация и свързаната с нея сложна и нееднозначна геополитическа игра между Вашингтон, Москва и Пекин до голяма степен придава силен геоикономически привкус в началния етап на реформаторския курс на Дън Сяопин в Поднебесната. В обобщение ще кажем, че без отчитането на изключително важния „Американски фактор“ не бихме могли да получим вярна и пълна картина на „реформения процес“ в КНР и курсът на „отваряне“, осъществен от Дън Сяопин. Фактически още от самото начало на 1979 г. Щатите и КНР започват стотици съвместни изследователски и образователни проекти и програми за сътрудничество под егидата на гигантската двустранна програма - Съглашението за сътрудничество в науката и технологията /Agreement on Cooperation in Science and Technology/ (Jin Xiaoming “The China-U.S. Relationship in Science and Technology”, Paper presented at “China’s Emerging Technological Trajectory in the 21st Century”, Rensselaer Polytechnic Institute, Troy, New York, U.S.September 4-6, 2003 в https://china-us.uoregon.edu/pdf/China-US%20relationship%20in% 20Science% 20and%20Technology.pdf. Последно влизане 27.09.2019).

Формирането на „Кимерика“

През 90-те години на ХХ век нарастващите инвестиции на САЩ в Китай от една страна и разширяващия се китайски износ към щатския пазар от друга, т.е. създадената икономическа взаимообвързаност или просто казано американо-китайския икономически синтез създава условия да се заговори за „Кимерика“(Chimerica). Това е неологизъм формиран от имената на двете страни – Китай и Америка.(Този термин е „изкован“ от Найъл Фъргюсън(Niall Ferguson) и икономиста Мориц Шуларик (Moritz Schularick) през 2006 г. Първият от тях по време на „Глобалната криза“ излиза с мнението, че „спестяванията, правени от китайците и свръхпотреблението, осъществявано от американците водят до невероятен период на създаване на богаство, което допринася за глобалната финансова криза през 2008-2009 г., вж. Ferguson, Niall в "The trillion dollar question: China or America?"/Въпрос за един трилион:Китай или Америка?/, The Daily Telegraph (London), 06. 01.2019).

Определено следва да се вижда връзката между провеждания неолиберален курс от страна на САЩ и динамиката на КНР.Производственият скок на КНР е пряко свързан с „родената“ от неолибералната политика вълна на „свръхпотребление“. Като се използва положението, че американският долар е световата резервна валута в Щатите започва да се провежда финансов курс на т.нар. “Moneysupply”, т.е. „Парично предложение“. По своята същност това е неограничено печатане на „зелените пари“ от страна на Федералната резервна система(ФРС). Тези пари чрез американските банки в буквалния смисъл на думата се раздават във вид на кредити, често пъти недобре обезпечени, включително на американски домакинства. Цялата тази политика стимулира свръхпотреблението в САЩ.

В условията на включването на Китай в световната капиталистическа система на разделение на труда и нарастващи производствени инвестиции от страната на западните страни и най-вече от САЩ в китайската икономика, вълната на свръхпотребление се удовлетворява във все по-голяма степен от китайски стоки. Причината е, че американският глобализиран капитал заедно с подобни нему западноевропейски и японски такива, водейки се от капиталистическия стремеж за максимизация на печалбата, предвид ниската цена на работната ръка, съдейства чрез активно инвестиране в КНР, както и други страни от Югоизточна и Южна Азия, за трансфера на производството на редица стоки от Щатите в горепоспоменатите страни, а преди всичко в Китай.

Това прехвърляне на производство зад океана в Китай създава ситуацията, когато Щатите се деиндустриализират, а КНР се превръща в световна работилница. В тази връзка редица западни експерти критикуват, че се е проявила недооценка на последствията от горепосочената политика. До голяма степен тези изводи се оказват закъснели.

Допуснатите западни капитали несъмнено формират своята свръхпечалба за сметка на ниската цена на труда на китайските работници. Но едновременно с това те обективно повишават технологическото равнище на китайското стопанство и в крайна сметка работят за укрепване на КНР като икономика и общество.

Немалка част от печалбата идваща от продажбата на тези стоки на западните и преди всичко на американските пазари Китай използва за закупуване на американски държавни облигации. Това дава възможност в САЩ да печатат още долари. По този начин Щатите влизат в „спирала“ на натрупване на огромни задължения от една страна и „деиндустриализация“ от друга. Но в този момент североамериканският капитал се ръководи от разбирането, че тъй като в негови ръце са финансите, както и НИРД - научно-изследователската/иновационната/ дейност, то няма нищо страшно. Оказва се, обаче, че има закономерност, при която където отива производството, натам отива и иновационната дейност. А там където са производството и НИРД, то там се акумулират финананси.

Срещата на Китай с „Глобалната криза“

„Глобалната криза2008-2009 г.“ представлява сложноструктурирано явление, върху което няма да се спираме, тъй като ни интересува преди всичко отговора на КНР на тази криза, а още по-точно геоикономическите аспекти на този отговор.В момента на настъпването на „Глобалната криза“ китайската икономика е дълбоко интегрирана в световното стопанство.

Но в резултат на „Глобалната криза“ чуждите пазари започват да се свиват и затварят, рязко намаляват чуждестранните капиталовложения. Китай изпитва мощен шок от загубите на външните пазари, от спада на фондовите борси и т.н.Основният удар на „Глобалната криза“ пада върху най-бедните слоеве от китайското население. Вътрешното потребление в Китай до момента на кризата е относително неразвито, а равнищата на спестяванията на обикновените китайски граждани са много високи.Така или иначе, изпадането на Китай в зоната на „Глобалната криза“ несъмнено носи най-значим риск в редица аспекти:

(1) Нарастване на безработицата, съответно разширяване на зоните на бедност и на социални различия;

(2) Подобно развитие може да предизвика принудителен отказ от създадения в периода на реформите „китайски модел на развитие“;

(3) От геополитическа и геоикономическа гледна точка това означава загуба на конкурентната битка със „Западния проект“ с всички последствия за Китай от такава загуба, включително „отхвърляне“ на Китайската цивилизация с десетилетия, ако не и със столетие назад.

В условията на „Глобална криза“ започват да се формират различни механизми за действие, доминирани от различни идеологии, подходи на виждане на световната действителност и начините на преодоляване на кризисните явления. Ключов формат, използван на Запад за справяне с кризата е преодоляване на създадените дисбаланси и натрупаните публични дългове чрез съкращаване на публичните разходи, особено в тяхната социална част. Акцентът при този формат е във финансовата сфера. Алфата и омегата при него се изразяват с фразата „Съкращаване на /социални/ разходи“.

В Китай ръководството на страната от самото начало на възникване на «Глобалната криза» търси решения чрез поддръжка на финансова стабилност и разширяване на вътрешното потребление в отговор на снижаващото се външно търсене, както и стимулиране усъвършенстването на технологичната база на производството. Този формат може да бъде изразен чрез фразата „Разширяване на перспективите“.

Китай успява с относително благоприятни резултати да се справи с проблемите възникнали в резултат на „Глобалната криза“. Започва процес на замяна на модела на износа като ключов двигател на китайската икономика с модел на вътрешното потребление. Първоначалното впечатление е, че е осъществено успешно „меко кацане“, но нещата се оказват не така категорични предвид нарастващите разходи за поддържане на нужните темпове на растеж, които да не позволят сриване на китайската икономика. Това води до рязко нарастване на вътрешния дълг на страната.

Междувременно „Глобалната криза“ слага окончателен край на явлението „Кимерика“, т.е. относително безконфликтната симбиоза между САЩ и КНР, при която всеки преследва свои цели, но в определен период от време тези цели са съвместими. Стартира процесът на увеличаване на конфликтните зони, за което безспорно допринася тенденцията на смяна на силовите полюси в сферата на икономиката и превръщането на Китай в най-голяма промишлена държава с перспектива да стане в обозримо бъдеще най-голямата световна икономика.

Друго важно геоикономическо последствие от „Глобалната криза“ е, че китайският социално-икономически модел на развитиедемонстрира своите преимущества в рамките на „Глобалната криза“. Поради това започва да се разглежда от от различни кръгове на глобалната общественост като работеща алтернатива на доминиращия света „неолиберален модел“.

САЩ и КНР – между „Г-2“ и „Облачната война“

/Концепцията за „Г-2“ за първи път е предложена от икономиста Бъргстен (C. Fred Bergsten) през 2005 г. По-късно активен поддръжник на тази идея стават Зб. Бжежински (Zbigniew Brzezinski), който през 2009 г. на среща в Пекин, където се отбелязват 30 години от създаването на официални дипломатически връзки между САЩ и КНР, излиза публично с нея/.

В условията на смяна в глобалната икономика, където САШ отстъпват или даже вече са отстъпили/по БВП-Брутен вътрешен продукт изчислен по паритет на покупателната способност-ППС/първото място в света в полза на КНР ставаме свидетели на сложна, внимателна, многоходова и нееднозначна геополитическа и геоикономическа игра между двете страни. След като е погребан феноменът „Кимерика“ „играта“ започва да се осъществява между два полюса – Г-2 и „Облачната война“. Пространството между тези два полюса предоставя различни възможности, влияещи се от множество фактори. Първият от тези полюси може да наречем „Г-2“(на английски език е известен като Group of Two /G-2 или G2/. Инициативата за изграждане на „Г-2“ принадлежи на американския „истеблишмънт“. Под този термин се разбира създаването на неофициални специални отношения между САЩ и КНР. Същността на идеята представлява опит на същия този „истеблишмънт“ да форматира „двуполюсна схема“ на глобален баланс, подобен на този по време на „Студената война“. Тогава всички световни конфликти и сблъсъци се решават в крайна сметка от двете „свръхсили“, тъй като тяхното нерешаване би означавало термоядрена война, съдържаща опасността от унищожаване на човечеството.

Но съществува и едно сериозно различие – навремето между двете „свръхсили“ – САЩ и СССР, нивото на икономическа взаимозависимост е минимална. Съвсем друг е случаят със САЩ и КНР, където се наблюдава силна икономическа взаимозависимост. КНР е вторият най-голям външнотърговски партньор на САЩ след Канада, а също така държи най-голям дял от външния дълг на САЩ.

Следва да се каже, че официалната реакция на КНР е, че Китай не е съгласен „Г-2“ да взема решения за всички останали и предпочита многополюсния свят. Вън Дзябао, министър-председател на страната в този момент, предава тази позиция на своята страна на президента на САЩ Барак Обама по време на посещението на последния в Пекин.

Като реакция на подобен отговор на Китай е американската стратегия, носеща наименованието „Връщане в Източна Азия“("Pivot to East Asia"). Тази стратегия е обявена от бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в статия под заглавие "Тихоокеанския век на Америка" в списание „Външна политика“(Вж. Clinton, Hillary "America's Pacific Century". Foreign Policy, November 2011). Възприемането на тази американска политика на „Връщане в Азия“ в Китай е, че на практика САЩ стартират курс на сдържане на КНР. Така или иначе „Връщането в Азия“ от самите САЩ се разглеждат като препотвърждаване на своето лидерство в Азия в условията на настъпващия „Век на Азия“(Вж. Kenneth Lieberthal. The American Pivot to Asia. Why President Obama's turn to the East is easier said than done в http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/12/21/ the_american_pivot_to_asia).

На фона на възвишаването на КНР като мощна геоикономическа и геополитическа сила такава стратегия неминуемо предизвиква „търкания“. Предвид същите международната журналистика започва да описва отношенията между САЩ и КНР с термина „Облачна война“(The Cloudy war). Изковаването на този термин от журналистиката е по модела на „Студената война“(което на английски език е „Cold war“). За разлика, обаче, от „Студената война“ между САЩ и СССР, характеризираща се с „твърдо противопоставяне“, макар и не стигнало до пряк „горещ сблъсък“, което не изключваше „горещи схватки“ по периферията на това това противостоене, ситуацията между САЩ и КНР е по-различна. Тази разлика се определя от значителната икономическа взаимозависимост между двете сили.

Геостратегическата инициатива „Един пояс – Един път“/ЕПЕП/

Инициативата „Един път-Един път” представлява демонстрация на засилената геополитическа и геоикономическа мощ на Китай. Тя е израз на новото геостратегическо мислене на ръководството на КНР, подкрепено от инструментите на „меката сила“, т.е. икономическо въздействие и взаимодействие.

Председателят на Поднебесната Си Дзинпин предлага този проект през 2013 г. Инициативата е оценявана приблизително на 5 трилиона щатски долара за инфраструктурни разходи, които обхващат 60 страни в Азия, Близкия Изток, Европа и Африка. Частта „Един пояс” се отнася до сухопътната мрежа, докато „Един път” се отнася до Морския път през ХХI век. Съвместно те означават възраждане на древните търговски маршрути на Пътя на коприната.

Заедно 64-те държави плюс Китай представляват 62% от световното население и 30% от икономиката на света. Водещи участници в инициативата са около 50 китайски държавни компании, които са инвестирали в близо 1700 проекта от 2013 г. насам.

Финансирането преминава през три различни източника. Сред тях са държавният фонд „Копринен път“, който официално стартира през 2015 г. с първоначален капитал в размер на 40 милиарда долара, както и две китайски банки: Китайската банка за развитие и Китайската вносно-износна банка. Две международни институции, базираната в Пекин Азиатска банка инфраструктурни инвестиции(АБИИ) с регистриран капитал от 100 милиарда долара и базираната в Шанхай Нова банка за развитие с 50 милиарда долара начален капитал, също са основни финансисти на инициативата. През 2016 г., например, AБИИ одобри заем от 1,7 милиарда долара за девет проекта за развитие на инициативата „ЕПЕП“. Същата предполага шест икономически коридори и един морски път:1. Нов Евразийски сухопътен мост (свързва Западен Китай със Западна Русия); 2. Коридорът Китай - Монголия - Русия (от Северен Китай до Източна Русия през Монголия); 3. Западноазиатски коридор Китай - Централна Азия(Западен Китай до Турция през Централна и Западна Азия; 4. Коридорът през Индокитайския полуостров(от Южен Китай до Сингапур през Индокитайския полуостров); 5. Пакистански коридор (от Югозападен Китай до Пакистан); 6. Мианмарски коридор(от Южен Китай през Индия и Бангладеш до Мианмар);7.Морски копринен път, свързващ крайбрежието на Китай със Средиземноморието през Малайзия, Сингапур, Индийския океан, Арабско море и Ормузкия проток.ЕПЕП е съставен от: (1) Магистрали; (2) Железопътни линии; (3) Пристанища; (4) Газопроводи; (5) Друг тип инфраструктурни съоръжения. Това е амбициозен проект, представляващ най-гигантския мирен проект в историята на човечеството с огромно геоикономическо и геополитическо значение.

Търговската война САЩ – КНР

От 2018 г. светът е свидетел на ужесточаващ се конфликт, иницииран от САЩ, засягащ търговско-икономическите отношения с КНР. Безспорно тази т.нар. «Търговска война» има своята логика на развитие. Тази логика съвсем не започва с политиката на сегашния президент на САЩ – Доналд Тръмп. Въпреки че определено в рамките на провеждания от него курс има качествено нови нотки по сравнение с този, провеждан от Съединените Щати до неговото президенство. Този нов «тръмповски курс» засяга както взаимодействията с Китай, но също така и цялата система на международни отношени, установена в света след разпада на СССР и края на «Студената война». Система, която не бива да се пропуска да се отбележи, е създадена преди всичко под влияние на САЩ и е подчинена най-вече на неговите доскорошни разбирания за национални интереси.

В основата на този конфликт е значимия търговски дефицит, който регистрира САЩ в търговията със своите търговски партньори и преди всичко с Китай. Снимката за най-проблематичните търговски партньори на САЩ през 2017 г. изглежда така: с Китай дефицитът е 375 милиарда, като обемът на търговията е 636 милиарда долара; с Мексико - съответно 71 млрд. и 557 млрд. долара; с Япония - 69 милиарда и 204 милиарда; с Германия - 65 милиарда и 171 милиарда долара(https://www.thebalance.com/u-s-imports-and-exports-components-and-statistics-3306270).

Първоначалните „искри“ на „Търговската война“, обявена от САЩ са безадресни. И макар че те в най-голяма степен засягат КНР, но „удрят“ и по редица други страни. Следващите удари, обаче, не скриват основната цел – КНР. Китай е обвинен в "кражба на американска технология и използване на „нечестни техники в търговията"(Вж. „Statement from President Donald J. Trump on Additional Proposed Section 301 Remedies“ в https://www.whitehouse.gov/briefings-statements/statement-president-donald-j-trump-additional -proposed-section-301-remedies/, Последно влизане 22.12.2019). Започва прилагане на серия от мита по отношение на вноса от КНР, на което Поднебесната отговаря с реципрочни мерки. Постепенно конфиктът се задълбочава и разширява, заемайки нови пространства и тръгвайки в нови посоки.Въпреки че са възможни определени компромиси те едва ли ще бъдат нещо повече от „временни спирки“ . Тъй като „Търговската война“ между САЩ и КНР в никакъв случай не означава просто търговски търкания.

На един по-късен етап в редица аспекти „Търговската война“ срещу КНР прераства в „Технологическа война“. Същевременно въпреки разцеплението в политическо-икономическият елит на САЩ и двете крила на този елит виждат в лицето на Китай или основен съперник/президентът Тръмп/ или „най-сериозният конкурент на Щатите“/кандидатът за президент Джо Байдън/. В условията на COVID-19, където САЩ се оказаха най-силно засегната страна, докато КНР демонстрира най-успешно ограничаване и блокирано на заразата, нараства пропагандно-информационната война, съпроводена с назоваване на коронавируса като „китайски вирус“ и обвинения, че Китай е виновен за разпространението на същия.

В заключение следва да се каже, че днес наблюдаваме разширяващ се геополитически и геоикономически сблъсък. Конфликтът е епизод в геостратегическа „игра“, в която ще се решават много аспекти от бъдещото на света. За нас е важно да се отбележат факторите, които създават устойчивост в тази борба - изграждане на научно-технически потенциал за решителни пробиви във важни области – военно-стратегическа, технико-икономическа, социална и други. Много важно е и постигането на минимално равнище на обществена солидарност за да не се стигне в ситуация на необходимост от мобилизация на сили и ресурси до вътрешно-социални сблъсъци, независимо от източниците на тези сблъсъци – класово-имуществени, етнико-конфесионални и т.н. От това, коя от двете противоборстващи страни – САЩ или КНР постигне в най-висока степен горепосоченото, ще зависи и изходът от този геостратегически конфликт.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели