Въведение
В съвременния свят в условията на все по-задълбочаващи се кризисни явления и хаос се наблюдава засилващо се напрежение в отношенията на ключовите геополитически играчи – от една страна САЩ, а от друга Русия и Китай. В последните месеци на фона на COVID-19 особено остър характер придоби противопоставянето между Щатите и КНР, което придобива все повече характер на  конфликт във формата „Хибридна война“.

Предвид тежестта на тези две страни в световната икономика и политика, подобно развитие на събитията не може да не окаже значително въздействие върху цялостния глобален процес. Това от своя страна не може да не привлече вниманието, както в световен план, така и у нас.

За предпоставките водещи до „Хибридната война“ на САЩ против Китай
След т.нар. „Глобална криза» през 2008 г. бе сложен край на феномена на т.нар. „Кимерика“.

Под „Кимерика“ се разбира „симбиоза“ между тласкан от износа модел на развитие на Китай и модела на свръхпотребление на САЩ, чието създаване започва от 90-те години на ХХ век. Крайъгълни камъни на китайската стратегия на развитие са привличането на преки чужди инвестиции /ПЧИ/ и съответно увеличаване на износ  към западните пазари. За тази цел освен ниската цена на работната ръка, осигураваща свръхпечалби на инвеститорите е нужно поддържането и на политика на нисък курс на юана. Особено след приемането на КНР в Световната търговска организация през 2001 г. износът, който през 2000 г. е в размер на 250 млрд. щатски долара достига през 2008 г. 1.3 трилиона щатски долара, а положителният баланс от 17 милиарда през 2001 г. стига до 400 милиарда щатски долара в края на 2008 г. (вж. Ferguson N. "The End of Chimerica: Amicable Divorce or Currency War?").

Съответно Китай влага тези „излишъци“ в закупуването на американски ценни книжа, като по този начин стимулира печатането на долари от една страна, а от друга поддържа нисък курса на юана. Тези валутни интервенции на Китай, осигуряващи конкурентни предимства на китайския износ имат за цел и да формират валутни резерви като гаранция срещу риска, свързан с по-нататъшната финансова интеграция на КНР.)

В отговор САЩ с цел да задържат Китай в рамките на доминирана от тях интеграционна мрежа предложиха на Поднебесната идеята за т.нар. «Г-2». Концепцията за „Г-2“ за първи път е предложена от икономиста Бъргстен (C. Fred Bergsten) през 2005 г. По-късно активен поддръжник на тази идея стават Зб. Бжежински (Zbigniew Brzezinski). Той през 2009 г. на среща в Пекин, където се отбелязват 30 години от създаването на официални дипломатически връзки между САЩ и КНР, излиза публично с нея.

Други видни представители на същия този американски «истеблишмънт» като Робърт Зелик(Robert Zoellick), бивш президент на Световната банка(World Bank), както и Джъстин Лин (Justin Yifu Lin), бивш главен икономист на същата банка и неин старши вице-президент, поддържат тезата, че „Г-2“ ще играе решаваща роля за икономическото възстановяване от „Глобалната криза“, за което САЩ и Китай трябва да работят заедно. Те заявяват, че „без силна „Г-2“ „Г-20“ /групата от 20-те най-големи икономики в света/ ще бъде разочарование.“ (Вж. Recovery Rides on The 'G-2'). Към тях се присъединява Дейвид Милибенд(David Miliband), външен министър на Великобритания, който предлага интеграция на ЕС към „Г-2“, така че да бъде създаден „Г-3“.

Следва да се каже, че официалната реакция на КНР е, че Китай не е съгласен със системата на „Г-2“ да взема решения за всички останали и предпочита многополюсния свят. Вън Дзябао, тогавашния министър-председател на страната предава тази позиция на своята страна на президента на САЩ Барак Обама по време на посещението му в Пекин.

Отговорът на САЩ, начело с президента Барак Обама, се характеризира с регионална стратегия, носеща наименованието „Връщане в Източна Азия“("Pivot to East Asia"). Тази стратегия е обявена от бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън в статия под заглавие "Тихоокеанският век на Америка" в списание „Външна политика.“(3. Вж. Clinton, Hillary "America,s Pacific Century". Foreign Policy, November 2011). Ключови области на действия на тази стратегия са:

  • Усилване на двустранните съюзи за сигурност;
  • Задълбочаване на работните отношения с възникващите сили, включително Китай;
  • Ангажиране с регионалните многостранни институции;
  • Разширяване на търговията и инвестициите;
  • Формиране на широкобазирано военно присъствие;
  • Установяване на демокрация и човешки права(4.Там).

Възприемането на тази американска политика на „Връщане в Азия“ в Китай е, че на практика САЩ стартират курс на сдържане на КНР. Особено подозрително изглежда за Пекин американското военно присъствие около Китай.

Следва да се каже, че въпреки официално заявяваната от Вашингтон позиция за необходимост от политически и икономически диалог с Китай зоните на конфликт с КНР растат. Достатъчно е да се споменат само няколко от тях:

  1. Политиката на САЩ във връзка с Далай Лама и тибетския въпрос;
  2. Подкрепата, оказвана от САЩ на съседни с Китай страни в териториалните спорове, които те имат с него.
  3. Създаването от страна на САЩ на многостранната търговско-икономическа конструкция „Транс-Тихоокеанско партньорство (Trans-Pacific Partnership/TPP/), която, обаче, не предвижда присъединяването на Китай към нея;
  4. Други.  

Тогава отношенията между САЩ и КНР започват да се описват с термина „Облачна война“(The Cloudy war). Изковаването на този термин от журналистиката е по модела на „Студената война“(което на английски език е „Cold war“). За разлика, обаче, от „Студената война“ между САЩ и СССР, характеризираща се с „твърдо противопоставяне“, макар и не стигнало до пряк „горещ сблъсък“, което не изключваше „горещи схватки“ по периферията на това това противостоене, ситуацията между САЩ и КНР е по-различна.

Тази разлика се определя от значителната икономическа взаимозависимост между двете сили. В резултат на това част от конфликтите имат силна икономическа съставляваща. Пример за това е натискът, който оказват САЩ по въпроса за юана. Т.е. става дума искането да бъде повишен курсът на юана спрямо долара. Пониженият, според американците, курс на юана създава конкурентни предимства на китайските стоки. Оттук идва и значителния, съгласно тяхното виждане, профицит на Китай в търговията със САЩ.

Самият Китай предпочита повече използването на „мека сила“, т.е. финансово-икономическо въздействие в усилията си да постигне някаква външнополитическа или външноикономическа цел. Самите САЩ от момента на създаването на специални отношения с Китай в края на 70-те години на ХХ век досега са се въздържали от „дрънкане на оръжие“ по отношение на КНР. Такъв пример на „мека цивилизационна сила“ е инициативата „Един пояс – един път“/Новият път на коприната/, предлагащ взаимоизгодно сътрудничество, насочено към развитие, на всички участници в инициативата. Подобно на своя аналог в миналото старият „Път на коприната“, явяващ се най-мащабния мирен, търговски проект в Древността и Средновековието, „Новият път на коприната“ обещава да стане най-големият мирен проект на съвременността и бъдещето.

Но в рамките на стратегическия курс на „Връщане в Азия“, осъществяван от администрацията на Обама и представян като „ребалансиране“ на интересите на САЩ и пренасочването им от Европа и Близкия Изток към Източна Азия“ (Matt Schiavenzaapr, What Exactly Does It Mean That the U.S. Is Pivoting to Asia?) се забелязват все по-твърди нотки. Като пример в това отношение е преместването на 2 500 американски морски пехотинци в база в Северна Австралия. Или пък разрешението на Филипините за възстановяване на присъствието на американски въоръжени сили в залива Субик след повече от 20 години въздържане по този въпрос. Следва да се има предвид, че подобни стъпки се осъществяват на фона на спор по морски територии между Филипините и КНР.
Така или иначе „Връщането в Азия“ от самите САЩ се разглеждат като препотвърждаване на своето лидерство в Азия в условията на настъпващия „Век на Азия“. На фона на възвишаването на КНР като мощна геоикономическа и геополитическа сила такава стратегия неминуемо предизвиква „търкания“. Тъй като това препотвърждаване на лидерство е свързано с необходимостта от „сдържане на Китай“.

От „Облачна“ към „Хибридна война“

Задълбочаващата се криза на неолибералния модел на функциониране на икономиките на страните от Запада и особено на САЩ води до победата на Доналд Тръмп на изборите за 45-ти президент на САЩ. Последният, следвайки политиката, чиято цел е „Да направим Америка отново велика“(Make America great again/MAGA/) тръгва към коренен поврат на досегашната взаимодействия с външния свят. В частност той се отказва от Trans-Pacific Partnership/TPP/, както и от подобно съглашение с ЕС – Трансатлантическото търговско и инвестиционо партньорство (ТТИП) (на англ. ез -  Transatlantic Trade and Investment Partnership), а също от Съглашението за търгоия с услуги(Trade in Services Agreement - TiSA). Един аргумент в това отношение бе, че администрацията на Тръмп предпочита да търси сътрудничество и защита на своите интереси не чрез многостранни, а чрез двустранни взаимоотношения.

Постепенно администрацията на Тръмп откри няколко фронта на борба с Китай, което дава право да се говори, че постепенно САЩ преминават от нар. „Облачна война“ към политическа линия на т.нар. „Хибридна война“. В случая под този термин се разбира следното. "Хибридната война" не отменя основните причини, характера и целта на традиционните войни, включително т.нар. „тотална война“. Същността на войната и на най-новите т.нар. „хибридни конфликти“, както и преди, остава „продължението на политиката с други средства“. При което тези конфликти продължават да носят смъртоносен характер.

Нека да се опитаме да очертаем някои най-основни черти, включително  начините и средствата за осъществяване на това, което наричаме „хибридни войни“:

1. Важна особеност на "хибридните войни" в сравнение с традиционните или по-точно конвенционалните, е, че се прилага целия диапазон на налични невоенни форми, средства, методи и технологии за борба, действие и противодействие. Изключително важно е да се разбере, че като правило гореспоменатите форми, методи и средства много често се използват „интегрирана “ – паралелно или последователно. В гореспоменатите влизат:

  • Дипломация – най-различни форми и методи на дипломатически практики, чрез които да се постигат поставените цели;   
  • „Мека сила“, т.е. прилагане на усилия за привличане чрез сътрудничество, културно влияние, предоставяне на позитивни възможности за личностно развитие и други подобни;
  • „Кибер-атаки“ парализиращи и извеждащи от строя на комуникационни линии, съобщителни мрежи, важни промишлени и административни системи и т.н.;
  • Мащабни информационно-пропагандни кампании, обединяваща  антагонистична политизация и демонизация на противната страна, създаваща условия за вземане на неверни  решения и последвалите ги непродуктивни действия и погрешна политика;  
  • Методите на психо-войната, в частност на т.нар. „психоисторическа война“, т.е. атаката против миналото и историята  - героическите фигури, опорни събития, борба срещу менталността и традиционно формираната система от ценности и устойчиви възприятия на общественото съзнание на противната страна;
  • Политическата изолация на противната страна, санкциониране на всякакви контакти и канали на взаимодействия на политически лица и представители на обществени, икономически, финансови, културни, религиозни среди;  
  • „Нежни /цветни, кадифени/ революции, характеризиращи се с т.нар. „ненасилствени действия“, които често са преплетени с редица  принуждаващи  противната страна трудно приемани общественото мнение акции;
  • Икономическо-търговски и финансови войни, посредством които се осъществяват стратегически операции нанасящи значителни вреди и загуби на противната страна;  
  • Други.

2. Включване наред с конвенционалните на нетрадиционни военни средства и действия - участие на недържавни въоръжени единици, т.нар. „ЧВК“ (частни военни компании), други видове наемници и „купени бойци“ (псевдопартизански и диверсионни формирования и групи за саботаж), казано с други думи  „приватизация на насилието“;

3. Ключов момент при воденето на „хибридната война“ е използването не просто на политически, етнически, религиозни, социални, икономически, културни и прочее различия, както и на хора, стоящи зад тези различия. Тук става дума не само за активното създаване на агентурна и забележете „неагентурна“ мрежа сред притивниковия стан. В рамките на „хибридните войни“ една основна задача става  „завербуването“ на части от, а понякога и на цели кръгове сред управляващите на противниковата страна, за постигане на собствените цели. Именно това е важно условие за победа в „хибридната война“.  При което не е задължително тези кръгове да осъзнават и разбират по какъв начин и в каква посока са използвани. В тази връзка важен момент става „монтирането“ на управленски и лидерски позиции на личности с ниско равнище на обществена отговорност или такива с тежки форми на зависимост от пари, близки хора, нечестно минало и т.н.;


4. В крайна сметка наблюдаваме изчезване на класическото разбиране за фронт и въоръжен конфликт. Излиза се извън рамките на традиционния образ на войната. Понякога не е напълно ясно откъде идва заплахата и кой е истинският враг. Това, обаче, не означава, че последствията от победата над противниковата страна чрез технологията на „хибридната война“ са по-малко разрушителни за нея, отколкото при воденето на конвенционален въоръжен конфликт. Една важна причина се крие във факта, че като правило при осъществяване на „хибридна война“ обществото на противниковата страна не осъзнава изцяло, че срещу него се води война. Съответно не настъпва необходимото при водене на война равнище на мобилизация  на общественото съзнание и на държавните усилия. Това е особено вярно, когато вътрешни кръгове и сили съзнателно или не, користно или поради заблуда, активно участват в „хибридната война“ срещу собствената си държава и общество, като представят врага за приятел и обратно приятеля за противник.
Всичко горенаписано свидетелства за това, че проблемите свързани с „хибридните войни“ са повече от важни и актуални предвид обществената подготовка за противодействие в съвременната силно турбулентна обстановка, където хибридните заплахи никнат като гъби след дъжд. В съответния случай на „Хибридната война“ на САЩ срещу КНР може да се говори за много аспекти на същата, а именно:

  • Търговска война;
  • Информационно-дипломатическа и психологическа война във връзка с COVID-19;
  • Подобна пропагандна война във връзка с т.нар. „Борба за демокрация в Хонконг“ и Синдзян-уйгурския автономен район, а също така по повод на ситуацията в Тайван или тази в Южнокитайско море;
  • Атака във връзка с въвеждането в Китай на т.нар. „Система за социален кредит“;
  • Борбата с високотехнологичните китайски корпорации такива като „Нuаwеі“, „ZТЕ“ и други, включително ограничаването приема на китайски студенти и докторанти в американски университети и други научно-образователни организации;
  • Финансови войни, включително срещу „листването“ на китайските компании на американския финансови пазари;
  • Пропагандно-информационна война срещу Китайската комунистическа партия, която е обявена за престъпна организация, провеждаща „тоталитарен курс“;
  • Други.

В същото време антикитайската истерия ескалира в Щатите. Преди три години около една четвърт от американците се страхуваха от Небесната империя, но сега тези, които смятат Китай за основна заплаха, са 66%. Президентът Тръмп, разбирайки настроението на избирателя, само усилва натиска върху Китай, намирайки все повече и повече нови причини за атака.(6.Вж. В студената война 2.0. Хвърли дракона! ).

Заключение

В заключение ще се опитаме да погледнем в бъдещето, въпреки че днес светът встъпва в епоха на „сингулярност“, т.е. среща се с явления, каквито не е имало в миналото, за да може да се съди въз основата на предходна практика за това какво ще стане утре. Затова трудно може да се направи прогноза не само в една дългосрочна, но даже в средно и краткосрочна перспектива относно развитието на конфликтната линия на САЩ по отношение на КНР.
Все пак е възможно да се говори за няколко основни варианта на развитие и за равнището на вероятност всеки един от тези варианти да се реализира. В този план може да се твърди, че такъв конфликт може да доведе до:

  • Вариант «Многополярен свят» - около 50% вероятност да се осъществи;
  • Вариант «Съхраняване на еднополярен свят начело със САЩ» - не повече от 30% вероятност да се случи;
  • Вариант «Глобален хаос» - около 15% вероятност;
  • Други, включително край на света в резултат на Термоядрена война – не повече от 5% вероятност.