/Поглед.инфо/ Съдържание

  • Въведение;

  • Съветската икономика в навечерието на Великата Отечествена война на Съветския съюз;

  • Кой воюва срещу СССР по време на Великата Отечествена война?

  • Сталинската система по време на Великата Отечествена война;

  • Вместо заключение.

Въведение

Втората световна война като най-гигантски въоръжен конфликт в историята на човечеството поставя редица държави и народи в условията на ужасяващи трудности. Но несъмнено Съветският съюз е онази страна, която е подложена на най-немилостиви изпитания. Източният, германо-съветският фронт на тази война става ключовия сблъсък, който в решаваща степен въздейства върху целия ход на войната. Нито един друг фронт – нито Тихоокеанския, Японо-китайския, Западния, Манджурския, Югоизточно-азиатския, нито тези в Атлантическия океан, Средиземно море, Северно море, Северна Африка или Балканския полуостров могат да бъдат сравнявани с Източния фронт по ролята, която той играе за победата над нацизма, фашизма и милитаризма.

И ако от военно-политическа гледна точка сраженията, водени от Брест до Москва и после обратно от Москва до Берлин, носят името Източен фронт, то от цивилизационна позиция това е Отечествената война на Съветската цивилизаци. А в исторически план става дума за вековната битка на „Руския свят“ против Западния натиск. В тази битка Великата Отечествена война става момент на истината, разкривана от факта, че пролятата кръв на защитниците на Руския свят е цената, която се плаща за да има бъдеще не само за този свят. Но също и за правдата, и хуманизма за цялото човечество.С други думи Победата в тази най-страшна война в историята на човечеството нагледно свидетелства, че СССР изпълнява ролята на глобална сила на хуманизма, прогреса и Доброто, попречила на света на Злото да наложи своята воля над човечеството.

Казано с езика на Православието Съветският съюз става КАТЕХОН, т.е. онази преди всичко духовна сила, която възпира зловещите сили на Злото да вземат връх над хората, над Човечеството...

И тук стигаме до факторите, допринесли за това Великата Отечствена война на СССР да стане Война на Победата. Тези фактори не са един или два, те са множество. Несъмнено, обаче, сред ключовите е факторът икономическа система. Тя следва да бъде назована Сталинска система, тъй като именно под ръководството на Й.В. Сталин тя е създадена и работи. Затова по-нататък вместо дългото наименование Съветската система по време на Отечествената война ще използваме краткия, но съдържателен термин Сталинска система.

Съветската икономика в навечерието на Великата Отечествена война на Съветския съюз

Сталинската система, чието създаване започва през 1929 год. е платформата, върху която се осъществява догонващата мобилизационна модернизация на СССР, предолява се структурният разрив между града и селото, побеждава се в най-страшната война в историята на човечеството, постига се следвоенното възстановяване и се осигурява базата за следвоенния баланс на силите със Запада. Тази система става матрицата, която редица страни в Източна Европа, Китай, Северна Корея, Виетнам, Куба и други страни използват за основа на своята първоначална модернизация.

Сталинската система идва на смяна на т.нар. „НЕП“, т.е. „Нова икономическа политика“, представляваща икономическа либерализация в условията на политически контрол от страна на Съветската власт. Предложена е от В.И.Ленин, като начин за създаване на икономическа връзка между града и селото, между работническата класа и селячеството. Целта на „НЕП-а“ е не просто да се замени "Военният комунизъм" ("старата икономическа политика"-„СЕП“), но да преодолее кризата от пролетта на 1921 година, предизвикана от „умората“ и „изтощаването“, резултат от „извъникономическо принуждение“, характерно за „Военния комунизъм“. Но, демонстрирайки невисоки темпове във връзка с индустриализацията на страната вече в края на 20-те години и „НЕП-а“ се изчерпва. За това „изчерпване“ има много причини и поводи, но тук ще споменем само най-важната - геополитическата причина. Най-ясно разбирането за създалата се ситуация е изразено от Й.В. Сталин в известната му реч „За задачите на стопанските дейци“, произнесена на Първата общосъюзна конференция на работниците от социалистическата индустрия на 4 февруари 1931 год., в която той подчертава „Ние изоставаме с 50-100 години от напредналите страни. Трябва да изминем това разстояние за десет години. Или ще го направим, или ще бъдем смачкани.“(/1/ Вж. Сталин Й.В. Cочинения.Т. 13. М.: Государственное издательство политической литературы, 1951. с. 40).

Формирането на Сталинската система започва с първия петилетен план.Първата петилетка е първи петгодишен план за развитие на националната икономика на СССР. Приет е през 1928 г. за петгодишен период 1928-1932 год. Петилетката е завършена за четири години и три месеца. Основен орган за формиране на петилетните планове става т.нар. Госплан, т.е. Държавният комитет за планиране на СССР. Той е резултат от развитието на органите за държавно планиране на Съветска Русия в началото на 20-те години на ХХ век. Първият прототип на Държавната комисия за планиране е ГОЕЛРО - Държавната комисия за електрификация на Русия, която работи от 1920 до 1921 година. На 22 февруари 1921 г. с указ на Съвета на народните комисари на РСФСР е създадена Държавна комисия за общо планиране към Съвета на труда и отбраната на РСФСР (Госплан на РСФСР). По време на НЕП-а ролята на Госплан на СССР се ограничава с прогнози, които определят насоките и размера на държавните инвестиции. Т.е. на практика дейността му се трансформира във вариант на това, което се нарича индикативно планиране. Но от първия петилетен план фактически отново стартира централизираното планиране. По-нататък основна форма на планиране на социално-икономическото развитие на страната става следната система от планове – дългосрочни/15 годишни/, средносрочни (петгодишни) и текущи национални икономически планове. До войната са изпълнени следните средносрочни планове: Първа петилетка (1928-1932 год.); Втора петилетка (1933-1937 год.). Третата петилетка (1938-1942 год.) не е завършена във връзка с началото на войната.

Едно от най-важните мероприятия в рамките на т.нар.. „Велик прелом“ (/2/„Великият прелом“ е израз на Й. В. Сталин, с който той характеризира политиката на форсирана индустриална модернизация, започната в края на 20-те години в СССР) е т.нар. „колективизация“. Под този термин се разбира обединяване на индивидуалните селски стопани в колективни стопанства (колхози, совхози), която се провежда в СССР от 1927 до 1937 год. (в западната част на страната - до 1950 год.) с цел трансформиране на малките индивидуални стопанства в големи обществени стопанства. Тук следва да се подчертае особено тясната връзка между колективидацията и индустриализацията, които като процеси са все едно двете страни на една и съща монета.

Общото състояние на селското стопанство в текущия му вид не дава възможност то да бъде източник на средства, които да се насочат към инвестиране в посока индутриализация на страната.Земеделието в СССР през 20-те години на ХХ век като се има предвид както незавидното му довоенно състояние, така и загубите в условията на Първата световна и Гражданската войни, но също и периода на „Военния комунизъм“, се характеризира с изключително ниско равнище. През 1926 год. броят на частните селски стопанства е 24,6 милиона, през 1928 г. средната посевна площ е по-малка от 4,5 хектара, повече от 30% от стопанствата нямат инвентар или животни за обработка на земята.

През 1928 год. едва 9,8% от засетата площ е разорана с плуг, останалата е с използване на дървени рала. Сеитбата на три четвърти се изършва ръчно, 44% от всичкото зърно е събрано със сърп и коса, а 40,7% от вършитбата се прави на ръка. Към 1928-29 год. делът на бедняците в селското население на СССР е 35%, средните селяни - 60%, а кулаците - 5%. През 1926-27 год. едва 13,3% от произведеното зърно е продадено на пазара, докато всичко друго е отишло за задоволяване на самите селски стопани.

(/3/Данните са съгласно: https://istmat.org/node/32555 и http://chtooznachaet.ru /kollektivizaciya-kratko.html, последно влизане 22.09.2023).

През 1927-28 г. Съветският съюз е обхванат от така наречената криза на доставките на зърно: обемът на закупуване на зърно от държавата от селяните рязко намалява (например на 1 януари 1928 г. обемът на закупуване на зърно в Сибир е 66,5% от необходимия). Това зърно е по-малко от същия период на предходната година.(/4/ Там).

Тази обстановка дава силен тласък за провеждането на колективизацията, което осигурява следните най-важни благоприятни условия за индустриализацията:

  • Осигуряване на стабилно, без прекъсване и проблеми предлагане на продоволствие за бързо растящите градове в периода на форсираната индустриализация, което играе ключова роля за относително безпроблемното развитие на индустриализацията;

  • Освобождаване на работна сила от селата и провинцията за строителните проекти в първите петгодишни планове. Механизацията в големите колективни стопанства, предолявавайки ръчния труд, доминиращ в селското стопанство, дава възможност да се освободят милиони хора, които се включват в процеса на индустриализация;

  • Не по-малко важно е това, че увеличаване на добива на зърно за експортни продажби, което става възможно именно на базата на големите механизирани колективни стопанства, формира значим финансов поток в чуждестранна валута за държавата предвид абсолютно необходимото закупуване на оборудване за индустриализацията. Следва да се има предвид, че през 1929 год. на Запад започва т.нар. „Велика депресия“. Редица фирми на Запад в обстановката на криза и спад в търсенето са готови да продават машини и технологии на СССР. Безработни специалисти са готови да работят в Съветския съюз при добро заплащане във валута;

  • И може би най-важният момент е този, че в резултат на колективизацията, създаваща големи колективни механизирани стопанства се формира пазар за новосъздадените индустриални предприятия в СССР, защото без потребители, няма как да се осъществи индустриализация. В условията на враждебно обкръжение, както и започналата икономическа криза на Запад не може да се мисли, че външните пазари са способни да създават достатъчно търсене за развитие на процеса на съветска индустриализация. Именно чрез вътрешното потребление свързано с механизацията на селското стопанство – трактори, комбайни, плугове, редосеялки и т.н. от една страна и армията, флота, и въздушните сили от друга, се изгражда търсенето развиващо металургията – черна и цветна, машиностроенето, нефтохимическата промишленост и т.н. А също така и технически грамотна работническа класа, инженерна и научна интелигенция и повишаване на общото образователно и културно равнище на народите на СССР;

  • Не по-малко важно достижение на СССР постигнато в резултат на колективизацията е преодоляване на секторния разрив между града и селото. Секторният разрив е свързан с това, че от една страна са възникнали в РИ анклави, състоящи от големи градски агломерации с повече или по-малко развити урбанистични комплекси. А от друга съществува неразвита селска провинция, затъваща в бедност, безработица, липса на социална инфрактруктура – болници, училища, социална инфраструктура и т.н. Провинция изпадаща все повече и повече в архаизъм и безперспективност. /Между впрочем не се ли получи за последните над 30 години в съвременна България именно такъв „секторен разрив?/ Този секторен разрив не е преодолян нито в РИ, нито след Февруарска революция от 1917 год., нито от военния комунизъм, нито от НЕП. Секторният разрив за почва да се преодолява от Сталинската система.

Друг важен момент е финансовата подсистема.Национализацията на банките с свързана с последващо заместване на характерната при частното пазарно функциониране на банките максимизация на финансовата печалба. Национализацията в условията на социалистическата държава води до строго целенасочено финансиране на планираните дейности и закупки. Резултатът е не банкова, т.е. лихварска мрежа, а касов апарат, въпреки че се запазва името банки. Те се превръщат в централен счетоводен отдел на новото общество.

В тази връзка е практиката на т.нар. „двуконтурна система“, т.е. използване на безналични и налични плащания. Установена е строга процедура - всички финансови спестявания на всяко юридическо лице да се водят в единствената му сметка в държавна банка. Разчетите и плащанията между юридическите лица над определена сума се извършват само чрез непарични преводи. Паричните средства се отпускат само за изплащане на заплати, пенсии, стипендии на физически лица, за пътни разходи и малки регистрирани покупки. Невъзможността за прехвърляне на по-голямата част от финансите от безналични в налични средства, което е контролирано от държавата, намаляването на цените на дребно и увеличаване на броя на стоките, разпространявани безплатно, намаленото парично обращение минимизира възможността за присвояване на пари по какъвто и да е начин, различен от творчески труд или на социални плащания.

Структурните единици на създадения производствено-технологически комплекс, т.е. фабриките и заводите, функционират в рамките на зададените планови задачи в режим на стопанска сметка. При което в предприятията се правят усилия за преодоляване на статусно-диференцираната уравниловка/последната представлява възнаграждение въз основа на стаж, длъжност и равнище на квалификация/. Целта на това преодоляване е получаване на възнаграждение по резултатите от дейността на работника. Въвеждат се механизми за материално и за морално стимулиране на постиженията. Конкуренцията е заменена със социалистическо съревнование. Стартира т.нар. „Стахановско движение“ като форма на това съревнование.Чрез него се търси максимално включване на творческия потенциал на трудовите хора. Това се постига не само на основата на „ентусиазма“, но и на базата на система от финансови и материални стимули.

Фактически чрез създадения материален интерес на равнище отделно предприятие посредством стопанската сметка, но също и на равнище работна група и отделен работник, чрез материалните и моралните стимули се създават механизмите, при което върви процес на повишаване на производителността и понижаване на себестойността. Именно в резултат на това в рамките на Сталинската система се осъществява постоянно намаление на цените.

Но несъмнено и фактора „ентусиазъм“ е друг важен мехаиизъм. С огромно желание се възприемат призивите за участие в редица младежки строителства. Милиони хора безкористно напускат комфорта на родното място за да участват в мащабни строителства по места - издигат се стотици фабрики, електроцентрали, железопътни линии и метро. Често се налага да се работи на три смени. През 1930 г. започва строителството на около 1500 обекта, от които 50 поглъщат почти половината от всички капиталови инвестиции. Изградени са гигантски транспортни и индустриални структури: Турксиб, ДнепроГЕС, металургични заводи в Магнитогорск, Липецк и Челябинск, Новокузнецк, Норилск, както и Уралмаш, тракторни заводи в Сталинград, Челябинск, Харков, Уралвагонзавод, ГАЗ, ЗИС и други. Кумулативните резултати от двете петилетки - Първа (1928-1932 год.) и Втора (1933-1937 год.) могат да се илюстрират със следното:

Ръст на физическия обем на брутната промишлена продукция на СССР в годините на

1-вата(1928-1932 г.) и 2-рата(1933-1937г.) петилетки

(/4/«Исторические материалы»:«Индустриализация СССР 1933—1937 гг. Документы и материалы». М.: Издательство «Наука», 1971, в http://istmat.info/node/3717,последно влизане 19.09.2023)

Чугун, млн.т.:1932 г.-6.2; 1937 г.-14.5; 1932 към 1928 г. 188%; 1937 г. към 1928 г. 439%.

Стомана, млн. т.:1932 г.-5.9;1937 г.-17.7.; 1932 към 1928 г. 137%; 1937 г. към 1928 г. 412%.

Въглища, млн. т.:1932 г.-64.4;1937 г.-128; 1932 към 1928 г. 181%; 1937 г. към 1928 г. 361%.

Нефт, млн. т.:1932 г.-21.4;1937 г.-28.5; 1932 към 1928 г. 184%; 1937 г. към 1928 г. 246%.

Ел.енергия, млрд. квт-ч:1932 г.-13.5;1937 г.-36.2;1932 към 1928 г. 270%; 1937 г. към 1928 г. 724%.

Металорежещи машини, хиляди броя:1932 г.-19.7;1937 г.-48.5; 1932 към 1928 г. 985%; 1937 г. към 1928 г. 2425%.

Автомобили, хиляди броя: 1932 г.-23.9;1937 г.-200; 1932 към 1928 г. 2988%; 1937 г. към 1928 г. 25000%.

Кожени обувки, млн. чифта:1932 г.-86.9;1937 г.-183;1932 към 1928 г.150%;1937 г. към 1928 г. 316%.

Още в началото на Третата петилетка (1938-1942 год.) ръководството на СССР eс ясното съзнание, че войната „чука на прага“. През 1938-1940 год. в Държавния комитет по планиране на СССР/Госплан/ са изготвени прегледи за изпълнението на плановете по икономически региони, за премахване на нерационални и прекалено дълги превози, разработени и анализирани са регионалните баланси (горива и енергия, материали, производствен капацитет, транспорт), изготвени са планове за сътрудничество на доставките в териториален контекст и други. Всичко това позволява на СССР да осигури високи темпове на икономическо развитие в предвоенните години. През 1940 г. в сравнение с 1913 год. брутната промишлена продукция се увеличава 12 пъти, производството на електроенергия - 24 пъти, производството на нефт - 3 пъти, производството на чугун - 3,5 пъти, стомана - 4,3 пъти, производството на всички видове стругове - 35 пъти, включително металообработващи стругове - 32 пъти. Броят на автомобилите до юни 1941 год. нараства до 1 милион 100 хиляди.

През 1940 г. колхозите и совхозите доставят на държавата 36,4 милиона тона зърно, което дава възможност не само да се задоволят напълно вътрешните нужди на страната, но и да се създадат резерви. В същото време производството на зърно в източната част на страната (Урал, Сибир, Далечния изток) и в Казахстан значително се е разширява.

Особено отбранителната индустрия се разраства бързо. Темповете на растеж на военното производство през годините на втория петгодишен план възлизат на 286%, в сравнение със 120% ръст на промишленото производство като цяло. Средният годишен темп на растеж на отбранителната промишленост за 1938-1940 год. възлиза на 141,5% вместо 127,3%, предвидени в третия петгодишен план. В резултат на това до началото на войната Съветският съюз се превръща в държава, способна да произвежда всякакъв вид индустриален продукт, достъпен за човечеството по това време.

Важна осъществена предвоенна задача става формирането на Източния промишлен район. Създаването на този район се ръководи от няколко цели:

Първо, производствената и високотехнологична промишленост да се приближи възможно най-близо до източниците на суровини и енергия.

На второ място, благодарение на всеобхватното развитие на новите географски региони на страната се формират центрове за индустриално развитие и бази за по-нататъшно движение на изток.

На трето място, тук са изградени резервни предприятия и е формиран потенциал за евентуално разполагане на евакуирани съоръжения от териториите, които могат да се превърнат в театър на военни операции или да бъдат окупирани от вражески войски. В същото време е взето предвид максималното отстраняване на икономически обекти извън обсега на бомбардировачната авиация на потенциалния противник.

В третия петгодишен план в източните райони на СССР са построени 97 предприятия, включително 38 машиностроителни предприятия. През 1938-1941 год. Източен Сибир получи 3,5% от капиталовите инвестиции на Съветския съюз, Западен Сибир - 4%, Далечния изток - 7,6%. Урал и Западен Сибир са на първо място в СССР по производство на алуминий, магнезий, мед, никел, цинк; Далечен Изток, Източен Сибир - за производство на редки метали.

През 1936 год. само комплексът Урал-Кузнецк произвежда около 1/3 от добива на чугун, стомана и прокат, 1/4 от производството на желязна руда, почти 1/3 от добива на въглища и около 10% от машиностроителните продукти. На територията на най-населената и икономически развита част на Сибир до юни 1941 год. има повече от 3100 големи промишлени предприятия, а уралската енергийна система се превръща в най-мощната в страната. В допълнение към два железопътни изхода от Центъра към Урал и Сибир са положени по-къси линии през Казан - Свердловск и през Оренбург - Орск. Изграден е нов изход от Урал към Транссибирската железница: Свердловск - Курган и до Казахстан през Троицк и Орск.

Създаването на резервни предприятия в източната част на страната в третия петгодишен план, пускането на някои от тях в експлоатация, създаването на строителни резерви за други, както и формирането на енергийна, суровинна, комуникационна и социално развита база позволява в началото на войната не само да се използват тези мощности за военно производство , но също така да се разположат на тези места и да се пуснат в експлоатация свързани предприятия, преместени от западните региони, като по този начин се разширяват и укрепват икономическите и военните възможности на СССР.

Въпреки това следва да се отбележи, че все пак основната промишлена база остава в центъра на европейската част на страната. Например, регионите на Центъра с население от 26,4% в целия СССР (1939 год.) произвеждат 38,3% от брутната продукция на Съюза . Именно тях в началото на войната страната губи.

В обобщение трябва да се подчертае факта, че за десет години СССР успява да създаде своя технологична зона, която по мащаби и по време на формиране става третата в света след Северноамериканската – САЩ и Канада, и Западноевропейската – Германия, Великобритания, Франция и други. Но за формирането на Западноевропейската е било нужно повече от век и половина, а за Северноамериканската над 100 години. При това едва ли трябва да се пренебрегва, че особено в случая със Западна Европа става дума за страни имащи значителни колонии за сметка на които се акумулират средства, помагащи да се формира съответната технологична зона.

Кой воюва срещу СССР по време на Великата Отечествена война?

22 юни 1941 година започва Великата Отечествена война на Съветския съюз...Война не на живот, а на смърт. Защото ако тази война бе загубена, това на практика би означавало не само унищожение на СССР като държавно-политическо и социално-икономическо образование, но и край на „Руския свят“ като цивилизационно огнище и въобще прекратяване на съществуването на Славяно-православната Кирилска цивилизация.

Седмица преди 22 юни 1941 г. министърът на пропагандата на Хитлер Гьобелс пише в своя дневник: „Атаката срещу Русия ще бъде най-мощната от всички, които историята е виждала“(/5/https://news-fancy.com/53001-ne-germaniya-v--napala-na-sssr-pravda-vsplyla -full.html, последно влизане 20.09.2023).

Да, не бива да се забравя, че ударът против Съветския съюз е нанесен по иницативата и волята на хитлеристка Германия. Но тя е само върха на копието, насочено срещу „Руския свят“. В агресията и зверствата срещу съветския народ активно участват представители на цяла Европа.

По-долу ще илюстрираме конкретно това участие. Заедно с хитлеристките войски срещу Червената армия настъпват:

  • Румъния с 350 000 войника, 3255 оръдия и миномети, 60 танка и 423 самолета;

  • Финландия с 340 000 войника, 2047 оръдия и миномети, 86 танка, 307 самолета;

  • Италия с 62 000 войника, 925 оръдия, 61 танка и 83 самолета;

  • Унгария с 45 000 войника, 200 оръдия и миномети, 160 танка и 100 самолета;

  • Словакия с 45 000 войника, 246 оръдия и миномети, 35 танка, 51 самолета.

На страната на Хитлер се сражават и 22 „национални дивизии на СС“. Общо в тях са служили 522 хиляди доброволци, а именно:

  • Албания: 21-ва СС планинска дивизия „Скандербег“;

  • Белгия: 27-а доброволческа гренадирска дивизия "Langemark", 28-та доброволческа танкова гренадирска дивизия "Валония", Фламандски SS легион;

  • Унгария: 17-ти SS корпус, 25-та SS гренадирска дивизия "Hunyadi", 26-та SS гренадирска дивизия, 33-та SS кавалерийска дивизия;

  • Дания: 11-та доброволческа СС танково-гренадирска дивизия „Nordland“, 34-та доброволческа гренадирска дивизия „Landstorm Nederland“, SS Free Corps „Danmark“, SS доброволчески корпус „Schalburg“;

  • Италия: 29-та SS гренадирска дивизия "Италия";

  • Испания - Доброволческата „Синя дивизия“, разбивана няколко пъти и разформирана окончателно през 1943 год.;

  • Нидерландия: 11-та доброволческа танкова и гренадирска дивизия „Nordland“, 23-та доброволческа моторизирана дивизия „Nederland“, 34-та доброволческа гренадирска дивизия „Landstorm Nederland“, Фламандски SS легион;

  • Норвегия: Норвежки SS легион, Норвежки SS ски батальон Jaegers, Норвежки SS легион, 11-та доброволческа танкова SS-гренадирска дивизия "Nordland";

  • Полша: Гупалски доброволчески легион SS;

  • Румъния: 103-ти SS танков боен полк, SS гренадирски полк;

  • Сърбия: Сръбски доброволчески корпус на СС;

  • Латвия: латвийски легионери, латвийски доброволчески легион SS, 6-ти SS корпус, 15-та SS гренадирска дивизия, 19-та SS гренадирска дивизия;

  • Естония: 20-та SS гренадирска дивизия;

  • Финландия: Финландски доброволчески батальон на СС, 11-та доброволческа танкова СС-гренадирска дивизия "Nordland";

  • Франция: 28-а доброволческа танкова дивизия „Валония”, 33-та СС Гренадирска дивизия „Карл Велики”, Легион „Безен Перо”;

  • Хърватия: 9-ти SS планински корпус, 13-та SS планинска дивизия „Ханджар“, 23-та SS планинска дивизия „Кама“;

  • Чехословакия: Гуралски доброволчески SS легион;

  • Галиция: 14-та СС гренадирска дивизия "Галиция" (1-ва западноукраинска).

Също така Скандинавската 5-та танкова SS дивизия "Викинг" (Холандия, Дания, Белгия, Норвегия), Балканска 7-ма доброволческа планинска дивизия "Принц Ойген" (т.нар. „дунавски шваби“/DonauSchwaben/ от Унгария, Румъния и Сърбия), 4-та планинска стрелкова дивизия (пещерна ) SS дивизия "Karstjeger" (доброволци от Чехословакия, Сърбия, Галиция, Италия), 36-та гренадерска SS дивизия "Dirlewanger" (вербувана от престъпници от различни европейски страни).

От норвежците и датчаните се формира почти 15 000-та дивизия Nordland, която участва в боевете близо до Ленинград, така и близо до Берлин, където е разбита. Белгия, Холандия и Люксембург изпрашат около 110 хиляди войници на съветско-германския фронт. Франция, дава на Германия до 180 хиляди войника, което е повече, отколкото воювалите във френската Съпротива. Именно френската SS дивизия „Карл Велики“ води последните боеве в Берлин близо до леговището на Хитлер. И дори уж официално неутралните Испания, Швеция и Швейцария дават над 50 хиляди доброволци, воювали срещу СССР!(/6/ Вж. пак https://news-fancy.com/53001-ne-germaniya-v--napala-na-sssr... В тази връзка следва да кажем, че въпреки факта, че Българската държава никога не е изпращала български войници да воюват срещу Червената армия, не бива да се забравя, че след 9.09.1944 год. в хитлеристка Германия е създадена SS Panzer-Zerstörer Brigade (bulgarische Nr. 1), известна като Противотанков легион или Бронеизтребителната легия, съставена от избягали от страната ни фашистки привърженици, студенти учещи в Германия и Австрия, живеещи там българи и други. Тази Легия има 700 човека състав и води няколко сражения с Червената армия).

Не следва да се крие и огромната икономическа подкрепа, която е оказана на хитлеристка Германия даже от окупирани от нацистите страни. Например, в чешките фабрики и заводи са произведени 1.4 милиона винтовки и пистолети, 62 000 картечници,

4 000 оръдия и миномети, 1682 танка, 1582 самолета, 52 бронирани автомобила, във Вишистка Франция – 5 000 локомотива, 2.3 милиона камиона и автомобила, 4 695 оръдия, 172 танка, в Австрия – 13 780 камиона, влекачи и автобуса и 507 оръдия, Полша – 621 оръдия, 40 танка и 130 самолета(/7/ Пак там).

Сталинската система по време на Великата Отечествена война

Войната започва не по сценария и в срока очаквани от съветското военно и гражданско ръководства. СССР се сблъсква с най-силната армия на света в дадения момент. В резултат на „Блицкриг-а“ осъществен от хитлеристите са окупирани територии, на които живее 45% от населението, добиват се 63% от въглищата, 68% от чугуна, 50% от стоманата, 60% от алуминия, 38% от зърното, 84% от захарта и т.н. В резултат на военните действия и окупацията 1710 града (60% от общия брой), над 70 хиляди села и села, около 32 хиляди промишлени предприятия са напълно или частично унищожени (нашествениците унищожават производствените мощности за топене на 60% от предвоенния обем стомана, 70% от производството на въглища, 40% от производството на нефт и газ и др.), 65 хиляди километра железопътни линии, 25 милиона души са загубили домовете си.“(/8/https://news-fancy.com/53001-ne-germaniya-v--napala-na-sssr-pravda-vsplyla -full.html, последно влизане 20.09.2023).

Агресорите нанасят колосални щети на земеделието на Съветския съюз. 100 хиляди колхоза и совхоза са разрушени, 7 милиона коня, 17 милиона глави едър рогат добитък, 20 милиона свине, 27 милиона глави овце и кози са изклани или отведени в Германия(/8/ Там). Друга икономика в света не би могла да издържи на такива загуби. Как СССР успява не само да устои, но и да създаде предпоставки за победа и последващ икономически растеж? Отговорът е в Сталинската система. Госплан изиграва огромна роля за успешната евакуация и бързото възстановяване на производството и за минимизиране на разходите за труд и ресурси за военното и гражданско производство, но също и за активния процес на възстановяване, започнал през 1943 год.

В условията на негативно развитие на военната оперативна ситуация е нужно да се евакуира безпрецедентно в световната история по количество оборудване и хора в източните райони на страната и централноазиатските републики. Само Уралският индустриален регион получи около 700 големи промишлени предприятия.

Госплан /Държавният комитет по планиране/ започна да разработва тримесечни и особено месечни планове, като взима предвид бързо променящата се обстановка по фронтовете. В същото време възстановяването започва буквално в тила на действащата армия. То се осъществява даже във фронтовите зони, което не само допринася за ускореното възраждане на икономиката на страната, но е и от голямо значение за най-бързото и ефикасно осигуряване на фронта с всичко необходимо. В ход влизат редица новаторски подходи. Лозунгът „Всичко за фронта, всичко за Победата!“ мобилизира творческия гений на съветските хора.

Танкът Т-34 става символа на новосформираната технологическа мощ. Тази бойна машина претърпява над 3000 усъвършенствания. Във връзка с нейното производство се формира нова технология на заваряване под флюс, разработена от академик Евгений Оскарович Патон. Устройството за автоматично високоскоростно заваряване „под флюс“/АСС/ дава възможност да се опрости и автоматизира един от ключовите процеси в танкостроенето, да се вдигне производителността 8 пъти. То също така не изисква висококвалифицирани работници, задълбочени специални познания и големи физически усилия, така че тийнейджъри и жени-работнички започват да работят като автозаварчици, което е особено важно в момент, когато мъжете са нужни на фронта. Това създава условия да се масовизира производството.(/9/Васильева Л. Н., Желтов И. Г., Чикова Г. Ф. Правда о танке Т-34. Москва, Изд.„Региональная культурно-просветительская общественная организация «Атлантида-XXI век», 2005г., с.186-192,ISBN 5-93238-079-9).Всичко гореспоменато се оказва жизнено важно от военнополитическа гледна точка предвид спечелване на войната.

В авиационните заводи са създадени конструкторски бригади към производствените звена, в които се работи по разработените от тях чертежи. В резултат на това става възможно провеждането на постоянни технически консултации, преразглеждане и опростяване на производствения процес, намаляване на технологичните маршрути за движение на части и деатйли. В Танкоград/Челябинск/ на Урал са организирани специални научни институти и конструкторски отдели. Усвоени са високоскоростни методи за проектиране: Конструтор, технолог, инструменталчик /производител на инструменти/ не работят последователно, както се прави преди, а всички заедно, паралелно. Работата на конструктора завършва само след приключване на подготовката на производството, което прави възможно овладяването на нови типове оръжие в рамките на един до три месеца, вместо една година в предвоенното време.

Възстановяването на предприятията след освобождението на окупираните територии се извършва със скорост невиждана в световната практика.Типичен пример е Днепровският металургичен комбинат в Днепродзержинск. През август 1941 год. работниците от завода и най-ценното оборудване са евакуирани. Оттегляйки се, нацистките войски напълно унищожават завода. След освобождението на Днепродзержинск през октомври 1943 год. започват възстановителните работи и първата стомана е произведена на 21 ноември, а първият прокат на 12 декември 1943 г.! Към края на 1944 год. в завода вече работят две доменни пещи и пет мартеневи пещи, три прокатни стана. Въпреки невероятните трудности, по време на войната съветските специалисти постигат значителен напредък в областта на заместването на вноса, техническите решения, откритията и иновативните подходи в производството.

Следва да се кажат няколко думи и за финансовата подсистема, която демонстрира своята устойчивост през годините на войната. Така например, дългосрочното строителство е осигурено със заеми с дълъг срок на изплащане. Те се предоставят на евакуирани и възстановяващи се предприятия при изгодни условия. Военните разходи се покриват отчасти чрез емисии. Но упражняването на стриктен контрол не дава възможност за провал на стоково-паричното обращение.

Сталинската система успява да поддържа твърди цени на основни стоки. В същото време заплатите не са замразени, а се увеличават. Само за периода април 1942 - октомври 1943 год. ръстът е 27%. Така например, през май 1945 год. средната заплата на работещите в танковата промишленост е с 25% по-висока от средната за същите професии в други отрасли. Разликата между индустриите с максимална и минимална работна заплата се увеличава трикратно в края на войната, докато в предвоенните години тя е 85%. Системата на премиите се използва активно, особено за рационализация и висока производителност. Всичко това допринася за увеличаване на материалния интерес на работещите към резултатите от техния труд.

Въпреки купонната система, която функционира във всички воюващи страни, паричното обращение играе важна стимулираща роля в СССР. Имаше търговски и кооперативни магазини, ресторанти, пазари, където може да се купи почти всичко. Като цяло стабилността на цените на дребно на основните стоки в СССР по време на войната няма прецедент в световен план.Наред с други неща, за да се подобри снабдяването с храна за жителите на градовете и индустриалните райони, с Указа на Съвета на народните комисари на СССР от 4 ноември 1942 год. на предприятия и институции е отпусната земя за разпределяне на работници и служители с парцели за индивидуално градинарство. Парцелите са фиксирани за 5-7 години и на администрацията е забранено да ги преразпределя през този период. Доходите, получени от тези парцели, не се облагат със земеделски данък. През 1944 год. такива парцели с обща площ от 1 милион 600 хиляди хектара са разпределени сред 16,5 милиона души.

Сталинската система демонстрира своята устойчивост и след края на войната, когато въпреки огромните загуби СССР бързо се възстановява и даже е първата страна, където е премахната купонната система. Нещо повече в условията на вече започналата „Студена война“ Съветският съюз става втората държава в света след САЩ създала ядрено оръжие, с което убива всякакви желания за нова война, изразени с такива планове като „Дропшот“ и други. Но подобен разговор излиза извън нашата тема за ролята на Сталинската икономическа система в Победата в най-страшната война на човечеството.

Вместо заключение

Като обобщение, изводи и заключение следва да се каже, че въпреки, че за Сталинската стопанска система не се говори като за „икономическо чудо“ тя демонстрира постижения, каквито дотогава не показва никаква друга такава. Днес тази система е отричана, подлагат се на съмнения даже безспорните ѝ успехи, включително това, че тя става един от ключовите фактори за Великата победа във Великата Отечествена война.

Но истината си остава истина въпреки клеветите и отрицанията. На кантара на историята всичките мъки, страдания, трудности и трагедии, съпровождащи нейното създаване в невъзможните условия на вековната изостаналост на „Руския свят“ в момента, когато тази система почва да се формира, олекват пред целите, които тя постига. Защото именно благодарение на Сталинската система не само СССР, но светът като цяло бе спасен от фашистката чума, от невижданото варварство облечено в хитлеристка униформа. И в това е скрит бекрайният хуманизъм на тази система, която като че ли бе създадена единствено и само за този звезден миг – спасителната мисия на „Руския свят“ за човечеството, изразена в разгрома на нацизма, фашизма и милитаризма.

Използвани източници

На кирилица

  1. Васильева Л. Н., Желтов И. Г., Чикова Г. Ф. Правда о танке Т-34. Москва, Изд. „Региональная культурно-просветительская общественная организация «Атлантида-XXI век», 2005г., ISBN 5-93238-079-9;

  2. «Исторические материалы»: «Индустриализация СССР 1933—1937 гг. Документы и материалы». М.: Издательство «Наука», 1971;

  3. Котов Ф. И. Статья „Пятилетние планы развития народного хозяйства“. Большая советская энциклопедия, Третье издание,Том 21;

  4. Сталин Й.В. О задачах хозяйственников".Речь на Первой Всесоюзной конференции работников социалистической промышленности 4 февраля 1931 г. Cоч.Т.13.М.: Государственное издательство политической литературы, 1951;

Интернет

  1. http://chtooznachaet.ru/kollektivizaciya-kratko.html;

  2. http://istmat.info/node/3717;

  3. https://news-fancy.com/53001-ne-germaniya-v--napala-na-sssr-pravda-vsplyla-full.html;

  4. https://topwar.ru/211-velikaya-yekonomika-velikoj-vojny.html.