/Поглед.инфо/ Република Корея е една от страните по света, която демонстрира в значителна степен успешно справяне с две последователни мащабни социално-икономически кризи. Първата е регионалната криза, т.нар. „Азиатска криза 1997 г.“. Втората е „Глобалната криза 2008-2010 г.“

Несъмнено тези антикризисни действия на Република Корея, известна още като Южна Корея, предизвикват интерес. Въпреки че, несъмнено, условията – вътрешни и външни на Страната на утринната свежест, както още наричат горната страна, се характеризират със значителни особености Въпреки това философията на антикризисните мерки, както и редица практически стъпки на това справяне с кризите представляват опит, който може да бъде изключително ценен при творческо прилагане на същия в значително по-различна обстановка .

Южнокорейските модели на социално-икономическа динамика – общ преглед на формиране и функциониране

Либералното социо-икономическо развитие/модел/ на Южна Корея от 1945 г. до началото на 60-те години

Със завършването на Втората световна война се слага край на колониалната окупация на Корея от страна на Имперска Япония. Но страната е разделена на две по 38-ия паралел между съветската и американската администрации, установени след като техните армии освобождават съответната част от Корейския полуостров от японското въоръжено присъствие. В рамките на започналата Студена война между „Пакс Американа“ и „Пакс Совиетика“ се стига и до горещ сблъсък, в който активно участва, създадената на 1 октомври 1949 г. Китайска Народна република. Става дума за т.нар. Корейска война/25.06.1950 – 27.07.1953 г./ причинила огромни поражения по целия Корейски полуостров.

Несъмнено следвоенната разруха не спомага за устойчивото развитие на Южна Корея. През периода 1953-1959 год. в страната се извършва преход от колониална към пост-колониална икономика, осъществило се след унищожителна война и следвоенно възстановяване. След разделянето на Корея на две части – КНДР и Южна Корея – се разрушават връзките между аграрния Юг и промишления Север. Южна Корея се лишава от такива отрасли като металургия, циментна и химическа промишлености. На Юг са съсредоточени основно предприятия на леката промишленост – текстилна и хранително-вкусова.

Правителството Южна Корея начело с И Сънман се опира на чуждата икономическа помощ - на САЩ, а по-късно и на Япония. Трябва да се каже, че въпреки съществената международна икономическа подкрепа, получавана основно от САЩ (от 1945 до 1965 год. сумата на чуждата помощ достига 4 млрд. щатски долара, от които 85% предоставят американците) през този етап страната се развива основно с ниски темпове на икономически растеж. Стопанството се характеризира с изостаналост, доходите на населението са изключително ниски, страната далеч изостава в своята социално-икономическа и технико-технологическа динамика от страните в ядрото на капиталистическата система – Северна Америка и Западна Европа.

Формиране на планово-пазарният модел на социо-икономическо развитие на РКорея

След като в началото на 60-те години на ХХ век политическата власт преминава в ръцете на Пак Джон Хи като основна цел на развитието се обявяват високите темпове на икономически растеж. Издига се лозунга за “Чудото на река Хан”. Създава се държавна система на икономическо управление. Тази система копира много от японския модел на т.нар. “догонваща пазарна икономика”. За последната е характерно, че с подкрепата на държавата се създават стопански единици, при което се създават условия тези единици да се научат „да плават в пазарно море“, т.е. държавата формира пазарни структури и процеси.

Особено се акцентира върху ролята на Бюрото за икономическо планиране(БИП), на което се дават изключителни икономически пълномощия, с които, например, никога не разполага японският му аналог – Агенцията за икономическо планиране.БИП получава правото да въздейства върху икономическото развитие посредством преразпределение на бюджета, координиране използването на чуждестранната икономическа помощ и разпределяне на чуждестранните инвестиции.

Председателят на БИП получава пълномощията на вицепремиер. Но докато премиерът се занимава основно с политическите въпроси, именно този вицепремиер курира икономическите проблеми. Немалка роля в провежданата индустриална политика играят Министерството на финансите и особено Министерството на търговията и промишлеността. Равнището на държавно управление на икономиката се изменя във времето и зависи от приоритетите на икономическата динамика на страната. От 1962 год. южнокорейската икономика се развива съгласно петилетни планове. Успешната реализация на първите две петилетки позволяват да се премине към темпове на растеж на брутния вътрешен продукт, които са едни от най-впечатляващите в света : 1961 г. - 5,6%;

1962г. - 8,2%; 1963 г. - 9,6%; 1964 г. - 5,8%; 1965 г. - 12,7%; 1966 г. - 6,6%; 1967 г. - 11,3%; 1968 г. - 13,8%; 1969 г. 7,6% 1970 г. - 9,4%. /вж. Handbook of Korean Economy. 1980, р. 63/

Даже по време на и след “нефтения шок” от 1973 година, както и последвалата този „нефтен шок“ структурна криза на капитализма пред периода 1974-75 год. икономиката на Южна Корея се движи с изключително високи темпове на икономически растеж. Република Корея демонстрира най-висок растеж не само в региона на Източна Азия, но и сред средноразвитите капиталистически страни. Това добре се демонстрира от данните дадени по-долу: 1973 г. -14,9 %; 1974 г.-8.0 %; 1975 г.-7,1 %; 1976 г.-15,1%. /вж.Handbook of Korean Economy…, р.65/.

Следва да се каже, че и в последващите петилетки се запазват високите темпове на икономически растеж. Така се стига до 1996 година, когато доходът на глава от населението нараства до 10 548$, което е прието като индикатор за това, че Страната на утринната свежест вече навлиза в категорията на развитите страни.

Като говорим за развитието през тези години следва да кажем, че в своята стратегия за висок растеж правителството се опира до голяма степен на приток на чужд капитал. След като първоначално Република Корея използва компенсационния фонд от страна на Япония, който се изплаща като репарация за епохата на колониално владичество, по-нататък тя се принуждава да използва заеми.

Като правило почти всички заеми, направени даже от частни институции в лицето на корейските фирми и корпорации, са гарантирани от корейското правителство. Банката на Корея, т.е. централната национална банка поема на своя гръб тежестта на правителствените гаранции.

Тези правителствени гаранции дават правото на чуждестранните заемодатели, които са главно от американски и японски произход, да разглеждат корейските компании и особено “чебол”, т.е. крупните семейно-кланов тип корпорации като имунизирани срещу банкрут.В този смисъл рискът при отпускане на кредит на корейска компания се разглежда като минимален.

Следва да се отбележи, че някои от големитие корпорации започват да играят т.нар. “чебол игра”, изразена чрез следната схема: “Ако някой заеме 10 милиарда вона, може да банкрутира, но този който заеме 100 милиарда вона, никога не би банкрутирал”. Даже местните банки подчиняват 40% от раздадените кредити на водената от правителството политика.

В заключение може да се каже, че несъмнено в Република Корея се формира специфичен модел на стопанско развитие. Както вече беше подчертано по-горе при него особена е ролята на държавата. С нейна помощ(кредитно гарантиране, пряко финансиране, административно регулиране и други) се подпомага формирането на стопански структури (предприятия, фирми, корпорации), същите са поддържани за да се подготвят да плават в бурното море на пазарната икономика в национален, регионален и глобален план. Несъмнено този модел качествено се различава от класическите модели на развитите страни-пионери в индустриалната епоха, като тези от Западна Европа и Северна Америка.

При тях първичната индустриализация, т.е. първоначалния етап на стопанска динамика се извършва в рамките на т.нар. “колониално-либерален модел”, при който държавата не участва пряко в стопанските взаимодействия. От тази гледна точка може да се каже, че този модел следва “фундаменталните принципи” на пазара. Безспорно на един по-късен етап след т.нар. “Велика депресия” от 1929-1933 год. постепенно се започва внедряването на т.нар. “кейнсиански модел”, който след Втората Световна война става доминиращият модел на Запада, но в неокейнсиански формат.

Характерно за кейнсианските модели е, че в условията на депресия и спад на икономическата активност с помощта на обществени средства, т.е. държавния бюджет, се стимулира функционирането на пазарните процеси в условията, когато вече съществуват пазарни структури и сили.

В случая с “корейския модел” не става дума просто за стимулиранена пазарните процеси, както това се прави при кейнсианските и неокейнсианските модели, но за подпомагане формирането и израстването на пазарен тип структури и създаването на пазарни процеси. Трябва да се каже, че този модел се оказва успешен от гледна точка на “догонването” на Запада, тъй като той създава изключителни високи темпове на растеж.

На практика именно благодарение на този модел на “догонваща „пазарна” икономика” Република Корея се превръща в средно развита капиталистическа страна с брутен вътрешен продукт/БВП/ за 1997 год. от 468 млрд щатски долара. С това Страната на утринната свежест се нарежда на 11 място в света. В същото това време доходът на човек от населението нараства от 82 щатски долара годишно през 1961 год. до 10 548 щатски долара през 1996 год./

В този смисъл може да се твърди, че РКорея става част от т.нар. „Гъше ято“, т.е. формирането като схема на функциониране на планово-пазарен модел на създаване на пазарни структури и процеси и стимулиране на икономическо развитие/който наричаме още на основите на целите на икономическата динамика модел на „догонваща пазарна икономика“/, какъвто формира Япония от втората половина на 50-те години. И какъвто започва да създава Южна Корея от началото на 60-те години, като по-този начин става част от „Гъшето ято“.

Определено може да се твърди, че без внедряването на модела на “догонващата пазарна икономика” като система от икономически механизми, подходи и взаимодействня между държавата от една страна и фирмите и корпорациите от друга, Република Корея не би могла да постигне горепосочените резултати.

Несъмнено не бива да се забравя, че този модел в тази част на света – Корейския

полуостров, става възможен и поради формиралата се сложна и конфликтна геополитическа обстановка. В резултат на сблъсъка между “Пакс Американа” и “Пакс Совиетика” Корея е разделена на две. В северната част се формира централизиран модел, който на първия етап на екстензивно развитие, демонстрира висока динамика.

На равнището на 50-те и 60-те години динамичното развитие на КНДР представлява определена заплаха. Всичко това създава благоприятни условия в рамките на системата на “Пакс Американа”, където се намира Република Корея да се толерира формирането на модели от “догонващ тип”, при които макар и да има съществени пазарни елементи, все пак пазарните принципи “не се ползват във фундаменталния им вид”.

Кризата на планово-пазарният модел на Република Корея

Геополитическите промени от началото на 90-те години създават, обаче, една коренно нова обстановка. С “победата” на Запада в “Студената война” и разпада на Съветския съюз на практика изчезна основното геополитическо противоречие на света в периода след Втората Световна война.

Основният геополитически съперник на “Пакс Американа” – “Пакс Совиетика” прекратява своето съществуване. В един момент регионът на Източна Азия и Юго-Източна Азия, който постепенно възприема модела на държавно-организираната пазарна икономика(т.е. планово-пазарен модел), със своите изключително високи темпове на развитие създава сериознат опасност да се превърне в основен геоикономически съперник на Запада. Всичко това води до формирането на нова обстановка през 90-те години на ХХ век.

Известно е, че когато Република Корея става член на Световната търговска организация(СТО) през 1995 год., както и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие(ОИСР) през 1996 год. тя е “заставена да приеме фундаментални промени на взаимоотношенията между държавата и стопанските структури. Правителството е принудено да обещае пред тези две световни организации, че ще се въздържа от поддръжката на частния сектор в името на икономическото развитие”.

Съответно като част от мероприятията по поддържане на тази политика е назначаването през март 1997 год. на Кан Кюн Шик за министър на финансите и икономиката. Той е известен радетел на неолибералните принципите на свободната пазарна икономика, което личи например от заявлението му, че “в условията на отворена икономическа система ще бъде трудно да се оказва изкуствена правителствена поддръжка”/Korea Journal, Vol.37, N4, Winter 1997, р.13/. По-късно той често заявява, че самото правителство се нуждае от реформи и че то не бива нито да поддържа, нито да се намесва в стопанската дейност. Просто трябва да остави пазарните механизми да действат сами по себе си.

След като Република Корея става член на СТО и ОИСР международните финансови институции бързо осъзнават промяната в политическия курс на правителството. При фактически заявена от правителството политика на отказ от държавни гаранции за заемните средства, които се отпускат на корейските фирми от международните финансисти започват да преразглеждат кредитната си политика. Ако преди те не са се страхували да отпускат заеми даже при съотношение 450% заемни средства-собствен капитал при новата ситуация те рязко смянат курса си.

През юли 1997 год. започва кризата на Киа Мотърс. Тази криза доказва, че действително правителството е сменило модела си на взаимоотношения със стопанските структури. Ако фалитът на групата Ханбо, който се извършва преди кризата на Киа все още може да обясняван с това, че става дума за политически скандал, свързан с корупция, поради което президентът и правителството остават групата да фалира, то в случая с Киа става ясно, че държавата поддържа вече друг курс на развитие. Това служи като ясен сигнал за международните финансови институции. И тъй като никоя от 30-те най-големи корейски промишлени групировки не поддържат съотношение между заемни средства – собствен капитал по малко от 150 %, което е условие за световните кредитни структури да отпускат средства, то на кредитния пазара за корейските фирми настъпват трудни времена.

Ситуацията се влошава още повече, когато в резултат на повишеното търсене на валута корейският вон рязко пада спрямо щатския долар. В същото това време т.нар. “горещи пари” на международните финансови спекуланти, които вече са демонстрирали силата си в Тайланд, Индонезия, и Малайзия, избират за своя следваща жертва РКорея. “Горещите пари” като вид международна инвестиция търсят своята печалба в условията на пазарна нестабилност. Тяхната цел не е някакво дългосрочно инвестиране в производство. В обстановката на падане на вона те правят големи печалби.

Така в резултат от наслагването на редица фактори се създава най-сериозната кризисна ситуация в Република Корея от 60-те години насам. Ако се говори за факторите на кризата може да се каже, че става дума за сложно взаимодействие.

От една страна са действията на правителството. От друга не може да се отрече наличието на геополитически и геоикономически съображения като един от механизмите и част от движещите сили на кризата. Истина има и в утвърждението, което хвърля вината върху създалата се структура на стопански взаимодействия и това, че в един момент тя се оказва непригодна.

Ако се опитаме да подредим по приоритет тези фактори ще отбележим, че ключово значение имат общата геополитическа обстановка и създалите се нов тип геоикономически взаимодействия в региона. В рамките на тази нова геополитическа ситуация правителството провежда неадекватна политика, оказала се онзи фактор, който “отпушва капака” на кризата в Република Корея.

Преодоляването на икономическата криза от 90-те години в Република Корея и начало на формиране на нов модел на функциониране

В края на 1997 година икономиката на Република Корея се оказа в сложна кризисна ситуация, т.нар. „Азиатска криза 1997“ Кризата на практика слага край на високите темпове на стопанско развитие, които са характерни за страната за един немалък период от време, който датира началото си от 60-те години на ХХ век. Сериозността на ситуацията може да се разбере от факта, че това събитие на практика е част от кризисни явления залели немалка част от Азиатския континент. Коментарите на редица специалисти са, че кризата е толкова сериозна, че тя поставя под въпрос досегашния модел на стопанска динамика на Република Корея и изисква формирането на нова парадигма на икономическо развитие на страната.

Споровете и мненията сред обществеността на Република Корея относно корените на кризата в страната

Съгласно публикациите в пресата/Korea Focus, January-February, 19981, р.15/ сред специалистите, журналистите и широката общественост в Република Корея се формират няколко основни типа мнения относно причините за кризата в страната и начините за излизане от нея. По въпроса за причините се изхожда от следните виждания:

  1. Вината за кризата лежи на президента, както и на неговите икономически съветници, включително министъра на финансите и икономиката и секретаря по икономиката към президентството;

  2. Корените на кризата лежат в геополитическата стратегия на САЩ. “Те виждат в динамичното развитие на Източна и Югоизточна Азия, т.е. на Япония, Китай и Република Корея, както и китайската диаспора в Югоизточна Азия опасност за глобалната си хегемония преаз ХХІ век. Съответно правителството на САЩ, американският частен сектор, включително финансови институции, както и някои финансови играчи като Джордж Сорос чрез манипулирането на финансовата криза в Индонезия и Тайланд през лятото на 1997 год. подриват силата на китайците в Югоизточна Азия. След това те създават от Южна Корея следваща цел. Първо те предизвикват криза на валутния пазар в страната чрез обезценяване на вона, след това създават паника на фондовата борса посредством повишаване на цените на акциите. Целта е да се установи контрол върху икономическата мощ на Корея чрез завладяването на големите корейски компании. След това ще бъде разрушена китайската икономика, чиято експортна мощ ще бъде отслабена от износа на евтини корейски продукти. А накрая ударът ще бъде нанесен върху японската икономика, която в значителна степен се основава на китайския и корейския пазари”( Там, р.15-16).

  3. Не бива да се хвърля вината нито на ръководството на страната, нито на външни фактори. Всички граждани на страната трябва да поемат своя дял от вина за кризата. Тя е в свръхпотреблението и търсенето на високо равнище на социална сигурност от страна на редовия човек, а също така и в забавянето от страна на фирмите на структурните реформи.

Съответно по различен начин се разглеждат изходите от кризата. Според някои

мнения получаването на финансови гаранции от Международния валутен фонд означава по своята същност национален позор и е равносилно на национално предателство, тъй като предава икономиката на страната под чужд контрол. Корейците трябва да се обединят и заедно да окажат съпротива на неприемливата чужда икономическа интервенция.

Други, обаче, като Чой У Сок, президент на Института по икономически изследвания на “Самсунг”, смята за “добре, че това се случи, това е шанс за ново начало”. Подобно мнение застъпва и професор Ким Хон Сук от Университета Хонгик, който вижда финансовите гаранции на МВФ като “последен шанс за корейската икономика”. Друг един изследовател като Ан Сук Кьо от Университета Ханянг също така отбелязва, че икономическата криза “даде шанс на Корея(Южна) да се върне към фундаменталните принципи. Това е добро нещо”/Korea Focus, November-December, 1997, р.47/.

Крайностите в мненията несъмнено предизвикват интерес да разберем за какво става дума. Защо са така силни противоречията във вижданията? И в крайна сметка кое от горните мнения е с най-голяма меродавност? Въпросът за меродавността и истинността на тези мнения не е схоластичен. По аналогия с медицинската практика ще кажем, че ако имаме болест, т.е. “криза”, тя може да бъде излекувана само тогава, когато знаем причините на заболяването и как протича то? Така стои въпроса и с кризата, започнала в края на 1997 г.

Действията за справяне с „Азиатската криза 1997“

В условията, които поставя Международният валутен фонд(МВФ), когато подписва съглашение с Република Корея на 3 декември 1997 година за отпускане на 21 млрд. долара заем, е поставено следното: Правителството на Република Корея следва да осъществи някои структурни реформи и да се съгласи с някои водещи принципи при провеждането на своята макроикономическа политика. Структурните реформи могат да бъдат групирани в четири сектора – публичен сектор, пазар на труда, финансов пазар и корпоративен сектор. Водещите принципи засягат взаимоотношенията между бизнеса и правителството. Те предполагат въвеждането на англо-американски модел на макроикономическа политика, който се осланя на капиталовите пазари и на ударение върху прозрачността с минимална роля на държавата в икономическото структуриране.

В Република Корея се правят опити за формиране на нов тип стопанска политика, значително различаваща се от индустриалната политика, осъществявана до този момент. В условията, когато страната няма ресурсите да се противопостави на процеса на глобализация във формата на американски/англо-саксонски/ глобализъм, предлагащ в стопанската сфера неолиберални принципи на функциониране, се предвижда “влизане” в този процес и конституирането в неговите рамки на собствена схема на функциониране. Държавата се разглежда в ролята на активен интегратор. В същото това време именно тя следва да поеме ролята на този, който ще минимизира негативните влияния от глобализма в кооперация с местните власти и граждански групи.

Като един от пътищата за редуциране на негативното въздействие на глобализма се разглежда регионалното коопериране. Този подход търси максимизиране на ползата от глобализма, като в същото това време се предпазва обществото от сегментацията и поляризацията, носена от нелибералния модел. Безспорно мощта на държавата е отслабена от провеждания курс на неолиберализация. Но силата ѝ все още е значителна. Държавата остава единствения централизиран силов ресурс, който може да осигури минимално равнище на социална справедливост, да осъществи реформи и да бъде отговорен за социалните взаимодействия.

Съгласявайки се с изискванията на МВФ правителството започва да предприема срочни мерки за икономическо преструктуриране. Тъй като един от основните обекти на това преструктуриране са големите промишлени групировки на 13 януари 1998 година се провежда среща на президента на страната със собствениците на петте най-големи групи, сред които са “Хюндай”, “Самсунг”, “Деу”, “LG”.

В центъра на срещата са обсъждани пет важни пункта:

  • Прозрачност на управлението;

  • Отказ от практиката на взаимно гарантиране на заемите;

  • Преструктуриране на дълговете;

  • Специализация на групите в рамките на определени отрасли;

  • Формиране на система за управленска отговорност.

За осъществяване на тези пет пункта са предвидени мероприятия като:

  1. определяне на крайна дата за гарантиране на дълговете;

  2. изработване на списък за взаимните дългове и гаранции;

  3. вземане на решение за премахване на системата за взаимни гаранции;

  4. ясно разграничаване на управленските пълномощия на висшите изпълнителни ръководители от тези на носителите на контролния пакет акции;

  5. установяването на т.нар. „BigDeal”, под което се има предвид всяка група да определи основните си производствени направления, дейности и фирми, които ще ги изпълняват;

  6. въвеждането на система за избор на членове на съветите на директорите на базата на натрупване на подадените гласове;

  7. прекратяване на т.нар. тайни секретариати в групите;

  8. други.

Целта на всичките тези мероприятия е да се осъществи цялостно преструктуриране на дейността, организацията, взаимоотношенията собственост-управление в рамките на 30-те промишлени групировки в Република Корея. По този начин стремежът е да се премахне една от основните причини за кризата – политиката на свръхинвестиране, родена от стила на еднолично управление на собствениците на групировките.

Структурните реформи се изработват във формата на две основни направления, получили наименованията на английски език – (1)“Workout”и (2)“BigDeal”. Приблизително на български следва да ги преведем като (1)“Разработката” и (2)“Голямата сделка”. В рамките на двете направления се осъществяват следните действия:

Гарантиране на прозрачността на управлението на групировките:

  • от 1999 година насам те са задължени да попълват т.нар. “Консолидиран финансов отчет”;

  • през февруари 1998 год. се извършват промени в “Закона за външна проверка на акционерните дружества”. Съгласно тези промени външните проверители (инспектори) следва да се избират от “Комитет за избор на инспектори”. Освен това се повишава суровостта на наказателните санкции при неправомерни действия от страна на инспекторите или на счетоводителите на акционерните дружества.

  • изменя се и закона за акционерните дружества, като последните се задължават да избират и назначават външни директори;

Промяна на Закона за забрана на монополите и за честни сделки. Съгласно тези промени от февруари 1998 година е забранено на всичките 30 промишлени групировки да си предоставят едни на други взаимна гаранция за сделките. Съществуващите гаранции, съгласно новия закон, се прекратяват в края на март 2000 година. Също така се въвеждат правила засягащи дейността на финансовите институции. Съгласно тези нови правила финансовите институции се задължават да докладват за гаранциите за заемите на свързаните фирми от една групировка.

Предприемане на мерки за цялостно подобряване на финансовата структура на корпорациите. Тук се предвиждат следните няколко момента:

  • първият е Споразумението за подобряване на структурата на дълговете. То предвижда между банките, на които се дължат най-големи суми и фирмите-длъжници да се подготвят годишни планове за намаляване на тежестта на дълговете чрез продажбата на собственост и други;

  • по отношение на предприятия, които имат възможности за възстановяване се набелязват мерки за рязко подобряване на финансовата структура;

  • съгласно промените в Закона за данъците на юридическите лица от началото на 2000 година при кредит, който надвишава собствения капитал пет пъти се забранява уреждането на загуби при изплащането на дивиденти.

Ускорява се чрез “разработката” и “сделката” създаването на ключов бизнес за петте най-големи промишлени групировки. Усилва се равнището на отговорност на носителите на контролния пакет акции и на изпълнителните ръководители на корпорациите. Освен това в резултат на промените в Закона за сделките с ценни книжа се засилва правото на глас на дребните акционери.

Така например до промените правото да избират изпълнителните ръководители на акционерните дружества имат само тези, които държат най-малко 1% от акциите. По новия закон в това право се включват и акционери с 0,01% от акциите. Правото за отзоваване на директори до промените включва само тези, които имат най-малко 1% от акциите. По новия закон е достатъчно да имаш 0,5% от акциите. По същия начин правото за счетоводен контрол разширява броя на ползващите се от него. Ако преди е трябвало да имаш 3% от акциите новото положение предвижда само 1% от акциите.

Освен това до промените собственикът на групировката носи неофициалното наименование председател на групата. Но то не е обвързано с никаква юридическа отговорност. Съгласно споменатото по-горе Споразумение за подобряване на структурата на дълговете с банките, отпуснали основните заеми на промишлените групировки, вече се забраняват всички неофициални управленски и контролни органи. По този начин не могат да съществуват каквито и да е нерегистрирани по законите управленски структури и по този начин те да бъдат изведени извън отговорността и закона.

Голямата сделка” - “Big Deal”

Конкретното съдържание на това основно направление на преструктуриране на южнокорейските промишлени групировки е съгласувано по време на срещата на президента на републиката с представителите на петте основни промишлени групировки на страната. Предвид факта, че една непосредствена причина за икономическата криза е свръхинвестирането в оборудване и свръхконкуренцията се взема решение за следното. В осем основни отрасъла – автомобилостроене, битова електроника, полупроводници, нефтохимия, производство на оборудване за нефтодобив, производство на железопътен състав, авиостроене, производство на енергетично оборудване и корабни двигатели се решава да се извърши преразпределение на дейността между тези пет основни групировки с цел укрупняване на дейността и засилване на конкурентоспособността.

Така например в сферата на автомобилостроенето се предвижда автомобилостроителната фирма на “Киа” да премине към автомобилостроителната фирма на “Хюндай”, а тази на “Самсунг” към тази на “Деу”. По този начин в страната остават само два големи производителя на автомобили. Ще добавим, че през юли 2000 година контролният пакет акции на “Хюндай” премина в ръцете на американската корпорация “Форд”. В областта на битовата електроника фирмата на “Самсунг” и тази на “Деу” се обединяват, като тук също остава само още един производител – “LG”. По същия начин се постъпва и при полупроводниците, но тук “LG” поглъща фирмата на “Хюндай” и остава още една фирма – тази на “Самсунг”.

В областта на нефтохимията, производството на оборудване за нефтодобив, железопътен състав, авиостроене, както и енергетично оборудване и корабни двигатели се осъществява обединение на съществуващите фирми на групировките като във всеки отрасъл остава само по една фирма. Друга важна особеност тук е, че при това обединение редица банки, към които фирмите имат неизплатени дългове, ще разменят дълг за собственост. По този начин ще нарастне тяхния дял в пакета акции. Това значително изменя управлението на фирмите в перспектива.

Разработката” – “Work out

“Разработката” представлява основно средство за преструктуриране на фирмите чрез банките, държащи основния пакет дългове на фирмите. Това е процес, чиято цел е повишаване на способността на фирмите да изплатят задълженията.Конкретно този процес включва цяла редица мероприятия като:

  • Намаляване или прекратяване на изплащането на дивиденти;

  • Премахване на взаимните гаранции;

  • Отпускане на кредити за започване на нова дейност;

  • Отделяне на части на фирмите, които са без перспектива и тяхната продажба;

  • Продажба на част от капитала;

  • Превръщане на част от краткосрочните задължения в средносрочни;

  • Опрощаване на дългове;

  • Превръщане на дълга в собствен капитал на фирмата;

  • Други.

В рамките на разработката са включени 11 основни градски търговски банки на Република Корея и 313 фирми, имащи задължения към тях.

Ще отбележим, че чрез тези мероприятия Република Корея успява за един кратък срок да осъществи значителна част от нужното преструктуриране и на практика да стабилизира икономиката. Ако се погледне динамиката на икономическия растеж през тези години може да се отбележат такива цифри: 1996 г. е 6.8%; 1997 г. е 5.0%; 1998 г. е - 6.7%; 1999 г. е 10.7%.

Макар че в никакъв случая не може да се говори, че целият комплекс от проблеми е преодолян може определено да се твърди, че е “напипан” верният път за решаване на редица от сложните въпроси за динамиката на южнокорейската икономика.

Глобалната криза и Република Корея

Същност на кризата и вътрешните ѝ аспекти

Глобална криза е резултат от гигантски диспропорции в световното капиталистическо стопанство, причинени от неолибералния модел. В момента на кризата в обръщение са, пресметнато в долари на САЩ, над 4 квадрилиона долара, докато световният годишен брутен продукт е само 65 трилиона долара, т.е. пак има не повече от 6% покритие на огромната парична маса.Тази диспропорция е в дъното на глобалната криза.

Прогнозите тогава са, че тя ще трае доста дълго.Изходът от самата криза е неясен. Според някои мнения кризата е „многослоен продукт”. В този смисъл тя представлява геофинансова и геоикономическа война, която се води от определена група сили имащи за цел преодоляване на диспропорциите да се осъществи по начин, при който те да запазят своите доминиращи позиции. Поради това много изследователи не изключват възможността за апокалиптичен изход, т.е. някаква форма на „Голяма война“ като начин да се търси не просто изход от кризата, но съхраняване на доминацията. За това напомнят и историческите прецеденти – Първата Световна война е следствие на кризата от 1907 година, а Втората Световна война – на Великата депресия от 1929-32 година.Прогнозира се, че тази криза ще се осъществява на няколко вълни. Във връзка с започналата като финансова глобална криза водещи банки на Корея като Kookmin, Woori, Shinhan и Hana заявяват за невъзможност да кредитират дребния бизнес и частния сектор.

Трябва да отбележим, че според финансовото законодателство на Република Корея банките трябва да оказват финансова подкрепа на малкия бизнес и отказът да се изпълни това задължение се смята за нарушение на закона. Въпреки това, ако през юли кредитирането на малкия бизнес е $ 5,5 млрд., през октомври спадна до $ 2,6 млрд.

Приходите на банките значително спадат по причина преди всичко на голям брой закъснели плащания по кредити. Така например, най-голямата търговска банка Kookmin показва през 2008 год. спад от 28,6% по сравнение с 2007 година.

За целите на облекчаване на това положение правителството на Южна Корея взема решение да се гарантира незабавна финансова помощ от $ 100 млрд.. Тази гаранция се разпространява и върху външните заеми на банките. Т.е. ако банки или техни дъщерни дружества в чужбина вземат заем в чужбина в периода от 20 октомври 2008 год. до 30 юни 2009 г., правителството предлага гаранции за 3 години.

Правителството и Банката на Южна Корея обещават да продължат предоставянето на банковия сектор още ликвидност в размер на $ 30 млрд., които средства ще се вземат от валутните резерви. Това се съпровожда с намаляване на данъчната тежест върху дългосрочните депозити в брой. Целта е укрепване на стабилността на фондовия пазар. В допълнение към пакета от мерки за подкрепа на националната икономика, правителството е включило нарастването на собствения капитал на Индустриалната банка на Южна Корея за сметка на държавни инвестиции в размер на 1 трилион корейски вона (курсът на националната валута спрямо щатския долар е 1 $ = 1475 вона), което се осъществява до 06.12.2008. Правителството смята, че това ще позволи отпускане на допълнителни кредити на малките и средни предприятия.

Независимо от предприетите от правителството на Република Корея мерки

промишленият сектор е подложен на влиянието на финансовата криза.
Първи почувстват кризата малките и средни строителни фирми: през септември 2008 год. повече от 280 строителни фирми, са заявили, че са в несъстоятелност.
В автомобилната промишленост започва намаляване на производството и на продажбите на вътрешния пазар: през ноември 2008 год. в сравнение със същия период на 2007 год. спадът е 74 хиляди автомобили, което е съпоставимо с кризата от 1998 г., когато спадът е 72, 5 хил. Спадът на продажбите на вътрешния пазар са: GM Daewoo - 56,9%, Хюндай Мотор - на 34,4%, Renault Samsung - на 20,7%, Sangyong - на 59,2%.
Според Корейската асоциация на автомобилната промишленост фирмите за производство на компоненти за автомобилната индустрия на Южна Корея (около 270 фирми), само за първото тримесечие на 2009 г., са намалели производството с 30%.
Производство на тежкотоварни камиони и автобуси, през месец ноември 2008 год. спада с 18,2% в сравнение с 2007 год. През ноември 2008 год. потреблението на вътрешния пазар намалява с 27,7%, а износът е спаднал с 12,5%.

Сериозни загуби търпят поръчките за корабостроителна индустрия. През октомври-ноември 2008 год. корабостроителните заводи не са получили нови поръчки. За 9-те месеца на 2008 год. намаляването на поръчките е било с 34,5% в сравнение със същия период през 2007 година.

В Република Корея има 300 корабостроителни предприятия, от които само в 30 от тях може да се изградят кораби с над 10 хиляди тона дедуейт (DWT). Но ако гигантите имат портфейл от поръчки за 2 - 3 години напред, то малките и средните предприятия трябва да спрат или да намалят производството.

Намалява и производството на полупроводници, мобилни телефони, дисплеи и други продукти. Според Министерството на отраслевата икономика обемът на производство в областта на информационните технологии през ноември 2008 год. спада с $ 8,64 млрд. Наред със спада на продажбите на вътрешния пазар пада и обемът на външната търговия на Южна Корея. Общо износът през ноември 2008 е намалял с 18,3% в сравнение с 2007 г., докато вносът - с 14,6%.Търговската камара на Република Корея (ROK TA) провежда проучване на финансовото и икономическо състояние на 531 компании. Заключението е, че през 2009 год., спад в производството с 3,0 - 3,5% очакват 23,7% от компаниите, с 3,5% или повече - 16,3% от фирмите, а с 4,0 - 4,5% - 9,8% от фирмите, с повече от 4,5% - 3,6% от фирмите.

Въпреки това правителството се надява, че мерките за борба с кризата ще имат положително влияние върху реалната икономика, като изведат от кризата най-малко 40% от частния бизнес: през първата половина на 2010 г. - 22,3%, а през 2011 г. – останалите 17,7%.Допълнителните проверки и анализ установиха, че 81,5% от частните компании, вече чувстват влиянието на финансовата криза: 22,1% от тях смятат, че загубите ще бъдат значителни, 59,4%, предполагат, че загубите ще са малки, а 18,5% мислят, че ще минат без загуби.

Според скала, която определя нивото на загубите е направено изследване, което да определи равнището на производството през следващите години. Сектори на икономиката като корабостроене и други индустриални сектори запазват производството в размер на 88,2%, металургията, включително и заводите за производство на цветни метали - в размер на 84,2%, автомобили и авточасти на 84,1%, текстил, облекла и обувки - в размер на 83,7%.

Правителството търси начини за подкрепа не само на тези индустрии, но и на транспорта, телекомуникациите, хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, риболова и др. От особено значение за Южна Корея е да не се позволи резкия спад на производството да доведе до намаляването на работни места.

Международни инициативи на Р Корея

В Южна Корея правителството в допълнение към мерките за справяне с кризата в рамките на държавата предприема стъпки за засилване на международното сътрудничество най-вече с 20-те най големи икономики в света. Освен това е обявено, че ще продължи да засилва регионалните мрежи съсредоточени около Южна Корея, Китай и Япония.

Първото е, че Южна Корея продължава да разпространява схемата на двустранните валутни суапови операции със страните от Г-20, както и в Азиатско-тихоокеанския регион. Полагат се усилия за бързото изпълнение на плановете в «Инициативата Чянг Май". Ще припомним, че «Инициативата Чянг Май» е споразумение, подписано на 4 май в Тайланд от 13 финансови министри на азиатски страни, за да се създаде кризисен валутен фонд, който евентуално да замени съществуващата мрежа от двустранни валутни суапове, както и превръщането на този фонд в мощен механизъм за акумулиране на средства. Размерът на фонда трябва да бъде най-малко 80 милиарда долара. До 80% от вноските за фонда се осъществят от Япония, Китайската народна република и Южна Корея. Останалите 20% от средствата се поемат от 10-те члена на ASEAN. Това създава регионален еквивалент на Международния валутен фонд (МВФ), който е създаден с цел да се намали зависимостта на азиатските страни от влиянието на МВФ. Както е обявено през май 2008 година от заместник-финансовия министър на Южна Корея Син Джъ Юн създаването на валутен фонд «доказва пред световната общност, че азиатските страни полагат съвместни усилия за осигуряване на финансова стабилност".

Въпреки горното мерките за стабилизиране на финансовия сектор както в страната, така и извън региона се обсъждат през ноември 2008 год. на Световния форум във Вашингтон (САЩ). Южна Корея подкрепя желанието на водещите държави да координират общи усилия и общи принципи за борба с кризата. Освен това правителството на Южна Корея изготвя и отправя редица конкретни предложения към отделните държави. Така например на 17 ноември 2008 год. между Република Корея и Бразилия се подписва меморандум за увеличаване на търговията между двете страни, за използване на корейски платформие за проучване на шелфа на Бразилия за нефт, за осигуряване на финансова помощ за корабостроенето, както и на водещи фирми в строителството, на рафинерии и химически заводи, както и друг тип промишлени предприятия, осигуряващи доставки на оборудване.

На среща през декември 2008 година във Фукуока Япония Южна Корея договоря с Китай и Япония разработка на тристранно финансово споразумение. На Англия и Бразилия е предложено да влязат в троен съюз с Южна Корея за съвместно разработване на пет основни направления за стабилизиране на световната икономика и глобалната финансова система. В допълнение правителството на Южна Корея е решено да подпише споразумение за свободна търговия с останалите страни в АСЕАН през 2009 год., с Китай през 2010 год., с Индия и Австралия през 2011-м, с Япония през 2012.

Но основната посока на правителството на Южна Корея за стабилизиране на националната икономика ще остане инвестиционната политика на държавата. Растежът на държавните инвестиции през 2009 г. трябва да достигне 3,7%.
Следва да се отбележи, че избраният в края на 2007 г., президент на Република Корея Ли Mьон Бак на церемонията по встъпване в длъжност заявява, че Южна Корея е готова за поредния кръг на икономическия растеж. Икономическа програма, с която той отива на избори, представи формула «747», което предполага постигането на годишен темп на икономически растеж от не по-малко от 7%, увеличение на БВП на глава от населението до $ 40 хиляди на година през следващите 10 години (през 2007 г. -- $ 30 хил.), както и преобразуване на Южна Корея в 7-ата световна икономика по основни макроикономически показатели.

Програма за растеж „747”

Икономическата програма е разработена от видни учени от различни профили на водещи университети и изследователски центрове в Южна Корея. За да се изработи тази програма е създадена работна група под егидата на Министерството на икономиката и под ръководството на президента на Корейския институт за прогнозиране и научни технологии Сух Нам Руо. Тя включва над 360 специалисти - университетски преподаватели, учени, специалисти от индустриалните сектори.

В отговор на кризата програмата се коригира. В резултат на това се появява нова програма - New Growth Engines Initiative, която е за 10-годишен период и предсталява синтез на антикризисни мерки с програмата „747”.

Само за нейната разработка правителството отделя $ 5,48 млрд. Инвестициите в частния сектор, а също и в новата схема на неговото развитие са съответно $ 68,4 млрд. и $ 74,7 млрд. Очаква се това да доведе до нарастване на продукцията в частния сектор от $ 116 млрд. през 2008 до $ 253 млрд. през 2013 година. Съответно се предвижда увеличение на износа от $ 120,8 млрд. 2008 год. до $ 306,9 млрд. през 2013 г. и $ 795,4 млрд. през 2018. В допълнение към създаването на благоприятна среда за големия бизнес програмата предвижда инвестиционен фонд за подкрепа на малките и средни предприятия чрез приватизацията на няколко публични компании, чрез което да се наберат средства за фонда. Планира се също така мрежа от социални програми за подкрепа на уязвимите хора.

Предвид целта за еднаквото развитие на регионите се планира построяването на система от канали с дължина повече от 3 хиляди километра, по които канали да се извършва превоза на стоки до различните региони.

Програмата предвижда увеличаване на финансовата подкрепа на местната администрация през 2009 година. Инвестициите в промишлеността и инфраструктурата в провинциите се планират на $ 37,7 млрд., разпределени между 30 проекта за срок от 5 години. Като резултат от програмата правителството очаква изграждането на около 880 хил. нови работни места в рамките на 5 години.

Анти-кризисна програма New Growth Engines Initiative е фокусирана върху 22 приоритетни области на развитие (проекти), които са обединени в 6 групи:
1. Енергетика и околна среда.

2. Транспортни системи.

3. Новите информационни технологии (ИТ).

4. Нови разработки в интеграционните индустрии.

5. Биоиндустрии.

6. Научно-изследователска дейност.

Към първа група се отнасят направленията:

  • «Повишаване на консумацията на чисти въглища»;

  • «Разработването на биогорива от биоресурсите на океана";

  • «Слънчева енергия и нейното използване»;

  • «Въглеводородни емисии, разделяне и обработка»;

  • «Създаване на ново поколение електроцентрали, способни да работят на алтернативни горива»;

  • «Развитие на ядрената енергетика.

В областта на енергетиката и производството на биогорива програмата включва инвестиции от $ 22,9 млрд. и $ 16,5 млрд., съответно, в рамките на 5 години. Очакван резултат - създаване на съоръжения за производство на 80 милиона барела биогорива за година, 150 хил. нови работни места, намаляване на потреблението на петролни продукти с 13,4% през 2008 г. до 43,3% от 2018 год.

Във 2-та група са включени направленията - «Биологически чист транспорт» (Зелени автомобили)» и «Корабостроене и морски системи». Развитието на транспортната система е планирано в две направления:

  1. развитие на автоматизирани системи и технологии;

  2. взаимодействието на морските плавателни съдове с крайбрежната инфраструктура.

Преките инвестиции в транспорта са 1 милиард щатски долара за 5 години.
Следва да се отбележи, че корабостроенето и автомобилите остават приоритетни области за държавната икономическа политика. Южна Корея възнамерява да продължи да води в корабостроителната промишленост, чийто дял в този момент е 40% от световния корабостроителен пазар.

В подкрепа на корабостроенето и морската индустрия, включително изграждането на тежкотоварни мобилни докове за дълбоки води правителството планира да отдели $ 551 млн. до 2013 г.. В автомобилостроенето, програмата предвижда инвестиции от около $ 500 млн.

3-та група включва - «Полупроводникови системи», «Ново поколение дисплеи», «Ново поколение мобилни телефони", "Нови технологии за осветление” (LED LED lighting», «Нови логистични системи” (RFID / USN).

Информационните системи и електрониката са сред основните отрасли на икономиката. Развитието на нови технологии в тези индустрии е обект на сериозно внимание от правителството. То планира да инвестира $ 21,2 млрд. за 5 години. Основна насока е разработване и производство на полупроводници и чипове, за което се предоставя по-голямата част от средствата - $ 10,1 млрд.

В 4-та група - «Роботизация», «Нови материали и нанотехнологии", "Иновационни технологии, нови продукти и процеси», «Развитие и консолидиране на телекомуникациите и радиоразпръскването». Инвестициите в този сектор на икономиката ще са в обем $ 25,9 млрд. От тях за разработване и внедряване на нови материали, ще бъдат похарчени $ 9,5 млрд. за 5 години. За развитие на радиотелекомуникациите се предвиждат $ 14 млрд. Очакваният икономически ефект само от въвеждането на автоматизирани линии (роботизацията) е $ 420 млрд. до 2020 г.. Като цяло се планира постигане на ново по-високотехнологично равнище на производство.

В 5-та група са направленията - "Нова медицина и медицинско оборудване». Инвестиции в областта на биотехнологиите са в размер на $ 677 млн. за 5 години. Развитието ще бъде съсредоточено върху разработването на нови лекарства и медицинско оборудване за да се увеличи износът на произведените продукти. През 2007 г., вносът на медицински продукти в Южна Корея е в размер на $ 2,2 млрд., а износът - общо $ 1 млрд. Задачата, която си поставя правителството е да осигури пробив в производството на висококачествени и високотехнологични медицински продукти.

В 6-та група изследователските направления включват: «Проектиране", "Меки

материали", "Здравни грижи", "Култура и културно-историческо наследство".
Като цяло като се имат предвид високия икономически потенциал на Южна Корея, както и насочената към най-високи резултати иновационна икономическа политика на правителството има всички основания да смятаме, че страната лесно ще преодолее последиците от кризата и вероятно ще осъществи в бъдеще технологичен скок, който ще може да се нарече ново корейско «икономически чудо ".

Ако обобщим някои основни момента предвид създадения модел на икономическа динамика и неговото развитие във времето следва да кажем следното:

Първият момент е този, че държавата активно присъства в стопанското развитие. Но нейната роля се изменя във времето. Ако първоначално тя действа като висшестояща структура, която преразпределя средства по един административен начин, то постепенно се преминава към действие в «мрежови режим».Т.е. предоставят се средства на бизнеса ако те осъществяват дейност в рамките на предвидената политика, формирана от държавата във взаимодействие със стопанските структури и други заинтересувани фактори.

Вторият важен момент е свързан с антикризисната стратегия, провеждана на основата на този модел. Основният момент в тази стратегия е това, че се върви не по пътя на минимизиране на загуби, а по пътя на разширяване на перспективата. Конкретно това означава, че за разлика от западните модели на преодоляване на «Глобалната криза» чрез т.нар. акцент при антикризисните мерки се поставя върху търсенето на нова иновационна парадигма на развитие.

Република Корея е сред тези страни, които през последните години отбелязват забележителни постижения именно в областта на научно-техническото и технологическото усъвършенстване. По този начин тя предизвиква внимание към себе си, т.е. към иновацонната си система и начина на нейното функциониране.1

През 2013 г. са осъществени значителни промени в договореностите за координация на научно-технологическата политика и иновациите. Функциите в тази област са консолидирани в Министерството на науката, информационните и комуникационните технологии и планиране на бъдещето (МНИКТПБ).

   Правителствената инициатива за иновации в областта на научноизследователската и развойната дейност и нейният план за действие, създаден през 2015 г., имат за цел да засилят ролята на МНИКТПБ като висш контролен орган на научноизследователската дейност в страната. В рамките на МНИКТПБ е създадена независима Служба за научно-технологически стратегии (СНТСО) за укрепване на националната система за научно-изследователска и развойна дейност, включително за планиране на научно-технологичното развитие, разпределение и координация на бюджета, както и за оценка на НИРД.

МНИКТПБ въвежда отворена система за оценка на политиката и научно-изследователската и развойна дейност, която подчертава резултатите и въздействията, а не незабавните резултати. Новите национални стандарти за оценка на научно-изследователската и развойна дейност в момента поставят по-голям акцент върху качественото представяне и партньорските проверки.

Като най-важна част от новата инициатива за творческа икономика, Република Корея подновява своите стратегии за био и нанотехнологии. РКорея показва относително слаба, но нарастваща специализация в областта на биотехнологиите. През 2016 г. регионалните специализирани биоцентрове са изградени с най-съвременни съоръжения, за да се стимулира националната биотехнологична индустрия и инфраструктура.

Правителството също така има за цел да развие бъдещи водещи технологии в областта на лекарствените средства, основани на естествени ингредиенти, като увеличи инвестициите в научноизследователска и развойна дейност за нови лекарства. През 2015 г. Страната на утринната свежест публикува стратегията си за масовизация на нанотехнологиите.

     Бюджетът е насочен също така към развитие на седем направления за промишлени приложения, включително триизмерни печатни устройства, наноелектронни устройства, интелигентни роботи, както и компоненти на индустриална инфраструктура, насочени към подобряване на производителността. Стратегията е не само големите корпоративни структури – „чебол“, но и малките фирми, които са 90% от бизнеса в страната, да могат да се конкурират по-добре на световния пазар.

За да подобри ефикасността, правителството промени формулата за финансиране на изследванията, прилагайки действителен метод на реални разходи, за да възстанови косвените разходи и насърчи отворения подход за научно-техническа инфраструктура чрез стратегическото придобиване и съвместното използване на съоръжения и оборудване за научно-изследователска и развойна дейност /НИРД/, като ключово направление на развитие на страната.

В същото време правителството насърчава държавните институти да мобилизират средства от сътрудничеството с частния сектор и да разработят договори за научни изследвания в областта на технологиите.

Вместо заключение – обобщение на ключови позитивни моменти

  • Гъвкав и изменящ се във времето синтез между държавно начало, академичен фактор и стопански структури, който синтез позволява успешен баланс, създаващ условия за ускорен възпроизводствен и иновационен процеси. При което основен момент е ясно дефиниране на отговорност в структурен и дейностен план, както по отношение на провали, така и по отношение на постижения;

  • Придържане към „философията на развитието и производството“ с ясно разбиране, че ключов позитивен фактор на развитието са производството на иновационна основа с колкото се може по високо равнище на добавена стойност и технологическа сложност. В резултат на което има значително по-големи приходи, по-висока норма на печалба, по-мащабна заетост на лица с висока квалификация и нарастваща производителност. Подобна философия е в пряко противоречие с „духа“ на антикризисния модел, използван от САЩ и ЕС в периода на „Глобалната криза“, при който се набляга от една страна на т.нар. „Austeritymeasures”.Става дума за мерки за ограничаване на държавните разходи чрез съкращаване на средствата за социални цели, както и публичните услуги. От друга страна се осъществява и т.нар. „Quantitativeeasing”/QE/. Последното означава «помпане» на пари в икономиката с цел да се преодолеят външните признаци на кризата, което, обаче, създава сериозни дългови проблеми, т..е влизане в дългова спирала;

  • Ясна ориентация към човешкия фактор като ядро на възпроизводствения и иновационния процеси, неговото усъвършенстване чрез различни механизми на обучение и дейност, както и неговата активизация чрез съвременни форми на мотивация и стимулиране – проектен подход и други;

  • Създаване на мрежа за международно сътрудничество, която мрежа се превръща във важен канал за овладяване на върхови постижения в науката и технологиите.

1 Вж. BLOOMBERG RANKINGS, www.bloomberg.com/rank и https://www.bloomberg.com/news/articles/2016-01-19/these-are-the-world-s-most-innovative-economies