За социо-демографско възраждане на България - варианти - Нако Стефанов

/Поглед.инфо/ Проблемът свързан със социо-демографското възраждане е най-важния, ключов въпрос на нашата Родина в кратко, средно и дългосрочна перспектива, ако ние желаем България да я има не просто вдругиден, не само утре, но даже и днес. Би следвало всички политики в нашата страна – социални, икономически, културни, образователни, военни, технологически и прочее да бъдат „вързани“ с, т.е. в една или друга степен те трябва да са подчинени на целта за социо-демографското възраждане на Отечеството.

В дадения доклад, посветен на тази тема, ще се опитаме да обясним защо гореказаното е вярно. А то е такова не само поради тежката социо-демографска катастрофа на България, превърнала значими части от държавата ни в антропологически пустини. Но също и поради факта, че живеем в свят, в който се наблюдава в редица континенти близо до нас демографски бум. В този смисъл е неминуема демографската вълна. Въпросът е само за нейните размерите. И за възможностите на българското общество да я отрази по един или друг начин за да оцелее в социо-културен, държавно-политически и прочее аспекти.

Нашата цел – разработка на възможен вариант за социо-демографско възраждане се постига чрез следните задачи, структурирани в основните раздели на материала, а именно:

Демографският бум на човечеството в Африка и Азия и демографското „затихване“ на Европа;
За социо-демографската катастрофа на България – ключови характеристики;
Някои основни зарисовки за причинната връзка за социо-демографската катастрофа;
За социо-демографско възраждане – някои варианти.

В дадения материал са ползвани статистически данни от различни източници,

взети в различни периоди, но добре показващи демографската динамика от една страна. От друга страна те позволяват в една или друга степен да се правят относително верни прогнози в определена перспектива предвид факта, че демографските обекти са инерционни системи. Т.е. те запазват често пъти „упорито“ своята посока на движение, въпреки определени въздействия.

1.Демографският бум на човечеството в Африка и Азия и демографското „затихване“ на Европа

По данни на ООН /Вж. „Peace, dignityandequalityonahealthyplanet“ в

https://www.un.org/en/global-issues/population, Последно влизане 09.03.2023/ в средата на ноември 2022 г. човечеството премина 8-милиардната бариера. Така то добави още 1 милиард от 2010 г. и още 2 милиарда след 1998 г.

В 2030 г. се предвижда да достигне 8.5 млрд. В 2050 г. броят на хората ще бъде 9,7 милиарда, а в края на века този показател ще достигне 11,2 млрд. човека.Огромният темп на нарастване на населението на Земята се дължи преди всичко на високата раждаемост в развиващите се страни, особено в Африка. Експертите очакват до края на века населението на 28 от 54-те държави, разположени на африканския континент, да се удвои, в десет страни - Ангола, Бурунди, Демократична република Конго, Малави, Мали, Нигер, Сомалия, Танзания, Уганда и Замбия - ще нарасне пет пъти. Прогнозата е, че броят на жителите на Черния континент ще се увеличи от 1,2 до почти 4,4 милиарда. В допълнение към Африка, населението на азиатските страни непрекъснато нараства. В почти всички други части на света раждаемостта намалява.

В Европа до 2100 г. вместо сегашните около 700 милиона души ще живеят около 646 млн., при което една немалка част от жителите ще бъдат мигранти или потомци на мигранти от Африка или Азия. Населението на Германия ще намалее от 81 на 74 милиона до средата на века и до 63 до 2100 г. като до 1/5 от тях ще са мигранти или техни потомци.

Индия и Китай дотогава ще останат най-населените страни в света. Но още сега през 2023 г., а не през 2028 г., както се смяташе досега, първата изпревари втората по брой на населението, което и при двете страни мина границата от 1, 4 милиарда души.

Развитите страни са неумолимо изправени пред проблема със застаряването на населението: например до средата на 21 век 34 процента от европейците ще бъдат на възраст над 60 години. В по-малка степен застаряването на населението засяга Латинска Америка и Азия, но също и там се наблюдава подобна тенденция.

Според ООН темповете на нарастване на населението до 2050 г. ще изпреварят съществуващите прогнози: дотогава на Земята ще живеят 170 милиона души повече, отколкото предполагаха демографите само .

Група учени от Вашингтонския университет в Сиатъл, САЩ, ръководени от известния демограф Адриан Рафтери (Adrian Raftery), успяха да изчислят населението до 2100 г. с 95 процента вероятност - но получената цифра, според учените, варира от 9 до 13 милиарда/Вж.Adrian E. Raftery, Hana Ševčíková.Probabilistic population forecasting: Short to very long-term. International Journal of Forecasting, Volume 39, Issue 1, January–March 2023, Pages 73-97 в https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/ S0169207021001394, Последно влизане 07.03.2023 г./.

Но трябва да кажем, че още през 2003 г. сред изследователите на демографските тенденции твърденията за предстоящото глобално обезлюдяване са също популярни: много експерти прогнозират намаляване на населението на Земята след 2040 г. поради различни неблагоприятни тенденции, както в икономиката, така и в глобалната геополитическа система, но и поради природни явления – сериозните климатични изменения.

Организацията на обединените нации също им обръща голямо внимание, като признава, че проблемът с бедността в развиващите се страни е един от най-опасните за човечеството, наред с измененията на климата. Като всичките тези фактори – бедност, геополитически промени и климатични изменения ще оказват силно влияние и върху миграционните потоци. При това се смята, че „демографското затихване“ на Европа ще се сблъска с мощен миграционен поток към тази територия на Земята. При което вече се наблюдава т.нар. „Ново варварско нашествие“ към Европа.

2.За социо-демографската катастрофа на България – ключови характеристики

Преди да заговорим за социо-демографската катастрофа на нашата Родина бих искал да заостря вниманието върху един не просто терминологичен, но според нас важен социално-политически и държавно-административен въпрос. Става дума за самото наименование на създаденото от самото нас бедствие. Тук ще повторим нещо, което неведнъж сме споменавали.Най-страшното в конкретната ситуация е това, че на официално равнище – правителството и представените в Народното събрание политически партии, не обсъждат тези проблеми с българската общественост. А даже и да се започне някакъв разговор „тъпо“ се повтаря, че видите ли нямало демографска катастрофа, а имало само демографска криза.

Следва да се припомни, че първата стъпка да се реши един проблем, е да се признае, че той съществува. Докато се крием зад термини като криза, срив и други начини за „замазване с розова боя“ няма как да се разбере остротата на проблема. И съответно да се тръгне към неговото решаване.

Има теория на системите, която ясно различава понятието „криза“ от това „катастрофа“. „Кризата“ е признак за настъпваща опасност. Понятието „криза“ предполага възникване на нестабилна, опасна ситуация, сигнализираща, предупреждаваща за предстоящ провал. Т.е. кризата съдържаща в себе си задаваща се опасност от разрушаване или разпад на системата. Но от друга страна кризата носи и предизвикателството на възможността за обновяване, чрез което да се преодолее кризата и да се насочи системата към устойчиво развитие, респективно функциониране.

Катастрофата притежава съвсем друго съдържание и характеристики. Това е вече осъществил се провал, нещастие, което в своята първа фаза води до определена дисфункционалност на системата. И ако тази дисфункционалност не се преодолее или не се спре нейното движение в негативна посока се стига неминуемо до следващата - „леталната“ фаза. Т.е. фазата на разпад и окончателно унищожаване и изчезване на системата. В този случай, каквото и да се предприеме, вече ще е късно. Катастрофалният процес не може да бъде спрян и се стига до разпад на системата

Днес България като народ и държава, намирайки се в първата фаза на вече реализиралата се демографска катастрофа, бързо се движи към втората фаза на същата – „демографския разпад“. Когато никакви, даже най-решителни действия не биха могли да спрат процеса на изчезване на българите като народ и държавата Българска като цивилизационен, политически, стопански, културен и прочее феномен. В тази област трябва остро да се алармира както политическо и прочее ръководство, но също така и населението на страната за да се осъзнае проблема, а не да се самоуспокояваме, че проблем няма, така виждате ли било и в Западна Европа и другаде в ЕС.

Тук в тази част ще цитираме първо данни на НСИ, съответно ще илюстрираме с графики пак взети от там. След това ще се опитаме да дадем и определено сравнение на нашата страна с държавите по света, за да видим къде се намираме ние.

От 7 септември до 10 октомври 2021 година в България се проведе 18-то преброяване на населението и жилищния фонд в страната.То потвърждава задълбочаването на негативните демографски тенденции, съществуващи през последните 30 години в страната - намаляване и застаряване на населението, обезлюдяване на отделни територии на страната вследствие на отрицателния естествен прираст и миграционните процеси.

Според данните населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 520 314 души. Преброени са 2 813 847 домакинства, или средно в едно домакинство живеят по 2,3 лица. Намаление на населението се наблюдава при последните четири преброявания, като най-голямо е то при преброяването през 2021 г. - с 844 хил. души, или с 11,5% спрямо 2011 година.

Естественият прираст за периода 2011 - 2021 г. е в размер на минус 448 хил. души, или 53% от общото намаление за периода. Останалите 47% се дължат на отрицателното салдо на външната миграция за периода.

Възрастова структура на населението – тук и по долу данните са според:

https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/bulgaria/#people-and-society

0-14 години: 14.03% (мъже 492,147/жени 465,612)

15-64 години: 65.17% (мъже 2,263,479/жени 2,185,969)

65 години и над: 20.81% (2023 прогноза) (мъже 570,425/жени 850,104)

Сравнение на хората над 65 години и под 15 години спрямо общия брой на населението в България и средните данни по света за 2020 г./ данните са според http://www.prb.org/, Последно влизане, 17.02.2022 г./

Възраст

Субект

на сравнение

Над 65 години

Под 15 години

Светът

26%

България

22%

14%

Раждаемост: 7.97 раждания/1,000 човека (2023 г. прогноза), Сравнение със света: 217 място от 228 страни

Смъртност: 14.31 смъртни случая/1,000 човека (2023 г. прогноза), Сравнение със света: 5 място от 228 страни

Миграция: -0.29 мигранти /1,000 човека (2023 г. прогноза), Сравнение със света: 118 място

Прираст: -0.66% (2023 г. прогноза), Сравнение със света: 227 място от 237 страни

Горните данни свидетелстват за това, че при това глобално сравнение става ясно, че България се намира в тежка социо-демографска катастрофа. Следва тук да подчертаем, че зад термина „социо-демографска“ имаме предвид факта, че днес нашето общество се е също така деквалифицирало. Отечеството ни днес не може да прави хиляди неща, които преди повече от 30 години не само можеше, но беше сред водещите най-малко десет страни в света. В този смисъл то не само губи хора в количествен план, но за съжаление се наблюдава сериозен спад и в качествен смисъл. Затова именно терминът „социо-демографска катастрофа“ вярно отразява наличната действителност.

И накрая трябва ясно да заявим, че когато говорим за социо-демографска катастрофа, ние го правим не за да плашим обществото или управляващите. Да плашиш, „да стряскаш“ някого означава, че го караш да се „смръзне“ от страх, да се вцепени, да остане безмълвен и най-вече бездействен. Но не това е целта ни. Точно обратното.

Нашата позиция е да алармираме. Т.е. да предупредим. За да се задействат всички онези фактори, за които България е ценност, за които Родината ни трябва да бъде запазена и възродена в социо-демографски план. Тъй като без това социо-демографско възраждане не би било възможно нейното политическо, социално-икономическо и духовно-културно развитие и възвисяване.

Прираст на нселението към 7 септември 2021 г., спрямо Преброяване 2011 (Източник: НСИ)

3.Някои основни зарисовки за причинната връзка за социо-демографската катастрофа

Първото, което трябва да се направи за преодоляване на социо-демографската катастрофа на България, е да се видят причините и причинната верига на катастрофалния процес.

По наше мнение трябва да се говори за три групи причини, намиращи се на три различни равнища на взаимодействие, създаващи определени причинни вериги и причинни мрежи:

Преки причини – ниска раждаемост, висока ранна смъртност, загуба на жени във фертилна възраст, масова емиграция и други;
Непреки причини – застаряване на населението в резултат на масова миграция на млади и работоспособни хора, бедност, безработица, социални болести – крещящо социално неравенство, разпад на семейството, отчайващо ниско равнище на социална сигурност, трансформация на системата от социални ценности, т.е. възприемане на постмодернисткия модел на свръх-индивидуализъм и свръх-потребителско съзнание, на потребителски фетишизъм;
Глобални причини – това несъмнено е създадената неолиберална социално-икономическа и политическа система, която създава непреките причини водещи до преките такива за настъпилата в нашата стана демографска катастрофа.

Въпреки тази класификация на причините бихме искали да очертаем това, което

според нас се явява ключовата причинна верига за демографската катастрофа в България. Обикновено се казва, че основна причина е бедността. Несъмнено това е така, но тук трябва да се отбележат няколко важни допълнителни момента. Не просто бедността, тъй като няма пряка връзка с дадено равнище на материално благосъстояние и раждаемост, макар такова да има по отношение на ранна смъртност. Става дума за тенденцията на т.нар. „векторна бедност“, т.е. посоката на развитие на бедността е нейното увеличаване във всяко следващо поколение. Т.е. когато децата стават по-бедни от родителите си и съответно техните деца са по-бедни от тях, и така по нарастващ вектор на бедност.

При това бедността следва да се разбира не само като ниско трудово възнаграждение, а оттук и като жизнен стандарт в абсолютни цифри и в относително сравнение. Но бедността следва да се вижда и като отсъствие на социални ресурси. Т.е. българското общество се характеризира със следното:

Обеднява като социални възможности за професионална, гражданска и обществена реализация и развитие;
Обеднява като предоставяне на базови социални услуги – родилни домове, детски градини, училища, болници, транспорт и други, които особено в някои райони на страната и особено масово по селата вече са закрити. По този начин младите хора и семейства масово напускат такива райони и селища, което още повече влошава демографската ситуация в тях;

Тази т.нар. „социално-ресурсна бедност“ е следствие от разрухата. Разруха, който дойде от т.нар. „реформи“ на прочутия преход, от корупцията, от периферийния и полуколониален модел на развитие, който бе изграден в България от тези т.нар. „реформи“. В резултат от което изчезнаха възможностите българите да реализират своя потенциал в полза на българското общество. В този смисъл ако направим сравнение на населението, живеещо с под 2$ на ден за периода 2005-2009 г. в България и света, ще видим, че у нас това са само 7% от населението, докато в света са 43%./http://www.prb.org/,Последно влизане, 17.02.2022 г./

Въпреки това именно България е изпаднала в демографска катастрофа, докато при страни със значително по-нисък стандарт това не се наблюдава. Именно затова се осмеляваме да говорим, че става дума не просто за бедност, а за „векторна“ и „социално-ресурсна бедност“ като ключово звено в причинната верига, започваща безспорно със създадената след сюблимната дата 10 ноември 1989 г. неолиберална система на социално-икономическо възпроизводство.

Следващото звено на тази верига е трудовата интеграция. За нея също може да се използва термина „векторна трудова интеграция“, т.е. тя определено създава по-малки възможности за следващото поколение за трудова и професионална, както и социална реализация, включително семейна такава. Това от своя страна формира следващото звено в комплексната причинна верига, довела до демографската катастрофа на България – социалната несигурност. Т.е. младите българи не се чувстват нито социално сигурни, нито социално зрели за да поемат отговорност да създават семейства и да имат деца.

Това по своеобразен начин конфигурира общата социална атмосфера на разпад на системата от социални ценности, в която семейството и децата играят важна роля. Оттук и пропада следващият важен компонент – решението на отделния българин или българка да имат семейство и деца.Младите българи предпочитат да живеят заедно, без да сключват брак. Съвместното съжителство, без обвързване, се предпочита от хората на възраст под 40 години. От тази възрастова група са 70% от всички безбрачни двойки в България. Семейната институция се разпада - през 2010 г. са сключени 24 000 брака и са регистрирани 11 000 развода. А семействата без деца са 35 на сто/http://bulgarian.ruvr.ru/ 2012_11_12/94299216, Последно влизане, 17.02.2022 г./.

Посочената причинна верига, ако не бъде прекъсната, ще продължава да вкарва българите в тунел без изход, в бъдеще без перспектива за българската нация и държава.

4.За социо-демографско възраждане – някои варианти

За нас позитивна алтернатива на социо-демографската катастрофа може да се търси единствено в рамките на действителното социално-хуманистично начало. Това означава изграждането на верига от социално-икономически мероприятия, базирана на Стратегия за демографското възраждане на България. Последното следва да се разглежда като съставено от програми в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива. Като набелязваме тези перспективи това не означава, че, например, в средносрочната и дългосрочната перспектива мероприятията трябва да се провеждат с някакво забавяне във времето спрямо краткосрочната перспектива. Не следва да се мисли за всяка от изпълнението на мероприятията в рамките на тези перспективи от сега. Разликата в перспективите предполага, че окончателното им изпълнение, ако се започне последното от днес ще заеме различно време – при краткосрочната от 1 до 3 години, при средносрочната от 3 до 5 години и при дългосрочната от 5 до 10 години.

В конкретния случай е нужно да се говори за следните три източника на човешки фактор за социо-демографско възраждане на нашето Отечество, а именно:

1А. Българите мигрирали основно в Западна Европа и Северна Америка – трябва да се признае, че в текущия момент едва ли може да се очаква връщане на значителни маси от тях, особено тези, които са в трудоспособна възраст. Редица от тя са се свързали и семейно с местни граждани, немалко са приели чуждо гражданство, адаптирали са се към съответната страна и тяхната мотивация за връщане към България е на ниско равнище или въобще липсва. Това не означава, че не трябва да се мисли за това да се запази живата връзка с Родината-майка, както на тези българи, така и на техните следващи поколения.

Следва в Стратегията за демографско възраждане на България да се формира програма, подкрепена с определени средства за създаване на съответните структури – клубове, дружества и асоциации. Те по-нататък постепенно формирани и заработили могат да преминат основно към самофинансиране. В рамките на тези структури е нужно да се организират курсове по български език, литература и история, да се осъществяват редица културни мероприятия. Също така трябва да се поддържа информационна база какви хора участват, какви са техните професии, така че след време когато се преодолее днешния неолиберален модел на функциониране на нашата икономика, когато започнат да се създават различен вид работни места с различно равнище на квалификация, технологичност и заплащане именно на представители на тази диаспора да се предлага възможност те да се завърнат ако желаят.

1Б. Трябва да се говори и за българската диаспора в страните от Източна Европа – най-вече Украйна, Русия, Молдова, Гърция, Румъния. Често пъти тази диаспора живее в събрани селища, което е добро условие и в този случай да се организират по гореописания модел структури, чрез които да се комуникират знания и разбиране за България, да се организират посещения на нашата страна, или различни възможности за обучения на млади хора. Несъмнено следва да се изхожда от съответните особености на конкретната диаспора. Трябва да се има предвид, че това са хора които от поколения са се приспособили и са се „слели“ с местната обществено-икономическа среда. Но за тези, които проявяват интерес или желание чрез структурите да се провежда политика на привличането им в България. Съответно на такива хора трябва да се създават определени условия за професионална реализация, за придобиването на жилища и други;

1В. Много важна задача в политиката за социо-демографско възраждане е тази по отношение на различните етнически групи у нас. Ключов момент в тази област е да се осъществява курс на реална интеграция чрез образование и квалификация. Като тези грижи в тази насока да бъдат тясно свързани с трудовата и професионалната реализация на хората получили обучение. За съжаление през последните десетилетия у нас такава политика липсваше в достатъчна степен, въпреки гръмко обявяваните кампании като „Десетилетие на интеграцията“ и други подобни.. Резултатът от такава куца политика е създаването на гета, на враждебни анклави, на прояви на социално поведение, често преминаващо границите на закона. Трябва да се сложи край на тази позиция на държавата, която на практика неглижира тези групи. Нужна е особено отговорна политика, чрез която да се възпитават достойни граждани на България;

2. Когато говорим за тази имигрантска вълна проникваща по различни канали в Европа е нужно да се каже, че желаем или не, но Отечеството ни също е засегнато от нея в смисъл на това, че все по-голяма маса имигранти отсядат или ще отсядат на временно или постоянно жителство у нас. В никакъв случай не бива да се оставяме да бъдем „изненадани“ от този феномен. И да се получава, както това става в редица страни на Западна, Северна или Централна Европа в големите градове да се формират анклави, живеещи по собствени правила и закони, развиващи враждебни позиции и масово негативно поведение по отношение на страната-гостоприемник. Тук е необходима отново разумна държавна политика на интеграция – образование и формиране на условия на професионална и трудова реализация, особени грижи – психологически и други по отношение на тези групи. Целта е тези хора при желание и доброволно съгласи да бъдат интегрирани по един благоприятен начин в нашето общество, така че те да не бъдат проблем, а позитив за социо-демографското развитие на страната.

3. Несъмнено основно внимание трябва да бъде обърнато на основното население на нашата страна. Именно по отношение на същото трябва да бъдат разработени различни програми в рамките на евентуална Стратегия за социо-демографско възраждане. По-долу представяме варианти на мероприятия, класифицирани по критерия – срочни краткосрочни мерки, средносрочни и дългосрочни такива. Естествено не смятаме, че горните варианти не могат да бъдат допълвани, разширявани и усъвършенствани. Но това едва ли може детайлно и подробно да бъде описано в една статия. И друга една забележка, че тези задачи не следва да се смята, че са ориентирани само към основното структуроопределящо население на България. Много от предложените мерки са валидни и за демографските групи в точки 1 и 2.

Варианти за мерки в краткосрочна /незабавна/ перспектива

В краткосрочна перспектива следва да влизат задачи и мероприятия като:

Приемане на закон за подоходно облагане на семейна основа;
Понижаване или премахване на ДДС за учебници, детски книги, дрехи , някои детски храни или лекарства за деца по рецепти;
Безплатно лечение на редица заболявания на деца до 16 годишна възраст;
Приемане на специална програма за подпомагане на семейни двойки с проблеми в раждаемостта, при което на основата на договор да се определят условията за безплатни/т.е. финансирани от държавата/ процедури, като, например, „ин-витро“ и други;
Заплащането за медицинските грижи при раждане на деца също да бъде поети от държавата;
Подготовка на образователно-информационни предавания чрез средствата за масова информация, интернет, социални мрежи и други имащи за своя основна тема демографското възраждане на България;
Рязко увеличаване на мрежата от детски градини, там където е необходимо;
Други.

Мероприятия в средносрочна перспектива

Създаване на програми за справяне с безработицата и бедността, включително чрез създаване на мрежа от социални и солидарни предприятия, както и професионално обучение в рамките на трудовия процес;

Масово предоставяне на жилища за млади семейства на изплащане, при което на основата на сключен договор за забрана на продажбата на жилището за определен период – 20 или 25 години при раждане на първо дете да се намали сумата за плащане на жилището с 20%, на второ дете с 20% и на трето дете с 15%. За тази цел да се създаде специален фонд за строителство на жилища за млади семейства;
Да се подготвят специални законови актове, да се подготви програма и създаде специален фонд за финансиране и привличане за постоянно местожителство на лица от българската диаспора в чужбина – Молдова, Украйна, Русия, Северна Македония, Гърция и други;
Да се подготви програма за трудова и образователно-квалификационна програма за ромското население на страната, при което да се включват възможности за реална трудова заетост и интеграция на това население;
Специална програма, създаваща условия за връщане на мигрирали в други държави български граждани и такива от български произход, включваща и съответната трудова заетост и интеграция;
Създаване на държавна агенция за демографско възраждане, която да управлява организацията на всички дейности, засягащи пряко проблемите свързани с демографското възраждане на България. Тази агенция не следва да бъде тривиална бюрократична институция, а да е мрежова структура работеща в режим на действие, характеризиращ се с проектен подход на основата на предизвикателството чрез „микс” от свързани сътрудници, значителна част от които не са щатни служители, университетски изследователи, учители, лекари и други такива със свободни професии, даващи им възможности да се използва техния потенциал за целите на демографското възраждане на Родината ни;
Създаване на Национална програма за профилактични прегледи предвид ранна диагностика на такива заболявания като сърдечно-съдови, ракови, диабет и други, които се явяват ключови причини за ранна смъртност в нашата страна;
Други

В дългосрочна перспектива следва да се осигури:

Формиране на нов цивилизационен модел на развитие, който трябва да се стартира тук и сега, ориентиран както към разширяване на социалните перспективи чрез неоиндустриализация и неоаграризация на иновационна платформа, така и осигуряващ в максимално възможна степен на социално равенство, социална справедливост, колективистки дух и ценности, и социална солидарност.

Използвани източници

На кирилица

Монографии, студии и статии

Владимирова К. и кол. Миграция и национална идентичност. В: ИИНЧ-БАН, Мерки за преодоляване на демографската криза в Р България, т.3, С., Изд. БАН, „Проф. Марин Дринов“, 2019, ISBN 978-954-322-963-5;
Матеев Е. Структура и управление на икономическата система. София, ИК УНСС, 2016;
Мизов М. Геноцидът на хората от третата възраст – неизказани пред обществеността скрити замисли и сценарии. В: За достоен живот на хората от третата възраст. София, „Авангард-Прима“, 2017, с.184-204;
Минков М. Демография. София, ИК „Албатрос“, 1999;
Мирчев М. Социална динамика и цивилизационно разслояване: възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. София, М-8-М, 2009;
Михова М.Демографската политика в България. София, Изд. БАН, „Проф. Марин Дринов“, 2013;
Найденова П. Възрастното население на България в десетилетието след икономическата криза 2007-2009 г. София, Изд. Център за демографски изследвания и обучение, 2018;
Стефанов Н. Глобалната криза и формиране на идеи за антикризисна стратегия за България. В: Глобалната криза и България – социално-икономически и демографски проблеми и хуманитарни аспекти. С., Фондация «Човешина», 2012, с. 31-49;
Стефанов Н. Социо-демографската катастрофа на България – относно някои идеи как тя да бъде първо «замразена», а след това преодоляна. Сборник доклади «Демографски проблеми на съвременна България» . София, Изд. «Авангард Прима», 2023 г., с.65-89;

На латиница

Adrian E. Raftery, Hana Ševčíková.Probabilistic population forecasting: Short to very long-term. International Journal of Forecasting, Volume 39, Issue 1, January–March 2023;
Peace, dignity and equality on a healthy planet. Доклад на ООН.

Интернет

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Избор на редактора

Още статии от Нако Стефанов