ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед, философ, историк на литературата. Главен редактор на списание „Простори” – Варна. Почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.
/Поглед.инфо/ И преди да се разрази бурята с апартаментите на Цецко, Цецка, Ваня и Вежди, беше ясно на всички, че така повече не може да продължава. Колкото и да се напъваха вещерите на държавното управление, колкото и да ги целуваха „четиримата папи“, беше въпрос на време, за да рухне картонената им кула. Умните и честните само трябваше да си намерят майстора, за да замирише прекалено и шамарите по изненаданите им лица да прозвучат оглушително.
26.03.2019 09:36/Поглед.инфо/ Стига илюзии и лъжи: изборът е или Русия, или Европа!
14.03.2019 12:22/Поглед.инфо/ Либералните литературоведи, групирани около Нов български университет, и постмодернистки ориентираните издания и електронни сайтове, изчерпали темите от проекта им за заклеймяване литературата на социалистическото време, охотно финансиран и рекламиран от чужди фондации, започнаха в статии и предавания по телевизиите да позатоплят и предъвчат т. нар. „случай „Тютюн”.
11.02.2019 13:15/Поглед.инфо/ Откриването на Годината на европейската култура със столица Пловдив е все още активно коментирано в медиите и социалните мрежи. Аз ще се присъединя към тях с твърдението, че онова, което видях по телевизията, показа колко Пловдив е провинциален град, дълбока провинция, в който интелигенцията му (подобно интелигенцията на другите градове, а и изобщо на цялата българска творческа интелигенция) се е свила унизена и смазана, невярваща в собстевните си сили и не осъзнаваща ролята, която е длъжна да играе в обществените процеси. Бях смутен от показаното, от неговата пошлост, мегаломания и провинциална комплексираност, от празните текстове, които студентите рецитираха, от наподобяванията на народно изкуството, което танцьорите и музикантите се бяха нагърбили, за да оправдаят участието си.
15.01.2019 19:04/Поглед.инфо/ Във всяко общество съществуват поне две култури и две литератури. Съсловното му разделение дълбоко и засяга основните характеристики на обществения организъм, поради което практически е невъзможно в рамките на нацията и народа да се изгради достатъчно органично единство. Единството е непостижимо в пълна мяра, за да е възможно отделните съсловия да се изразяват чрез една култура и литература. В крайна сметка обаче досега националната култура е успявала да примири поне в себе тези култури и да им наложи своя неизличим отпечатък. Защото самата нация доскоро беше достатъчно силна и здраво обвързана в едно цяло, за да допусне разкол по социално-политически признаци и заради конфликти в националното общество.
04.01.2019 09:54/Поглед.инфо/ Кой в днешното постмодерно време говори за мисия и отговорност на писателя? Тази тема отдавна не е модерна и дори предизвиква неприязън у новите постмодерннистките литератори. Но аз подемам този разговор, за да подсетя българските писатели, че дори и днес, когато всичко е позволено и е постигната най-голямата възможна свобода на словото, те не са освободени от основните си отговорности, с каквито винаги и във всички епохи са натоварвани творците на художествената литература. Който се откаже от тях или ги премахва с присвоеното си право да се разпорежда, и поради това не ги зачита и изпълнява, трябва да знае и да запомни, че на него просто не му е позволено да бъде писател. И не е!
29.12.2018 09:28/Поглед.инфо/ Всички социални бунтове започват неочаквано. Особено там, където уж всичко е наред, животът е нормален, красив, привлекателен и видимо богат. Поне за апологетите на „демокрацията”, неолиберализма и новия цивилизационен избор.
13.12.2018 11:08/Поглед.инфо/ По повод книгата на Бончо Асенов „Случаят Георги Марков”, С., 2018
28.11.2018 06:14/Поглед.инфо/ По-добре щеше да бъде, ако в заглавието на разглеждания тук документ на БСП заменим употрябаваната за щяло и нещяло модна днес дума „визия” с по-познати и по-човешки думи, нейни синоними, като: „виждане”, „идея” или „представа”. Синонимите обаче звучат твърде обикновено, лесно се разбират и са безхитростни. Те нямат този звуков заряд, с който се прикрива обикновено интелектуална и политическа немощ, зад която няма нищо. Ако кажеш, че предлагаш „виждане за бъдещето на България”, ще трябва да си внимателен и точен, защото хората очакват да получат конкретни и истински неща, промени, а не думи и социалистически гримове за неолиберални намерения.
15.11.2018 08:42/Поглед.инфо/ В този въпрос е смисълът на цяла една социално-икономическа и политическа система, на съдбата на милиони хора, които в продължение на повече от 70 години живяха в нея, работеха и се осъществяваха. И промениха света! Но аз не искам да го задавам с носталгия по системата, защото тогава отговорът му непременно трябва да е отрицателен и то без аргументи и анализи. Знам също, че противниците на социализма, както и ощетените от него заедно с либералните анализатори нямат съмнение в своя утвърдителен ответ. Той обаче е повърхностен, примитивен и изведен не от реални наблюдения и изводи, защото е продукт на лениви умове.
10.11.2018 21:29/Поглед.инфо/ Размисли по повод книгата "В правителството на Жан Виденов" - дневника на акад. Илчо Димитров, издаден под съставителството и научната редакция на проф. Иван Илчев
01.11.2018 20:58/Поглед.инфо/ Днес все повече българи осъзнават какво сме изгубили и какво още ще изгубим, отказвайки се от националното си съзнание и държава. В малко по-голяма степен го осъзнава и интелигенцията. Защото пораженията от денационализацията са тежки и необратими.
22.10.2018 18:47