Панко Анчев

Някой чука на българската врата. Ще му отворим ли?

/Поглед.инфо/ Когато на 10 февруари 2007 г. Владимир Путин произнесе знаменитата си реч на Конференцията по въпросите на сигурността в Мюнхен, малцина видяха в нея началото на геополитическото пренареждане на великите сили. Коментарите се сведоха до това, че руският лидер обявява края на дълбоката икономическа и военно-политическа криза, в която бе изпаднала Русия след разрушаването на СССР. Острият тон и категоричните оценки, а и откритите предупреждения към САЩ и Западна Европа, бяха обяснени със самочувствието на руския лидер след укрепването на руската държава и повторното й връщане в геополитиката като основен неин фактор на пълноправна велика сила.

Панко Анчев 33254 прочитания
Някой чука на българската врата. Ще му отворим ли?

/Поглед.инфо/ Когато на 10 февруари 2007 г. Владимир Путин произнесе знаменитата си реч на Конференцията по въпросите на сигурността в Мюнхен, малцина видяха в нея началото на геополитическото пренареждане на великите сили. Коментарите се сведоха до това, че руският лидер обявява края на дълбоката икономическа и военно-политическа криза, в която бе изпаднала Русия след разрушаването на СССР. Острият тон и категоричните оценки, а и откритите предупреждения към САЩ и Западна Европа, бяха обяснени със самочувствието на руския лидер след укрепването на руската държава и повторното й връщане в геополитиката като основен неин фактор на пълноправна велика сила.

Путин произнесе реч с подобно съдържание и изпълнена със същия решителен и категоричен тон на 24.Х.2014 г. във Валдай. Тогава той беше още по-ясен и открит.

На 7 и 8 юли 2008 година, по време на избухналия руско-грузински военен конфликт след агресията на Грузия в Южна Осетия, Русия започна открити военни действия и изтласка грузинските войски от самопровъзгласилата независимост кавказка република. На 12 август военната операция приключи, а на 14 август бе подписано споразумение за край на войната. Тогава публикувах статия със заглавия „Русия тръгва“, в която подчертах, че Русия вече е различна, че се завръща в своите зони на влияние и че САЩ и Западна Европа (Англия, Франция и Германия) очевидно не й възразяват и няма да й пречат. И че пътят й преминава през България.

Вече повече от десет години Русия все повече укрепва и днес едва ли някой би се усъмнил в могъществото и значението й в съвременния свят. Но малцина са анализаторите и коментаторите, които разбират какво означава това и в каква посока ще бъде приложено нейното могъщество в близките години.

В историята на модерния свят се е случвало една велика държава да изгуби позициите си на международната арена и да отстъпи собствената си зона на влияние на друга велика държава или на няколко държави поради невъзможност да я поддържа. Това е грандиозен геополитически катаклизъм, разклащащ устоите на международната политика и неизбежно предизвикваш всеобщо объркване, огромно напрежение, военни конфликти. Най-пострадали са държавите и народите в съответната „преотстъпена“ зона. Там веднага започват промени, политически преследвания, преобръщат се социалните пластове. И следва неудържим икономически и политически упадък. Когато след време се възстанови старото положение и „титулярът“ на въпросната зона се върне към изпълнението на своите функции, се извършват още веднъж мъчителни политически трусове, промени, отмъщения.

Нашата държава, когато е бивала обект на подобни „трансфери“, е преживявала налаганите й изпитания. Но все забравя какви са били те, как са й се отразили и защо са я сполетявали.

Събитията от последните години и особено случващото се в Украйна, а после и в Полша – да не говорим за България, са безспорни знаци, че САЩ и Западна Европа се изтеглят от Източна Европа, където се бяха настанили след доброволно-принудителното й отстъпване от Русия, докато бе в невъзможност да осъществява влиянието си. Сега Русия отново заявява и отстоява правото си, от което се е била отказала. Това право не се оспорва и веднага се признава, без разбира се да е гарантирано, че няма по някакъв начин да й се пречи. Трябва да знаем какви са тези пречки, как се поставят и какво всъщност означават. Не бива да преувеличаваме техния смисъл и категоричност, защото те просто прикриват неща, които никоя велика сила не желае да стават достояние на света.

Когато една велика сила възстановява своята зона на влияние, в очите на света, а и пред собственото си общество останалите неизбежно губят от авторитета си. Въпросът еу когато губят от силата си и накърняват авторитета си, как да покажат, че все още всичко зависи от тях, че са непоклатими в позициите си на водещи в световните дела и че нищо съществено не се променя в геополитиката. За тях това е изключително сериозен въпрос, още повече че в днешните условия процесите протичат пред целия свят и целият свят се вълнува от крайния резултат. И те се мъчат да направят процеса да изглежда не в техен ущърб, а напротив, в тяхна полза. Пропагандната им машина заработва на високи обороти, за да успокои настроенията в собствените си държави, но и в страните, които по принуда и по неизбежност изоставят и връщат на предишните им „титуляри“. Там именно трябва да се заложат „спящи клетки“, които след време, когато се променят условията, да се възбудят отново и започнат подривната си работа. Механизмите на тези операции са отлично проектирани, организирани, отработени и управлявани. Великите сили си го знаят и го възприемат като нормално, не го оспорват и не се карат. Макар да си разменят ноти и декларации. Но те са за наивниците и непосветените.

Тези „подробности“ са доказателство, че такъв процес протича и че е необратим. Доказателство, което би следвало обективно да квалифицираме като „шум в системата“, който великите сили по общо съгласие са приели да съпътства всичките им доброволни или принудителни отстъпки, които правят, защото лоялно и неизменно признават правото на всяка една от тях да владее своята зона на влияние. Без подобни отстъпки, компромиси и шум в системата авторитетът им наистина ще падне катастрофално и те могат да изгубят дори своето място в геополитическата конструкция.

За какво по-точно става дума?

Няма защо да се убеждаваме, че за великите сили няма нищо по-възвишено и по-ценно от собствените им интереси. Никакви демократични процеси, никакви нарушения на правата на човека, никакви несправедливости, бедност, мизерия и прочее приказки, зад които крият тези свои интереси, не ги интересуват и пет пари не дават за тях. Ценностите и принципите от този род служат единствено, за да оправдаят насилието, лъжите, пропагандните манипулации, изопачаването на фактите, нарушенията на международното право и най-вече преките военни интервенции, с които се свалят „престъпните режими“ и се установяват удобни „демократични правителства“. САЩ и Западна Европа умело си служат с тези похвати, за да оправдаят неоправданите си действия в редица краища по света: Иран, Ирак, Либия, Венецуела, Сирия, Афганистан, Украйна. В края на миналия век те, залъгвайки народите на Източна Европа, че им носят мечтаното щастие, свобода и демокрация, се установиха в държавите им, като ги опошлиха и разрушиха. Те знаеха, че няма да останат там дълго, тъй като рано или късно Русия ще си ги върне, затова бързаха да ги деиндустриализират, да изземат пазарите на мощните им предприятия навсякъде по света, да разрушат природата им, да източат всичките им богатства, колкото и малко да са, да ги направят бедни, за да поставят Русия в трудност да ги възстанови по-късно.

Примерът с Украйна е показателен. За своето почти тридесетгодишно самостоятелно съществуване тя се превърна в държава с напълно разрушена икономика, изгубила териториалната си цялост, намираща се под постоянно политическо напрежение, предизвиквано от радикални политически субекти, все повече фашизираща се и деморализираща се. Опитите да се формира и утвърди украинска нация са изключително на антируска основа. Русофобията е главната идеология на държавата. Кризата се задълбочава и е неразрешима. САЩ и Западна Европа се отказват от Украйна, изоставят я, за да освободят пътя на Русия да се завърне в нея. За Русия обаче ще бъде изключително трудно и дори непосилно да участва във възстановяването й. Защото трябва да се изгради отново не само икономиката, но и самата държава, обществото, та дори и нацията. Под въпрос е запазването на териториалната цялост на Украйна. Вероятно ще се наложи западната й част от бъде откъсната. Донбас и Луганск няма как да се върнат в състава й. Но да му мисли Русия, на която се възлага възраждането на Украйна.

Подобна участ се подготвя сега за Полша. Там не случайно се разгаря такава остра русофобия и преоценка на фактите около немската окупация през 1939 г. и началото на Втората световна война. Все повече се втълпява на полския народ, че Русия е виновна за нейната трагична съдба. Русофобията отклонява вниманието от задълбочаващата се икономическа криза и разединението на обществото. Русофобията е идейната и емоционалната основа на фашизирането на съществена част от младото поколение, което по този начин да бъде окончателно откъснато от Русия, за да се превърне в неин съзнателен враг. Така се подготвя ядрото на бъдещата антируска съпротива в Полша, когато тя отново ще се върна в обичайната си зона на руско влияние.

Но така е не само в Полша, а във всички източно европейски страни.

България също не е пощадена от ускорената реализация на плановете за възвръщане към обичайната й зона на влияние.

Не е възможно да си обясним характера, същността и посоката на развитие на процесите в нашата страна извън описания тук геополитически контекст на възвръщането на Русия в нейната изконна зона на влияние. Но Русия няма да получи в същия обем и вид онова, което бе оставила на САЩ и Западна Европа в края на ХХ век. Ще й бъдат върнати жалки остатъци от държава, общество, икономика, култура, образование, здравеопазване. И по същество всичко ще трябва да започне отначало.

Това, което става днес в България, наистина не е случайно. То, разбира се, не е плод на някаква конспирация, а на обективен процес, който не може да бъде спрян или отклонен. Допустимо е да бъде ускоряван или забавян, но времето при него е с исторически измерения и не съвпада с битовите човешки измерения, за да бъдат субективните намеси от някакво значение. Затова и няма как да се определи кога точно процесът ще приключи. Но знаците, че процесът вече пуснат в ход и нещата вървят и напредват, са достатъчно много, за да го отричаме или да не го забелязваме.

Никак не бе случайно спирането на фундаменталните за България енергийни проекти като АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“. Обясненията, че САЩ държат да купуваме техен газ и че АЕЦ „Белене“ не е изгоден проект за нас, са наивни и дори открито лъжовни. Напротив, те си дават сметка, че е много изгоден за България. Причината да не го позволяват, не е за да ни накарат да купуваме от тях или от Западна Европа. Какъв пазар сме ние, та САЩ да разчитат на нашата консумация. Но те знаят, че като изведат днес Русия от българската енергетика, утре ще е изключително трудно да се строи нова атомна електроцентрала. А без такава централа ще изпитваме постоянна нужда от електроенергия.

Ще добавя още чумата по свинете, безводието, рязкото поскъпване цените на хранителните стоки, спирането на средствата по редица важни за нас европейски програми. Недоволството в обществото расте и нищо чудно съвсем скоро да приеме радикални форми на протест, които трудно ще бъдат овладявани.

Правят се все повече опити да се настроят обществото и народът срещу Русия. Измислените шпионски скандали, откритото неприязнено отношение на властта към Русия, странната „неутралност“ на официалните кръгове спрямо фалшификациите на историята на Втората световна война и подкрепата за декларацията на Европейския парламент за това по чия вина и с чие участие е започнала; липсата на позиция по това, което става в Украйна са знаци за отчетлива външна намеса и влияние върху властта. Властта в България е изпълнителка на чужда воля за разрушаване на държавата. Дори т. нар. „борба с корупцията“ е част от това разрушаване.

Тук ще вметна, макар това да е изключително важно и сериозно и би следвало да се анализира внимателно и задълбочено, че сегмент в описаната по-горе верига е и слабата и деидеологизирана левица, която не вижда процесите, не ги осъзнава, не ги усеща дори и поради това не е адекватна на реалните политически процеси и състояние в държавата.

В цялата тази бесовщина единственият от властта, който се мъчи да спре със крехките си сили този вандализъм, е президентът. Атаката срещу него не е срещу личността му, а срещу онази национална сила, която се събира в него, и която не приема геополитическите интриги да съсипват отечеството ни. На нея все още се крепи и българската държава. Но тя не е неизчерпаема.

Някой чука на българската врата. При това доста силно и дори грубо.

Не са малко сигналите, които ни дават Русия, САЩ и Европа, че са в ход промени, които пряко и издълбоко ни засягат. Сред най-отчетливо дадените знаци са опитите на Руската федерация да бъде построен газопровода „Южен поток“, а по-късно и на „Турски поток“, както и реакциите на руското правителство спрямо отзоваването на служители на посолството на Русия в България. Не са малко и явните демонстрации на президентите на Русия и САЩ на сближаване между техните държави и споразуменията им – особено за Украйна. Отношението към Русия вече е друго. Тя е призната за сила, без която нито един сериозен геополитически проблем не може да бъде решен. Русия диктува условията в света.

Великите сили влизат в старите си роли и захващат с онова, което е тяхно, а не чуждо.

Кой луд още мисли, България ще остане извън новата геополитическа матрица, понеже е член на Европейския съюз и НАТО? Вместо да бълнуваме и се правим на умни, по-добре е погледнем истината в очите и я приемем такава, каквато е. А не каквато се мъчат да ни я показват слугите на властта, а тя самата!

Някой наистина чука на българската врата. Той няма дълго да ни чака и сам ще си я отвори.

Ако се намери някой да погледне през шпионката, ще види кой е зад нея…

Това да не видиш, означава да си политически сляп и неук! Колкото по-рано ги забележим и приемем, толкова по-лесно ще се пригодим към тях и по-малко ще бъдат трудностите, пред които неизбежно ще понасяме в новите условия. Към тези трудности включвам и неизбежните последици при всяка радикална смяна на системата, при която се преобръщат социалните слоеве. Тогава обикновено се търси отговорност от тези, които са участвали на различни равнища във властта и са съдействали за заличаването на традиционни дотогава ценности, принципи, норми. И най-вече за разпада на държавата и икономиката!

България трябва да бъде политически готова за всичко, което й предстои, и което великите сили ще й наложат. Това означава да се формира такъв политически субект, който да осъзнава същността на промените и необходимостта от нова по дух и характер вътрешна и външна политика. И да ръководи и подготвя обществото и държавата да възприеме и осмисли новите реалности, за да формира ново съзнание, нови ценности, нова нравственост и поведение. Някой ще трябва да упражни властта, на която ще бъде възложено да извърши сложни, трудно и дори болезнени преобразования в материалния и духовния живот, но и да запази единството на нацията. На нея ще й бъде поверено да възстанови националната държава и да я интегрира в новата геополитическа общност.

Тази политически субект трябва още от сега, колкото и рано да е, да подготви обществото за онова, което му предстои да преживее. Тази работа никак не е лесна; тя изисква не само умения, политически такт, поглед в бъдещето, но и идеология, върху която да се изгради новата държава.

Дори и най-обективният и безпристрастен анализатор на политическите и геополитическите процеси забелязва дори и очевидни явления и тенденции, ако иска да ги види и приеме със симпатия. Това превръща политологията и социологията в пропаганда и защита на политически идеологии. Те стават слугини на властта, политически метреси и изпълнителки на „мокри поръчки“. Но когато на българската врата вече се чука достатъчно силно, за да чуят и глухите, редно е най-сетне да обърнем вниманието на обществото и нацията към истината такава, за да знае какво става и какво предстои да става. И да не се поддава на пропагандните манипулации и медийни лъжи. Защото онова, което трябва да стане, ще стане – когато му дойде времето.

Този, който така настойчиво и грубо чука на българската врата, няма да чака дълго, за да му я отворят. Защото той идва, без да ни пита и без да очаква нашето благоволение да го посрещнем. Но се надява да му отворим и го посрещнем радушно и като очакван гост.

Какво чакаме: да му отворим!

Още от Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21

Още от други автори

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!
Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

19.11.2026 16:08
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07
Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война
Румен Петков

Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война

/Поглед.инфо/ Западът може да доставя оръжие, но кой ще осигури електричеството за заводите, транспорта до фронта и ремонта на бойната техника? Разширяването на руските удари поставя Украйна пред изпитание, което военната помощ сама не решава. Москва вероятно търси едновременно изтощаване на икономическия тил, натиск преди зимата и предимство при бъдещи преговори. Киев трябва да възстановява под огън, а неговите съюзници — да покриват растящата цена. Анализ на д-р Румен Петков за стратегическия разчет зад ударите и опасната разлика между разрушаването на инфраструктурата и сломяването на политическата воля.

10.10.2026 21:45
Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив
Нако Стефанов

Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив

/Поглед.инфо/ В суровите аналитични контури на представения „Манифест за социо-демографско възраждане на България“ се разкрива драматичната диагноза на една нация, изправена пред екзистенциален праг. Преминала от системна криза към дълбока демографска катастрофа, страната е блокирана от векторна бедност, социална несигурност и разпад на ценностите. Манифестът не просто констатира негативната каскадна динамика, но и чертае цялостна позитивна алтернатива – от незабавни финансови и данъчни облекчения за младите семейства до пълна смяна на неолиберачния модел и нов цивилизационен курс.

08.10.2026 08:27
Петър Волгин по БНТ:  Президентът трябва да има право на законодателна инициатива
Петър Волгин

Петър Волгин по БНТ: Президентът трябва да има право на законодателна инициатива

/Поглед.инфо/ „Основният ни съперник е това, което наричаме статукво! Това, което наричаме желание да си караме по старому, желание да се скатаваме, желание да сме винаги съгласни със силните на деня в международен план. Основният проблем на България е, че ние винаги сме съгласни. Едните са по-срамежливи като г-жа Йотова и г-н Вълчев, другите са по-откровено еднопланови, Гюров и Кандев. Но всички те искат България да е част от механизма на съгласието. А ние от „Възраждане“ сме срещу механизма на съгласието. Ние искаме да променим това“, заяви българският евродепутат Петър Волгин в сутрешния блок на Българската национална телевизия.

23.09.2026 16:40
Българската независимост от 1908-1909 г. Политически акт, международно признаване и финансова цена
Нако Стефанов

Българската независимост от 1908-1909 г. Политически акт, международно признаване и финансова цена

/Поглед.инфо/ Българската независимост от 1908 г. обикновено се представя чрез един емблематичен момент — на 22 септември княз Фердинанд прочита Манифеста във Велико Търново и провъзгласява България за независимо царство. Този подход обаче представя само една част от процеса. В действителност трябва да се разграничат два различни, макар и непосредствено свързани акта.

22.09.2026 05:46