/Поглед.инфо/ Данъчната реформа облагодетелства 75-80% от българите, налага повече справедливост и ускорява икономическия растеж

Напоследък, във връзка с предложението на КНСБ за промени в данъчната система, се заговори дали животът на хората може да се подобри значително само с данъчна реформа. Отговорът ми е категоричен – НЕ! И съм го посочвал многократно в мои побликации през последните 10-15 години.

Съществено повишение на доходите е възможно само чрез траен и висок растеж на производството. Това обаче изисква многомилиардни инвестиции във физически капитал, модерни технологии, повишение на квалификацията на няколко милиона души, много по-висока производителност на труда. За това пък са нужни поне 15-20 и повече години.

С темповете на растеж в порядъка на 2-3% и намаляващите инвестиции от вътрешно натрупване и от външни източници, през последните десетина години, не е възможно забележимо повишение на реалните доходи у нас. Доколкото има някаква крехка стабилизация на производството, тя се дължи на вътрешното потребление, финансирано главно от трансферите на наши гастарбайтери в чужбина към техни роднини у нас.

Българските граждани бяха лъгани почти 30 години, че ще се превърнем в Балканска Швейцария. Те обаче, не могат да чакат повече. Необходими са бързи резултати, защото нетърпението им расте. Бързо, но скромно, подобрение на живота им може да се постигне само чрез радикални промени в разпределителните и преразпределителните отношения, тоест, в доходната и данъчната политика. То означава и данъчна реформа, която да пренесе тежестта на финансовото бреме от бедните и средните слоеве (70-80% от населението), както е сега у нас, към заможните и богатите (10-15% от населението), както е в развитите европейски страни.

С такава реформа, още през следващите години, същият или малко по-висок и постепенно нарастващ размер на доходите, ще се разпределя по-справедливо, както е в цивилизованите европейски страни. Животът на бедните и средните слоеве ще се подобрява в скромни мащаби, за сметка на леко, безпроблемно снижение на свръх високото благоденствие на най-богатите. Това ще повиши доверието на гражданите във властта, защото ще подсказва за промяна на държавната политика в позитивна посока. Очакванията за положителна промяна в държавната политика ще нарастнат.

Ако реформата в доходната и данъчната политика е съчетана с растеж на производството и на производителността, общото благоденствие ще расте по-бързо. Това не означава, че най-богатите, с годишни доходи от половин, един-два и повече милиона лева, са ги получавали заслужено, а 50-70% от населението е живеело също заслужено в оскотяваща мизерия. Не става дума за подарък от богатите на бедните. Това е само наложителна публична корекция на провеждана в миналото погрешна доходна и данъчна политика. Възстановяване на част от поруганата социална справедливост. А у нас беше приложен най-мизерният вариант за 21-ви век – съчетание на масова бедност с най-голямо доходно разслоение. Само пословично търпелив народ, като нашия, можеше да понася такава мизерия

Тук ще споделя някои мисли само по спешната необходимост от данъчна реформа. Тази реформа трябва да бъде комплексна, системна и едновременна, а не разпокъсано парче по парче в различно време. Тя би трябвало да обхваща: съотношението между преки и косвени данъци, данъците върху доходите, печалбата и дивидентите, възстановяване на семейното облагане на доходите, данъците върху големите лихви върху депозитите, диференциране на ДДС и акцизите, повишаване на имуществените данъци и на данъците върху наследствата, данъците върху вътрешни и особено върх външни трансфери, социалните осигуровки, съотношенията между централни и местни данъци, структурата на местните данъци, прилагането на целеви еднократни данъци и т.н.

Реформата в данъчната система има много привърженици. Но има и противници. Подкрепят я тези, които ще бъдат облекчени от предлаганите промени. Противници са онези, които ще загубят или им се внушава спекулативно, че ще пострадат. Това би било нормално ако спорещите си служеха с професионални аргументи и се придържаха към истината.

Опонентите на реформата в данъчната система обаче не спазваха тези условия. Не се колебаеха дори да злоупотребяват с истината: Първо, че в сегашния си вид, данъчната система била най-справедливата. Второ, че предлаганата промяна повишавала облагането на повечето данъкоплатци. И особено на най-предприемчивите и на професионалистите. Трето, че ниското данъчно облагане в България е само илюзия.

Така най-богатите искаха да настроят неосведомените средни слоеве срещу реформата и да запазят привилегированото си положение при настоящата антисоциална и антиевропейска данъчна система. Кълняха се във вярност към евроатлантическите ценности, а възразяваха срещу едни от най-важните им елементи – разпределителните и преразпределителните отношения. Защото предлаганата от мен и други колеги, данъчна система, и още по-точно – на преките данъци (данъка върху доходите на физическите лица и на корпоративния данък), не е нищо друго, освен сближаване на нашата данъчна система с тази в Европа и Америка.

Сегашната ни данъчна система е най-неефективната и антисоциалната в съвременна Европа. По това България е безспорен рекордьор в Европа. Нашата данъчна система потиска икономическия растеж, натоварва бедните и средните слоеве и облекчава заможните и богатите. Социално-икономическата логика на европейската данъчна система е обратна. Тя разпределя данъчното бреме според възможностите на данъкоплатците. Облекчава бедните и средните слоеве, които притежават ниска данъчна платежоспособност и натоварва умерено заможните и богатите, според техните възможности.

Нашите либерали са влюбени в настоящата ни данъчна система и ни убеждават, че тя е най-справедлива и лесно приложима. Могат ли, обаче да ми отговорят: щом е така защо нито едно правителство на страна с развита пазарна икономика, в Европа, Америка и Азия, с многогодишен опит в управлението на своите държави, не възприема такива преки данъци. Повтарям, нито едно правителство! А тези, които прилагаха пропорционални данъци до Втората световна война, се отказаха от тях. По-убедително доказателство от това, за негодността на тази система, не мога да си представя.

Призовавам българските граждани и особено политиците, да се замислят над този конфликт между нашата и европейската данъчна система. И да си отговорят на въпроса: случаен ли е той или не? Нима всички други правителства на цивилизовани страни с дългосрочни традиции в пазарно стопанство, с вековен опит на борба между труда и капитала за социална справедливост, са некомпетентни и нерационални, а нашите са най-умни! И до къде ще стигнем, тръгнали по този конфронтационен данъчен път?

Наред с много други причини, дали няма причинно-следствена връзка между допотопната ни доходна и данъчна система и последното ни място по равнище на социално-икономическо развитие в ЕС. Не приемайте сериозно приказките на Бойко Борисов преди няколко дни, че сме на четвърто място в ЕС по темпове на растеж на БВП. Защото колкото по-изостанала е една икономика, толкова по-високи темпове демонстрира, благодарение на ниската си статистическа база. Но тези темпове са с бедно, кухо съдържание. Важни са абсолютните, а не относителните прирасти на производството.

В следващите редове ще се спра само на реформата на данъка върху доходите на физическите лица.

Твърденията че данъчната реформа е вредна не са верни. Предлаганата от мен от 10-15 години и от още някои икономисти, реформа цели да направи нашата данъчна система по-ефикасна, по-справедлива и по-европейска. КНСБ и Подкрепа напоследък също правят някои фрагментарни предложения в тази посока. За да докажа действителните резултати от предлаганата промяна направих конкретни изчисления за облагането на отделните граждани и техните семейства, като стъпих на следните изходни предпоставки.

  • Спирам се на Данъка върху доходите на физическите лица, който засяга пряко милиони хора. Очакваните приходи в бюджета от този данък през 2019 г. са около 4,0 млрд. лева. Подобни анализи съм правил и за другите преки и косвени данъци и резултатите са същите.

  • Приемам, че за облекчаване на най-бедните социални слоеве се въвежда необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата - 560 лв. месечно за 2019 г. През следващите години тя ще нараства. Необлагаем минимум има в почти всички европейски страни. Това е своеобразна социална помощ за най-бедните, целяща да смекчи поне леко оскотяващото им съществувание. Засега ние сме почти единственото изключение.

  • Плоското“ данъчно облагане да се преобразува в умерено прогресивно. Всички цивилизовани развити икономики в Европа и извън нея отказаха „плоските“ данъци след Втората световна война. А скандинавските страни с най-стръмна и висока прогресия я смекчиха. Сигурно са имали сериозни причини за това. Дори само този факт е достатъчен, в подкрепа на моето предложение за умерено прогресивно облагане на доходите. Както посочих по-горе, нима правителствата на страни като Великобритания, Франция, Германия, Италия, Испания, Холандия, Белгия, Австрия, Швейцария, Скандинавските страни, САЩ, Япония, Австралия и други с многогодишен опит с пазарно стопанство, са по-неразумни от нашето правителство! А някои източноевропейски страни, които все още ги прилагат, стъпват на 15, 20, 25 и повече процента. Нашите управници се придържат към възможно най-лошия вариант на подоходен данък за бедна страна – „плосък“, най-нисък (10%, при 38-40% средно в ЕС) и без облагаем минимум (при наличието на такъв в другите страни).

  • Процентът на облагането трябва да нараства плавно с увеличението на дохода, като по-високите данъчни ставки важат само за съответния етаж на по-високия месечен доход:

    • Доход до 560 лв. да не се облага. То следва да важи за всички данъкоплатци;

    • Доход от 561 до 3000 лв да се облага, както до сега - с 10%. Като се има предвид, че средната брутна месечна заплата у нас сега е около 1100 лв., това засяга огромната част от данъкоплатците;

    • Доход от 3001 до 5000 лв да се облага с 15%;

    • Доход от 5001 до 7000 лв. да се облага с 20%;

    • Доход над 7000 лв да се облага с 25%.

(Тази прогресия е примерна. Числата могат да са и други. Важното е да нарастват постепенно и по-високото облагане да започва от 3001 или 3501 лв. нагоре, с оглед досегашното облагане с 10% да се запази само за бедните и средните слоеве, тоест за огромното мнозинство от данъкоплатците).

  • Препоръчвам семейно данъчно облагане. Общият доход на семейството следва да се дели на всички негови членове (родители, деца и възрастни). Така се получава доходът на член от семейството, който служи за база на облагането. При определен доход колкото по-голямо е семейството, толкова по-ниска е тази база и по-малък данъкът. Някой може да възрази, че това облагодетелства ромите с повече деца. Да, облагодетелства всички големи семейства, независимо от етническата им принадлежност, ако работят трайно и имат доходи. Ако не работят и нямат доходи изобщо не ги засяга, независимо от броя на децата. Този метод на облагане стимулира раждаемостта и улеснява отглеждането и образованието на децата, оставя повече средства на домакинствата, осигурява им по-голямо индивидуално потребление, а чрез него - и по-висок растеж на БВП. Като се има предвид, че индивидуалното потребление у нас е 68,34% от БВП, това е голямо предимство. А като се добави все по-острата демографска криза, става и потребност за стимулиране на раждаемостта и подпомага отглеждането и образованието на децата.

  • Анализирам две типични български семейства: двама родители с

едно дете и двама родители с две деца. В първия случай работи един от родителите с месечен доход 1000 лв., а във втория – работят и двамата с по 1000 лв месечен доход. И в двата случая показвам какъв данък върху дохода плащат сега и какъв ще плащат след реформата:

  1. Тричленно семейство

Месечен доход на семейството в лева

Месечен данък 10% - сега в лева

Месечен данък след реформата . в лева

1000

100

1000:3=333..// Не се плаща данък, защото доходът на лице от домакинството (333 лв.) е по-нисък от необлагаемия минимум (560 лв.)

2000

200

2000:3=667 // 67 (10%)

3000

300

3000:3=1000 // 67+100=167 (10%)

4000

400

4000:3=1333 // 167+200=367 (15%)

5000

500

5000:3=1667 // 367+250=617 (15%)

6000

600

6000:3=2000 // 617+400=1017 (20%)

7000

700

7000:3=2333 // 1017+467=1484 (20%)

8000

800

8000:3=2667 // 1484+667=2151 (25%)

Източник: Собствени изчисления.

В първата колона са показани месечните заплати от 1000 до 8,000 лв. Във втората колона е посочен плащаният 10% месечен данък върху дохода за съответните заплати по сегашната система. В третата колона са изчислени месечните данъци след реформата, в подчертан (почернен) текст. Те включват: необлагаем минимум от 560 лв., плавно нарастващо прогресивно облагане (от 10, 15, 20 и 25%) за по-големите доходни етажи и семейно облагане за 3-членно семейство.

В първия ред подлежащата на облагане сума се определя чрез разделяне дохода на работещия родител на три, за да се получи доходът на лице от домакинството. Доходът на лице в случая е 333 лв., т.е. по-нисък от необлагаемия минимум (560лв.) и семейството не е длъжно да плаща данък.

Във втория ред. доходът от 2000 лв. се дели на три и се получава размерът му на лице от домакинството (667 лв.). Той се облага с 10% и се получава дължимият данък (67 лв.) за този доходен етаж.

В третия ред доходът от 3000 се дели също на три и се получава размерът му на лице от домакинството (1000 лв.). Той се умножава по 10% и се получава данъкът от 100 лв за този доходен етаж. Към него се прибавя дължимият данък по предходния доходен етаж (67 лв.) и се получава данъкът на семейството с натрупване (167 лв.) за този доходен етаж. И така нататък до края.

Както се вижда, домакинствата с месечен общ доход до към 4000 лв. ще плащат по-малък данък върху дохода си с натрупване (367 лв.) в сравнение с настоящия си данък от 400 лв. преди промяната.

Семействата с доход около 4100-4200 лв (около 50000 лв. годишно) и нагоре, ще плащат постепенно нарастващ данък, понеже расте процентът на облагане (15, 20, 25%). По-съществено е увеличението на данъка за семействата с доход над 6000 лв. и особено над 7000 лв. (84000 лв. годишно), където горницата над 7000 лв. облагането е с максималните 25%. Те обаче са едва 10-15% (а може би и по-малко) от данъкоплатците с тричленни семейства у нас. Максималните ставки за този данък в някои западноевропейски страни са 50-55 процента. А средният процент на облагане на дохода на физическите лица в Западна Европа е около 40-45%

Семействата с месечен доход около 1000 лв. ще спестяват от по-ниското облагане по 100 лв. на месец (1200 лв- годишно). Семействата с 2000 лв месечен доход ще спестяват от по-ниския данък 133 лв. месечно (1596 лв. годишно). Семействата с 3000 лв.ще спестяват от разликата с по-ниския данък също по 133 лв. месечно или 1596 лв. годишно. При средна брутна месечна заплата у нас около 1100 лв., 75-80% от данъкоплатците с тричленни семейства и един работещ, получават месечен брутен доход до 3000 лв.

Ако допуснем че работещият родител в тричленното семейство получава по 8000 лв. месечна заплата и сега плаща по 800 лв месечен данък върху доходите си, след реформата, при посочените условия, ще плаща 2151 лева. Неговото семейство се лишава от 1351 лв. месечно.

При годишен доход от 96,000 лв. (8000 х 12) това семейство сега плаща 9600 лв. данък върху дохода си. След промяната ще плаща 25812 лв. (2151х12) или 26,89% от общия си доход. Техните колеги от Западна Европа сега плащат около 40-45% данък върху дохода си.

Около 80-85% от данъкоплатците в България с тричленни семейства и с месечен доход до 4000-4100 лв. обаче ще плащат по-малък данък върху дохода си по предлаганата реформа. И ще разполагат с повече средства за потребление на техните семейства. Това не е радикално подобрение, но е незабавно и все пак забележимо.

  1. Четиричленно семейство

Месечен доход на семейството в лева

Месечен данък-сега - 10% в лева

Месечен данък след реформата . в лева

2000

200

2000:4=500 // Не се плаща данък, защото е в границите на необлагаемия минимум

4000

400

4000:4=1000 // 100 (10%)

6000

600

6000:4=1500 // (100+150)= 250 (10%)

8000

800

8000:4=2000 // (250+300)=550 (15%)

10000

1000

10000:4=2500 // (550+375)=925 (15%)

12000

1200

12000:4=3000 // (925+600)=1525 (20%)

14000

1400

14000:4=3500 // (1525+700)=2225 (20%)

16000

1600

16000:4=4000 // (2225+1000)= 3225 (25%)

Източник: Собствени изчисления

В първа колона са показани общите месечни доходи на двамата работещи родители с по 1000 лв. месечни заплати. Във втора колона – сегашните плащания на двамата родители по този данък, при 10% облагане. В трета колона са изчислени бъдещите им плащания в условията на необлагаем минимум (560 лв.), плавно прогресивно облагане с 10, 15, 20 и 25% за нарастващите доходни етажи и семейно облагане.

Едно масово 4-членно българско семейство, с двама работещи родители, с по 3000 лв. месечна заплата всеки, сега получава 6000 лв. общ доход и плаща 600 лв данък върху дохода си. Такъв или по-малък доход сега получава голямото мнозинство от българските данъкоплатци с такива семейства. След реформата, при описаните по-горе условия, подобно семейство ще плаща 250 лв., а не 600 лева. То спестява 350 лева месечно или 4200 лв годишно.

Всички подобни семейства с общ доход около 10200 лв (5100 лв месечен доход на работещ и 122400 лв. годишно) или по 2550 лв. на лице от домакинството, ще плащат същия данък, както до сега. А тези с по-нисък доход ще плащат по-малък данък. Това са 80-85% от данъкоплатците.

Да допуснем че двамата родители получават по 8000 лв. месечна заплата или общо 16,000 лв. (по 5000 лв. на член от домакинството). Семейството плаща общо 1600 лв.месечен данък сега.

След реформата, при посочените условия, ще плаща 3225 (а не 1600 лв.) лева на месец. Или с 1625 лв в повече. Годишният брутен доход на това семейство е 192000 лева. При облагане с 10% то плаща сега 19200 лв данък.. След промяната ще плаща 38700 лева или 20,16% от брутния си доход. За годината това е 19500 лева в повече. Заможните и богати колеги на тези наши семейства от Западна Европа сега плащат средно 40-45% данък върху доходите си.

Това повишение засяга не повече от 10-12% от българските данъкоплатци с такива семейства. Останалите 85-90% подобни семейства ще плащат по-малко или равно на това, което са плащали до сега.

Ако се формулират други данъчни етажи и други проценти на прогресивно облагане, но не по-високи от 25%, конкретните числа ще бъдат малко по-различни, но общата картина остава същата: около 80-85% от данъкоплатците ще бъдат облагодетелствани и около 15-20% леко обременени. Далеч по-леко от западноевропейското равнище. И достатъчно ниско, за да се чувстват засегнати силно.

Някои технически подробности в горните изчисления подлежат на уточняване с данъчни специалисти, но те няма да променят общата картина. А тя е: ПРЕНАСЯНЕ НА ЧАСТ ОТ ДАНЪЧНОТО БРЕМЕ ОТ БЕДНИТЕ И СРЕДНИТЕ СЛОЕВЕ КЪМ ЗАМОЖНИТЕ И БОГАТИТЕ. Така се смекчава леко доходното разслоение, повишава се покупателната способност на най-бедните, без да се посяга чувствително върху остатъчния доход на заможните и богатите. Така нашият данък може да стане социално по-справедлив и по-европейски още от 2020-2021 г.

Разслоението между най-бедните и най-богатите в България, е между най-големите в ЕС. Най-ниско е то в Чехия и Словакия – 3,4 пъти и на-високо в България – 8,2 пъти. Като прибавим и масовото укриване на доходи у нас, то наверно превишава 10 пъти.

Противниците на такава данъчна реформа могат да възразят, че приходите в бюджета от този данък ще спаднат и няма да има пари за финансиране на публичните програми. И това не е вярно! Приходите ще намалеят, но ще останат достатъчно големи. Защото десетте процента най-богати данъкоплатци ще плащат по-голям дял от приходите по този данък.

Освен това, както посочих по-горе, аз предлагам цялостна реформа на данъчната система, която включва: по-висок прогресивен корпоративен данък, по-висок прогресивен данък върху големите имоти и големите наследства, повишение на данъка върху доходите от дивиденти, повишение на ДДС за луксозните стоки и за хазарта, повишение на данъка върху лихвите от големите депозити, отваряне на „досиетата на прехода“, еднократно облагане на големите имущества с 5% данък, въвеждане на данък „Тобин“, ограничаване на „сивия“ сектор, ревизия на съмнителни приватизационни и концесионни сделки, по-добра събираемост на данъците и другите държавни вземания и т.н. Тези промени ще осигурят около 13-15 млрд. лв. допълнителни годишни приходи в бюджета.

От оставените на домакинствата допълнителни средства ще има по-голямо лично потребление и нов дребен бизнес. По-голямото потребление на домакинствата ще стимулира по-висок растеж на БВП. Масовото четиричленно семейство със 6000 лв.месечен доход (72000 лв. годишен) ще спестява годишно 4200 лв. от по-нисък, в сравнение с досегашния данък. След няколко години то може да започне някакъв дребен семеен бизнес със спестените 10-15-20 хил. лева, който постепенно ще расте. Това ще осигури допълнителна заетост, повече доходи и плащания на данък върху доходите, по-големи постъпления по ДДС от допълнително купените стоки и т.н.

Въпросът за печелившите и губещите от данъчната реформа в България може да се постави и в по-широк план: с оглед на влиянието върху икономическия растеж, на социалната справедливост, на смекчаването на демографската криза и т.н.. С други думи, да се изследва ролята на данъчната система за извеждането на България от настоящата социално-икономическа и управленска криза и опасното плъзгане към демографска катастрофа в стратегическа перспектива.

Разпределението на данъчното бреме според възможностите на данъкоплатците има отношение и към най-рационалното използване на брутната печалба преди облагането й с данък. То зависи от частта, оставена на стопанските субекти - нейни създатели и частта, мобилизирана от държавата за финансиране на важни национални икономически, социални, здравни, образователни, научни, отбранителни и други програми. Това разпределение на брутната печалба от държавните институции зависи от мотивацията на субектите на които се предоставя.

Частните стопански субекти използват разполагаемата необложена с данък печалба за получаване на допълнителна печалба – пряко или чрез дивиденти. За целта те я инвестират само там и тогава, където и когато очакват максимална допълнителна печалба. Преди повече от 150 години Карл Маркс беше заявил, че „в стремежа си към максимална печалба капиталът не се колебае да минава и през трупове“. Ние сега имаме нещастието да го наблюдаваме с очите си. И дори да сме негови жертви. Те не инвестират в дейности, които не носят сигурна печалба или ако тя е ниска според тяхните критерии, дори това да е крещящо необходимо и спешно.

Частният капитал не се интересува от нищо друго, освен от печалбата. Никакви обществени приоритети или потребности, освен ако са заинтересовани или принудени да го правят чрез инструментиге на паричната, фискалната или друга политика на държавата. Дори и в редките случаи, когато стопански субект желае да помага за задоволяване на обществени потребности, понасяйки загуби, той не може да го прави дълго, поради ограничения му ресурс.

От стопанската история и от настоящата европейска и световна практика знаем, че мобилизираните с данъците ресурси от стопанските субекти се използват за финансиране на най-важни национални програми. Желателно е и те да носят някаква печалба, но не това е най-важното при реализацията на такива програми. Важни са националните цели, които се реализират чрез тях: здравеопазване, образование, наука, национална сигурност, отбрана, опазване на околната среда и т.н., за които никой друг не може или не желае да се грижи. Единствен гарант за постигане на подобни цели е държавата със своите ресурси и институции.

В този контекст съм изкушен да напомня за една ежегодна публикация на колеги от Института за пазарна икономика. Като сумират плащаните данъци от среден български гражданин или среден стопански субект от началото на годината, те определят датата към която са изплатили данъчните си задължения към държавата, примерно 10 юни. Тази дата те наричат „дата до която са работили за държавата“.

След нея, казват ни те, работим за себе си. Колкото по-ниски са данъците, толкова по-кратък е първият период и по-дълъг е вторият. Според тях, трябва да се съкращава първият период и да се удължава вторият, защото през него „работим за себе си“. За неосведомените хора, това звучи убедително.

То, обаче не е вярно. Навсякъде по света данъците са главният източник на ресурси за финансиране на публичните програми, абсолютно необходими на всяко съвременно общество, а чрез него – на гражданите на това общество. Съвременното общество не може да съществува без такива публични програми. Защото с тези ресурси се финансират здравеопазването, образованието, науката, културата, демографското развитие, инфраструктурата, социалните програми за най-нуждаещи се, опазването на околната среда, битовата и националната сигурност, отбраната и т.н. Нима всички тези публични програми не обслужват пряко или косвено отделните граждани на обществото, които са данъкоплатци или членове на техните семейства.

Най-добре е когато печалбата, като инвестиционен мотив, и задоволяването на конкретните национални потребности (също като инвестиционен мотив) съвпадат. Но това се случва много рядко. Най-често те се разминават. Често дори си противоречат. Затова при разпределението на необложената с данък брутна печалба трябва да се търси рационалното съотношение между частта, оставена на стопанския субект – неин създател и мобилизираната от държавата част чрез данъка.

Това е лесно да се каже, но е трудно да се направи. Защото тук се пресичат многобройни сложни интереси на отделни граждани, на стопански субекти и на обществото. Тези интереси постоянно се променят. Противоречията между тях – също. Често пъти те прерастват и в конфликти. И все пак, тези сложни проблеми трябва да се решават. Световната практика показва, че данъчната система е най-ефикасният, измислен до сега механизъм, за тяхното решаване.

Най-рационално е такова разпределение на брутната (необложената с данък) печалба между стопанския субект - неин създател, и държавата – неин ползвател от името на народа, което оставя достатъчен ресурс на този субект да продължи стопанската си дейност, и на държавата – достатъчно ресурси за финансиране на най-важните национални програми, за които стана дума по-горе. Това се постига чрез справедлива данъчна система, която предлагам в публикуваната през лятото на миналата година „Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2040 година“.

Действащата сега у нас данъчна система не отговаря на тези условия. При тази система, построена на основата на „Вашингтонския консенсус“, от години се шири масово крещящо недофинансиране на стопанските, социалните, здравните, образователните, научните, екологичните, демографските, отбранителните и други дейности и масово недохранване на няколко милиона българи. Последствията от това недохранване са катастрофални.

Данъчните и осигурителните приходи на бюджета средно за ЕС през последните години са 40% от БВП, а в България – 29%. В Гърция са 39,6%, в Унгария 39,2%, в Хърватска 37,6%, в Словения 37,1%, в Чехия 34,4% и т.н. Изоставането ни от западноевропейските страни е шокиращо.

Тежестта на данъчното бреме у нас е върху бедните и средните слоеве, а богатите са старателно обгрижвани от държавата. Това личи от съотношението между бюджетните приходи от преки и косвени данъци. Косвените данъци, които се плащат от всички, включително и от най-бедните, в ЕС осигуряват 35% от държавните приходи, а у нас над 52%. Това е арогантно предизвикателство спрямо собствения ни народ. Чудя се как народът все още търпи тази подигравка!

Преките данъци, които се плащат предимно от заможните и богатите в ЕС осигуряват 33,8% от приходите на бюджета, а у нас едва 19,8%. Това съотношение е израз на специалните реверанси на българските власти при данъчното облагане на богатите. Данъците върху доходи и богатство (т.е. от най-богатите) средно за ЕС осигуряват 32,4% от общите бюджетни приходи, а у нас – едва 18,5%. Това е друго предизвикателство пред този търпелив народ!

Изложените до тук аргументи по дефектите на нашата данъчна система на личностно (битово) и на национално равнище, доказват че тя е най-реакционната в ЕС. Чрез нея Народното събрание и Правителството се подиграват със собствения си народ. Злоупотребяват с неговото търпение. Необходима е спешна и радикална данъчна реформа, за да стане тя икономически по-ефикасна и социално по-справедлива. Ориентир на бъдещата ни данъчна система следва да бъде системата в западноевропейските страни членки на ЕС, макар че и тя притежава много дефекти.

България – най-бедната страна в ЕС трябва да престане да е държавата с най-реакционна, неефективна и антисоциална данъчна система. Това трябва да бъде направено скоро, преди българите да са излезли на бунт по улиците и площадите! А този бунт се задава на хоризонта.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели