Принудително се отчуждава селскостопанска земя на хиляди собственици в землищата на селата Долна Диканя и Дрен, Радомирско и на селата Делян, Тополница, Дяково и Блатино, Дупнишко – съобщават радио Благоевград, в. "Вяра" и в. „Струма”. Основанието – заповед на министъра на РРБ (№ РД-02-14-1778 от 30.08.2011 г.) за изграждане на Лот 1 на АМ”Струма”. Заповедта е последния акт на Росен Плевнелиев преди да слезе от министерския пост.

С Решение на МС пък (№686 от 13.09.2011г. - ДВ бр.72) се допуска предварително изпълнение. Което прави принудителното отчуждаване на практика безапелационно. На собствениците “по списък” се отрежда “цена” от 40 стотинки, превеждани “служебно” в банкова сметка по ЕГН. Така квадратен метър плодородна орна земя е оценена по-евтино от чашка кафе. “Една пикня в градската тоалетна струва по-скъпо”, негодуват местните жители. Според радио Благоевград реалната пазарна цена на отделни парцели в този район е стократно по-висока.

Впрочем, всеки който минава по шосе Е-79 може да види табелите: в Долна Диканя цените варират от 16 до 20 лв. на кв. м. По на юг парцелите чувствително поскъпват. Полето между Долна Диканя и Дрен е най-плодородното в Пернишка област. Преди половин век тук са изградени и още функционират хидрантни съоръжения. Благодарение на поливните техники са постигнати високи добиви, създаден е траен поминък. Освен животновъдство, отглеждат се качествени зеленчуци, овошки, фуражни култури. Местните хора вадят по пет тона картофи от декар. Благоприятният климат и красивата природа пък предопределят подстъпите към Верила планина като потенциален курортно-туристически център. Районът е един от най-екологично чистите в България. Не случайно в с. Дрен се намира SOS детско селище, изградено през 1994 г. с подкрепата на „Киндердорф Интернационал”. Цялото това относително добруване е на път да се срине след появата на “оня списък”, приложен към решението на МС.

За да получат “служебно” преведените им жълти стотинки наречени обезщетение в определената от властта банка (дали отново ще е СИБанк?), собствениците трябва да представят:

- документ за собственост;

- актуална скица на имота;

- удостоверение за наследници;

- разделителен протокол;

- пълномощно от всички наследници;

- удостоверение от Агенцията по вписванията за липса на тежести върху имота;

- да платят такса за “служебно”, против волята им, откриване на банкова сметка.

Оказва се, че за една трета от собствениците таксите за изваждане на тези удостоверения са по-големи от самите “обезщетения”. Излиза че хората трябва да плащат за това, че принудително им се отнема частна собственост – неприкосновена съгласно конституцията.

Най-скандалното е, че се съсипва още повече българската земя. Редица медии от години алармират за преднамерена политика към обезземляване и ликвидация на селскостопанските производители. Процесът започна през 1992 г. с ликвидационните комисии на Филип Димитров. Продължи с разрешения “по изключение” да се променя предназначението на обработваемата земя, с разрешения “под масата” чужденци да купуват земя, с криминалния внос на селскостопански продукти с неясен произход (много от които са със съмнение за ГМО) и ще приключи вероятно със замисления закон за комасацията... Заповедта на г-н Плевнелиев и решението на МС, следователно, може да се разглеждат като поредния удар към реализацията на тази крайна цел. Какво имаме предвид?

Съгласно закона един селскостопански имот (нива) не може да бъде по-малък от 3,000 кв.м. В Приложение № 1 към решението обаче се предвижда:

- от пълномерна нива с площ 3,001 кв.м на Крум Васев Илчов “засегнати”, тоест принудително отчуждени, са 1,724 кв.м. Какво става с останалите 1,277 кв.м., след като нивата престава да бъде пълноценен имот, както е по закон?

- От пълномерна нива с площ 3,099 кв.м на Милан Васев Илчов “засегнати”, тоест принудително отчуждени, са 1,762 кв.м. Какво става с останалите 1,337 кв.м.?

- От пълномерна нива с площ 4,255 кв.м на Васил Иванов Пипишев “засегнати”, тоест принудително отчуждени, са 1,256 кв.м. Какво става с останалите 1,999 кв.м.?

- От пълномерна нива с площ 3,060 кв.м на Видин Симеонов Гусев “засегнати”, тоест принудително отчуждени, са 0,400 кв.м. Какво става с останалите 2,660 кв.м.?

Списъкът с примерите може да бъде продължен. Когато имотите се свеждат под 3,000 кв.м., те се превръщат в непълномерни и се отнема правото на стотици собственици за самостоятелни разпоредителни действия с тях. Освен това повечето от предвидените за отчуждение разпарчетосани ниви се оказват от двете страни на планираното магистрално трасе. По такъв начин собствениците не могат да имат достъп до тях, нито да ги обработват, нито пък да бъдат продаваеми. Хората са категорични: преди да са изплатени реалните обезщетения, пътят няма да започне да се строи. Те имат подкрепата на кметовете на населените места, пише в. “Вяра”. Общинският съвет в Радомир на два пъти е отказал да съгласува като необоснован проекта за парцеларен план – основно трасе и инженерни мрежи – на Лот 1 на АМ „Струма”. А тази процедура е изискване на Закона за устройство на територията. Необходимо е и съгласуване с Националния експертен съвет при одобряване на проекта, доколкото автомагистралите са обявени за национални обекти съгласно Закона за пътищата. Агенция „Пътна инфраструктура” пък е трябвало да посочи конкретно как ще бъде решен проблемът с достъпа до имотите на стопаните от Долна Диканя и Дрен и как ще бъде реконструирана напоителната система. Ръководителите на АПИ обаче под различни предлози не са успели или не са пожелали да дойдат в общината, за да направят нужните разяснения, сочи още в. “Вяра”.

Напрежението нараства и стопаните се готвят за ефективни действия. Районът е традиционно борчески и хората знаят как да отстояват правата си. Те не са „против”. Те са „за”. Вдигат се за защита на конституцията, погазена от актовете на чиновници, обявили се за държавата. Независимо от опасенията, че властта може да обяви акцията в защита на Върховния закон за противозаконна.

“Гаврата е пълна”, протестира един от местните жители. “Предназначението на разпарчетосаната земя си остава селскостопанско, но на практика не може да се използва като такова”. Друг собственик коментира: “Строят пътища с нашите пари. А имаше проект, който не минава през обработваеми ниви”. Трети пък твърдо заявява: “След Катуница идва ред на Долна Диканя и Дрен”.

Имало ли е възможност Лот 1 на АМ “Струма” да мине по общинска или държавна земя така, че да не се засяга съществуването на хората? Наистина е имало по-раншен идеен проект трасето да мине на километър-два по на запад от сегашния първокласен път Е-79, в подножието на срещулежащите хълмове, успоредно на съществуващия магистрален далекопровод, по земя публична собственост. Защо не е реализиран този първоначален проект? Какви точно проучвания са правени та се е стигнало до изоставянето му? Обмислено ли е от гледна точка на обществения интерес най-плодородната земя на Пернишка област да се прахосва за път? Защо нито в заповедта на г-н Плевнелиев, нито в Решението на МС липсват мотиви защо нуждите за изграждането на АМ “Струма” не са могли да бъдат задоволени по друг законосъобразен начин, както повелява чл. 17(5) на Конституцията? Отговор на тези въпроси няма. Всичко е “уредено” под масата. Решението на МС се опитва все пак да обясни принудителното отчуждаване с необходимостта от “осигуряване защита на особено важни държавни и значими обществени интереси...” Не казва обаче как се съвместява тази “защита” със съсипването на плодородна земя и обричане хиляди труженици на мизерно съществуване?

“Не сме доволни от заповедта на г-н Плевнелиев и решението на МС, те престъпват материалния закон и са противоконституционни”, възразяват собствениците и сочат убедителни правни аргументи в подкрепа на жалбата си до Върховния административен съд (ВАС).

И наистина, двата акта престъпват Конституцията на Република България. Съгласно разпоредба на чл. 17(3) частната собственост е неприкосновена, а съгл. чл. 17(5) „принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”.

В конкретния случай принудително отчуждаване се извършва не въз основа на закон, а с Решение на МС и заповед на г-н Плевнелиев. И двата акта несъмнено са подзаконови. Сами по себе си те не могат да пораждат правно действие, защото не могат да пораждат задължения. Единствено „законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите”, гласи разпоредбата на чл. 86(2) на Конституцията. Вярно, чл. 34а на Закона за държавната собственост е разписал, че „отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството...” Тази обща постановка обаче не отменя нормата решенията на МС да бъдат приемани „въз основа и в изпълнение на закона” (чл. 114 на Конституцията). А конкретен закон за отчуждаване на имоти във връзка с изграждането на АМ „Струма” не е приеман от Народното събрание. Обратното би означавало да се престъпи разпоредбата на чл. 8 на Конституцията, съгл. която „държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна”, както и чл. 2(2) на Закона за нормативните актове разписал, че „компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля”. В конкретния случай имаме точно такова недопустимо прехвърляне: вместо с изричен закон, пробутва се решение на МС като основание за отчуждаването. Престъпена е императивна разпоредба на Конституцията.

Конституцията не е пожелание, а действащо право, подлежи на прилагане както всеки друг нормативен акт, включена е в системата на действащото право, нормите й са императивни и винаги имат предимство пред всички други законови разпоредби, сочи Тълкувателно решение №10/1994 на Конституционния съд. Ако разпоредба или закон не са съобразени с Конституцията, непосредствено действие имат конституционните разпоредби. По силата на непосредственото действие на Конституцията (чл. 5, ал. 2) всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се позовава на основния закон в защита на своите права и законни интереси. Тълкувателните решения на КС са задължителни за съда. Очевидно само на това основание ВАС следва да прогласи за нищожни заповедта на г-н Плевнелиев и решението на МС като противоречащи на Върховния ни закон.

Основание за нищожност се съдържа и във втората част на чл. 17(5) на Конституцията: принудително отчуждаване да става само при условие, че държавните нужди „не могат да бъдат задоволени по друг начин”. Нито заповедта на г-н Плевнелиев, нито решението на МС обаче посочват какви конкретни проучвания са били извършени от МРРБ та се е стигнало до извода, че не е възможно трасето на особено важния държавен проект, какъвто е АМ „Струма”, да мине през земи публична собственост. Не се сочи и дали Министерство на земеделието е допуснало промяна в предназначението на земеделските земи. А съгл. чл. 21(2) на Конституцията промяна в предназначението на обработваемата земя от земеделска в трасе на магистрала се допуска „по изключение при доказана нужда и при условия и ред, определени със закон”. Отново се сблъскваме с обстоятелството, че такъв закон не е приеман от Народното събрание. Което отново идва да потвърди, че и двата акта престъпват изцяло Върховния ни закон.

Основание за нищожност се съдържа и в третата част на чл. 17(5) на Конституцията: принудителното отчуждаване да става „след предварително и равностойно обезщетение”, тоест строителните работи не може да започнат преди отчуждителната процедура. От т. 3 на Решението на МС е видно обаче, че се предвижда „предварително изпълнение” преди да е извършено „предварително и равностойно обезщетение”. Отново е престъпена конституционна разпоредба.

С допуснатото „предварително изпълнение” се престъпват също правата на засегнатите собственици да защитят законните си интереси. А това право е неотменимо. Върховният законодател – Седмото ВНС – го е разписал в чл. 56 на глава Втора на Конституцията, разпоредбите на която са неотменими съгл. императива на чл. 57. Глава Втора може да изменя само и единствено ВНС (чл. 158, т.4), не и Министерският съвет. Освен това “не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други” (чл. 57 ал. 2). Това разбиране също се споделя от Конституционния съд. Правото на защита е основно, всеобщо, лично право на гражданите. То е средство за защита на техни нарушени или застрашени права или законни интереси. Член 56 на Конституцията има непосредствено действие (ТРКС №3/1994).

Откъдето и да погледнем, заповедта на г-н Плевнелиев и решението на МС престъпват Върховния ни закон и вярваме, че ВАС ще прогласи тяхната нищожност и незабавно ще спре предварителното изпълнение.

Нека се върнем обаче към генератора на напрежението. Защото предложението кои земи трябва да бъдат отчуждени е от компетенцията на министъра на РРБ. Впрочем, Росен Плевнелиев не за първи път набутва правителството в конфликтни ситуации. То не бяха отчети за огромни икономии, уверения за евтино строителство, за 2 милиона на километър, хвалби че бил заковал цените с железни договори, че нямало да допусне оскъпяване, че щял да доведе най-големите строителни компании на Европа... По-късно започна да говори за нови методики, че икономиите вече нямало да бъдат приоритет, докато накрая се стигна до ценовите рекорди на автомагистралите “Тракия”, “Марица” и на пътя Кърджали-Подкова. Пак по негово предложение парламентът гласува 60 млн. евро увеличение на “Мапа Дженгиз” за магистрала "Люлин". Ами шлаката на АМ “Тракия”?

Нека припомним, че още в първия си ден на министерския пост Росен Плевнелиев успя да извоюва агенция “Пътна инфраструктура” да мине под негово разпореждане. В строителството на пътища се наливат пари, много пари. Интересите и апетитите са огромни и господин министърът искаше той да канализира “усвояването” на милиардите. Да бъде “капо ди тути капи” в бранша. Нему да целуват ръка. Уверен че му е дошъл часът, ведро се усмихваше. Без да се смущава, че нещата буксуват. За година и половина смени трима шефове на Пътната агенция. Естествено, причината винаги е извън него.

До известно време той бе удобен на властта. Защото олицетворяваше бодряшките настроения и насочваше правилно “отчисленията”. Част от тях вероятно са насочвани към PR агенции и медиите. Да поддържат имиджа на правителството, а и личния му. Наистина, подвеждащата тартюфска усмивка и щедрите бравурни обещания помпаха рейтинга му, докато в един момент надмина този на премиера Борисов. Но постепенно лъсна истината, че компютърният специалист разбира от пътища колкото всеки пътник у нас. А обещанията му за бързо и евтино пътно строителство със средства от европейските фондове се оказаха рекламен балон. И че всичко това е за сметка най-вече на българския данъкоплатец.

Струва ни се, че именно така може да се тълкува последният удар на министър Плевнелиев: да съсипе плодородна обработваема земя и плячкоса нивите на собствениците по трасето на Лот 1 на АМ “Струма” срещу 40 стотинки на кв. м. Какво тук значи поминъка и добруването на хиляди селскостопански труженици? Щом според него това се налага от “защитата на особено важни държавни интереси”; “ускоряване реализацията на неизградените участъци на обекта”; “подобряване функционирането и стандарта на транспортно обслужване” – все дръзновени, но изпразнени от конкретно съдържание послания, заимствани от предишната му битност на комсомолски секретар.

В качеството си на министър Росен Плевнелиев трябваше да бъде "изпълнител на волята и интересите на нацията" (чл. 116 ал. 1 на конституцията) и "във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа", както е декларирал в клетвата си по чл. 76. С последния си акт обаче той престъпва разпоредбите на Върховния ни закон, превръща се и в клетвопрестъпник. В правовите държави престъпването на Конституцията е въздигнато в престъпление срещу държавността.

Как мислите, може ли такъв човек да бъде държавен глава и главнокомандващ?