Темата за новия министър на образованието акад. Стефан Воденичаров съвсем естествено събуди много обществени страсти, коментари и дори лек шок.
Академик. Воденичаров беше официално заявен противник на властта по време на референдума, той не се поколеба да защити ядрената енергетика, въпреки съпротивата на кабинета и премиера и заради това беше изненада, че Бойко Борисов се спря на него като заместник на Сергей Игнатов.
Десните веднага се опитаха да видят в този ход някаква странна политическа игра, някаква кабинетна шашмалогия и конспирация, някакъв опит за заиграване с гражданското общество, но тази позиция е изцяло непродуктивна, защото всичко може да се разкаже през конспирацията, но нищо не може да се обясни с нея.
Борисов имаше отчаяна нужда от човек като академик Воденичаров. За разлика от Сергей Игнатов, той е учен с авторитет, открития, способности и талант. Признат е в академичната общност, хората го оценяват, познават го в чужбина, а неговите човешки качества са причината всичките му колеги да го оценяват положително. Воденичаров не е човек на външните ефекти, а на премислените позиции, нещо, което така липсва в кабинета на Борисов, че чак е страшно.
Премиерът усети, че политическата ситуация върви срещу него. Хората му удариха шамар на референдума и не оцениха трите му "не"-та за АЕЦ "Белене", показните атентати срещу Ахмед Доган и Златко Баретата ни поставиха на първите страници на европейската преса в крайно негативен план, Англия превърна "българите" в модерната заплаха на обществото си, а този път дори и традиционното отсичане на висши управленски глави не постигна очаквания ефект за отвличане вниманието на електората.
Заради това Борисов се нуждаеше от смислена фигура, от човек с авторитет и амбиции, който ще може да даде различна посока на политиката по образованието, натикана в блатото от Сергей Игнатов.
Нека да кажа ясно - не одобрявам включването на академик Воденичаров в кабинета на Борисов. Това управление и този премиер заслужават да изпият горчивата чаша до дъно и да се насладят на "великите резултати" от четиригодишното безвремие, което ни натресоха. Осигуряването на легитимност на един пълен провал е глупаво решение, защото създава общественото усещане за някаква договорка, дори и когато тя напълно отсъства.
Същевременно обаче е трудно да се приеме този агресивен тон срещу академик Воденичаров. Нищо в неговата личност и авторитет не е заслужило злобните думи, политически подигравки, жълтата интригантщина и отричане, без дори да се чуят идеите му, визията и неговият план за действие.
Мотивацията на академик Воденичаров за участие в този кабинет може да е спорна, но е съвсем ясна - той се опитва да спаси БАН. Вероятно разглежда това като един последен опит да осигури подходящо финансиране на тази институция, преживяла далеч по-бурни времена и взета на прицел от неолибералното недоразумение Симеон Дянков. С други думи - може да не одобряваме неговите действия, но трябва да сме наясно, че мотивацията е чиста, а това е толкова рядко срещано в тези размирни политически дни.
Заради това реакцията на БСП спрямо академик Воденичаров е изключително спорна и разочароваща. Левицата няма основания да подкрепя кабинета на Борисов, но поне можеше да се опита да не влиза в клюкарския тон на ежедневието, а да даде една по-премерена оценка на шефа на БАН, човек, който доскоро трябваше да оцелява самичък срещу течението.
Крайната позиция на левицата вреди предимно на самата нея, защото учените от БАН не разбират и не биха разбрали такава проява на агресивност срещу един научен авторитет и светило като академик Воденичаров.
БСП нямаше право да се държи като хулиган, който иска на всяка цена да шамароса властта, защото има много по-добри начини за опозиционност, от агресивността и яростното обругаване. Най-малкото заради това, че ако учените бъдат отблъснати, то левицата няма да има интелектуален потенциал, на който да разчита за своите политики.
Но пък очевидно в БСП този въпрос не стои на дневен ред. БСП най-много държи да присъства в медиите, без да се грижи за това как нейните позиции се отразяват на хората, които очакват от нея смисъл, а не агресия, премислени позиции, а не хулигански изпълнения, стратегия, а не еднократни пристъпи на парламентарна лудост.
Заради това смятам, че БСП не реагира добре на казуса с акад. Воденичаров. Не знам кои вътрешни сили са надделяли по този въпрос, но обругаването на един честен учен не е от полза на никого. То просто допълнително деградира и без това ниската обществена култура у нас. Ако си позволим да стреляме по всеки, превзети изцяло от мрачни помисли, скоро няма да ни остане нищо стойностно, за което да се крепим.
Акад. Воденичаров може би постъпва грешно, но е стойностен човек, с авторитет и харизма.
Нещо, с което никой от тези, които го оплюха, не могат да се похвалят...
