В едно от малко познатите стихотворения на Радой Ралин "Елегия" (писано е още през 1955 г.) има смразяващи с актуалността си редове:
Има ли виновни?
Няма ли виновни?
Ние си го знаем най-добре.
Вече доста време
все пешкир переме.
Който го е цапал, той не го пере...
Все едно е писано за БСП. Днес.
Изморих се постоянно да повтарям баналната истина за БСП, "че който е цапал пешкира, той не го пере". Това е очевидно, но всички се правят, че няма драма, че всичко е както трябва. А е съвсем ясно, че нещо ни куца. Левицата пак не успя да стане първа политическа сила, даже срещу опонент, зает основно да се пази от поразяващите го разкрития.
Разбира се, необходимо е да признаем известен напредък. След близо четири години чудовищно управление на ГЕРБ, след тази медийна диктатура, БСП най-накрая се завърна на географската карта на страната, вкара депутат от всеки район в България, а в доста от тях по няколко и стана единствената партия, която увеличи подкрепата за себе си от 2009 година насам с около 200 хиляди гласа.
Но нима това е достатъчно?
Левицата си спомня времена, за които всеки резултат под милион и половина гласоподаватели минаваше за поражение. Ситуацията в страната , с тази лява вълна на недоволство, позволяваше и предполагаше достигане на подобни изборни резултати, но не би. Онези времена бяха бурни, напрегнати, но поне стойностите бяха изчистени.
А, оказва се, чистотата на политическите стойности е един от най-важните фактори за трупане на доверие в една политическа сила.
Българите са гъвкави в живота, но пуритани в политиката. Искат левица като левица и десница като десница. И понеже десница като десница няма - те я изпратиха в небитието. Не бих искал подобна съдба за БСП.
БСП направи една голяма грешка в кампанията. Тази свръхексплоатация на скандала с подслушванията просто дойде в повече на хората.
Пред нас има един обезверен народ, който обедня толкова много в последните четири години, че не е ясно доколко вече е в състояние да чува каквито й да е послания.
В този смисъл скандалът около СРС-тата разбуни духовете на средната част от обществото, но така пренави гайките, че мина отвъд политиката и беше на път да стане нещо като психиатричен сюжет.
А това е проблем.
Защото подобен тип скандал не е политическо средство. Медийните оръжия замениха идейните, а всеки, който е подценил политиката, после бива наказан.
Извеждането на преден план на темата на полицейщината просто не свърши достатъчно работа, защото това не се превърна в някаква политика, а само в бухалка за удряне на противника. БСП можеше да развие силни идеи за социалната политика, за битката с монополите, за преборването на бедността. Оставайки само на полето на СРС-тата, левицата ограничи своите действия и даде възможност да бъде вплетена в черни конспиративни теории.
България е страна след вълна от протести. Не съм убеден, че хората искаха да слушат единствено и най-вече за подслушвания, а не за доходи. Този фокус на кампанията измести другите теми. А по темата за полицейщината няма ляво и дясно - има нормално (да искаш да я изметеш) и ненормално (да си доволен от нея). Като заложихме на медийния скандал, ние се лишихме от лявото си лице, а това е грешен ход в епохата, която така или иначе се опитва да заличи безогледно политическите различия.
Произволната рулетка на водачите на листи, която беше наложена еднолично в последния момент, не се отплати със стратегическа мъдрост. Антон Кутев успешно класира партията трета в Силистра. Татяна Буруджиева с мъка успя да се пребори за едно място в Разград, останалите няма да ги коментираме сега, защото при тях случаят е по-особен. Новите лица не само не бяха подбрани и предложени по подобаващ начин, но и нямаше време да бъдат наложени. Те просто не бяха приети добре навсякъде по места. Местните структури са ги саботирали, ще кажете вие. И ще бъдете прави в това съмнение. Но нали лидерът на БСП е този, който можеше и трябваше да организира този процес, съобразно демократичните традиции на една съвременна партия, каквато БСП претендира, че е. Той е лидер от началото на този век, нима не успя да открие време за тази важна задача или липсваше желание това да бъде направено по този начин?
Опасявам се обаче, че ние няма да получим отговор на тези въпроси, а той е важен, защото истината за представянето не се формулира от лидера и неговите приближени. Думата трябва да имат обикновените социалисти и симпатизанти, които зарязаха почивки и празници в неделя, за да бързат да гласуват да успеят преди затварянето на секциите, с ясното съзнание, че този вот е мисия за пресичане завинаги управлението на негодниците. БСП можеше да бъде в различна позиция, ако по-често се вслушваше в гласа на обикновените социалисти, а не в егото на лидера.
БСП изгуби тези избори. Пред числата дори и апаратът на „Позитано” трябва да замълчи. Това си е чиста загуба, каквото и да говорят социологическите шамани или дежурните автори на хвалебствия.
Платените социолози, дежурните медийни врачки, партийните гадатели нека да си карат старата песен – за тях това е начин за оцеляване и оправдаване на заплатите. Тази загуба е осма поред. А такава поредица не може да бъде прикрита с думи или с клетви из социалните мрежи срещу всеки, който изкаже различно мнение.
Пешкирът е изцапан отдавна, а този, който го мърси, не иска да го пере. Защото май не знае как да го пере изобщо. И това е драма, защото обикновените социалисти пренесоха на ръце БСП през прехода. Осигуриха оцеляването на партията в най-трудните мигове. Даваха кураж на лявата идея в криза и в безвремие. Тези хора излязоха и сега да гласуват с ясна кауза в главата, а пак получиха резултат, който дращи по гърлото и не позволява човек да подскочи от радост. Да се зарадва истински. Това е истинската драма на левия човек у нас – победите са все половинчати, а винаги се появява някой, който да ги обвини, че нищо не са разбрали, че това е победа, макар и морална.
Ама моралните победи не водят след себе си лява политика и социална държава, нали?
Моралната социална държава просто не съществува като понятие, независимо, че ако оставим на сегашния лидер, той сигурно би го формулирал.
Единствената кратка светлинка в тунела от интриги, полуистини, открорвени измами и фалшиви бюлетини е фактът, че на хоризонта се очертава програмен кабинет. В мига на своята осма загуба БСП има шанс да спаси България с тази идея. Тя бе формулирана вероятно като опит за предварително лузърство, но се оказа единственият работещ инструмент на масата.
Бойко Борисов се скри. Станишев обяви морална победа, но все пак формулата „програмно правителство” може да се окаже аспиринчето, което ще спаси държавата от трайната настинка, преминаваща в коварен грип.
Народът е разделен на две части, които трудно комуникират помежду си, започват да се мразят и май не се познават много добре.
Това е страничен ефект от опита за диктатура, който се опитаха да ни наложат и бе изметен от власт с огън и камъни.
Единствено ясна програма и цели могат да хвърлят мост между двете половини и да направят България отново единна страна.
В този смисъл БСП трябваше още по-ясно да постави Пламен Орешарски в центъра на кампанията и да не го промотира с този дърварски клип, който се въртеше из телевизиите.
Програмното правителство е от този тип управления, което е обречено никой да не го обича. Заради това, може би е време Станишев да мине на втори план и да остави Орешарски да бъде лицето на следващото управление. То е важно, защото ще покаже не дали БСП може да носи отговорност, а дали е в състояние да изпълнява своята програма при кризисни условия.
Но това е кармата на БСП - винаги да й е трудно.
Това е кармата на обикновния социалист - никога да не успее да се зарадва докрай, да изживее истинска радост, но пък какво да се прави - никой не е обещавал, че ще бъде лесно.
Повече от всякога левицата се нуждае от честна дискусия за това, което се случи на вота и това, което й предстои. Може би е добре да помислим дали наистина не е време Станишев да се оттегли.
Сега вече може да го направи без да го е срам.
Нали пак е морален победител?
Нека да завършим пак с Радой Ралин:
Бяхме мекотели,
нека станем смели,
но да си го кажем в очи:
много лошо става
във една държава,
щом човекът само слуша и мълчи.
Време е епохата на мълчанието в БСП да приключи.
И на моралните победи също.
