Левицата да не пита за кого духа вятъра на промяната – той духа за нея

Когато през 1990 година групата "Скорпиънс" записваха песента "Вятърът на промяната", едва ли са предполагали, че този вятър ще се появява отново и отново в Европа, докато най-накрая не заприлича на ураган. В онези далечни години, когато този хит обикаляше Стария континент, който току-що се бе освободил от желязната завеса, в него имаше предчувствие за един нов и различен живот, за свобода, за един свят без стени, прегради и диктатура.

Днес това изглежда твърде романтично. Новият свят, който ни рекламираха, изобщо не дойде. Вместо свобода ни дадоха абсолютна бедност, вместо смислен живот - тотална власт на олигархията, вместо просперитет - затъване в блатото, социална изолация, ниски доходи, истерична реалност, самоизолирал се политически елит, власт на банките и железен ботуш на монополите. В този свят свободата изглеждаше като гавра, да не говорим, че по медиите вместо истинските проблеми шестваше някакъв безкраен парад на безумието. Вятърът на промяната се оказа Ураган на мизерията. Това беше толкова логично, че сега е чудно, че не сме го проумявали. А не сме го проумявали, защото от 1990 година насам колективно се опитвахме да живеем в лъжа, подхранвана отново и отново, налагана ни от различни риалити-програми, от измислени шоу-звезди, от изпечени телевизионни мошеници, от политически въжеиграчи и крадци. България живееше в кошмар.

И изведнъж сега пак духна този неочакван Вятър на промяната, който винаги идва, когато най-малко го чакаш. Появи се по улиците на Варна, повя на жълтите павета, мина през цялата страна и изведе народа по улиците. Този обеднял, унищожен, разкъсан, унижен народ не искаше да живее в кошмар, поиска наистина нова държава, пожела истинска свобода и нормално бъдеще. Този народ се появи с плакати, тъпани и възгласи по булевардите.

Как отговори на това властта?

С оставка, интриги, жалки опити за контрапротест, с откровен цинизъм, с опит за подмяна, с полицейски палки в главите на младите хора, с кръв по асфалта, с опит идеите за радикална промяна да бъдат забравени, угасени, премахнати, бягство от отговорност, със страх и ужас.

Но не това е проблемът!

Проблемът е, че опозицията, тук говоря основно за БСП, не успя да разбере урока, който събудените хора преподадоха на страната. Те искат промяна из основи и заради това са гневни на партиите. Партиите днес са основен крепител на статуквото на ужаса. Те са слуги на олигархичната власт, на онази сила, която никога няма да поиска промяна, защото това означава завинаги да спре финансовите потоци към себе си.

БСП е партия, която така е свикнала със статуквото, че не може да разпознае промяната, дори когато тя се случва пред очите й във вид на гражданска революция.

Заради това хората по площадите не искат да чуят и за БСП, въпреки че този нов революционен дух е крайно ляв и радикален по своята същност. Но тези инстинктивно леви хора, които се борят за нова държава, освиркват всеки път, като чуят името Станишев.

И сега най-тъжното. Тези хора може и да са прави да свиркат, когато чуят името на Станишев. Той е един от бащите на дясна България, защото увенча разбитата вече неолиберална утопия с нейното уродче, наречено плосък данък.

ГЕРБ са виновниците за кризата. Те я докараха до ръба. Те са основните виновници за всичко, но и Станишев трябва да признае своята вина. Защото днес духа Вятърът на промяната и той няма да търпи нито една лъжа, която е станала втора природа на БСП, за да прикрие виновното минало.

Имаше ли БСП лице да отиде при разгневените хора? Разбира се, че нямаше. БСП си остана затворена в своята централа, даваща пресконференции от време на време, но без реално да осъзнае, че тя не може да си позволи да остане същата. Когато хората искат страната им да бъде променена, е крайно време и партиите да осъзнаят, че не могат да останат вкаменени във времето.

БСП сега се занимава със своята любима игра - редене на листи на тъмно, подмолно кадруване из организации, интриганство на дребно в предизборна обстановка. Това няма нищо общо с реалността. Няма нищо общо с този нов дух на хората, които не искат да си тръгват от площадите и настояват за друг по-добър свят.

Какво може да предложи БСП на тези хора? Старите муцуни? Не ставайте смешни. Тези стари муцуни вече са като карикатури на епохата на прехода. Те са изхабени, експлоатирани, втръснали. Никой не им вярва. БСП се е самозатворила в този кръг от едни и същи депутати, от един и същи елит, но това я унищожава с всяка минута, защото днес не се ли променяш - ставаш непотребен.

Аз знам, че БСП има хора и способности да бъде партия на промяната, но за целта е необходимо едно просто и отвратително сложно нещо - БСП наистина да се промени. Да пусне свеж въздух в редиците си. Да бъде нещо ново, неочаквано, вълнуващо, за да може хората по улицата да не свиркат, когато чуят името на лидера, а да гледат с надежда.

Днес сме изправени пред един беден и ядосан народ, който повече не иска да търпи лъжата, който настоява за добър живот тук и сега, а не за нещо отложено в неясното бъдеще.

Може ли БСП в този си вид да обещае такъв живот?

Не може, разбира се. Тя е запушена! Дори и тези, които на това място ще ми опонират, знаят добре, че съм прав. БСП стана лява на думи, но продължава да е дясна като вътрешнопартиен живот. БСП е партия на статуквото, а май е време да бъде партия на революцията.

Ако не съм ясен, ще го повторя пак - БСП трябва да бъде гласът на улицата.

Но как Антон Кутев може да бъде глас на някого? Как?

Как Станишев ще излезе пред хората, за да се обяви за лидер на новата държава, когато и той вече е политик от миналото?

Как някои членове на Изпълнитеното бюро могат да се появят пред гневните и бедни българи, за да обявят, че ги разбират, познават и подкрепят?

Къде остана онази левица от миналото? Онази левица, която действаше в опасност, но пък беше силна с идеите си? Която можеше да организира стачки и пълнеше площадите? Която винаги държеше ръката си на пулса на хората и беше изразител на най-бедните, на най-унизените, на искащите промяна? Нима онази левица вече е само един красив исторически сън?

Защото левицата се познава най-вече в ситуация на промяна. Когато хората се вдигнат на протест за по-добър живот, но не потърсят левицата като свой изразител, значи тази левица вече се чувства по-добре край банкетните маси, отколкото при своя естествен електорат.

Новите хора искат реална промяна, а не псевдоконгреси.

Те не искат промяна на думи, а реални действия в тяхна защита.

Те искат справедливост, а БСП предлага справедливост единствено в книгата "Защото сме социалисти".

И заради това е крайно време БСП да чуе урока на улицата.

Да види, че България днес е различна.

Че хората може да искат всичко накуп, но няма да се примирят с поредната фасадна промяна.

Вятърът на промяната духа толкова силно, че ако някой се направи, че не го вижда, ще бъде издухан завинаги от политическата сцена и никога няма да се върне отново. Вятърът този път е безпощаден и бляскав. Защото е последен опит на едно изтормозено поколение да живее нормален живот.

И БСП трябва да научи това.

Да го научи спешно.

Да се промени незабавно и веднага.

Иначе Вятърът на промяната ще я отнесе в миналото!