Напоследък думата "гражданин" е едно от на най-употребяваните политически клишета в България. Тази гражданска патетика е на път да унищожи самия здрав разум на политиката като такава.
Не ме разбирайте погрешно. Гражданското недоволство е невероятно състояние на обществото. Видяхме, че само то е в състояние да размъти непоклатимите затлачени води на олигархичното статукво и да го накара да взима спешни мерки за своето оцеляване. Тоест гражданското начало е най-голямата сила в тази държава. Когато "гражданинът", като самоцел обаче, бъде взет за употреба в политическите централи, тогава се получава това размиване на политическите понятия, което е вредно.
И веднага ще дам пример с левицата. Там «гражданската квота» е поставена на пиедестал, все едно, че хората от нея са по-висши създания от всички останали презряни партийци. Специално за «гражданите» в листите бе организирано специално предстяване, а в редицата на новопосветените левичари видяхме един човек с откровени десни залитания като Мартин Захариев, който увенча листата в 23 МИР-София.
Правейки това обаче БСП попада в много особен капан. Ако гражданите са толкова ценни за нея, това означава ли, че обикновените партийци, които всекидневно се скъскват от бачкане за каузата, са просто ненужен баласт в листите? Изобщо - обикновеният социалист е разглеждан като бреме в левицата. Като един мрънкащ недоволник, чиято уста трябва да бъде запушена.
«Гражданите» автоматично получават високи места в листите, БСП се фука с тях, а сякаш от своите собствени кадри се срамува. Нима е толкова тягостно да си социалист?
През «гражданското начало» в БСП попадат откровени кариеристи, хора, които нямат нищо общо с лявата идея, а предадем ли нея, ще трябва да си търсим друго име и други политически възможности.
И ето какво се получи - в листата се намърдаха едри бизнесмени, издатели, икономисти. Но нито един представител на синдикатите. Нито един обикновен човек, който има мнение. Дори БСП робува на големите пари на «гражданите си» и някакси забрави, че тя не е изразител на интересите на едрия капитал, че за нея гласуват съвсем обикновени, ударени от живота хора, които очакват защита за тях, а не за едрия бизнес.
Но се получава точно обратното. Обикновените българи свалиха от власт Бойко Борисов, но обикновени граждани в листите не попаднаха. Точно обратното - гражданското бе узурпирано от дежурните използвачи, от мазните слуги на олигархията, от вестителите на статуквото. Обикновените социалисти бяха избутани встрани и така 12 май се очертава да стане неприятна и трудна дата в политическия календар на страната.
Защо винаги се получава така? Защо в България всяка благородна идея отива в калта, а в крайна сметка тържествуват нечистите сили?
И си мисля, че БСП залитна в много грешна посока. Тя се опитва да флиртува с «гражданите», но съвсем е забравила за своя електорат, който взима за даденост.
Но този презиран електорат има уши и очи. Той вижда и чува за завоите, лупингите, интригите, клеветите, измените. Той знае как да оценява правилно ситуацията. И си мисля, че големият извод от 12 май ще бъде, че БСП вече няма твърд електорат.
Това може да е хубаво и лошо. Лошо, защото ще разкрие, че 12 години партията е била водена в съвсем грешна посока. И хубаво, защото, ако ръководството се смени, някой най-накрая ще си даде сметка, че основната грижа на БСП трябва да са социалистите. Ние сме партия, която може да управлява в името на целия народ, но не можем да предаваме и презираме обикновените социалисти, които на всички избори, година след година, осигуриха спасението на БСП от нерадостна участ.
Аз не се срамувам, че съм социалист.
Но пък често се срамувам, че лидерът на партията ми май не е.
