Много е трудно да се пише добро за човек от кабинета "Орешарски", особено когато медийната отрова е насочена изцяло към управлението, протести огласят центъра на София, знайни и незнайни анализатори се упражняват в изтънчени обиди срещу тлъсти хонорари, а дори и майката на Станишев го помоли /така се твърди/ да се откаже от политиката и да се оттегли кротко да си гледа децата.
Обаче има един от министрите, който от първия ден прави добро впечатление, а действият му в кризисна ситуация показват истинска находка. Става въпрос за министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Стойнев не е ново лице в политиката, но ново лице в управлението на страната и едно от малкото доказателства за поизтърканата теорема, че младите хора вкарват нови идеи навсякъде, където отидат.
Всички си спомняме сложния и измъчен начин, по който бе конструиран кабинета "Орешарски". Първоначално името на Стойнев бе сочено за социален министър, а едва накрая се разбра, че той поема мегаминистерството на икономиката и енергетиката. Още тогава беше ясно, че това не е само шанс за младия социалист, но и вид капан. В българската енергетика днес всичко е така оплетено, обвъразно, стегнато, свръхраздуто и ненормално, че дори опитен магьосник не би успял да се оправи.
Според мнозина, Стойнев е бил посочен за мястото с идеята - "нека да ходи да се дави", защото слуховете твърдят, че Сергей Станишев все още не можел да му прости това, че миналата година той се изправи в битката за лидерското място в БСП срещу него. Въпреки че настоящият министър си направи отвод, за мнозина той беше най-приемливия наследник на Станишев, едно чисто и ентусиазирано младо лице, което има куража и идеологическата подготовка да даде нов курс на левицата.
Но нали казват, че в историята няма "ако". Историята винаги е виновна, защото не може да бъде променена, заради това е въпрос на стил да не се опитваме да я четем винаги като конспирация, а да открием в нея онова, което ни помага да разберем настоящето.
Още на прословутия конгрес стана ясно, че въпреки близостта си с Георги Първанов, Стойнев все пак е самостоятелен играч, човек с убеждения, с идеи и най-важното - че не зависи пряко от партийния си началник, и следователно е способен сам да се оправя в объркания до лудост свят на българската политика.
Няколко неща правят впечатление в неговата работа.
Първо - успя да прокара прословутото намаляване на цената на тока. Знам, в една изтощена и ужасена от бедност страна намаляване с 4 процента не е абсолютно нищо. Това е капка вода в пустиня по-голяма от Сахара. Но е факт, че за първи път в историята на прехода някой прави нещо подобно. А да намалиш цената в тази сфера, означава да настъпиш гнездо от кобри, които са свикнали на лесна плячка и бързи печалби.
Стойнев вероятно е знаел в каква джунгла навлиза и лично за него, а вероятно и за властта, щеше да е по-добре да не го правят. Но, всъщност, захващането с цената на тока е един от малкото ангажименти, който бе започнат успешно - стил, който е така далечен от другите гафове и фалове, които ужасиха хората. Намаляването на цената на тока не е като да назначиш Делян Пеевски. Второто показва чернота и заслепение, а първото, че все пак някои хора все още са в състояние да виждат проблемите на обикновените хора.
Истинският образ на Стойнев изпъкна, когато се случи трагедията в мина "Ораново". Тогава за първи път от много време насам чух ляв министър да казва това, което левите министри трябваше да говорят през целия преход - "Дивият капитализъм мисли първо за парите, а после за хората". Това е диагнозата на последните 23 години и за начина, по който ни се случиха. Най-интересното е, че при други случаи министрите винаги са използвали клишета, тъпи фрази, абсолютно равни думи на съчувствие и за първи път виждаме, че все пак може да има ляво разбиране за икономиката, което да описва реалния проблем, а не да се плъзга по повърхността безсъдържателно и тъпо.
Случи се и друго - Драгомир Стойнев остро тръгна срещу концесионера на мината, също нещо, което досега не сме виждали, защото основната идеологема на прехода беше, че частникът е нещо като ангел, който не бива да бъде докосван.
Ако левицата беше левица през всичките години, най-вероятно нямаше да се стигне до драматични, безнадеждни и средновековни ситуации като тази в "Ораново", но пък промяната на поведението, езикът и действията са глътка свеж въздух. Вярно е - днес няма кой да ги оцени. Сега протестиращите се интересуват от други неща, политиката е истерична, никой не се вълнува от важните теми, но да не признаем това на Стойнев, това означава да унищожим самата идея за политическо действие при такава социална криза като тази с миньорите.
Може много да се спори под натиск или по лично убеждение министърът направи това, но промяната е факт. Каквото й да се случи с този кабинет, следващият икономически министър ще бъде задължен да се съобразява с този модел на поведение, защото хората и без това са гневни за всички несправедливости, които трябваше да преживеят в името на по-добър живот, а после им казаха, че всичко започва отначало...
Стойнев има нещастието да работи в един кабинет, който изглежда обречен. Но нали това всъщност е част от древното описание на героите - те не избират каузи, а по-скоро каузите избират тях. Така че неговата съдба е ясна - той трябва да се бори за всеки сантиметър лява политика, стъпка по стъпка да напредва в минното поле, което му е оставено, но едва ли има и друг избор.
Ако един ден историята запомни министър от този кабинет, това ще е той. И изводът ми не е нещо, което прелива от оптимизъм. Просто историята понякога избира хората, които да я осъществят по добър начин.
Важното е друго - с действията си сега Драгомир Стойнев става една от смислените кандидатури за бъдещ лидер на БСП. И нека казаното да не звучи като дребна интрига или опит за противопоставяне. Просто левицата се нуждае от лидер, който ври и кипи в своята работа и който не се бои да каже, че капитализмът е дефектен и трябва да бъде променен.
Толкова ли е трудно да се признае това!?
