Иво Атанасов и Мария Стоянова - Епичен сблъсък в СЕМ за предаването на Волгин

/Поглед.инфо/ Живеем в такива дни, че протоколите от заседанията на СЕМ задължително трябва да бъдат четени. В тях може да се открие всичко - емоция, политика, страст, интриги.

Не ви трябва да гледате турски сериали - четете споровете в СЕМ.

Проверка на Поглед.инфо попадна на много интересен разговор от 27.02.2014 година, посветен на предаването "Деконструкция" на Петър Волгин. Член на мониторинговия екип на СЕМ твърди, че заглавието на един от коментарите на Волгин - "Безсрамното лицемерие на Запада", не било безпристрастно и обективно, сякаш радиожурналистът е длъжен да пише политически еквивалент на "Зайченцето бяло", където всички герои са добри. След това обаче се провежда епичен спор между членовете на СЕМ Иво Атанасов и Мария Стоянова.

Публикувам техният разговор едно към едно, защото, според мен, той е показателен за състоянието на цялата медийна среда и за това, че би било добре в регулаторните органи да има хора, които знаят как да се борят с мракобесието, макар и маскирано като либерален новговор с циничен привкус.

Сами преценете коя страна има по-силна аргументация.

Имайте търпение да прочетете протокола от дискусията по темата, тя е много интересна и показателна, особено дискусията между Иво Атанасов и Мария Стоянова:

/Из протокол № 8 от от редовно заседание на СЕМ, състояло се на 27.02. 2014 г./

ТОЧКА ТРЕТА: Доклади на Дирекция «Специализирана администрация – НЛРПР»

относно:

а) осъществен надзор върху съдържанието на предавания, включени в програмите:

«Хоризонт» на Българското национално радио («Деконструкция») и «БТВ» («Модерно»);

Еди Емирян: „Излъченото на 22.02.2014 г. по националната програма «Хоризонт» издание на седмичното предаване «Деконструкция» бе посветено на ситуацията в Украйна - тема, която, съгласно оценката на водещия Петър Волгин, е «обект на страшно много манипулации, на много невярна информация, на прекалено много клишета, които ще се опитаме да разсеем във времето, което имаме». В този опит, освен самия водещ, участие взеха и постоянните членове на неговия екип: Калина Андролова с коментар по темата и Божан Петров с обобщение на акцентите във вътрешнополитическия живот.

Единственият събеседник по темата бе доцент Дарина Григорова, преподавателка по руска история в СУ «Климент Охридски». Малката разлика от други издания на предаването бе прекият свидетелски разказ на Елена Йончева по телефона от Киев - репортерски прочит на последните събития от Майдана ... На този фон се открои традиционният авторски коментар (приложен) на водещия Петър Волгин, озаглавен «Безсрамното лицемерие на Запада» – заглавие, което едва ли може да се разчете като безпристрастно и обективно. Темата за «отношението на запада, най-общо казано, към ставащото в Украйна» е изведена като акцент, тъй като, според автораq е «изключително важна», защото «Западът, Европейския съюз, Съединените щати, за нас винаги са били пример за цивилизованост за ... принципно, морално и честно отношение към това, което става. Докато, наблюдавайки реакцията на повечето западни лидери през последните дни, аз сериозно започнах да се съмнявам доколко при техните изяви и действия моралът, почтеността и честността изобщо играят някаква роля» ... И следва коментарът, който пък, от своя страна, очертава посоките на разговорите с преподавателката по руска история в студиото и със слушателите по телефона. Без да анализирам тяхното съдържание (твърде едностранчиви анализи на квартално ниво), и без да оспорвам чието и да било право на мнение, не мога да не направя извод, че в наблюдаваното издание на предаването «Деконструкция» липсва законово предвидената, задължителна за националните обществени доставчици на услуги, плуралистична медийна среда, необходма за свободното изразяване на всички мнения и становища, да допуснем, включително и от страна водещия.”

Мария Стоянова: „Законът говори за предаване, не за цялостната програма.”

Еди Емирян: „Да, но има становище на СЕМ, което говори за програмна линия.”

Георги Лозанов: „Говори за предаване, а не за издание на предаването. Но непременно трябва да е в „Деконструкция”, а не в друго предаване. Продължете с наблюдението на предаването.”

Иво Атанасов: „Към анализа си Еди Емирян е приложил две статии от един сайт.

Навярно Волгин и Андролова са казали в предаването това, което по-късно е публикувано в сайта. Добре. Ето какво е написал Еди: „Безсрамното лицемерие на Запада” едва ли може да се разчете като безпристрастно и обективно”. Какво му е на това заглавие? Сякаш твоето неудобство, Еди, идва от това, че вече като членове на Европейския съюз не можем принципно да поставяме така нещата. Убеден съм, че, бидейки в един общ дом с още 27 страни, журналистите не трябва да се притесняват да бъдат критични както към собственото си правителство, така и към Европейската комисия, така и ако са забелязали лицемерие в която и да е страна от Европейския съюз. Така че такова заглавие аз намирам за нормално, даже за задължително, когато е констатирано лицемерие. Тук имаме примера не само на Петър Волгин, но и на небезизвестния Юрген Рот, който в Tageszeitung преди месец обвини канцлера Меркел в лицемерно отношение към Тимошенко. Значи Юрген Рот може, а Петър Волгин не може.”

Мария Стоянова: „В печатна, частна медия.”

Иво Атанасов: „Няма значение.”

Мария Стоянова: „Има значение.”

Иво Атанасов: „Това променя ли факта.”

Мария Стоянова: „Юрген Рот по националното радио на Германия......”

Иво Атанасов: „Това променя ли факта? Това променя ли факта? Това е моят въпрос. Факт ли е това?”

Мария Стоянова: „Кое да е факт?

Иво Атанасов: „Лицемерното отношение към Тимошенко, която беше осъдена на 7 години затвор не по политически причини, а за корупция. Която щеше да получи много повече в самата Германия. Ако си спомним, какво стана с Хелмут Кол – канцлерът, който обедини Германия и който беше развенчан не за нещо друго, а за финансиране на партията си. И съпругата му стигна до самоуби....”

Стоянова: „С удоволствие, бих си поговорила с теб за външна политика, а както и за германската вътрешна политика...”

Иво Атанасов: „Да си спомним за Кристиан Вулф, който беше принуден да подаде оставка като президент, защото през 2008 г., като министър-председател на Долна Саксония бил на Октоберфест в Мюнхен и не си платил вечерята и хотела.”

Мария Стоянова: „Не подаде оставка заради това.”

Иво Атанасов: „И става дума за 750 €.”

Мария Стоянова: „Това не е темата на разговора ни.”

Иво Атанасов: „Двадесет и две дела се заведоха срещу него. Проблемът е в двойния стандарт и това го е забелязал и Волгин, и преди това Юрген Рот. Така че, когато един журналист е забелязал двойния стандарт, негов дълг е да говори на тази тема. Нищо смущаващо в заглавието. Какво има в самия коментар и да видим кое не е вярно.”

Мария Стоянова: „Не става въпрос, какво казва водещият. Става въпрос, за това как го казва.”

Иво Атанасов: „Как го казва? Стъпвайки върху факти.”

Мария Стоянова: „Кои са фактите?”

Иво Атанасов: „Моля те да прочетеш коментара. Първо се говори за помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, която казва: „Fuck the EU”. Посланикът на САЩ в Украйна казва: „Еxactly”. Това е факт и Петър Волгин го е споменал. Аз искам да попитам нещо друго. Има ли друго коментарно предаване в националното радио, в което да е реагирано на този факт? Има ли дори новинарско предаване, в което да е съобщен този факт? Има или няма, ние не можем да отговорим, надявам се да има. Един факт, срещу който канцлерът Меркел реагира много остро, ако си спомняме какво направи тя, когато изтече този разговор....”

Мария Стоянова: „Лично аз съм писала коментар по тази тема, така че ще се радвам да го прочетеш, има го в интернет ...

Иво Атанасов: „Една Меркел 10 години е била подслушвана от САЩ.”

Мария Стоянова: „Но това не е темата на нашия разговор.”

Иво Атанасов: „Разбира се че не е, а коя е темата?”

М Мария Стоянова: „Темата на разговора е доклад на експерт по повод предаването на Волгин.”

Иво Атанасов: „Напротив, ти миналия път каза, че той не се опира на факти.”

Мария Стоянова: „Разбира се.”

Иво Атанасов: „ Ето ги фактите! Виктория Нюланд казала ли е това? Казала го е. Споменал ли го е Волгин? Споменал го е. Коментирал ли го е? Коментирал го е. Дали в друго предаване на БНР журналисти са реагирали и са защитили България? Защото България е част от Европейския съюз. Ние не може да търпим откъдето и да е да ни казват „fuck”. Така че би трябвало да има и други такива коментари. Да видим следващия цитат, посочен от Волгин: „...може да е кучи син, но е наш кучи син”. Добре, това не го ли казва Франклин Делано Рузвелт – 32-ият президент на САЩ, за Анастасио Сомоса – един от най-кървавите диктатори в Латинска Америка? Рузвелт е казал буквално следното, това е преди войната: „... разбира се, той е кучи син, но наш кучи син..”. Кое не е вярно тогава?  Може би думите за Степан Бандера, за веещите се знамена на Майдана с лика на Степан Бандера? Но ние по този начин навлизаме в политически дебат и аз не искам да го водя.”

Георги Лозанов: „Не бива да го водим.”

Мария Стоянова: „Но точно това се направи.”

Иво Атанасов: „Искам да подчертая, че това което ни е поднесено тук от коментара на Петър Волгин, са абсолютни факти. Дали има плурализъм на гледните точки, не мога да кажа. Не знам какво са говорили слушателите, няма го в доклада, а и не съм слушал предаването. Но след като ти си включил от Киев топ анализатор като Елена Йончева, кого още да включиш в едно такова предаване....”

Мария Стоянова: „Прав си, няма кой друг.”

Иво Атанасов: „ .... аз смятам, че един от най-балансираните...”

Мария Стоянова: „...естествено...”

Иво Атанасов: „ ....наблюдатели, които има в България и която е предавала от най-различни точки на света. И нейното присъствие е достатъчно, за да даде баланс на едно предаване. Освен това, самият Еди казва, а и СЕМ го е приел, че многото гледни точки трябва да се разглеждат не задължително в едно предаване, а като програмно поведение, като програмна линия. Така че не смятам специално тук, че има нарушение на изискванията към предаванията в една обществена медия, каквато е БНР. Разбира се, имам бележки към Петър Волгин, аз съм ги казвал не веднъж тук, примерно в предишното ни заседание. Нашите стенограми се публикуват на сайта на СЕМ. Тази от предишното заседание мина като лавина през различни сайтове. Но в нея бяха представени избирателно само част от нашите изказвания, с което се опитаха да скалъпят образ на СЕМ като цензор, като сатрап на свободното слово и други подобни определения. Не казвам, че този образ е действителен, само подчертавам, че едва ли е случайно да бъдат извадени тъкмо такива откъси от нашата стенограма. Но аз и тогава, и преди това имах възможност да кажа, че ако г-н Волгин се държи неуважително към слушателите, които се включват в ефира, ако той ги прекъсва, след като забелязва мнение, различно от собственото - да, това трябва да се коригира, а ако не се коригира, трябва да се санкционира. Но да поставяме под съмнение неговото право на мнение по определени процеси и в България, и в Европейския съюз, не го намирам за уместно, нито за изхождащо от законовите разпоредби. Съгласен съм да има по-нататъшно наблюдение, подкрепям тази идея на председателя Лозанов и на други колеги от СЕМ, но не за да посягаме върху правото му на мнение, а за да видим дали това, което ние сме отправили като бележки за отношението му към част от аудиторията и за плурализма, ще бъде съобразено в предаването „Деконструкция”. Благодаря!”

Георги Лозанов: „И аз мисля, че трябва да има още наблюдение, защото тук говорим за много неща едновременно. За аудиторията това е стара история, сега не се занимаваме с това как г-н Волгин се държи с нея. Първо, едно нещо дали е истина или не, не е във възможностите на Съвета да установява, такива материални правомощия, а и възможност. Фактите в един коментар се подреждат в определена посока. Аз мисля, че проблемът е в това, че по отношение на събитията в Украйна в геополитически план, има най-малкото две гледни точки. Едните я виждат в ЕС, другите я виждат по-скоро в Русия. Би било добре да бъде представена темата през такъв сблъсък на мнения. Нека да проследим следващите предавания, за да видим ще прозвучат ли и други гласове. Няма съмнение, че това са факти и той стъпва върху тези факти, но един коментар подрежда фактите, а от друга гледна точка ще намерим други факти, които ще се подредят и т.н.

Аз съм категоричен, че г-н Волгин може да защитава собственото си мнение, включително и критично, към властта, към ЕС и изобщо към всичко, само че да го защитава в плуралистична среда. Ние нямаме законово основание да искаме от журналистите в обществената медия да бъдат безпристрастни, независимо, че според определени професионални стандарти това е добър вкус и добър тон. От гледна точка на ЗРТ няма такова изискване, но има изискване да се представят различни гледни точки във всяко предаване на БНР.”

Анна Хаджиева: „Позицията на водещия тук е „затворена” в рамките на негов коментар и той безусловно има това право.”

Мария Стоянова: „Това, което исках да кажа категорично, защото в емоцията на г-н Атанасов усетих необходимост да се разгранича от всякакви намеци и впечатления, че по някакъв начин е атакуван един водещ. Правя го съвсем официално, г-н Волгин не е жертва и ако някой е останал с такова впечатление, то той се лъже. Тук говорим само и единствено за това, какви правомощия има този Съвет за електронни медии за повишаване на качеството на журналистиката в България. Това е елемент, който фигурира във всички доклади не само на Европейската комисия, но и на международни изследователски институти, които са наблюдавали плурализма на медийната среда в страната ни. От тази гледна точка, ние вършим нашата работа. Както обича да казва Председателят, според собствената ни съвест и убеждение.”

Иво Атанасов: „Не споря за това г-жо Стоянова, но когато гледаме за баланса в едно предаване, сигурни ли сме, че има баланс въобще в националното радио, на гледните точки?”

Мария Стоянова: „Това вече е тема на друг разговор. Може да направим мониторинг и за баланса на гледните точки на цялото радио БНР.”

Иво Атанасов: „Ние хващаме едно предаване, а как е цялостното звучене на радиото? И дали това е единственият контрапункт? Ние това не го знаем.”

Мария Стоянова: „Аз лично слушам програмите на Националното радио, предимно програма „Хоризонт” и сутрешната им линия. Предаването, което обсъждахме преди малко, е изключение. Затова то прави впечатление. Няма друго предаване в българския обществен ефир, което да се структурира, композира и излъчва по начин, каквото е предаването “Деконструкция” на Националното радио на България. Извинявай Иво, че ще ти го кажа, но то няма аналог и в друга обществена медия, затова концентрира толкова внимание. Хубавото за журналиста в случая е, че той поляризира, което го стилизира в някаква роля. Аз обаче се разграничавам от всякакви внушения, че ролята, в която, той и неговите привърженици го виждат, е на жертвата.”

Иво Атанасов: „Ти потвърждаваш моето съмнение с това, което каза, след като твърдиш, че това предаване е единственото, не само в БНР, но и въобще в нашите медии. И след като то има толкова много слушатели, след като г-н Волгин е обявен за „Глас на годината”, това показва, че това е единственият контрапункт на цялата останала програма на БНР. Ти това го потвърди, искайки да кажеш нещо друго. За да има толкова много слушатели, значи има една огромна аудитория, която не смята за достатъчно балансирани останалите предавания на БНР и търси някакъв отдушник тук. Това е голям проблем, не сме го изследвали. Аз го казвам като съмнение и ти го потвърди, искайки да кажеш нещо друго, може би ....”

Мария Стоянова: „Няма как да отговаряш какво съм искала да кажа, за това ...”

Иво Атанасов: „Аз ти благодаря, за това че потвърди моето съмнение.”

Мария Стоянова: „Не, не. Ти не можеш да казваш, какво искам да кажа. Твоето впечатление си е твое впечатление. Аз какво съм искала да кажа, съм го казала и после ще бъде дешифровано дума по дума. И каквото съм искала да кажа, съм го казвала и на предишни заседания.”

Иво Атанасов: „Добре, добре.”

Мария Стоянова: „И стоя зад думите си.”

Иво Атанасов: „Не искам да бъда коментатор, но си заслужава да се направи един анализ на цялостното звучене, когато искаме да поставим под лупа една предаване.

Мария Стоянова: „Винаги съм смятала, че политизирането на медиите е опасно, както за тези които се опитват да го правят, така и за тези които го “консумират”. Особено в държава като нашата, в която медийната демокрация е на изключително ниско ниво, ако изобщо тя съществува и ти, като политик, би трябвало да го знаеш много добре.

Иво Атанасов: „Ние имаме дългогодишна практика в политизирането на медиите. Всеки от нас може да посочи десет водещи, които са крайно политизирани и са налагали своите политически възгледи - в началото в ефира и на БНР, и на БНТ, след това - в различни частни медии, когато те се появиха. Така че това е проблем не от вчера. Разглеждайки го обаче, ние трябва да го анализираме в неговата цялост, а не фокусирайки се само върху един елемент. Благодаря!”

 Източник: http://www.cem.bg