В края на май 2009 година БСП обяви водачите на листите за трагично приключилите за левицата избори на 5 юли. Тогава, когато БСП още беше на политическия връх, а Сергей Станишев премиер, с надежда за втори последователен мандат, социалистическата партия реши, че най-доброто, което може да предложи, е приемствеността. Така като водачи на листи отново намериха места повечето министри от кабинета на Станишев, неговите най-близки (тогава) другари, които предизвикват у народа само въздишки на безкрайно оттегчение. Станишев монтира като водачи - Антон Кутев, Румен Петков, Румен Овчаров, Асен Гагаузов, Меглена Плугчиева (за която се говори, че се договори с ГЕРБ и отиде посланик в Швейцария), Димитър Дъбов, Кирил Добрев, Петър Димитров, Ивелин Николов.
Любимата мантра на Станишев през годините винаги е била, че БСП трябва да предложи "баланс между приемственост и промяна". В България политическият език е така деградирал, че никой никога не си зададе въпроса какво означава тази изтъркана фраза. Обикновено изборът винаги е ясен, а в този случай, подведен от собствената си медийна самоизмама, Станишев си повярва (за пореден път), че хората са слепи, не разбират абсолютно нищо и отново ще преглътнат горчивото хапче на абсолютно изхабените лица.
Нека да направим едно уточнение. "Изхабени лица" не е непременно критика към тези хора. Просто след три-четири мандата в парламента и най-големите политически инстинкти повяхват, и най-бодрият ентусиазъм се пречупва, рутината подменя идеите, а клишетата заместват автентичния пламък. Такава е човешката природа - тя потъва в самодоволство. Самият Станишев е пример за това. През 2009 година той беше повярвал в своето могъщество и мислеше, че ГЕРБ ще са му лесен противник, който може да бъде победен с едно намигване и със серия от скандални злобни негативни реклами.
Това се оказа една от най-големите лъжи в историята на БСП.
Резултатът от 5 юли 2009 година трябва да помним със срам: 39, 7% за ГЕРБ, 17,7 за БСП. 22 процента повече! С 930 469 гласа ГЕРБ изпревари БСП!
БСП така и не си обясни този резултат, независимо какво разправят шаманите на "Позитано" 20. Вярно е - имаше вълна в полза на ГЕРБ, вярно е - звездата на Борисов вече беше изгряла солидно, вярно е - ГЕРБ беше нещо ново и екзотично. Но не ГЕРБ спечели изборите през 2009 година. БСП ги изгуби. БСП ги изгуби, защото за пореден път повярва, че реалността, в която живее тя, е реалността и за всички останали хора. Ръководството вярваше, че може да постигне ново управление със стари министри, а всички знаем, че този вариант не работи за бардаците, значи няма да проработи и за политическите партии.
БСП се изхаби, залиня, озлобя, а резултатът беше незапомнен разгром. Това, че споменаваме загубата отново, не е някакво капитулантско чувство, а знак, че е крайно време да почнем да се учим от своите грешки, защото подарим ли още един път управлението на ГЕРБ, не е ясно дали през 2017 година вече ще има какво да се управлява.
Истината е, че през 2009 година БСП се опита да направи един свой кавър на изборите от 2005 година. Но дори и през 2005 година резултатът беше слаб за левицата. Слаб, защото БСП и тогава не успя да се спре на правилните хора, не успя да заложи на истинската промяна, не успя да бъде знак за нова надежда, не успя да бъде автентична партия, не успя да стане гарант за социална държава, не успя да бъде нищо различно от поредната формация, която иска властта, за да може лидерът и да натрупа някаква реална трудова биография.
Четири години в политиката минават по-бързо, отколкото едно новогодишно приветствие на Плевнелиев. Станишев не си подаде оставката. Прекара две години като в сън. После си повярва, че може да спечели отново изборите и отново почна да сънува премиерското място. Проблемът на Станишев 2009 и на Станишев 2013 обаче е един и същ - те упорито не искат да видят какво системно пречи на БСП да победи. И основната причина за това е упоритото предлагане на едни и същи хора.
Очевидно е, че старите техники вече не работят. Ясно е, че с изтърканите лица можем да разчитаме на около 15-18 процента, защото твърдият ляв електорат не се състои от наивници. Дори и те вече не вярват, че старите муцуни могат да бъдат знак за някакво обновление. Но дори и сега, БСП продължава да реди листите си на тъмно, без никаква реална дискусия и само от време на време в медиите се промъква по някоя информация за това как Станишев нареждал този или онзи от своя вътрешен кръг за водач в някое от по-топлите местенца.
Това е порочен, самозатворен цикъл, който води към неизбежно поражение. Не можеш винаги да скачаш по един и същи начин и да разчиташ на различни резултати. Ако някой наистина вярва в това, може би му е време да стане врачка, но не и политик.
БСП се нуждае от сериозна, радикална, направо катарзисна промяна. Левицата не може да е бюро по труда на хора, които вече не могат да бъдат нищо друго, освен депутати. Какво е това? Нима БСП се е превърнала в хранилка за 100 души, които са слепи за реалността навън. Радикалният речник срещу ГЕРБ не върши никаква работа, когато се използва от хора, които едвам са отървали затвора. Да се правиш на яростна опозиция е безсмислен театър, когато се упражнява от хора, които предизвикват у обществото единствено отвръщане. БСП трябва да се промени, подмлади, ентусиазира и идеализира незабавно.
Как да стане това?
Не мога да предложа тук нищо друго, освен моето собствено мнение. Мнение, което споделят много хора, а именно, че преобразено и напълно обновено ляво управление може да спаси България, а не да се разчита на някакви нещастни договорки и странни комбинации след изборите. Ако това е проблем - стреляйте. Ако обаче мислите като мен - ще ме чуете докрай.
На първо място - БСП трябва да постави на резервната скамейка всички депутати от този парламент, които са били повече от три мандата последователно народни представители. И най-добрите трябва да си почиват. И най-великите се нуждаят от презареждане на батериите. Потенциалът на левицата е много по-голям, отколкото смятат медиите. Но медиите не могат да смятат по друг начин, след като на "Позитано" се въртят едни и същи лица, които треперят от ужас, да не би да бъдат лишени от топлото си място.
Второ - БСП се нуждае отчаяно от повече идеализъм. Той обаче не може да бъде демонстриран от хора с огромни банкови сметки и стандарт на живот, недостижим за обикновените социалисти. Този, който преяжда по коктейлите, не знае каква е драмата на един човек, който не си получава редовно заплатата. И следователно, същият този преяждащ социалист не може да бъде изразител на социалното недоволство.
Навремето, когато левицата се утвърждава като реална сила в българското общество, неин основен генератор винаги е било това, че тя е близко до хората. Тя е била на всеки протест, стачка или недоволство. Днес хората протестират, депутатите от левицата си стоят в парламента. Това е политически абсурд.
Трето - БСП трябва да даде шанс гласът на гражданите да бъде чут. Хайде да престанем да пълним "гражданската" квота с коалиционни партньори, чийто основен бизнес е да ухажват БСП за депутатски места. Тези измислени коалиционни партньори много повече пречат, отколкото помагат. БСП трябва да пусне гражданите при себе си. За целта, освен да се научи да говори реално с тях, тя трябва да се научи да бъде изразител на техните интереси. За четири години в опозиция БСП успя да бъде реален изразител на граждански интерес само един път - за АЕЦ "Белене" и това и донесе успех. Липсата на други подобни случаи обаче показва, че левицата е заложила на самодоволни хора, които се интересуват единствено от разказване на пошли вицове и посещават екзотични места през ваканциите.
Четвърто - БСП трябва да смени компроментираните водачи на листи с нови и неопетнени имена. Има такива. Целта ми не е да обвинявам, а да се поведе реален разговор, заради това няма да се спирам на конкретните личности. Но тях всички ги знаят. Който твърди, че не ги знае, значи скоро не е излизал от кабинета си на "Позитано".
Пето - БСП не може да става заложник на феодализирани местни ръководства и изразител на странни бизнес-интереси. Това, което Станишев никога няма да си признае, замъглен от европейската си кариера, е, че БСП е изтървана партия на много места в страната. Станишев не иска да признае проблема и следователно няма енергия и възможности да го реши. Но там, където БСП търпи председатели, които всички споменават с псувни, не може да разчита на добър резултат, дори да сложи Че Гевара за водач на листата.
Шесто - Хайде стига толкова с лицата от кабинета "Станишев". Нека да си вземат почивка, а? БСП не може да бъде безкраен защитник на един кабинет, за който хората си казаха думата. Историята ще даде положителна оценка на правителството на Станишев, ама не историята гласува на изборите, а реалните хора.
Седмо - водачите на листи трябва да бъдат обсъдени максимално широко, но не както става обикновено - прави се пленум, гласува се единодушно, а после Станишев излиза и казва, че листите са баланс между "приемственост и промяна". Нека хората да си кажат думата. Нима БСП се страхува от собствените си членове? Пуснете общопартийно гласуване за водачите. Какво - нима не вярвате, че обикновените хора имат реална преценка за партията? Те имат много по-истински поглед от тайните сиви кардинали в кабинетите на «Позитано». Стига толкова със стратегията на тайните списъци, дайте шанс на обикновените хора да си изразят мнението.
Осмо - БСП се нуждае от автентичност. Левицата трябва да бъде сила на протеста, а не фабрика на абсолютната скука.
Девето - време е младите в БСП да получат своя шанс. Нека да се пробват на избори. Младежкото обединение в момента е превърнато в цирк на БСП, а вероятно в него в момента членува бъдещият лидер на партията. Не е ли добре да видим дали го има там? Светът ли ще падне, ако се пробва.
Десето - стига толкова с тази безличност. БСП се нуждае от ярки и пламтящи фигури. Възпламеняващи. Истински. Тя ги има, но ги мрази, пренебрегва ги. Не може всички да бъдат изравнени по общото безсилие на сегашното ИБ. БСП не може да бъде кабинетна партия, а върви точно в тази посока.
Не твърдя, че това е истината от последна инстанция. Не твърдя, че съм написал най-полезните неща. Но пък мисля, че без дебати, точно днес, можем да отпишем изборите. Ако позволим пак да ни спуснат листите, ако оставим да ни кажат кои да водят, а не да решим сами, значи БСП е тръгнала в посока, която окончателно води към пропастта.
Не искам отново 2009 година. Искам победа.
Искам един път да гласуваме за БСП с надежда, а не със свито сърце.
Толкова много ли искам?
