Няколко неща изненадват със своето постоянство: склонността на кабинета на ГЕРБ да върши глупости, безкрайното желание на Митко Пайнера за силиконови певици, увеличаващата се наглост на ЕРП-ата и артистичното желание на Антон Кутев (наречен от народа Кути Райът) да е фабрика за безкрайни гафове.

Кутев е психологическа загадка и парадокс. Не е ясно как се осъществява процеса на мислене при него, но самоубийствената страст на медийния секретар на БСП постоянно да говори неща, които скандализират обществото, намеква за някакви дълбочинни процеси, за които ние можем само да гадаем.

Поредния си "бисер" медийният секретар сътвори само преди ден и веднага стана обект за нов присмех в социалните мрежи. От висотата на някакво въображаемо регулаторно величие Кутев обяви, че трябва да има законова регулация за електронните сайтове. Точно това желание на мастития социалист веднага бе подкрепено с ентусиазъм от колегите му от ГЕРБ. Но - внимание - дори гербаджиите се усетиха, че това е подводна мина с неописуем ефект и един от тях /Доброслав Димитров/ уточни, че не трябва да се налага "пълен контрол". Такива думи от устата на Кутев обаче не бяха чути. От Кутев хората чуха, че властта с желязна пета трябва да контролира свободното интернет пространство, защото в стоялото твърде дълго трезвено съзнание на медийния секретар "новите дигитални медии са мощно, но неконтролируемо оръжие".

Моля?

За да разглеждаш един свободен информационен сайт като оръжие, очевидно трябва да си прекалил с бутилката вечерта или някоя интернет-социалистка да ти е отказала във Фейсбук.

Свободата не може да бъде оръжие. Свободата на изразяване не може да бъде разглеждана като технология. Тя е свещенно право. За да разглеждаш свободата като инструмент или като някаква подмолна конспирация срещу себе си, очевидно си прекалил с четенето на маоистка литература.

Кутев обаче не спря дотук със своите медийни постижения. Той разви цяла доктрина за държавната диктатура над електронните сайтове. Според него, трябвало да има отделен закон, който да регламентира кога един човек става медия онлайн и той, този човек, да носи отговорност.

Да носи отговорност за какво?

За това, че пуска абсолютно верни дописки, че нито един столичен район не иска Кутев в листата си? Това ли е голямата болка на медийния секретар - че в свободното интернет-пространство нито един негов гаф не остава ненаказан. Че фейсбук-съвестта на обикновените социалисти не прощава на мастития им началник неговите изцепки, с които той стана медийно легендарен и електронно мразен?

Нима Кутев формулира цяла доктрина за намеса в сайтовете, само за да се отърве от това да чете неприятната истина за себе си?

Нима един човек може да стигне дотам, че да мечтае за диктатура, само и само за да не види какво наистина представлява и то отразен от най-истинското огледало - огледалото на хората?

Досега Кутев беше опасен само за своята партия.

Това го правеше едно неприятно, дразнещо, но все пак поносимо явление.

С развитите идеи обаче Кутев се превърна в опасност за цялата страна.

Той пожела да има електронна диктатура.

Ако имаше власт, сигурно щеше да преговаря с Гугъл да не вади никакви резултати при търсения с ключови думи като "социализъм и СПИН", "Кутев и земетресение", "Кути Райът", "Кутев и Куба".

Дали някой в ръководството на БСП ще отбележи факта, че Кутев и депутатите от ГЕРБ постигнаха консенсус по своите идеи. Нали левицата трябваше да е непримирим опонент на тази власт и на нейните опити да подчини медиите. ГЕРБ сложи намордник на традиционните медии, Кутев мечтае да стъпи върху свободните интернет сайтове, последната надежда за свобода в тази полицейска диктатура.

Не можеш да искаш абсолютна истина от електронното пространство. То е такова, каквото е - понякога манипулира, друг път е истерично, трети път просто не знае за какво говори. Но ние не сме еднакви, свободата не е в еднаквостта, а в правото да имаш мнение. Кутев днес е изпаднал в ярост, защото общественото мнение е срещу него. То не му прощава нито една дума, защото основен генератор на идеите му е собственият му страх да погледне истината в очите. И защото много интернет сайтове пишат откровени анализи за неговото политическо безсилие и бъдещ крах. Кутев просто е като противопехотна мина, която всеки момент може да се взриви под мащабното тяло на собствената му партия.

На конференция за електронните медии, където разви идеите си за държавна диктатура в интернет, Кутев, воден от своето величие и прелест, разкри и друга тайна на БСП. Това, че БСП има 50 човека, които "безплатно" пишели по форумите. Ето как образът на Кути Райът почна да се оформя - злият господар на контролирания нет и неговата армия от тролове, която трябва да доказва, че "социализмът е като СПИН", е фраза на висша мъдрост, а Сергей Станишев е нещо като прероден политически Айнщайн. Този ляв интернет-тролинг е отрицание на всичко онова, което БСП трябва да бъде.

  • БСП трябва да е партия на свободата. Кутев се изживява като интернет-диктатор;
  • БСП трябва да e партия на идеите. Кутев се изживява като предводител на армия от платени драскачи;
  • БСП трябва да е партия на свободния дух. Кутев иска цензура с пламнал поглед;
  • БСП трябва да има медийна политика. Кутев отговаря с фабрика от гафове;
  • БСП трябва да е партия в опозиция на този кабинет. Кутев се сдуши с герберите;
  • БСП трябва да е партия на равенството и справедливостта. Кутев си мечтае за богоизбран елит, който вече, освен историята, трябва да контролира и интернет.

Много хора ще кажат, че се занимаваме излишно с един човек, който обикновено не се чува какво говори. Не е така. Кутев е симптом за нещо страшно. За посредствеността, която си е въобразила, че е нещо велико. Именно тази посредственост убива БСП, защото БСП не може да си позволи да бъде посредствена партия. А ако БСП не иска да бъде посредствена партия, тя, освен моментална оставка на Кутев, трябва да се обърне към свободното интернет-пространство и да му се извини, че дори за миг допусна едно човече да се изживява като диктатор.

Баста и но пасаран!