Мориц Корнелис Ешер е нидерландски художник, чиито картини са математически съвършени, така оплетени, симетрични или несиметрични, че разкриват пред нас един съвсем друг свят - окото на зрителя в един момент не може да различи границите, не схваща къде започва и къде свършва картината. Човек остава безмълвен, удивен, разтърсен пред неговите картини.
Същото чувство, но примесено с леко отвращение и погнуса, човек може да изпита, ако наблюдава политическите маневри и игри, които се разиграват през последните дни в България. В края сме на една дълга игра на нерви, на едно интригантско блато, на едно задкулисно пренареждане на позиции, на безкрайна политическа драма с изключително жълт привкус.
Трябва да кажа, че и БСП има своята отговорност за това. По-скоро отговорността е на лидера Сергей Станишев. Той осигури на Пламен Орешарски премиерския пост/нищо лично към Орешарски – добър специалист е/, но каква беше цената на тази победа? Левицата влезе в такива комбинации, в такива оплетени интриги и сенчести сделки, че вече е на път да дискредитира абсолютно самата идея за политика. Пламен Орешарски бе издигнат на премиерския трон, но БСП плати за това с отказ от своята програма, със захвърлянето на своите принципи на боклука, с пълната морална разруха на авторитета си, с гневни хора из форумите и усещането за абсолютна безпътица и мрак в обществото.
Искам да бъда разбран правилно. Моята критика съвсем не означава, че съм фен на ГЕРБ. Точно обратното - мястото на почти половината партия на Бойко Борисов е в затвора. Те имаха златния шанс да направят нещо, но го пропиляха с палки, кражби и корупция. И заради това дори не искам да ги анализирам. Човек не може да анализира политическото сметище.
Но БСП не можеше да си позволи да бъде като ГЕРБ.
БСП не можеше да си позволи да използва техните похвати.
БСП не можеше да си позволи да играе по правилата на Бойко Борисов. Защото иначе свършваме в свят, подобен на онзи, който описва Оруел в края на "Животинска ферма" - „погледът се стрелва от човек на свиня, от свиня на човек, но вече не може да се направи разлика между двете.“
В името на своето отмъщение и реванш, Станишев си позволи да заприлича в известен смисъл на Бойко Борисов. Вярно - речникът му е друг, европейски, зализан, скучен, ама това не променя картината. Все едно гледаме политически Ешер - човек не може да намери разликата.
Тази морална дискредитация на БСП влиза в абсолютно противоречие с напомпаните фрази, че "БСП има последен шанс да върне доверието на хората".
А кой загуби всички останали шансове?
Кой докара БСП дотам, че да е готова на таен съюз с всеки, само и само да дойде на власт?
Нали властта не беше самоцел?
Нали трябваше да бъдем различни?
Нали трябваше да сме истински, идейни, безкористни?
Вместо това, виждаме един обърнат свят.
БСП тръгна към властта като канибал, оставен на диета.
Станишев толкова много жадуваше за своята реабилитация, че погази каквото можа, за да осигури поне някакъв половин успех.
За какво му беше това?
Струваше ли си да убива идейността в името на властта?
Хареса ли му тази системна гавра с политиката?
Кабинетът на Орешарски е безпринципен. Това не означава, че няма идеи. Това означава, че е обект на договорка, която здравият разум трудно би приел. Подобно размиване на политическите граници винаги се обръща срещу своите създатели, а за първи път БСП си позволява да върви срещу самата идея за политика. И то в името на едно ЕГО. Нарочно го пиша с големи букви, защото това ЕГО вече работи единствено и само за себе си. Вероятно това е причината в БСП вече идеите да не са важни. Да се гледа с пренебрежение на принципите. ЕГОТО иска да живее според собствените си правила. В собствения си затворен свят. То иска отмъщение и в името на това отмъщение заприлича на онзи, срещу когото се бори.
Кабинетът "Орешарски" рано или късно ще остане в историята. Но пораженията върху политиката няма да зараснат лесно.
Хората днес разглеждат политиката като конспирация срещу тях. И са прави. Как по друг начин да разтълкуват тази странна компания - БСП, ДПС, "Атака". Между първите две и третата би трябвало да има бетонна стена. Но ето, че след всички опити на ЕГОТО да спечели някакви избори и абсолютно логичните му провали, то реши, че има начини да прокопае тунел под стената и да се съедини с тези, които трябва да са най-големите му противници.
Това вече не е политика.
Това е месомелачка.
Това е МОЛ за политическо търгашество.
Капалъ чарши за принципи. Даваме ги евтино. Два пакета програма за радикална промяна за рециклиране, срещу едно министерско място.
Колко му е? ЕГОТО никога не е давало и пет пари за идеите. За него беше важна отново властта.
В името на кого обаче?
Кабинет без принципи не може да работи в полза на хората. Дори и да иска, той е обречен да бъде заложник. Това е политически тероризъм, пък нека да го наричат, ако искат, "единственото възможно управление".
Думите вече са обезценени.
Идеите не означават нищо.
Политиката стене на предсмъртно легло,
А гражданите се отдават на омраза из виртуалното пространство. Смъртта на политиката доведе не само до морална екзекуция на левицата, но и до безизходност от кризата. Днес може да ви се струва крайно като мисъл, но след една година ще кимате съгласно с глави.
ЕГОТО, обаче, не се задоволи само с това да осигури стол на Орешарски. Вижте какво се получава. Половината състав на този кабинет е с десни биографии. Това са хора, органически чужди на левицата. А левицата ги припознава като свои, но защо?
В момента край БСП гравитират толкова бивши седесари, че върви шега, че трябва да се направи фракция "СДС" в БСП. Ако бяха един-двама, можеше да ги подминем като аномалия на прехода. Но вече тенденцията е ясна. Сред номинираните за министри в кабинета „Орешарски“ има толкова кадри на ГЕРБ, част от които са влезнали и в листите на „Коалиция за България“, че се чудим в какъв свят живеем. От година на година БСП издига все повече десничари на управленски позиции.
Просто в БСП тече един опит за радикална подмяна на идеологията. ЕГОТО разбра, че е безсилен срещу левия идеализъм и понеже той му е органически чужд, пък бил и с евросоциалистическо лидерство, реши да задръсти лявото пространство с десни хора. Така БСП изяжда самата себе си. Тя унищожава своята социална база и стопява безнадеждно твърдото си ядро. Подобен самоубийствен похват е неразбираем, ако не го разглеждаме в контекста на това, БСП да се превърне постепенно в една дясноцентристка партия, с цел участие във всякакъв вид управление и то на всяка цена. Видяхме вече, че идеите не са важни. Очевидно важна се оказа властта сама за себе си, защото ЕГОТО иначе няма да може да спи и ще сънува кошмари с Бойко Борисов.
Тази подмяна на идеологията е съчетана и с явни пристъпи на шизофрения. Понеже у висшите позитанци е останал някакъв инстинкт за самосъхранение и знаят, че това, което правят, е политическо престъпление, те започват да се държат сякаш тези десни кадри и този кабинет на Орешарски няма нищо общо с тях.
Тези дни по една телевизия медийният секретар на БСП Антон Кутев обяви, че БСП ще сменя министри и едва ли не очаквах да каже, че тя може да излезе на протести срещу кабинета "Орешарски", ако той не изпълнявал левите идеи.
БСП да протестира срещу себе си!?
Това е другото име на великата шизофрения.
И какво се получи накрая. В този объркан свят на Ешер, свят на погнуса и подмяна, на отвращение и ЕГО, на безпринципност и интриги, обикновеният, малкият, бедният човек няма никакво значение. Той се оказва една пионка в ръцете на мрачни разуми и самозабравили се политици. Суверенът на политиката се оказва чучелото за ритане от властта. Малките хора, които изнемогват от сметките за ток и от ниските доходи, изобщо не са изчислени в този свят, където министерското кресло се заплаща с евтини души и отказ от идеи.
Обикновените хора не съществуват в този сблъсък на задкулисия и олигарси, в тази вакханалия на големите пари и малките мозъци.
И левицата днес едва мъждука, защото май за пореден път ще предаде тези, в чието име съществува.
Трябва ли да се казва нещо повече!?
