Сензацията около БСП бе отложена. Истеричният пиар около лидера Сергей Станишев се опита да наложи тезата, че този път щяло да има радикална промяна, пълно прочистване, много нови лица, блестящи листи и светло бъдеще. А, когато човек хвърли поглед върху крайния продукт, е неизбежно не само да изпита разочарование, но и да остане с усещането, че е бил измамен от някоя нова политическа пирамида.
Окончателният избор на Станишев нито е толкова радикален, нито е толкова вълнуващ, нито е толкова нов, а издава просто, че тези имена са резултат от някакви, известни само на лидера, баланси, написани в кухнята на Сергей Станишев и Моника Йосифова.
Това, което се вижда, е нож с две остриета. От една страна, лидерът на БСП се опитва да демонстрира мускули и нараснало самочувствие, от друга страна, ако резултатите от 12 май са слаби, политическото бъдеще на Станишев ще е като завършека на магистрала "Тракия"- неясно, тъмно и абсолютно несигурно.
И този път, както никога досега, Станишев лично трябва да понесе цялата отговорност за своите действия, защото той подчини БСП на своята еднолична воля, взе партията за свой заложник, проектира приятелския си кръг в листите и това е като игра на руска рулетка - ако останеш жив - честито, но ако се провалиш - нямаш право на никакви опити повече.
Нека да не изпадаме, като някои други анализатори, във всезнайковщина. Цялостната тенденция ще се види, едва когато станат ясни дребните детайли, вторите, третите и четвъртите в листите. Тогава ще сме наясно с панорамното платно на станишево-моникианския замисъл. Заради това днес можем единствено да кажем няколко думи за невидимата паяжина на интригата, която стои зад част от имената в листите. И това също е дефект на БСП - когато няма политика, когато няма идеи, сме принудени да анализираме хора, а това винаги е симптом, че една партия се е превърнала в нещо средно между сапунен сериал и риалити.
Ефектът на сапунката се засилва от това, че преди около месец Стефан Данаилов декларира готовността си да се оттегли от политиката и изведнъж се появи отново с гръм и трясък, оглавявайки две от най-проблемните листи - в Плевен и Пловдив. Ламбо е всенароден любимец, но актьорското поведение в случая може да му изиграе лоша шега, защото тези движения "навътре-навън" издават нездрава политическа основа. Станишев, в опитите си да стабилизира резултатите в два толкова проблемни града, се нуждае от Данаилов като последната истинска медийна икона на БСП, но този път може и да удари на камък.
В Плевен бе ударен Румен Петков. В София – Румен Овчаров.
И сега трябва да изясним нещо. Изваждането на двамата руменовци може би има някаква логика и очакване в обществото, но е абсолютно безпринципно. Това означава, че Румен Петков е лош, но Димитър Дъбов е ангела на БСП, така ли? Защото Дъбов оглави листата в Шумен, но поради каква причина? Неговата биография и имидж не се различават много от тези на двамата руменовци, но с една малка разлика - Петков и Овчаров, ако се абстрахираме от общественото мнение за тях, са много добри експерти и с огромен политически опит, докато съвсем не е ясно по какво е специалист Дъбов.
Това, че шефката на кабинета на Станишев Татяна Буруджиева става водачка на листа, пък е върхът на политическия сладолед. Тя е ново лице, но е ново лице и за самата партия, защото експертните й изяви не можем да ги броим за участие в реалната политика. Само няколко часа преди да бъде номинирана за водач на листата в Разград, Буруджиева във Фейсбук защити тезата, че на избори трябвало да могат да гласуват само данъкоплатците, но не и хората, които получават социални помощи. Хубаво мнение за една новооткрита социалистка!? В нейната биография могат да бъдат открити и други интересни моменти, но в случая те не са толкова важни. Важното е, че листата в Разград е взета на абордаж от "Позитано" 20 и им е хвърлен водач, който те не само не познават, а има голяма вероятност и да не обичат. Но ръководният тандем на политическите процеси Сергей - Моника пет пари не дава за това.
Те не дават пет пари и за Сливен, където е спуснат с парашут шефът на орготдела на "Позитано" Валери Жаблянов, човек, който може да е известен в някои партийни среди, но в обществото е абсолютно непознат. Това влиза в рязко противоречие с идеята на Станишев, че БСП трябвало да издига утвърдени хора за водачи.
А какво да кажем за Антон Кутев - калинката на БСП. След като не успя да си намери място в друга листа, след като бе отхвърлен от десетки краища на страната, той пак се примири със Силистра, въпреки че при изненадващо развитие на изборите, може изобщо да не попадне в следващия парламент. Човек започва да се чуди - колко гафа трябва да направи един партиен кадър, за да бъде наказан и оставен вън от листите? Значи двамата руменовци са лоши, ама Кутев, който през последната години шест или седем пъти скандализира България, е любимецът на лидера, така ли? Ето тук виждаме отново абсолютната безпринципност на подбора и случайния характер на наредените лица. Господин Гаф е водач, а останалите да си налягат парцалите.
По същата логика можем да изведем имената на Явор Гечев в Добрич, на Емил Райнов в Ловеч, на Светла Бъчварова в Пловдив-област, на Димчо Михалевски в Бургас. Това са хора от най-близкото обкръжение на Станишев, които той доскоро нямаше сили да сложи на предни позиции, но сега постави, за да може да твърди, че обновлението е в сила.
Но така ли трябва да се прави наистина?
Наясно съм, че моят глас ще е глас в пустиня, когато изборите вече тропат на вратата, но, пред блясъка на тези имена, трябва да си изречем неудобните истини. Кой ще поеме отговорността при провал? Ще се промени ли механизмът на номинации, ако този кухненски списък се издъни, за което има твърде голяма вероятност?
Заради това тезата за обновлението просто не издържа. Това е дирижирана имитация на обновление, защото някои от водачите са били подавани в последния момент за абсолютна изненада на местните организации.
И точно тук ми се струва, че тандемът Моника - Станишев не си дава сметка за едно. Местните организации може и да не се вдигнат на открит бунт, но имат начини да саботират парашутистите. И ще го направят, не защото искат БСП да загуби, а защото централното ръководство на БСП така е изгубило връзка с местните организации, че се държи като самозабравил се от власт тиранин. Не се прави така, особено в една партия, която претендира да бъде носител на последните останали демократични партийни традиции в България.
И сега другата истина.
При тези водачи не съм сигурен как БСП може да надскочи 17-20 процента на изборите. Имитацията на промяна може да върши работа за медийните балони, но вече не е толкова лесно народа да бъде излъган. А и хората не заслужават лъжа, те заслужават една автентична левица, която наистина е чула техния глас и поне е подложила на вътрешнопартийно гласуване водачите си на листи. Но, не би!?
В БСП в момента на власт са кухненските интриги и семейните схеми.
Има диктатура на апарата и тирания на ината на един човек.
А истината е, че по настроенията във въздуха витае усащенето, че Станишев май започва да се досеща, че е капитан на потъващ кораб. Но неговият хеликоптер може да долети и да го спаси в европейските небеса.
А на нас останалите ще се падне тежката задача сами да се извадим от водата. Защото БСП е единствената ни възможност за смислена политика. Единственият шанс за промяна.
Но не такава измислена, а истинска.
Само погледнете водачите.
Ако вярвате в победата - не си купувайте спасителни пояси.
Ако обаче имате съмнения, стискайте зъби.
След 12 май започва спасителната операция.
