Чете ли ви се малко фантастика? Знам, че днес времената са много напрегнати, но си струва да отделите време за два дълги цитата. Те са вдъхновяващи и бляскави:
"Създадена е система за промиване на мозъци, която включва медии, социологически и рекламни агенции. Десетки хиляди продължават да напускат страната, за да търсят препитание в чужбина.
Всичко това никога не е било. Това са резултатите от досегашното управление.
Авторитарното управление е само външен израз на политиката в обслужване на монополите и олигархичната власт. Тази политика, вместо да овладее кризата, я изостри до крайност. Безизходицата изведе стотици хиляди хора на улицата. Мнозинството не иска нищо по-малко от радикална промяна".
Нека да обясним този цитат. Неговите автори (които, както казваше Константин Павлов в едно свое стихотворение "ще се появят накрая") всъщност скачат остро срещу създадената система за медийни манипулации. Медии, политика, власт са се оплели в една паяжина, която вече работи срещу хората. Според авторите на цитата ("дето ще се появат накрая") това е описание на едно авторитарно управление, а авторитарното управление, според тях, е управление, което работи в полза на монополите, а не на хората.
Още един цитат от същия източник:
"Промяната диктува да освободим политиката от частни интереси и външна зависимост. Държавата трябва да регулира пазара, да влияе върху разпределението на капитала и да пази обществото от всевластието на парите. Да стане щит срещу монополите. Всичко това налага народът да си върне държавата".
Пак едно обяснение. Според този текст, частният интерес върху политиката извращава всяка идея за нормално управление. А как се провежда един частен интерес - чрез медии, които всекидневно бълват розови информации, които героизират, възхваляват, кълнат се в любов, истерясват от политическа романтика, които съскат срещу опозицията, които утвърждават силовите методи като единствен начин за спрвяне с положението. Цената за налагането на частния интерес в политиката е като толерираш един медиен монопол, който всекидневно и ежеминутно да мултиплицира думите ти и образа ти в безкраен поток от лъжи.
И сега нека да уточним авторите. Това са цитати от предизборната платформа на БСП, наречана "Промяна за достоен живот в България", приета с решение на Националния съвет на партията на 2 април тази година.
2 април очевидно е бил безкрайно далеч от 12 май в политическо и интелектуално отношение, защото социалистите не са пестили патос, идеи, романтика в производството на този документ. В него те са гневни на всички монополи, изживяват се като защитници на народа, като носител на светлия политически интерес.
А защо казах, че е фантастика?
Защото, разбира се, БСП не изпълни абсолютно нищо от това, което е написала.
Но едно е просто да излъжеш. Лъжата е нещо обичайно по балканските ширини. Съвсем друго е да излъжеш така, че да направиш нещо, което е абсолютно различно от това, което си обещавал. Това вече не може да се квалифицира като лъжа. Това трябва да го броим в графа "политическо престъпление".
Именно политическо престъпление беше назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Само с едно гласуване БСП плю на всички принципи, които е защитавала.
Само с едно натискане на парламентарното копче - депутатите от БСП успяха да се обезсмислят и оттук-нататък ще им е безкрайно сложно, удивително трудно, почти невъзможно да представят себе си като алтернатива на какъвто й да е монопол.
Много се изговори за това, че БСП и ДПС може би са имали някакъв план в главата с това действие. На мен ми е трудно да го разбера, което означава, че поне 80 процента от хората също ще имат проблем с това.
Очевидно проблем са имали и доста от депутатите на БСП, защото някои от тях нарушиха партийната дисциплина и не гласуваха.
Емил Костадинов гласува "въздържал се".
Димчо Михалевски написа във ФБ: "Лично ме е срам от решението ни вчера. Голям грях направихме спрямо хората".
Георги Кадиев обяви, че да гласува за Пеевски е било компромис, който той не може да направи.
Янаки Стоилов стана от парламентарната трибуна и заяви, че решението предизвиква много въпроси.
Пеевски е мрачна фигура, която очевидно е създадена за изпълняването на тъмни поръчки. Но той стана особено омразен със своя медиен монопол, с който гарантира 3,5 години безкраен комфорт на Бойко Борисов. Именно при управлението на ГЕРБ се разбра за симбиозата медии-власт, която в крайна сметка опорочава политическия живот и превръща обществения живот в нещо като наркоманско видение.
И сега БСП предложи лицето на този монопол за шеф на ДАНС.
И гласува за него!
По-зрелищно самоубийство историята не познава.
По-голямо харакири парламентарната практика едва ли помни.
По-гнусно политическо нещо левицата никога не е правила в своята модерна история.
И каквото й да ми говорите - сега имаме един основен виновник. Сергей Станишев.
Той много пъти е доказвал, че е изключително вреден като политик. Сега обаче доказа, че той е като масов убиец на идеи.
Той унищожи всичко онова, което повтаряше като папагал в предизборната кампания.
Спомнете си. Колко пъти лицето Станишев обясняваше, че политическият монопол на ГЕРБ е родил икономическите монополи. Ама нали този политически монопол се осъществяваше с медиите на Пеевски?
Нали Пеевски беше основната патерица на властта?
Лицето Станишев може да изпада в удобна амнезия, но ние помним. Задължени сме да помним, ако искаме да воюваме за своето късче лява нормалност.
И този, който трябваше да се извини и да си подаде оставката - нагло заяви, че одобрявал решението за Пеевски?
Какво точно одобрява - поставянето на лицето на монопола начело на най-силната агенция в държавата?
Боже мой, какъв танц с дявола е това?
Защо си продаде душата така публично и пред всички?
Защо, в крайна сметка, събудиха наново протестното движение и този път гражданите вече викат за чистота в политиката?
Гледах по телевизията новините за Пеевски и се чудех - как ли си представя Станишев бъдещето на своята партия? Защото решението, което приеха, е на път да превърне БСП в малка бутикова партия, която всеки път с мъка се бори за 4 процента доверие. Един клиентелистки кръг, едно малко политическо бижу за реверчето на Моника. Само с едно решение Станишев обезсмисли целия парламентаризъм и даде власт на една от най-гадните и проклети фигури на прехода.
И няма аргумент в защита на това.
Заради това социалистите прекараха цял един ден в шок, в недоумение, в ярост, в гняв, в объркване, в безсилие.
Те бяха предадени зрелищно от собствената си партия. Бяха изнасилени от собствения си лидер и неговата маникална страст за власт.
БСП може да организира вече публично изгаряне на своите предизборни документи. Тя няма намерение да ги спазва.
Между народа и Пеевски - БСП избра Пеевски.
Избра монопола.
Избра падението.
Избра срама.
Аз обаче не искам да се срамувам заради лидера на БСП.
И няма да го правя.
Сергей, отиди си сега. Отиди си с мир.
Защото, ако останеш, съдбата ти ще бъде мрачна.
И ДАНС няма да те спаси.
