/Поглед.инфо/ Покрай ежедневните софийски протести нивото на политическите анализи в България рязко е паднало. Понеже протестърите представят своите идеи повече като поезия, отколкото като политика, то и това, което минава за анализи, прилича на есета на тема "Какви идеи за промяна на света измислих през лятната ваканция", отколкото на нещо, което реално може да обясни процесите, да насочи идейно обществото, да даде ориентир в хаотичния свят. А това, което трябва да минава за обективни анализи на тема левица, прилича на анимационен филм, защото външният поглед към БСП, от хора, които не познават процесите, обикновено се спира единствено и само върху личностните противоречия, но не и върху реалните кипежи под повърхността на партията.
В този смисъл разговорът между журналиста и блогър Александър Симов и професор Георги Близнашки по бТВ, обявен с помпозното заглавие "Другари на амбразурата", беше от глътките свеж въздух, защото за първи път от много време бе показан един смислен дебат не по остта "протест - левица", а по остта "погледи в левицата за нейната промяна, за нейното бъдеще, за смисъла от нейното съществуване".
Разбира се, десет минути не стигат, за да може човек да изложи подробно тезата си, така че в момента, в който разговора наистина можеше да стане интересен, той свърши. Но, все пак, още сега можем да направим и да очертаем с няколко думи това, което Близнашки и Симов поднесоха като идеи.
Ще се опитам да ги синтезирам в няколко изречения.
Професор Близнашки е убеден, че БСП е непроменяема по нормалния вътрешнопартиен път. И заради това е излязъл на площадите, защото ги вижда като трибуна, на която да изложи идеите си. Той смята, че присъствието му в софийския протест се изплаща с това, че може да води диалог с различни обществени прослойки и вероятно се надява, че тези прослойки ще го припознаят като носител на някакво алтернативно ляво.
Разбира се, една от слабостите на Близнашки е в това, че той е така обсебен от омразата си към Станишев /и сигурно има своите основания/, че е склонен да натоварва цялата партия с неговите вини, въпреки че за голяма организация като БСП такава критика е безумна. Близнашки, трябва да признаем, е последователен критик на ръководството от много време насам, но в последната година той е решил, че вътрешнопартийните механизми не са му достатъчни и търси много по-широки трибуни за неговите изяви. Друг въпрос е дали ги получава и дали го разбират.
Сашо Симов тръгна по съвсем друг път. Той, в своите статии, много често е писал за промяната в БСП, която иска да види, за това, че БСП трябва да стане ясно разпознаваема лява партия, която да не се бои от радикалните идеи, но очевидно в настоящия момент за него е много по-важно запазването на БСП като единен партиен организъм, защото атаката срещу партията говори за много нечист интерес, за нейното премахване от политическата сцена. И заради това той от втория или третия ден на протестите е свръхкритичен към протестната вълна, защото зад нея ясно пролича олигархичен интерес, който иска напълно разпадане на политическото пространство, а това не е в интерес нито на демокрацията, нито на обществото.
Според Симов, битката за нова левица трябва да е битка за нова БСП, а не акция срещу съществуването на БСП и точно заради това в тези луди времена той реши да защитава БСП като партия. Не мисля, че някъде е казал, че това е непременно защита на ръководството, но ръководството просто не е цялата БСП.
Сблъсъкът на тези две визии за левицата е от изключително значение. Аз няма да крия, че тезите на Сашо Симов са ми по-близки.
Първо, не виждам какъв е начинът чрез един десен, а след четвърти септември и герберски протест, да се промени левицата. Това са несъвпадащи интереси и различни светове.
Най-активната, най-партийната част от протестърите биха унищожили БСП в мига, в който видят власт. Зад тях прозират олигархични обвързаности, които виждат в левицата единствено и само пречка за окончателно осъществяване на икономическите им интереси.
Второ, ние можем да си мечтаем за най-идеалната левица в света, както и за най-блестящия електорат на земята, но политиката е игра с реалностите, а не фантазия. Ако с позициите си не срещаш доверие сред левите хора, ако те са започналите да те презират, тогава каква различна левица ще можеш да направиш? Да наричаш социалистите "архаични" и „ретроградни“ не се вписва в най-добрите правила за партийно строителство.
Сашо Симов нарече този вид илюзия (да маршируваме с десните, за да променим левите) "танц с дявола" и това е добра метафора за сгрешеността на мисленето на проф. Близнашки. Просто той сам се самоизолира и се превръща в политически емигрант от левицата, защото нито един обикновен социалист няма да откаже да дискутира промените в БСП, но вместо промени, да му предлагаш унищожаване на партията - това не е изход, нито пък стратегия.
Дори тактиката на Георги Кадиев беше по-добра, от тази на Близнашки - той направи протест от леви хора пред "Позитано" за промяна на БСП, а и опитите му да комуникира с онзи, другия протест бяха направени от изходните позиции, че битката с олигархията е национална, но битката за нова левица ще си я водим ние.
Професор Близнашки е пленник на разбирането си, че идеите сами по себе си намират аудитория.
Носителят на тези идеи е изключително важен, а в левите среди много трудно ще бъдеш припознат, когато речникът ти наподобява повече на костовист от средата на прехода.
Близнашки дори повтаря конспиративните теории на десницата за величието на червената олигархия, която е сътворена единствено и само, за да се опитат да си измият ръцете за всичките си безумия. Не че олигархия няма, просто тя отдавна няма цвят и еднакво добре се разбира, както с червените, така и със сините недомислия. Заради това стоварването на колективната вина за провала на прехода върху една партия прилича повече на трик - може би е ефектен, но в крайна сметка е измама.
От разговора се видя, че БСП в момента наистина няма алтернатива в лявото пространство. Това беше теза, която изрази Сашо Симов, но Близнашки не я обори, защото нямаше с какво. Битката за нова левица на този етап може да бъде единствено битка за БСП, но не и срещу БСП. С това не се слага край на дебатите в БСП, а точно обратното. Това е гледната точка, че разговорите за смисъла от съвременната левица, за нейните нови идеи и каузи предстои и той ще бъде труден и напрегнат. Важна е обаче предпоставката за този разговор - а тя е, че ние трябва да запазим БСП, защото тя има широка социална основа и е автентичен субект, дори когато ръководството твори понякога и безумия.
Когато говорим за промяната в левицата днес, трябва да ни е ясно, че тя няма да се случи с десни похвати. БСП има каква хирургия да извърши върху себе си, но преди да почнем този разговор, трябва да подредим политическите стойности край нас. И заради това разговорът за новата левица минава през анализ на протестърските излияния. Едва когато се отървем от илюзията, че софийският протест може да е национален и надпартиен, ще открием, че можем да дебатираме състоянието на левицата. При всичките си проблеми, БСП е много по-автентичен носител на справедливост, отколкото ГЕРБ. И ако днес имаме хоризонти, в които да мислим, те се дължат на факта, че ГЕРБ вече ги няма начело на държавата. Именно тяхното отстраняване освободи политическо и интелектуално пространство.
БСП е и отрицание на този неофашистки дух, който е заразил десницата. Калин Янакиев нарече протестите “протест на българското качество над българското количество”. Значи десницата ясно съзнава, че е малцинствена, но се изживява като някакво малцинство, призвано с пиар-технологии да промие колективното съзнание на нацията.
Преди да започнем разговора за левицата, трябва да спрем това дясно безумие. Или най-малкото - да подсигурим това, че то няма да дойде на власт. Битката днес стана битка за спасението на БСП и това е пречистваща битка. В нея ясно си личи кой кой е, а за едни луди времена, това е повече от бонус.
