Подозрението, че Сергей Станишев саботира кампанията на БСП за първи път се появи преди няколко дни в едно интервю на моя адаш Румен Петков. Там това не звучеше като обвинение, а по-скоро като политическа оценка за хаоса, който цари в левицата. Но е факт, че за първи път някой се осмели да постави на дневен ред темата, която вълнува всички обикновени социалисти (тук не слагаме обкръжението около Станишев, което очевидно знае единствено да повтаря на лидера, че е велик) - какво точно прави председателят на БСП през последния месец? Наясно ли е със своите действия? Дава ли си сметка за последствията? Какво смята, че ще постигне с обърканите си послания, хвърлените във въздуха бомбастични фрази, редовно намръщената физиономия и засилващият се креслив тон в неговата интонация?
Все повече хора се питат дали лидерът на БСП и президент на ПЕС е наясно със залога на тези избори и дали не прави всичко възможно да ги изгуби или е загубил трезва преценка за реалността.
Засега няма да давам моята гледна точка по този въпрос, но ще посоча някои притеснителни неща.
1. БСП подготви една добра лява програма. На конгреса си на 16 февруари Станишев обяви радикална лява промяна. Левицата извади най-добрия си документ, който е писала в последните десет години. Нещо повече - тези идеи бяха в съзвучие с гласа на големите протести, които започнаха ден след конгреса. Вярно е, протестиращите бяха настроени и срещу БСП, определяха я като партия на прехода, крепител на статуквото, част от системата, която насади бедност и отчаяние, но точно левицата с малко повече работа, нови лица и крилати идеи можеше да преодолее това. Ветровете на събитията духаха в платната на червения кораб.
И изведнъж Станишев се промени. Ведрият му вид изчезна. Той започна да се държи странно и стъписано. Престана да се усмихва, стана истеричен, започна назидателно да поучава журналистите в сутрешните блокове, очите му започнаха да бляскат гневно и зло.
А след това лидерът на БСП си позволи нещо скандално. Той сам, без да се допита до никого, номинира Пламен Орешарски за премиер. Тук няма да говорим за качествата на самия Орешарски. Големият въпрос е, имаше ли Станишев право да подчинява цялата партия на собствения си избор, без той да бъде съгласуван поне на Национален съвет.
Преди няколко дни Станишев и Орешарски представиха програмата на Коалиция за България, но това не отменя големия въпрос, има ли официално решение на БСП, че Орешарски е нашата кандидатура за премиер? Или ние вече сме партия, която се движи по капризите на своя лидер? И по неговото желание всеки ден да впечатлява младите журналистки с някоя новина?
2. Орешарски е изключителен експерт. Никой не може да каже лоша дума за неговите икономически и финансови познания. Но трябва да се подчертае, че говорим за човек, който наскоро обяви, че "ляво и дясно е архаично разграничение". Всеки има право на мнение, но мнението на Орешарски категорично отрича основното послание на БСП за радикална и лява, забележете - ЛЯВА - промяна. Изведнъж вадиш възможно най-дясната фигура от своите редици (готов съм да говорим за Орешарски и като за центрист), но тогава къде остава завръщането към автентичните леви корени?
Много хора ще кажат, че набелязаните идеи са леви, въпреки че номинацията на Станишев за премиер ги отрича. Но това е твърдение с горчив привкус. Ако БСП се откаже от своя ляв характер, тогава къде остава възпламенителният заряд на идеите?
Задачата наистина е спасяване на България, но това са избори и за спасяването на БСП от идеологическата безпътица. Но ето, че едноличният избор на Станишев сложи прът в колелата на това развитие.
3. Абсолютно хаотичният начин на разместване на водачите на листи. В главата на лидера на БСП очевидно цари някаква изборна каша. Каква беше логиката Драгомир Стойнев, млад и способен политик, да бъде местен от София-област в Хасково, след като в София-област тъкмо го бяха опознали, харесали и искаха да работят с него и за него. Защо Корнелия Нинова трябваше да бъде махната от Благоевград, район, който тя опозна добре, а тютюнджиите направо я боготворяха, за да бъде сложена в София-област. Разбира се, това последното има обяснение, но то е интригантско, което показва каква е била технологията на издигане на водачи на листи. Нинова бе сложена в София-област с идеята да бъде направена интрига между нея и Кирил Добрев, защото и двамата минават за близки на Първанов. И ако това е бил водещият мотив при решението, то значи, че трябва да търсим такива интригантски мини навсякъде из листите.
Станишев досега с нито една дума не е защитил логиката на тези въртележки. Ако беше наистина демократичен, трябваше да каже какви са неговите мотиви. Сега всички трябва да гадаем кое е предизвикало неговата ръка и ръката на Моника, разбира се, при определяне водачите на листите.
4. Гражданската квота е пълна с издънки. Всички социалисти реагираха с изумление на номинацията на Мартин Захариев, бивш издател на "Плейбой", за третото място в листата на 23 МИР. Този човек беше известен като ултрадесен, а изведнъж се оказа първи приятел на Станишев и дори обяви, че Станишев бил гарант гласът на "гражданската квота" да се чува. Захариев се оказа един високомерен, объркан човек, който очевидно е решил, че политиката ще помогне на неговия бизнес, но защо лидерът на БСП предлага такъв кадър? Кадър, който твърди, че в сърцето си мрази комунистите. Какво е това, ако не явен саботаж?
Какво да кажем и за двойното гражданство на Калуди Калудов? Нима БСП не успя да провери поне нещо толкова важно и елементарно, като просто го попита. Тази издънка с гражданството също говори за някаква непохватна бързина за номиниране на "граждани", за някаква истеричност, за някакви други, далечни мотиви, за които можем само да се досещаме?
Ами членството на Детелин Далаклиев в ГЕРБ?
На втория ден, след обявяването на гражданската квота, тя се оказа като взривна зона - заредена с много неприятни изненади.
Да не говорим за факта, че в листите на БСП попаднаха и хора от Земеделския народен съюз, партия, която членува в ЕНП. Това е някакъв инженерен опит за пълно размиване на политическите стойности, за унищожаване и на последните здрави устои, които БСП има.
5. Абсолютно неумелото изваждане на опитни лица от политиката на БСП. Безспорно БСП се нуждаеше от промяна и невероятно голямо обновление. Но, чакайте, защо чак сега? Станишев имаше 11 години, през които е имал възможност да се справи с Румен Петков, Румен Овчаров и всички останали, които бяха определяни като спирачка на обновлението. Днес обаче в тази трудна кампания те са необходими, дори и не толкова заради листите, колкото като опит и знание за правене на избори. Но начинът, по който бяха оставени извън канидат-депутатите, беше обиден и канибалски. А нали Станишев постоянно твърди, че това не бил неговия стил.
Да не говорим, че това, което минава за нова смяна в БСП, прословутото Младежко обединение, е само една фабрика за обслужване на Станишев и на никого другиго. Така не се прави нова политика. Така само се имитира нова политика. Да не говорим, че позициите на Станишев днес вече са абсолютно незащитими. Той постъпва нелогично, налудничаво и странно. Но, ако тръгнеш да говориш за това, дори загрижено, веднага ще се намери някой правоверен, който да те обвини, че саботираш изборите. А всъщност - това вече се вижда с просто око, в БСП май има един основен саботьор. Той е лицето на загубата на БСП.
Тъжно е да видиш как една стогодишна партия днес е заложник на един объркан човек, който в паниката си не знае какво да прави. Тъжно е да си свидетел на такава голяма поредица от грешни ходове, нелепи интриги, смешни послания и абсолютно нелогични действия.
БСП е жертва на своя собствен лидер. Вярно е, че проблемите на партията са много по-големи, но тяхното решаване може да започне само след като Станишев най-накрая разбере, че той не може да бъде вече лице на промяната. Той е символ на статуквото. А вече е символ и на изперкалото статукво.
13 май ще бъде Голготата на БСП.
Дано тогава поне се намерят хора, които да потърсят сметка за цялата серия от лудости, лъжи и безумия, с които бяхме заринати.
Търсете саботьора в лидерския кабинет на "Позитано".
