/Поглед.инфо/ Темата за протестите вече толкова е втръснала на всички, че дори самите професионални протестиращи се чудят как да избягат от нея и поне един път да разкажат някой неполитически виц във Фейсбук, та дано да се почувстват нормални хора.

Най-големият проблем на протеста е:

- първо, че той не може да бъде критичен към себе си, а това се налага, когато претендираш, че си говорител на националния морал;

- второ, че той не се опитва дори малко да се промени.

Първото е абсолютен нарцисизъм, родил самозатворените и зловещи прилагателни "умни, красиви, проспериращи, ранобудни, модерни", а второто се дължи на факта, че протестът вече действа и функционира като секта, а основното правило на самоназначилите се гурута е никога да не променят модела, който ги е изстрелял в орбитата на сутрешните блокове. Неспособността за промяна е лош политически дефект, защото политиката е процес, а не аксиома. Обществото се развива, а ако политическите послания не се развиват заедно с него, те се превръщат в бетонни павета за мозъчни атаки.

От ранния разговор в бТВ във вторник, между журналиста Александър Симов и блогъра Асен Генов, пролича този дефект на протестърската мисъл. Генов изненадващо направи отчаян опит да смени контекста на посланията и да открие, че в България има социални проблеми (Ти да видиш! От половин година много хора обясняват това, но никой не иска да чуе!), но, след шест месеца нарцисизъм, мнението му увисна във въздуха. И точно заради това бе засечен от Симов, който се опита да му обясни, че ако от първия миг протестърите не летяха в небесата, може би отдавна щяха да са постигнали успех. Нарцисизмът обаче е тежка болест - тя порази протеста много лошо и резултатите са налице - умните и красивите не успяха да предложат никаква алтернатива. Абсолютно никаква!

Нещо повече, всеки път, когато ставаше ясно, че протестите затихват, водачите на недоволството се бетонираха в собствените си светове, без да проумеят, че избирателят не може да гласува на избори за протест, а ще трябва да си избере някаква партия. А всички партии изведнъж се оказаха лоши.

Какво да правим тогава?

Да се взираме в небесния лик на Асен Генов и да се надяваме, че "Богът на мрежата" ще спусне чудото на стената си във Фейсбук?

Това, което Генов не поиска да признае е, че протестът в този му вид е окончателно мъртъв. Понеже не успя, когато беше многолюден, днес остатъците от протестъри /повечето със странни особености и характеристики/ вече почват да си мечтаят за насилие, като основен отговор на всичко. Само това им е останало като инструмент, който не са опитали - бруталното политическо насилие, проливането на истинска, а не на бутафорна кръв, с надеждата, че това насилие ще породи така чаканата оставка и ще освободи политическия процес. Това, което тези странни създания, които мечтаят за насилие, не подозират, е, че то никога не е отговор на въпросите само по себе си. След насилието пак ще трябва да живеем в тази държава, но когато се е проляла кръв, това оставя дълбоки рани. Кой ще поеме отговорност за освобождаването на духа от тази бутилка? И къде са водачите на протестите, когато маргиналите говорят за бесене на комунисти по дърветата? Комунист с бесилка не можеш да го уплашиш. Комунистите разпознават моментално и прекрасно това древно зло, въплатено в език. Проблемът е, че когато твоята групичка, която е за нов морал, почне да произвежда единствено език на насилието, къде остава новият морал?

По тази линия Симов и Генов останаха всеки в собствения си коловоз. Симов обяви, че протестът му прилича на протест на озлобени зомбита. Генов го обвини, че той и левицата използват обиди срещу хората, вместо да пишат и говорят за социалните проблеми.

Всъщност тук и двамата са прави.

Левицата наистина се е втренчила твърде много в този протест. Вероятно има някакви частични основания за това, но е съвсем очевидно, че това движение остана затворено в София и то основно на жълтите павета. Щеше да е добре, ако погледът на левите журналисти беше по-широк, защото светът не започва, а очевидно и няма да свърши с този протест.

Но и Симов беше прав за зомбираните протестъри. Защото двете противопоставящи се групички вече имат наркоманска зависимост една от друга. Това не са барикадни идеи, които не могат да съществуват съвместно. Това е по-скоро опит за раждане на някакво ново, различно политическо пространство, което се нарича с поовехтели термини. Ситуацията напомня по-скоро на уличен театър, отколкото на реално противопоставяне. Вероятно заради това не се стигна до епичния тв-сблъсък, който всички очакваха. Защото протестът като проблем вече е премислен и отхвърлен, но никой не знае какво да се прави в отворилия се вакуум, а е ясно, че постарому нито е добре, нито е полезно да се продължава.

Това, което хора като Генов пропускат да видят, може би умишлено, е, че срещу себе си те нямат някакви кардинали на статуквото. Срещу себе си те имат идея за промяна, която просто не иска да вярва, че партиите, които стоят зад протеста, могат да бъдат носители на нещо ново. И това е основния проблем - защо десните шантонерки на прехода могат да получат индулгенция, а левицата да не може?

Всъщност вината за проваления преход се носи поравно, просто дясната част от политическия спектър си е въобразила, че е невинна вовеки. Това пък е причината тези, които не приемат протеста, да са настроени подозрително. Не напразно повечето от тях са журналисти. Журналистиката е последния крепител на паметта в това разпаднало се общество, а паметта пречи да си ентусиаст, защото знае кой кой е.

Заради това сутрешният дебат очерта по-скоро философски категории. Някаква нова висша десница, която със скърцане на зъби се опитва да постави социални проблеми. И една различна левица, която не приема клишетата на прехода и е готова да говори открито, че не може да има революция, която да не си постави за цел разбиването на капитализма. Подобни тези бяха изразени в разговора, стига да имаше кой да ги чуе.

Заради това в началото на 2014 година разговорът за бъдещето на протеста беше необходим.

Както беше необходимо признанието за неговата смърт. В което няма нищо лошо.

Политиката не прилича на живота. В нея винаги има възраждане. Проблемът е, че ако не вярваш в него, то просто няма да ти се случи.

Както не е ясно дали тази така жадувана нова политика някога изобщо ще се появи.

Но е добре да се надяваме.