В началото на четвъртата година от управлението на ГЕРБ стана ясно, че по-глупаво, по-невежо, а и по-корумпирано правителство България едва ли е имала някога. Няма друга власт, която да е затъвала толкова много в скандали, интриги, политическо инженерство, гафове и безкрайно ято от безразборни калинки. Властта в момента прилича на оръжие за масово поразяване, което е оставено без контрол и причинява щети с всяка секунда от своето съществуване.

Точно това е причината с тревога да четем социологическите проучвания и да въздишаме тъжно над тях. Защото социолозите са безпощадни в своите цифри – доверието към ГЕРБ се срива, но пък одобрението към БСП изобщо не расте. Двете партии приближават своите резултати, защото левицата е замръзнала в своите – 15-16-17 процента, а партията на Бойко Борисов ерозира. Това е жестока картина на абсолютна липса на доверие в политическата система, на отвращение от политиката, на поредния вакуум в мисленето на обществото, който има свойството да се превръща обикновено в налудничаво търсене на нов месия, с нова порция щедри обещания. Последните 23 години доказаха едно – дъно в българското падение не съществува, а всяка следваща власт успява да бъде като по-смахнато продължение на предишната.

Ето защо левицата трябва безпощадно и много честно да си зададе въпросите, които избягваше в последните 10 години и упорито не искаше да им отговори. Без да оцени собствените си грешки, БСП не може да мръдне напред. И тук не говорим за грешки в управлението или идеите, а за огромните грешки в изграждането на публичния образ на партията пред обществото. Левицата може да бъде сила, само ако е припозната като левица, само ако я виждат като алтернатива, само ако успее да се хване за косите и да се измъкне от блатото на апатията, в което сама се е натикала.

Ако човек се вгледа внимателно в публичния образ на БСП в последните четири години, ще открие пет основни проблема на партията в нейната комуникация с обществото. Това изобщо не е за подценяване, защото левицата трябва да успее да ангажира сериозно количество гласоподаватели, ако иска да има силата да управлява и то така, че да не е заложник отново на неясни партии, странни съюзи и коалиции.

Ще се опитам да синтезирам петте проблема накратко, за да може най-накрая този разговор да започне. Наясно съм, че в БСП в момента всеки разговор по вътрешнопартийни теми е най-голямото табу. В мига, в който се опитах за пореден път да започна дебати, аз бях обявен за НГИ (неидентифициран гневен интригант), НЛО, за обикновен злобар, който се мъчи да срине левицата в нейната предизборна година. За мен подобна реакция е странна. Но парадоксите на левицата са жестоки. Всеки, който иска да се занимава с тази тема, трябва да развие спокойствие и железни нерви, защото всичко в БСП става бавно и протяжно. С последното може да се свикне, но не и със системните обвинения, че когато говориш за проблемите на партията, ти работиш за нейната загуба. Това е идиотизъм, който някои използват, за да свалят огъня от себе си и за пореден път да се опитат да прилъжат гласоподователи.

Кои са петте проблема на БСП в комуникацията?

1. Напоследък БСП разбира медийните събития предимно като шоу.

БСП толкова се е фиксирала в идеята да бъде отразявана на всяка цена, че вече е в състояние да превърне и най-сериозната тема в шоу. Навръх Хелоуин младите социалисти размятаха тикви пред Министерския съвет. Пак същата комсомолска команда внесе рибарски мрежи в парламента, за да илюстрира бюджета. Преди няколко седмици пък пред „Позитано” изникна часовник, който отмерва последните часове на кабинета, който дори тръгна с фалстарт, защото 15 минути не можеше да го пуснат. Общински съветници от БСП, заедно с лидера Сергей Станишев и едно магаре, обикаляха из площадките, където трябваше да бъде завода за боклук.

Ясно е, че в 21 век една партия не бива да бъде скучна. Но, когато всичко превръщаш в спектакъл, не можеш да искаш хората да се отнасят сериозно към теб. Обществото в подобни случаи възприема БСП като някакъв нов лош вариант на цирк „Балкански”, който обаче дори не е смешен. Защото не отива на една столетница да се опиянява от шоу-акции. Не отива на една столетница да превръща Младежкото си обединение в комедийно пътуващо шоу.

Електоратът на БСП просто не е такъв. Той иска свежест, но не вариации на супершоу „Невада”. Сергей Станишев обаче от 2009 година постоянно е в някакъв филм. Тогава, по време на предизборната кампания, правена от израелци, той бе изкарван като някакъв свръхгерой, млад, надъхан премиер, който не слиза от трамвая към светлото бъдеще. Изобщо разделянето на образа на Станишев от образа на БСП и до днес носи своите катастрофални последици в публичния образ на партията. Защото с личен пиар, осигурен единствено за себе си, Станишев не се чувства обвързан с каузата на партията, а единствено с каузата на своето политическо оцеляване.

Това е политиката на безкрайното шоу. Тя води единствено и само дотук. До самодейни акции, до пътуващи циркове и до нито един процент повече.

2. Медиен секретар – камикадзе

Мисля, че и кокошките у нас вече знаят името на Антон Кутев, което се обви в позорна слава. Само в рамките на няколко месеца Кутев сътвори два от най-големите гафове в историята на левицата през прехода. Те бяха огромни, защото за първи път уязвиха моралното лице на левицата и разкриха под маската на загриженост един голям цинизъм.

Кутев си позволи да обиди цял град няколко дни след едно от най-големите бедствия в последните години. А после обиди и всички социалисти, като сравни техните идеи със СПИН.

Неговите гафове постигнаха невъзможното – осигуриха на БСП трайно присъствие по страниците на вестниците в жарките летни месеци, но пък така безкрайно увредиха публичния имидж на левицата, че щетите още не могат да бъдат калкулирани. Кутев създаде крилат лаф, който ще се връща отново и отново към БСП преди изборите и ще бъде използван като картечница по време на вота.

Кутев е лицето и на тази медийна политика, която може да разбира света единствено като шоу. Понеже самият той е неубедителен идеологически, очевидно се чувства добре единствено, когато трябва да говори с клишета или със стари вицове. В неговите идеи не само няма свежест, те вече са като холестерол, който задръства вените на БСП. Защото медийният секретар на партията е като разконспириран талибан – където и да отиде, вече всички ще го сочат с пръст.

Трудно е да имаш нормална комуникация с обществото, когато медийният ти секретар не смее да се покаже.

3. Безкрайното повтаряне на едно и също

Позната практика сред журналистите е, че много често няма никакъв смисъл да ходят на пресконференции на левицата, защото могат да напишат думите, които Станишев ще каже, по спомен от предишната такава. БСП е влязла в цикъл на безкрайно повтаряне на едно и също с надеждата, че в края на деня все пак някое изречение ще остане в главата на изтощения електорат. Това е нелепа надежда.

Политиката е игра на въображението. БСП обаче в момента е неспособна да фантазира. Партията съществува единствено благодарение на още неръждясалите партийни механизми, но и те почват да дават накъсо.

Отвреме навреме левицата има ефектни включвания по важни теми, но това е такова изключение, че се помни по-скоро като парадокс, отколкото като някаква логика. Иначе БСП е в кръгова отбрана, за да брани някакви призраци от миналото, без да се усеща, че това е капан.

Няма смисъл да се повтаря безкрайната мантра за успехите на предишното управление. Ясно е, че Тройната коалиция беше с пъти по-добра от ГЕРБ. Обаче хората изразиха различно мнение на изборите през 2009 година. Това е. Преодолейте го вече. БСП трябва да се грижи не за скелетите в гардероба, а за политиката занапред. Стига сме отбранявали успехите от 2008 година, трябва да се мисли какви нови успехи ще постигаме през 2013 година. Безкрайният цикъл на сивата логорея е самоубийствен, защото те направиха така, че дори истинските успехи на предишния кабинет да звучат скучно. Така не се печелят избори.

4. Абсолютното несъответствие между стандарта на живот на висшите социалисти и обикновените хора

Медийният секретар на БСП Антон Кутев ходи на почивка в Куба. Лидерът на БСП Сергей Станишев, като президент на ПЕС, се задържа по около 2 дни седмично в България. По-голямата част от Изпълнителното бюро на БСП могат да бъдат открити по-скоро около банкетните маси, отколкото сред хората. И то независимо от имитацията на десанти.

Левицата предизвиква подозрения, защото няма имидж на левица. Тя не е народна, понеже вече се изживява като някакво европейско, наднационално явление. По-полека, ако обичате. Европа одобрява Станишев, ама България – не. Значи трябва да се работи повече в България. Това няма как да стане, докато олигарси са основните лица на БСП, докато милионери се опитват да ни обясняват основите на социалната политика, докато хора, които не знаят какво е бедност, ни говорят за социална справедливост. Политиката е и въпрос на автентичност. В БСП липсва автентичната лява политика, защото портфейлите на елита са толкова дебели, че замъгляват погледа им.

5. Едни и същи лица

БСП се е превърнала във фабрика, която работи за политическия просперитет на около 150 души. Това е върхушката на партията, която отново и отново е избирана на обществени постове, която се появява по телевизията, която е узурпирала правото да говори от името на лява България. Потенциалът на левицата обаче е много по-голям. Просто механизмите за издигане в БСП са опорочени. Хората със собствено мнение са изритани. Хората, които не искат да мълчат, са сатанизирани. Хората, които обществото обича, стоят непоискани на „Позитано”. Защото самозатвореният кръг ражда самозатворена реалност. Тази реалност е зла и тъмна, а както видяхме вече, не може и да спечели нито едни избори. Проблемът е, че нейното самовъзпроизвеждане вече не прави впечатление на никого.

Хората май са се отчаяли, че промяната е възможна. Понеже вечно гледат едни и същи муцуни. Как неандерталците могат да бъдат лицето на 21 век?

Ето защо БСП трудно печели избори.

За да спечели, наистина хората трябва най-напред да повярват, че самата партия е в състояние да се промени.