Чиновници фалшифицирали решението на кабинета за рудника край Радомир
Решението на Министерския съвет за отдаването на концесия на златното находище "Вакарелец", община Радомир, от 7 октомври 2011 г. е фалшифицирано. Подозренията възникнаха, след като официалните документи от правителствената процедура бяха депозирани във Върховния административен съд (ВАС). На тях се вижда, че точка 5.3 от проекта за решение, с което природните богатства се дават на "Голдън Бийч Прима БГ" ЕООД, се различава съществено от същата точка в публикуваното в брой 81 от 18 октомври 2011 г. в Държавен вестник решение.
От протокола от заседанието на МС личи, че представеният от икономическия министър Трайчо Трайков проект е приет без поправки и възражения. Внесеният на заседанието на министрите вариант изрично изисква преди отварянето на златната мина да се извърши Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и Оценка за съвместимост по реда на Закона за биологичното разнообразие. Обнародваното решение обаче допуска рудникът да тръгне и въз основа на решение, с което се преценява, че няма нужда от ОВОС.
"Вероятно някой чиновник ловко е подправил решението на правителството, а министрите не са му обърнали внимание", смята Асен Велев, председател на Инициативния комитет от жители на селата Горна и Долна Диканя, които протестират срещу отварянето на златната мина. Велев е сезирал и главния прокурор Борис Велчев за шашмата.
Според него златотърсаческата фирма, която е собственост на водача на Мормонската църква у нас Марио Георгиев, е извършила и други трикове с размера на находището.
През 2009 г. "Голдън Бийч Прима БГ" внася инвестиционно предложение за площ от 209 197 кв. м, въз основа на което РИОСВ-Перник преценява, че няма нужда да се извършва ОВОС, тъй като добивът и флотацията на рудата няма вероятност да окажат отрицателно въздействие върху природата.
Впоследствие обаче фирмата иска от МС и получава концесия върху почти двойна площ - 392 808 кв.м. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в становището си изрично посочва, че според Закона за опазване на околната среда задължително се извършва ОВОС на открити рудници на площ от над 250 дка и че мината край Горна и Долна Диканя също изрично подлежи на екоекспертиза.
Странно е обаче, че във внесения от зам.-министъра на икономиката Делян Добрев окончателен доклад по концесията
изобщо не се споменават възраженията
на Нона Караджова и се твърди, че МОСВ е съгласувало проекта "без забележки".
Доказаните запаси и ресурси в мината край Диканите са общо 771 кг злато и 4521 кг сребро. Средното съдържание в рудата е 0,812 г на тон злато и 4,2 г/т сребро. Концесията е за срок от 35 г., като компанията предвижда да копае по 35 000 т руда годишно. Първоначалният капитал за отваряне на кариерата и инсталацията за преработка възлиза на 2,8 млн. лв.
Държавата ще получава 1,6% годишна концесионна такса от мормонската фирма. Според разчетите на икономическото ведомство "Голдън Бийч Прима БГ" ще плаща най-малко 32 хиляди лв. годишно, от които половината ще постъпват в общинската хазна в Радомир. "Голдън Бийч Прима БГ" е основана през 2001 г. от минни инженери и се занимава с проучвания на подземни богатства. До миналата пролет е собственост на инж. Георги Лесидренски.
През март м.г. компанията е купена от регистрираната в английската столица "Лондон Енерджи Кепитъл", собственост на Тодор Иванов. Три месеца по-късно фирмата е прехвърлена на "Геостар Майнинг България" АД, в което акциите са поделени поравно между Тодор Иванов и Марио Георгиев. Според информационната система АПИС Георгиев еводач на Църквата на Исус Христос и светиите от последните дни в България. Изпълнителният директор на "Голдън Бийч Прима БГ" Георги Лесидренски заяви пред "Стандарт", че няма време за разговори с журналисти, тъй като е затрупан от работа. "Ние не шумим ненужно, а работим усилено.
Освен това често в медиите истината се изкривява до неузнаваемост", допълни Лесидренски. Собственикът на фирмата - Марио Георгиев, пък е в командировка в Кипър. "Няма връзка между църквата и моите бизнес начинания." Мормонската църква се издържа от десятъка на своите членове, но всеки от тях има своя бизнес и доходи. Църквата по закон няма право на икономическа дейност, коментира наскоро Георгиев пред столичен вестник.
Може да отровят “морето на Перник”
При съгласуването на концесията земеделското министерство е допуснало гаф. В тяхно становище за златната мина се казва, че "при направена проверка в цифровите модели на възстановената собственост" е установено, че златният рудник попада в землищата на селата Горна Диканя, Долна Диканя и Мечкул, община Радомир. Затова и в официалното решение на МС се споменава и Мечкул. Селото обаче физически се намира на около 80 км на юг - в община Симитли.
Това е една от грешките, заради които Инициативен комитет от местни жители и община Радомир обжалват пред ВАС концесията. Според тях в становищата на държавните институции има редица грешки и пропуски. Например в решението на РИОСВ-Перник изобщо не е споменато, че Диканите попадат в рамките на "НАТУРА 2000" и са част от защитена зона Верила. Местните се притесняват, че рудникът може да отрови близкия язовир, който е известен през лятото като "морето на Перник" и е любимото им място за плажуване и риболов. Находище "Вакарелец" пък е разположено върху пусията на ловните дружинки от двете села, което предизвика гнева на авджиите.
"Стреляме по сърнички и глигани, но може да се наложи да се гърми и по мормони, ако дойдат тук и опитат да тровят земята и водата ни", закани се шефът на дружинката в Горна Диканя Пламен Цамбов.
Бактерии извличат метала
Невиждани у нас минни технологии ще приложи във "Вакарелец" мормонската фирма. Рудата няма да се добива чрез изкопни работи и взривове. За целта ще се използва безвзривното разрушително средство "Булад", произвеждано у нас на основата на неорганични силикатни материали. Пробиват се дупки в скалите, след което вътре се сипва разтвор "Булад". В рамките на 12 или 24 часа препаратът развива напрежение от 70 мегапаскала, което пръска скалата.
Другото нововъведение е т.нар. био- или бактериално излугване. "Голдън Бийч Прима БГ" ще използва специални ацидофилни хемолитотрофни бактерии, които ще окисляват сулфидните руди. В резултат на окислението благородните метали се разкриват и стават достъпни за извличане посредством обработка с тиосулфат. Златотърсачите посочват, че биоизлугването вече се прилага от Highland Gold Mining Ltd. (Великобритания), Peter Hambro Mining Plc. (Великобритания), High Rivers Gold Mines Ltd. (Канада), "Бурятзолото" (Русия), редица компании в Узбекистан, Казахстан, Китай, САЩ и Южна Африка.
Според тях обработката с бактерии не вреди на природата и позволява да се извлекат 68% от златото и 42 на сто от среброто в рудата. При бактериалното излугване обаче се отделят големи количества сярна киселина.
