Екоминистерството обяви несъгласието на местните жители за незаконно.
Екоминистерството обрече Източните Родопи на златен апокалипсис. Това стана ясно след инфарктно заседание на Висшия експертен екологичен съвет към ведомството на Нона Караджова вчера. "Болкан Минерал анд Майнинг" (БММ) получи 20-те тона злато на Крумовград, след като само петима от 25-членния състав на ВЕЕС гласуваха против изграждането на златен рудник от дъщерната компания на канадската "Дънди Прешъс Металс". Сред тях са кметовете на Крумовград и близките до находището села Овчари, Звънарка и Дъждовник, както и природозащитникът Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие. Заседанието започна с разправия, при която шефката на ВЕЕС зам.-министър Евдокия Манева отказа да допусне представителя на мрежата от екологични сдружения "Блулинк" Андрей Ковачев. "Обясниха ми, че моята номинация не е била представена в МОСВ. Не е вярно, тя беше представена в петък", коментира той. Ковачев смята, че отстраняването му от ВЕЕС и изолирането на другия природозащитник - Димитър Василев, поставя под съмнение взетото от съвета решение. В залата не бяха допуснати общински съветници от Крумовград, както и кметове на близки до Ада тепе села.
По предложение на директора на БММ Алекс Нестор съветът при екоминистерството реши да допусне предварително изпълнение на минния проект. Канадската компания ще може да строи рудника и да започна да копае, докато решението се обжалва по съдебните инстанции. Според член 60 от Административно-процесуалния кодекс предварително изпълнение се допуска в случаи, когато се налага да се осигурят животът и здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни и обществени интереси или да последва значителна или трудно предотвратима вреда. Нестор мотивира искането си с аргумента, че "Дънди" предлага инвестиция от национално и местно значение и ще претърпи загуби от нейното осуетяване.
Шефът на БММ излезе от заседанието с приповдигнато настроение. "Винаги има някакво въздействие върху околната среда, но проектът ще бъде реализиран съгласно българските стандарти и европейското законодателство", заяви пред журналисти Нестор. Според него поради всичките забавяния и жалби в съда
компанията загубила 500 млн. долара
от пазарната си стойност. "Това не е добър сигнал за инвеститорите в България. Трябва да има процедура след всичките тези обжалвания стратегическите инвеститори като нас да задействат бързо проектите си. Още не сме решили къде ще обработваме златото от находището", каза още той.
ВЕЕС отхвърли категорично всички отрицателни становища и несъгласия на местни жители и екоорганизации. "Представените възражения срещу осъществяване на инвестиционното предложение не съдържат конкретни мотиви по законосъобразност", пише в решението.
"Категорично сме против отварянето на златната мина", заяви кметицата на Крумовград Себихан Мехмед. Тя посочи, че не е получила ясен отговор от Министерството на здравеопазването, че рудникът на Ада тепе няма да създаде рискове за човешкото здраве. "Поискахме представителите на здравното ведомство да ни покажат становището си, но те отказаха", добави тя. Единственото обещание, което канадските златотърсачи са поели, е да построят пречиствателна станция, в случай че след първата година водите от хвостохранилището, които се заустват в река Крумовица, не отговарят на нормите. Тревогите на родопчани не са една и две - взривовете в открития рудник, който се намира на 2 км от града - по 14 тона седмично в близост до 17 махали. Разнасянето на прах от трошенето и смилането на рудата, флотацията с хиляди тонове отровни химикали - ксантогенати, медни сулфати и дитиофосфати, изпускането на отровени с арсен и тежки метали води в река Крумовица, от която черпи вода почти цялата община.
Председателят на Общинския съвет в Крумовград Метин Сали, който също не бе допуснат в залата, намира решението за безсмислено. "След като не се взе предвид общественото мнение в града, очевидно всичко е било предварително решено. Ще направим всичко необходимо да не се допусне златодобив и екокатастрофа", допълни той.
В четвъртък извънредно ще се събере Общинският съвет, който вероятно ще приеме декларация срещу пускането на рудника и ще реши да обжалва решението на МОСВ.
Ще съберем протестна подписка срещу геноцида, който ни готви "Дънди", и ще я внесем в Европейския парламент и в Еврокомисията, обяви и Мария Дамянова, председател на сдружение "Живот за Крумовград". Тя смята, че е абсолютно нахалство от страна на министерството да обявява мнението на гражданите на родопския град за незаконосъобразно. "Проблемът със златодобива е дори по-сериозен от този с шистовия газ. При златодобива животът и природата се унищожават директно на повърхността на земята, пред очите ни, а не дълбоко в земните недра", смята Дамянова.
Напоиха язовир с арсен
С разпореждането за предварително изпълнение на златодобива на Ада тепе екоминистерството направи голямо изключение за БММ. Други инвеститори са принудени чинно да чакат с години. Това коментира пред "Стандарт" Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие. Той е гласувал против златотърсачите поради лошите бизнеспрактики на "Дънди" и липсата на социална, икономическа и екологична отговорност. "Държавата разреши на златодобивната компания да прави същото, което върши в Челопеч - замърсяване на река Тополница с арсен и тежки метали, разнасяне на отровен прах от хвостохранилището, рушене на десетки къщи в селото вследствие на силните подземни взривове. Наскоро стана и друг ужасен инцидент - пропука се стената на хвостохранилището на "Дънди" в Челопеч, при което опасни минни отпадъци, съдържащи природна сярна киселина, арсен и тежки метали, се изсипваха директно в язовир "Качулка" в продължение на два дни. Язовирът се използва масово за развлечение и риболов, освен това домашните животни от всички села наоколо ходят там на водопой - крави, коне и овце", обясни Дончо Иванов. На токсичния разлив и жалбите на граждани и сдружения обаче не обърнали внимание нито кметът на Челопеч, нито "Гражданска защита", нито РИОСВ. Нямало кой да предупреди хората да не се къпят, да не ловят риба и да не поят добитъка в арсеновата вода.
