Все по-стряскащи демографски статистики ни заливат в последните дни. Близо 30 000 са студентите ни зад граница по данни на Държавната агенция за българите в чужбина. Мнозинството от тях въобще и не мислят да се връщат обратно в Родината. А струва ли си, при положение, че тук, в държавата на калинките едва 20% от завършилите висше образование работят по специалността?
Очевидно младите ни умове добре се ориентират - колкото се може, по-далеч от Бойколандия! Разбираемо - в другите държави има всякакви специалности и повечето се търсят, тук няма. Тук държавата мачка всичко читаво, къде по поръчка, къде заради принципа да уредиш първо родата или своите хора.
И каква реализация, моля ви се? У нас от предкризисната 2008 г. досега работните места са намалели с 400 хил., показва анализ на БСК. През 2008 г. те са били 2.4 млн., а в началото на тази - едва 2.07 млн. Почти не останаха работещи предприятия, а т.нар. ни икономика се състои главно от заведения, хотели, търговски обекти, чат-пат някоя фирма от преработващата промишленост. Затова и на "трудовия пазар" основно се търсят такива кадри - сервитьори, продавачи, шивачи, шофьори-пласьори...
Държавата няма стратегия, а ВУЗ-овете и бизнесът ни се лутат в мъглата в опит да се срещнат и се обвиняват взаимно кой е първопричината за хаоса. При една стабилна икономика и мъдро управление се определят приоритети в коя посока ще се развива индустрията, насочват се инвестициите, а така и младите хора получават информация каква професия да изберат да учат.
Трябва ли да се учудваме тогава и на последното от тази черна серия проучвания - за младежката безработица у нас, според която всеки четвърти българин на възраст до 30 години не прави абсолютно нищо - нито работи, нито учи, нито стажува. Е, при такава "среда" изборът за някакво спасение навън наистина няма конкуренция.
