/Поглед.инфо/ Предисторията на „икономическото чудо“ се крие в разпадането на Съветския съюз и края на Студената война.
В западната литература се е утвърдил терминът „американски бум от 90-те години“ . Има ясна дата: от март 1991 г. до март 2001 г. Точно десет години. Както отбелязаха експертите вече след края на този бум, това беше най-продължителният регистриран икономически растеж в историята на Съединените щати (вероятно е имало по-дълги бумове през 19 век, но тогава нямаше правителствена икономическа статистика в Америка).
В навечерието на този бум в САЩ имаше рецесия, която продължи от юли 1990 г. до март 1991 г., което доведе до загубата на повече от 1,6 милиона работни места в икономиката. Но през пролетта на 1991 г. всичко като по чудо започна да се променя пред очите ни. По това време бях просто в САЩ и мога да свидетелствам за атмосферата на оптимизъм в американското общество по това време.
През последното десетилетие на ХХ век в света настъпиха кризи, по-специално: в Мексико през 1995 г., в Югоизточна Азия през 1997-78 г., в Русия през 1998 г., в Аржентина през 1999 г. Но те не засегнаха Америка; тя показа добри и дори отлични резултати по отношение на заетостта и растежа на БВП.
Ако през 1991 г. БВП на САЩ намаля с 0,26%, то още на следващата година той се увеличи с 3,4%. А през 1999 г. е постигнат рекорден ръст на БВП от 4,87%. По-висока е само през 2021 г. - 5,7% (но е факт, че през 2020 г. имаше спад от 3,4%, т.е. имаше ниска „база“ за оценка за следващата година).
Икономическите успехи на Америка (които бяха приписани на себе си от тогавашната администрация на президента Б. Клинтън) се проявиха във факта, че почти за първи път от края на Втората световна война федералният бюджет на САЩ се превърна от дефицитен в създаващ излишък . Нарастването на държавния дълг се забави. През 1990 г. той беше 5,02 трилиона долара, а през 2000 г. беше 5,67 трилиона долара.
Американците все още си спомнят за „златното десетилетие“ с носталгия. И така, каква е причината за американското „икономическо чудо“ от последното десетилетие на ХХ век? Разпадането на Съветския съюз и краят на Студената война.
Студената война се прояви в надпревара във въоръжаването, която продължи приблизително 45 години. Съединените щати, имайки по-голяма икономика, използваха надпреварата във въоръжаването, за да изтощят икономически своя съперник. При това имаше феномен, който съветската пропаганда наричаше „икономическо съревнование между двете системи“.
Струва си да се отбележи, че както може да се види от горните цифри, Съветският съюз побеждаваше Съединените щати в икономическата конкуренция. Вашингтон изгради своята политика, като взе предвид необходимостта Съветският съюз да бъде изтощен икономически колкото е възможно повече. Вярно е, че надпреварата във въоръжаването и икономическата конкуренция също изтощиха Америка.
Но тогава СССР се разпадна. Вече нямаше кой друг да се изтощава. Следователно може да се спре изтощаването на самите САЩ. Военните разходи на САЩ растат непрекъснато до края на 80-те години, достигайки своя връх през 1989 г. - 343 милиарда долара (6% от БВП).
И тогава (уверени в предстоящата пълна и окончателна победа в Студената война) САЩ започнаха бавно да намаляват военния бюджет както в абсолютно, така и в относително изражение. През 1990 г. той вече възлиза на 325 млрд. долара, а през 1999 г. – 298 млрд. долара.
През 90-те години Америка започна да получава много щедра „дан“ от победената съветска страна или по-скоро от нейните наследници. На първо място от Руската федерация. Колко струва само едната уранова сделка, подписана през 1994 г. от тогавашния министър-председател на Руската федерация В.С. Черномирдин и вицепрезидента на САЩ А. Гор (често наричана сделка Гор-Черномирдин).
Ние дадохме на Америка почти целия оръжеен уран, произведен през всичките десетилетия от съществуването на Съветския съюз (500 тона) за почти нищо (11,9 милиарда долара ). Пазарната стойност на този уран по цени по онова време достигна ниво от трилион и половина долара.
Доставките на уран продължиха още дълго време. Последната партида е изпратена през 2017 г. Много американски атомни електроцентрали все още работят със съветски уран. Това е еднократното обезщетение, платено от Русия на Америка.
Невъзможно е да не споменем приватизацията на Чубайс от 1992-94 г. Държавните предприятия бяха продадени на цени средно 3% от пазарната. Чужденци, предимно американци, също станаха бенефициенти от приватизацията. Мнозина от тях после просто препродадоха много активи и направиха много пари от това.
Освен това започнаха да се изплащат редовни репарации от Русия в полза на победителя в Студената война под формата на увеличаване на международните валутни резерви и износ на частен капитал. Тези уникални репарации започнаха да се изплащат от първия ден на съществуването на Руската федерация. Повече за това можете да прочетете в моята книга „Ограбването на Русия“ (М.: Книжный мир, 2014).
Гигантските обеми природни, финансови и други ресурси, дошли от Русия в западните страни, особено в Съединените щати, бяха мощни „вливания“, които съживиха застоялите икономики на победителите. Този стимулиращ ефект се прояви най-ярко в икономиката на САЩ.
В подкрепа на казаното ще цитирам откъс от речта на американския президент Бил Клинтън на тайно съвещание на Съвета на началник-щабовете на 24 октомври 1995 г.: „Да, ние похарчихме пари за това [разпадането на Съветски съюз. – В.К.] много милиарди долари и вече са близо до това, което руснаците наричат самоокупаемост.
За четири години ние и нашите съюзници получихме различни стратегически суровини на стойност петнадесет милиарда, стотици тонове сребро, злато, скъпоценни камъни и др. Под предлог несъществуващи проекти, ни бяха предадени над двадесет хиляди тона алуминий, две хиляди тона цезий, берилий, стронций и др.
Много наши военни и бизнесмени не вярваха в успеха на предстоящите операции. И напразно. След като разклатихме идеологическите основи на СССР, ние успяхме безкръвно да изтеглим от войната за световно господство държавата, която е основният конкурент на Америка. Нашата цел и задача в бъдеще е да оказваме помощ на всички, които искат да видят в нас образец на западната свобода и демокрация.
След разпадането на СССР, Вашингтон тържествено обяви, че светът става еднополюсен. Тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-старши не се поколеба да заяви, че естествено под ръководството на Вашингтон започва изграждането на нов световен ред. Този ред трябва да стане вечен и непоклатим. Това е записано в книгата на Франсис Фукуяма с многозначителното заглавие „Краят на историята“.
Икономическият аспект на този ред може да се опише с два термина: „икономическа либерализация” и „икономическа глобализация”. По принцип САЩ се опитаха да насърчат икономическата либерализация и глобализация още през 80-те години. Те се нуждаеха от това, за да увеличат максимално възможностите, предоставени от новия статут на американския долар.
През 1976 г. на конференцията в Ямайка беше решено златният доларов стандарт да се замени със стандарт от хартиени долари. От този момент нататък „господарите на парите“ (основните акционери на Федералния резерв на САЩ) можеха да пуснат „печатната преса“ на Федералния резерв на пълен капацитет и с помощта на „зелените хартии“ да изкупят целия свят.
Точно за това са мечтали световните лихвари: от „господари на парите” да станат „господари на света”. Още през 80-те години, за да постигнат тази цел, „собствениците на пари“ започнаха активно да използват МВФ под техен контрол. На него е поверена задачата да наложи основните правила (принципи) на икономическата либерализация и глобализация на страните - членки на Фонда. Наборът от тези правила беше наречен „Вашингтонски консенсус“.
Докато светът беше двуполюсен, „господарите на парите” имаха известни трудности при прилагането на разпоредбите на „Вашингтонския консенсус”. Съветският съюз постави пръти в колелата на „Вашингтонския консенсус“, като подкрепи блока на „необвързаните страни“ и различни антиимпериалистически движения на страните от третия свят.
Но след края на Студената война започва истински бум на икономическата либерализация и глобализация. Съединените щати бяха много активни през 90-те години в преразпределението на богатството на развиващите се страни в своя полза, което се превърна в друг важен източник, който подхрани американския икономически бум от 90-те години.
Но дори тези мощни инжекции от Русия, другите държави, възникнали от руините на СССР, както и страните от „бедния Юг“ бяха достатъчни на американската икономика само за едно десетилетие. Дотком балонът се спука през 2000 г., последван от рецесията през 2001 г. И тогава през 2007 г. започна финансовата и икономическа криза, която приключи едва през 2009 г.
В Америка хората понякога изпитват носталгия по „златното време“ на 90-те години. и очакват, че икономическият бум от последното десетилетие на ХХ век може да се повтори. Икономистите предлагат различни начини за съживяване на американската икономика.
Така настъпването на бум беше предсказано преди две години от шефа на JPMorgan Chase Джейми Даймън, свързвайки го с края на така наречената Covid пандемия. Но нито през 2022 г., нито през 2023 г. очакваният бум не дойде. Да, имаше забележим ръст на БВП на фона на ниската база от 2020 г. Но това не може да се нарече бум. Днес няма и признаци за бум.
На рафтовете на американските магазини се появи бестселър, наречен „Новите ревящи двадесет“. Автори: Пол Зейн Пилзър и Стивън П. Ярхов. Техните прогнози са още по-крайни: те предричат повторение не само на „бума на 90-те“, но дори и на „бумните двадесет“ – случилото се в началото на 20-ти век и което, както знаем, завърши с тежката криза на 1929-1933 г. и Голямата депресия.
Въпреки това, за всяка публикация за предстоящия икономически бум в Съединените щати, се падат приблизително десет публикации, които прогнозират икономическа рецесия. Публикациите от втория тип се различават само в определянето на времето, когато ще започне спадът и в оценката на неговата продължителност и дълбочина. Пиша за тези прогнози редовно .
Що се отнася до публикациите от първия вид, аз ги отнасям към жанра на фантазиите и утопиите. Както е казал древногръцкият философ Хераклит, „не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“. Бумът на 90-те години беше генериран от причини като победата на Америка в Студената война и разпадането на Съветския съюз. На хоризонта обаче няма нови подобни причини, които да подхранят оптимизма на Америка.
Превод: ЕС