/Поглед.инфо/ Преди няколко дни се навършиха 80 години от нападението на хитлерова Германия над СССР. По този повод отново в печата се появиха различни интерпретации на станалото, свързани с пренаписването на историята на Втората световна война. В Русия на Путин тази история се вижда по различен начин от този, който я виждат либералите и русофобите в Европа и света. Води се яростна битка за интерпретациите. Факт е обаче, че пренаписването на историята на Втората световна война има своите предпоставки в перестройката, дейността на Горбачов, а и до днес във визиите на редица руски либерали.

Ако доминиращата в едно общество идеология започне да ерозира и да се отхвърля, това има като следствие промени или разпад на съществуващата система. Перестройката в СССР  изигра именно ролята на инструмент за делегитимация на идеологията на съветския социализъм и реставрация на капитализма. Неслучайно „демократите“ реставрирали капитализмът първоначално бяха перестройчици. И у нас първоначално те бяха обединени в „Клуб за гласност и преустройство“, имайки подкрепата и на съветското посолство.

В тази делегитимация на системата на съветски социализъм водещо място заемаха промените в интерпретацията на историята и ролята на основните личности в нея. Спомням си през 1990-те години при мое посещение в Института по философия на РАН един разговор с моя отдавнашен познат руският дисидент Александър Зиновиев, който се беше завърнал в родината си и бе отново на някогашното с работно място в института. Заговорих го за неговата книга „Катастройка“, излязла през 1989 г. в Германия, където той тогава е все още в емиграция, в която прогнозира разпадните резултати, до които ще доведат перестроечните процеси на Горбачов. В този разговор Зиновиев спомена, че от самото си начало, ставайки все още само член на Политбюро на СССР Горбачов започва своята дейност с отказа от основни фигури, с които е свързана тази история. Първият от тези, от които се отказва е Маркс. През 1984 г. Горбачов като член на Политбюро на ЦК на КПСС посещава Лондон, но за първи път откакто ръководител на такова равнище в СССР идва в града, не отива да поднесе цветя на гроба на Маркс в Хайгейт.

„Западният печат веднага съобщи за станалото и разбирайки за това – каза  Зиновиев – аз си помислих, че това е началото на най-голямо предателство. Това бе първоначалния тласък, който доведе няколко години по късно до моята книга „Катастройка“.“

Вместо на гроба на Маркс Горбачов отива на среща с Маргарет Тачър, правейки всички възможно да й се хареса. Знаейки, че той е първият човек от висшето ръководство на СССР, който посещава Лондон и не отива да поднесе цветя на гроба на Маркс, Тачър изпробва допълнително Горбачов, цитирайки пред него писмо на Карл Маркс до Фридрих Енгелс, в което той споменава фраза на майка си, която била казала: „Иска ми се Карл да беше направил капитал…вместо просто да пише за него.“ Горбачов с  разбираща усмивка посреща този цитат. И тя (Тачър) ще напише в секретна грама до Роналд Рейгън, разсекретена години по-късно: „Аз определено намирам, че това е човек, с който може да се работи. Той даже ми се хареса.“ И започва с нетърпение да очаква той да възглави СССР.

Катастройката, прогнозирана от Зиновиев, започва с пренаписването на историята на социализма от Горбачов. При това пренаписване всичко се оценява в една или друга сметка негативно – от „застоя“ при Брежнев до „култа към Сталин“. Това създава предпоставки за пренаписването на историята и на Втората световна война, която е водена от Съветския съюз, начело със Сталин. За делегитимиралите социализма перестройчици всичко от времето на Ленин насам се оказа отклонение – от Сталиновия „тоталитаризъм“ до Брежневския „застой“, и моделът на социализма, какъвто трябвало да  се открие едва в самото му начало в казаното от Ленин.

Затова и в преводите на български на съчиненията на Горбачов във всичките им заглавия присъстваше нещо „ленинско“ – „По ленински път“, „С ленинското дръзновение на Октомври“, „С ленинска мъдрост и отговорност“, „Ленинска стратегия на преустройство“. С лозунгите „ленинско“ и делегитимацията на последвалата история на „реалния социализъм“ по същество бе реставриран капитализмът, постигната мечтата на Хитлер да бъде унищожен Съветския съюз, а човешките и икономически загуби на неговата бивша територия са не по-малки от тези, нанесени от Хитлер. Затова и Александър Проханов отбелязва, че „резултатите от Втората световна война първи преразгледа Горбачов, обединявайки Германия, унищожавайки ГДР – великият дар на победата, поднесен от Съветския съюз на немския народ. Горбачов унищожи Варшавския договор, разруши великата отбранителна граница, отделяща враждебна Европа от Съветския съюз…Елцин унищожи Съветския съюз. Той пренаписа историята, пренаписа резултатите от Втората световна война. Унищожаването на Съветския съюз, унищожаването на армията, унищожаването на дружбата между народите и нейните свети места е изпълнение на плана „Ост“. Той, Елцин, а не Сталин е равен на Хитлер. Има цял набор от негови сътрудници, участвали в унищожаването на СССР, в завземането на съветски фабрики, съветско имущество, участвали в развенчаването на съветската Победа и съветските герои...“ Делегитимацията и унищожаването на СССР така бяха неотделими от разрушването и пренаписването на цялата негова история. Неслучайно, когато в Русия пристига фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос един от първите проекти, които почва да изпълнява е написването на нов учебник по история на Русия. Руските деца трябва да учат своята история по един соросоидно пренаписан учебник.

След Горбачов и Елцин пренаписването на историята, включително и отъждествяването на Съветския съюз с нацистка Германия се извършва публично и от редица от либералите, родени от перестройката и разпада на СССР.  Те говорят за това, че във Втората световна война е победил народът, а не системата, която е престъпна, приравняват „сталинизма“ и „хитлеризма“, СССР и Третия райх, което улеснява противниците на Русия днес да приравнят вината на Германия с тази на СССР за избухването на Втората световна война и така да обезценят победата. В руския печат като типичен пример в това отношение се дава телевизионният водещ Владимир Познер, който в свое предаване казва, че няма разлика между Гулаг и нацистките лагери и съжалява, че в Русия не е имало Нюрнбергски процес. Това обаче е водеща идея на антикомунистите у нас и на Запад, както и на геополитическите противници на Русия днес.

Клуб 24 май