Докато в Либия, Йемен, Алжир и Бахрейн революциите продължават, в Египет започнаха процесите на институционализиране на демократичната форма на държавност. Военните власти на страната проявиха характер и за пръв път дадоха разрешение на две ирански военни фрегати да преминат през Суецкия канал на път за Сирия. Това е станало, въпреки натиска на Тел Авив и Вашингтон. Представители на еврейската държава твърдят, че корабът „Кхарг” е транспортирал ракети за „Хизбула”, а Дамаск отстоява становището, че става въпрос за съвместно военноморско учение. Говорителят на Държавния департамент Дж. П. Кроули коментира, че е „твърде скептично настроен” относно изявленията за военноморското учение. Интересното е, че за пръв път двата ирански военноморски съда са акостирали в саудитски пристанища на Червено море. До този момент подобен акт беше невъзможен, поради обтегнатите саудитско-ирански отношения.
Западните наблюдатели съсредоточават своя поглед върху носителите на политическия ислям в Египет, от които най-силно изпитват страх. В западната преса широко е отразена петъчната молитва в Кайро, водена от известния египетски проповедник шейх Юсеф Кардауи. Той е един от най-видните и харизматични идеолози на „Мюсюлманските братя”. Оценките за него са противоречиви. От една страна, той е възприеман като радикален, тъй като обявява атентаторите-самоубийци срещу Израел и срещу американците в Ирак за мъченици. От друга страна, Кардауи заема твърде умерени позиции по битови проблеми, както и по отношение на друговерците. Така например той започна своята реч в петък с обръщението: „Синове на Египет, мюсюлмани и християни”. (Повече за шейх Юсеф Кардауи можете да прочете в предстоящата книга „Западноевропейският ислям” с автори Владимир Чуков и Петя Колева.)
На молитвата са присъствали повече от три милиона богомолци. Така мероприятието е било по-масово посетено дори от милионната демонстрация, проведена на 2 февруари на площад „Тахрир”. Юсеф Кардауи е известен опонент на Хосни Мубарак. Той се завърна в родината си след 40-годишно изгнание в Катар. Вестник „Ню Йорк таймс” сравнява завръщането на Кардауи в Египет с това на аятолах Хомейни в Иран през 1979 г. В Тел Авив коментират с тревога факта, че военните власти са разрешили на „Мюсюлмански братя” да построят своя платформа за речи на емблематичния площад „Тахрир”, докато на останалите светски партии това е било отказано. Всички опити на представителите на светските партии да вземат думата са били осуетени.
Някои западни наблюдатели считат, че това е тактически ход на военните, които де юре управляват Египет. Благодарение на преекспонирането на присъствието на МБ и ретранслацията на речта на Кардауи по държавната телевизия, призоваващ египтяните на поход за освобождаване на джамията „Ал Акса” в Йерусалим (една от ислямските светини) и отварянето на КПП Рафах на границата с Газа за „нашите палестински братя от „Хамас”, армията иска да се противопостави на натиска на САЩ за бърз преход към демокрация.
Понастоящем в Египет се наблюдава активно партийнообразуване. Очевидно политическите кръгове се готвят усилено за бъдещите избори. Непосредствено след падането на Мубарак шест неправителствени организации обявиха създаването на нова партия. След това 4 000 членове на младежката организация на бившата управляваща Националнодемократична партия се отделиха и обявиха формирането на нов политически субект.
Самите „Мюсюлмански братя” обявиха, че създават партия, тъй като в момента те са движение (или по-скоро джамаа, група) от организационна гледна точка. Един от лидерите - Джамал Хашмат заяви, че партията ще има своя програма, адаптирана към дейността на всички останали египетски партии. Нейните послания ще бъдат отправени към всички египтяни, мюсюлмани и християни. В същото време групата на МБ също има намерение да остане като политическа структура в качеството си на рекрутационен резервоар, който ще бъде насрочен само към ислямския електорат. Паралелно с това Хашмат остава твърде лаконичен по въпроса дали партията ще премахне забраната на жените и коптите да се кандидатират за президентския пост, така както е предвидено в програмата на МБ, приета през 2007 г. Той не се впуска в подробности и по темата дали групата ще настоява за създаването на съвет от ислямски улеми (учени), които да „наблюдават законодателния процес.” Активистът на МБ отбелязва, че това не е толкова важно на този етап и че най-вероятно партията ще премахне тези ограничения, но движението ще ги запази. Друг лидер на МБ - Емир Басам пояснява, че фундаментът на организацията остава групата, докато партията е само един от инструментите за постигане на нейните цели.
В същото време на 16 февруари 18 ислямски мистични ордени, турук суфия, обявиха създаването на политическа партия. Сред тях са популярните в Египет ислямски мистици от общностите азмия, имбабия, шарнубия, шабрауия и други. Лидерът на азмитите шейх Абдел Халим Азми отбелязва, че решимостта на ислямските мистици да създадат свой политически субект е в отговор на декларираната готовност на МБ и на бившата терористична групировка „Ал Гамаа ал ислямия” да се превърнат в политически партии. Очевидно става въпрос за политическа конкуренция спрямо консервативно настроения електорат. Той заявява, че това ще бъде социална политическа партия, която ще се бори за защитата на ислямския мистицизъм в Египет. Според него последователите на това ислямско течение в страната наброяват почти 15 милиона души.
Запознати припомнят, че в Египет са активни 74 мистични братства. Мнозинството от техните ръководства запазиха мълчание и неутралитет по време на избухналите първи вълни на народно недоволство. Само няколко от тях подкрепиха бунтовете на младежите на площад „Тахрир”. Същевременно експерти припомнят тезата, че външният фактор много активно ще стимулира тяхната политическа дейност след падането на режима на Мубарак. Целта е да се неутрализира активността и да се ограничи електоралното влияние на МБ. Неслучайно бившият режим гледаше твърде подозрително на многобройните срещи на бившия американски посланик в Кайро Франсис Рикардоне (понастоящем посланик в Анкара) с лидерите на ислямските мистици.
На фона на засиленото партийнообразуване, египетските медии съобщават за получаването на съдебна регистрация на първия политически субект, кандидатствал за нея. Става въпрос за партията „Ал Уасат”, която специалистите определят като египетското копие на турската Партия на справедливостта и развитието. Тя е създадена през 1996 г. от отцепници от МБ. Нейният лидер Абу Аля Мади, запленен от харизмата на премиера Реджеб Ердоган, се възприема като най-пламенния пропагандатор на турския политически модел в Египет.
Не е ясно какво ще бъде поведението на влиятелното салафитско течение в Египет в създалите се нови политически условия. Въпросът е дали то също ще обедини различните асоциации в единен субект или те ще се превърнат в електорален резервоар на някоя, вече съществуваща, ислямистка формация. Ако се осъществи вторият вариант, то това най-вероятно това ще бъде партията на МБ. Неслучайно някои източници информират, че именно ръководството на МБ е убедило местните салафити в деня на падането на Мубарак (денят на победата, 18 февруари) да не се присъединяват към демонстрациите на площад „Тахрир”.
На въпросния ден, след петъчната молитва, египетските салафитски организации са рекрутирали около 20 000 свои поддръжници. Те били готови с лозунги да критикуват онези светски настроени демонстранти, повечето от които християни, които призовавали за премахването на член 2-ри от конституцията. Последният легитимира шариата като основен източник на египетското законодателство и затвърждава ислямската идентичност на държавата. Буквално в последния момент имамите на салафитските джамии са призовали своите богомолци да не участват в демонстрациите, въпреки тяхното огромно желание. Някои експерти твърдят, че намерението на салафитите да се включат в протестите е било стимулирано и от външни сили. Става въпрос за Саудитска Арабия, която идейно стои най-близко до това течение. Идеята е била да се внесе разцепление сред демонстрантите и да се отслаби тяхната сила. Знае се, че още от самото начало Риад не е ентусиазиран от промените, настъпили в Египет. Според местния експерт Хасан Нафия подобни предположения са съмнителни и желанието на салафитите за участие в демонстрациите е част от гнева на целия египетски народ към режима на Мубарак.