/Поглед.инфо/ Терористът Салман Абеди не е единственият убиец на 22-та британци, след които и 12 деца, загинали при атентата му на концерта в Манчестър на 22 май. При този атентат има още един „убиец“ - нищо че той не е негов съучастник. Нищо че той дори е враг на Абеди и изобщо на тероризма. И макар да остава в сянка и някак се е прието за него да не се говори, той е факт. И за съжаление неговият силует още дълго време ще изкача при такива трагични събития. Казано най-общо, този убиец е Западът, неговата политика и дори ценности – колкото и абсурдно да звучи това, колкото и съзнанието ни инстинктивно да отхвърля тази мисъл. По-конкретно за Манчестър това е едно британско правителство, а още по-конкретно премиерът Дейвид Камерън.

Този се налага от появилите се наскоро съобщения, че Салман Абеди е бил в Либия – в Либия на разрухата след Кадафи.

Как така те ще са „убийците“, ще скочат мнозина, които сигурно ще рекат, че подобна мисъл може да се пръкне само в един болен мозък. Да, никой от тях не е задействал взрива на стадиона „Манчестър арена“, никога не му е и минавало и няма да му мине на ум да извърши нещо подобно. И понеже не са преки извършители, нито пък подстрекатели или организатори, думата убийци е сложена в кавички. Само че 22-та загинали, сред които и 12 деца, са жертви и на техни действия, на изповядвани от тях идеи. Нищо че тези действия и идеи са иначе контра на тероризма, нямат нищо общо с варварството, а и минават под знаменателя на цивилизоваността.

Известно е, че отговорност за атентата пое групировката „Ислямска държава“. А Салман Абеди е имал срещи с нейни хора при престоя си в Либия, откъдето е и семейството му. Срещите са ставали в Триполи и в крайбрежния град Сабрата. Впрочем Абеди е контактувал с лица, които се завърнали от войната в Сирия. Както и да е, но той е поддържал връзки с групировката и след завръщането си в Манчестър. Всички тези разкрития, публикувани в западните медии, дойдоха от източници от разузнавателните служби на Запада, а не на Русия, Китай, Иран или Сирия.

Е, как да не се запиташ дали ако Кадафи бе оставен на власт, щеше да се случи атентатът в Манчестър? И не само там. Дали щяха да бъдат убити тези 22 души, между които и 12 деца, ако Западът не бе помогнал за свалянето на режима му и физическото му ликвидиране?

Хайде да върнем лентата назад. Бунтовете в Либия пламнаха през февруари 2011 година и те изобщо не бяха от лош живот. Напротив Кадафи бе дал направо приказни благини на либийците, каквито други държави могат само да мечтаят. Бунтовете изобщо не бяха социални, от празни стомаси. Впоследствие ще се окаже, че това е било „революция“ на религиозния екстремизъм и мракобесието. Кадафи предупреждаваше, че зад тази „революция“ стои „Ал Кайда“, но на Запад никой не искаше да го чуе. Русия също предупреждаваше за опасността от хаос в Либия, но и нея никой не чуваше. Дейвид Камерън, британското правителство, Франция, САЩ, целият изобщо Запад рипнаха в защита на „революционерите“. Трагичната гротеска е, че след време ще се окаже, че са рипнали в защита на тероризма, че са създали заплаха за своя си свят.

По-нататък след настъплението на въстаническите сили из Либия, Кадафи успя да си върне контрола над почти цяла Либия и му оставаше да завземе Бенгази – бастионът на радикалния ислям в Либия. Само че Дейвид Камерън, британското правителство, френският президент Саркози, САЩ, изобщо целият Запада вече бяха задействали международната машина за отстраняването на Кадафи. Така бе гласувана резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, налагаща забранена за полети зона над Либия с уж благовидния помисъл да бъде защитено цивилното население от въздушни удари. Така Камерън и целият Запад вързаха ръцете на режима да се справи с бъдещите терористи. Отделно НАТО активно подпомагаше по въздуха офанзивата на „мракобесната революция“, което в крайна сметка доведе до ликвидирането на Кадафи. Накрая Дейвид Камерън отиде в Либия да обере благодарността на... ликуващия хаос и екстремизъм. И на бъдещите терористи, които ще избиват негови сънародници.

Така че отговорността за трагедията в Манчестър минава и през Съвета за сигурност и през НАТО. И само авторитарните Русия и Китай от постоянните страни-членки се въздържаха от гласуване на резолюцията и отказаха да подкрепят военните действия срещу Кадафи. Всъщност оказва, че тези две недемократични и „нецивилизовани“ държави са постъпили най-демократично и цивилизовано - отказали да участват в зараждането на терористичната вълна и избиването на невинни хора.

Последствията от действията на Запада са добре известни. Либия се превърна в свърталище на радикалния ислям и на терористите, които се присъединиха и към нововъзникналата групировка „Ислямска държава“. Като цяло Арабската пролет там, а също в Египет, Сирия, Йемен доведе до кръвопролитията и до терористична война срещу Запада. През Брюксел, Париж, Берлин, Ница тя стигна и до Манчестър.

Ето как сляпата и затлачена политика на Камерън и сие за разпространение на демокрацията създадоха терориста Абеди. Ето как Западът, който се има за стожер на човешките права, си отгледа враг, който взривява свещеното право на гражданите му – правото на живот. Ето как западните ценности – универсалността на демокрацията, планетарността на правата, натрапваната им безалтернативност, менторството над нелибералните и „неразвити“ общности – създадоха екзекутори на деца и на други невинни граждани на Запада. Така отговорността за касапницата в Манчестър трябва да поеме не само „Ислямска държава“, но и Камерън и западните управляващи.

И понеже „бясното куче“ Кадафи беше безмилостен към религиозните фанатици в страната си, той щеше да арестува Абеди при появата му в Либия. И изобщо нямаше да допусне терористи, ако бе останал на власт. Звучи стряскащо и абсурдно, но този диктатор щеше да е по-добър защитник на западните граждани от техните лидери.

В този смисъл, ако Западът не иска да дава още жертви на тероризма, трябва по-бързо да се намери нов Кадафи в Либия. Той впрочем му е под ръка – генерал Халифа Хафтар, който държи половината (източна) Либия. Само че Западът е заложил на противниците му в Либия, сред които има немалко ислямистки сили. И които държат другата половина от Либия. А това е територия, в която Абеди и шетал най-спокойно.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели