Зорница Илиева

А сега накъде след охулването на Тръмп?

/Поглед.инфо/ Веднага след 6 януари, когато протестиращи нахлуха на Капитолия и медиите в САЩ непрекъснато предаваха сцените на насилие, нямаше лидер по света, който да не изрази недоумение, гняв и да не порицае случилото се. Независимо, че имаше и определения, че САЩ са се превърнали в бананова република.

Зорница Илиева 18976 прочитания
А сега накъде след охулването на Тръмп?

/Поглед.инфо/ Веднага след 6 януари, когато протестиращи нахлуха на Капитолия и медиите в САЩ непрекъснато предаваха сцените на насилие, нямаше лидер по света, който да не изрази недоумение, гняв и да не порицае случилото се. Независимо, че имаше и определения, че САЩ са се превърнали в бананова република. Когато такъв глас идва от Африка, това не е нищо друго освен своего рода отмъщение за годините на принудително съобразяване с политиките на Вашингтон във всяко едно отношение. В Европа реакцията бе изразена незабавно. Водещите политици в ЕС категорично заявиха, че случилото се е недопустимо и че президентът Тръмп заслужава нещо повече от порицание. Всичко това гарнирано с подобаващата грижа за демокрацията, чийто символ десетилетия бе именно стратегическия съюзник, САЩ. Едва ли при тези първи становища в Брюксел са си дали сметка какво се случва наистина. Никой не намери смелост да погледне зад завесата. Не е кой знае каква изненада като се има предвид, както вече някои подчертаха, че всички се придържат от години към идеята, че Вашингтон е не само образец за демокрация, но и пример за подражание. Известно отрезвяване се получи след като социалните мрежи спряха достъпа на Тръмп до любимия му начин за контакт с американското общество. Туитър-модата бе въведена от стопанина на Белия дом и всички лидери по света го последваха. Да, ама само за минути Тръмп бе лишен от тази възможност и той се оказа не само изолиран в офиса си, но и без възможност да изпълнява каквито и да било свои президентски задължение и правомощия. Освен онзи прословут достъп до ядреното куфарче, което също бе подложено на коментари с призиви за отнемане. Основание-непригодност. Опитите му за някаква дейност, контакт, разговори или просто изразяване на позиции бе сведен до мининум и с привкус на нескрито унижаване. Особено в медиите, които от първия му ден в Белия дом цели 4 години воюваха с него.Изведнъж в Европа настъпи странно мълчание, което бе определено като въздържане от мнения дали Тръмп наистина е престъпник, както бе определен след 6 януари. С мотиви заради „призиви за атака на привържениците му към Капитолия”. Но за него все пак гласуваха 74 млн на изборите за президент на 3 ноември и не малка част от тях остават убедени, че изборите са били фалшифицирани и президентът Джо Байдън е нелегитимен. В Брюксел внезапно решиха, че „това са вътрешни проблеми на САЩ, а не на ЕС”, което първи изрази кано мнение външният министър на Люксембург. И то след като канцлерът Меркел смутолеви, че онова със социалните мрежи е някак неприемливо. Някои се осмелиха да кажат,че „трудностите в САЩ трябва да се преодолеят при спазване на върховенството на закона”. Въздържание след като вече си обявил от разстояние легитимен президент за престъпник и то само защото това е позиция на демократите, спечелили цялата законодателна и изпълнителна власт във Вашингтон?

В това време Independent обяви, че е потвърдена позицията на Борис Джонсън, британски премиер, че Тръмп заслужава Нобелова награда за мир. Това звучи доста по-приемливо на фона на стъписаната и объркана в оценките си Европа. Просто показва приемственост и твърда убеденост, че който и да управлява в САЩ, Лондон и Вашингтон ще си останат в най-висша степен съюзници.Спор по този въпрос няма. А Брюксел, който посрещна загубата на Тръмп с възторг, защото властва убеждението, че демократитне са „нашите хора”, сега изглежда омърлушен. Да, отказа срещи на все още държавния секретар Помпео в европейската централа на НАТО, но как да преглътне случващото се във Вашингтон? Невъобразимо нелицеприятни словестни битки срещу Тръмп във всички посоки, втори импийчмънт, въпреси предупреждания, че това е „политическа грешка” и още омаскаряване на собствен, дори и бивш, президент някак не се връзва с т.н. европейски ценности.Да не говорим, че лицето на демокрацията се оказа с такива дълбоки бръчки, че как да се показва на собственото общество и да се зове за подражание? Защото е върха на западната демокрация? Може, ама да се почака как ще президентства Джо Байдън в условията на общество, в което едни почти 50% мразят другите 50%, не го признават и не свалят шапките с тръмповото „Да направим Америка отново велика”. Америка си е велика с това, което е постигнала, ама Варшава подава сигнал с факта, че е приета забрана да се трият профили в социалните мрежи, а Ердоган от Анкара всеки ден подава ръка на ЕС с желание да възстанови отношение на ново приятелско ниво т.е. членството в ЕС да се придвижва. На фона на събитията в САЩ, с които Турция също си има проблеми. Нищо, че министърът на отбланата на Германия, Крамп-Каренбауер, да твърди с днешна дата, че е „наложително да се съгласуват трансатлантическите и европейски интереси” , защото „за Европа е важна политика на сплашване като предпоставка за постигане на взаимно разбирателство от позиция на силата спрямо Русия”.

Става въпрос за онази Русия, която от 6 януари не пропуска и ден да не разнищва случващото се във Вашингтон и дори не крие, че потрива ръце без мисъл за страх или липса на кураж. Каквито и проблеми да си има във вътрешен план, често подхранвани от външни сили. Доказано. Не в Москва, а на запад медии пишат, че „събитията във Вашингтон бяха безпрецедентни, но такива имаше и в Европа, където млади демокрации, подпомагани от американските посланици и Държавният департамент в САЩ правеха същото”. Прави се лист на събитията, които се случиха в страните от бившия СССР, където атаки на институции и преврати доведоха до хаос в страните и смяна на власт, което не винаги донесе просперитет на населението. Обикновено са започва с Армения, където протестите не спират след войната за Нагорни Карабах, а 2 години преди това имаше и „цветна революция”, подкрепена от целокупния Запад. Изреждането на Киргистан, Грузия, Беларус, Украйна, Молдова и дори самата Русия нс е нищо друго освен осъзнаване, че „бумерангът винаги се завръща”. Особено когато предпоставките не са възникнали с едно президентство като това на Тръмп. Както се казва, да му мисли президентът Джо Байдън с вицето Камала Харис, но по-скоро тези, които ще дърпат конците на този екип. Светът не само е ковид, светът е друг и реакциите на Пекин за случващото се в САЩ го доказват в прав текст. Просто без много думи, без оценки, без коментари в китайските медии, МВнР на Китай предупреждава, че няма да допусне намеса по отношение на „болните си теми” като Тайван, Хонконг, Тибет или уйгурите. Москва е по-емоционална и дава терен за анализи, но там и привържениците на либералните теории никак не са малко. У нас пък се очаква предпочитаните от Демократическата партия в САЩ дейци да заемат отново висши позиции в управлението, за да си дойдем на думата. Явно предстоят събития, които като почнат от Вашингтон, та ще стигнат и до Балканите. Значи и в София трябва да се мисли. Дано поне мислещите знаят за какво иде реч. Все пак дипломат ще заеме позицията на шеф на ЦРУ, а той познава не само Москва. Ще се справим ли с политика на баланси, както опитваме да правим? Или ще гледаме към Брюксел, когато се окопити и реши от време на време да се еманципира? Предстои, ще наблюдаваме.

Още от Зорница Илиева

За един донос, наречен сигнал
Зорница Илиева

За един донос, наречен сигнал

/Поглед.инфо/ Не зная да се смея ли, да се гневя ли или просто да поизпъча рамене от гордост. Цял „Атлантически съвет на България” донася до и.д. Гл.прокурор, и.д. председателя на ДАНС и дори до председателя на КРС, че сайта „Поглед.инфо” , в който се изявявам отвреме –навреме, „трови българското публично пространство с неверен, злонамерен и антидемократичен наратив, пряко произтичащ от Русия и прокремълските злонамерени към България и българското демократично общество източници”.

17.06.2025 18:50
Едно писмо с последици, за които трудно се говори
Зорница Илиева

Едно писмо с последици, за които трудно се говори

/Поглед.инфо/ Каквото и да се внушава и както и да се манипулират фактите, организации и институции, които са създадени още в началото на 20-ти век, непосредствено след Освобождението, остават не само дейни. Те запазват достойнството и честта на членовете си и съхраняват традиционната почит и уважение на народа ни към армията. Армия, с която са се гордеели поколения българи заради доказано непоколебимата служба в името на род и Родина.

18.01.2025 13:58
Опит за вглеждане в Сирия в дълбочина
Зорница Илиева

Опит за вглеждане в Сирия в дълбочина

/Поглед.инфо/ Ако добронамерено се подходи към интервюто на Шараа, Джоулани, пред „Ал Арабия” от преди ден, някои атлантически настроени експерти у нас ще трябва да си посипят главите с пепел. Не за друго, а за да не си позволяват прибързани умозаключения, че Русия е бита карта в Сирия и военните й бази там ще бъдат принудени незабавно да напуснат територията на сирийската държава.

31.12.2024 12:49
Ще излезе ли сирийският пасианс на Ердоган?
Зорница Илиева

Ще излезе ли сирийският пасианс на Ердоган?

/Поглед.инфо/ Прави са онези, които подчертаха, че т.н. „Арабска пролет”, която разруши държави като Ирак и Либия, сега довърши Сирия и на преден план се появи нещо като „Арабска зима”. Защото няма съмнение, че предстоят непредсказуеми процеси за пренареждане на арабския свят, а дали това ще преначертае граници е въпрос просто на време в недалечно бъдеще. Всичко признаци са налице.

26.12.2024 18:18

Още от други автори

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!
Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

19.11.2026 16:08
Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07