/Поглед.инфо/ Първо бившият премиер на Македония, Никола Груевски, изчезна и не успяваха дни наред да му връчат постановление за излежаване на 2-годишната му присъда за злоупотреба със служебно положение. Прословутият „Мерцедес“ за 570 хил евро донесе тази присъда, а срещу него се водят още няколко дела с различни обвинения и очакванията бяха, че и те ще приключат с обвинители постановления. Централата на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, чийто почетен председател е Никола Груевски, както и негови съпартийци не пропуснаха да запознаят медиите в Скопие за недопустимия според тях начин, по който са процедирали властите, когато са издирвали експремиера в сградата на партията.

После се появи съобщение във фейсбук, с което Груевски информира, че се намира в Будапеща и там е поискал политическо убежище поради заплахи и притеснения за сигурността си. И се започна една сага, в която Груевски като „горещ картоф“ бе прехвърлян от Белград, на Тирана, после на Подгорица, мимоходом се включи и София с изявление, че никога не е имал български паспорт, а Будапеща запази спокойствие с кратки информации,че “Груевски е поискал политическо убежище в унгарското посолство в Тирана“ и „унгарските власти не са помогнали да избяга от Македония“.

Медиите, не само на Балканите, загряха до червено и развиха такива фантазии за пътя, по който Груевски е стигнал до унгарската столица, че Холивуд ряпа да яде. Става въпрос за онзи Груевски, който преди референдума за името на Македония заяви на всеослушание, че той ще изгние в затвора, но няма да приеме смяната на името на страната си и призова съгражданите си да не подкрепят Преспанския договор с Гърция, защото е „предателски“. Това е онзи същият Груевски, който затвори т.н. Балкански маршрут на мигрантите, които през Македония се носеха на тълпи към Западна Европа. Груевски е онзи премиер, който наричаше Виктор Орбан „приятелю“ и получаваше неговата подкрепа при предизборни митинги и дори след като бе детрониран от 10-годишното управление на Македония. На Запад определяха Груевски като поддръжник на „нелибералната демокрация“, която изповядва и Орбан. И двамата бяха обявени за лидери, които „ненавиждат американския милиардер Джордж Сорос /унгарски евреин по произход/ и дори „провеждат агресивна кампания срещу неговите НПО-та“. И изведнъж медии в Скопие написаха „девойката Груевски на чардаш при Орбан“, а премиерът Зоран Заев обвини Унгария в „отвличане на бившия премиер“. Последното ВМРО-ДПМНЕ определи като „Македония не заслужава такъв срам“.

Междувременно стана ясно, че Никола Груевски е занулил всичките си сметки в Македония и няма на свое име никакъв имот в страната. Случайно и Собранието /парламента/ не успя за събере 2/3 мнозинство на свое заседание, за да лиши Груевски от депутатски имунитет. Той трябваше да влезе в затвора като депутат, а сега само са му наложени 5% глоби поради неучастие в заседанията на Собранието. Албанските партии са решили, че като бивши негови съюзници и участници в правителството му, не им подхожда сега да го лишават от депутатски права. Паспортът му бил отнет, ама си имал лична карта и с нея може спокойно да пътува из Западните Балкани. Службите в тези страни ни лук яли, ни лук мирисали. Само в Швейцария се чудят как стават такива събития в европейска страна. Пишат, че или властите трябва да се обвинят в небрежност, или „правителството на Заев умишлено не е попречило“. Въпреки, че това си е удар отвсякъде върху управляващите в Скопие. Ама ако в затвора Груевски се представи като жертва на преследване от властите, това няма ли да е също удар? Груевски като герой или жертва не е подходящ декор за управлението на Зоран Заев, който има още работа, за да се приеме в Собранието промяната на конституцията и да се отвори широко вратата на НАТО за Северна Македония. Дали ще пишат в „Дойче Веле“, че „Орбан сам се направи за посмешище“ или че е дал подслон на „главата на престъпна група“, няма смисъл от коментар. През последните години т.н. варварски език става норма не само за фейсбук. Внимание обаче би трябвало да се обърне на думи, които казват, че „случаят Груевски показва основния проблем в държавите от Източна Европа: тъй като властимащите в Унгария, Румъния, България, Сърбия Черна гора и други страни са корумпирани, би трябвало да очакваме те да се озоват в затвора, когато управлението им приключи. Затова те са готови на всичко, за да останат на власт, без значение какви вреди нанасят с това на демокрацията и върховенството на закона“. Става въпрос за онези лидери на Балканите, през чиито страни бил минал Груевски, за да потърси политическо убежище в Унгария, но никой не е чул Орбан да е казал нещо по въпроса. Да не би чавка да е изпила акъла на унгарския премиер, че да си създава нови главоболия със сестрински партии /ЕНП/ или Брюксел като цяло? Или е убеден, че си заслужава рискът? Неговият поглед не е втренчен само на Балканите. Проектите му са с европейски замах, но в рамките на ЕС. Дали ще успее и с кого? Въпрос на време е отговорът.

Интересното е, че Москва и Анкара също предпочитат да запазят мълчание по въпроса, въпреки спекулациите, че всъщност Груевски само там би се чувствал в безопасност. Нали се приемаше, че е „техен човек“. Каквато и да е развръзката по случая, ясно е едно. Задкулисието работи и нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Някой може и да се страхува от Груевски. От това, което знае. И от начина, по който може да реагира. Друг може да привиди отново кръстосването на саби между геополитическите играчи, всеки от които си има „своите хора“ за влияние и управление. Да се погрижиш за „своя човек“ на Балканите не е осъдително. Ако наистина Груевски е минал през всички споменавани балкански страни без паспорт, но с грижа за сигурността му, това не е нищо друго освен нов балкански съюз. Съюз на тихата стъпка и на лидерска солидарност. Да видим как ще се отрази на политическия климат в региона. И на ситуацията в Македония.