/Поглед.инфо/ Интервю на Аделина ДЕЛИЙСКА за резултатите и изненадите в евровота

Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В Алма матер преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Председател на Българската социологическа асоциация (1990-1991). Директор по изследванията в ББСС „Галъп интернешънъл“. Член на УС на Института за социална интеграция от неговото създаване. Бил е негов председател от 2002 до 2008 г.

 


Каква е изненадата на тези избори според вас и защо се случи тя, г-н Георгиев?
- Има две изненади на тези избори - една по-голяма, друга по-малка, а всичко останало си е в рамките на очакваното. Голямата беше, че твърде много от избирателите на БСП - 1/3 - не отидоха до урните и предпочетоха да не гласуват. Втората изненада, но по-малка, са 2,5 процента по екзитпол за „Българска левица“, която по никакъв начин не бе засечена от нашите социологически предварителни проучвания. Ние не сме я отчитали, просто я нямаше.

- Откъде дойде разликата между предварителните очаквания и резултатите между ГЕРБ и КБ?
- Наистина предварителните ни проучвания сочеха друго. БСП не си е загубила електората, но той просто не се яви сега. Докато ГЕРБ успя в по-голяма степен да организира хората, на които може да разчита. БСП си има хората, те не са гласували за други, но не излязоха да пуснат гласа си вчера, това е най-важната причина. През последните месеци електоратът на БСП стана изразено евроскептичен. Това беше породено от геополитическите събития и по-точно от позицията на Европейския съюз по повод конфликта Украйна - Русия. Огромна част от привържениците на БСП са русофилски настроени и това трябва също да се отчита.

- Какво означава тази разлика съответно за ГЕРБ и за БСП и как ще им се отрази занапред?
- Върху ГЕРБ ще се отрази позитивно и вероятно Бойко Борисов, ако вече не е казал: „Бих ги за девети път“, ще го направи обезателно и ще има основание. При БСП е възможна реакция на консолидация, на стряскане, тъй като често след загуби демонстрира такива тенденции. Целият проблем при тях е дали ще успеят да обяснят разбираемо на своя електорат какво се е случило. БСП се нуждае от голяма доза самокритичност.

- Ще последват ли драстични разлики в мандатите, които снощи бяха очертани?
- Твърдите мандати са: за ГЕРБ - 6, за БСП - 4, ДПС - 3, за ББЦ - 2. По нашите данни от екзитпола има две особености - РБ трябва да има един мандат и един друг, който можем да кажем къде ще отиде само след крайните резултати, тъй като става въпрос за формирането му от десети от процента. (Към 21 ч. стана ясно, че единият висящ мандат на БСП минава в ДПС и те изравняват резултата - б.а.)

- Много бяха наблюдателите на този вот, още повече бяха подадените сигнали за нарушения, а активността беше по-ниска от предходните избори за евровот, г-н Георгиев. Какво става?
- Избирателната активност е съвсем малко по-ниска - ще излезе някъде около 35%. (В 21 ч. тя бе обявена за 27,45% - б.а.) Достатъчно е, че 1/3 от електората на БСП не се яви. А сигналите за нарушения са си наш манталитет - впоследствие ще видим кои са основателни и кои не са. Наблюдателите наистина бяха доста, но нека да видим какво ще отчетат, че реално са свършили.

- Граждански организации обявиха, че от 2007 г. досега купеният вот съществува горе-долу в рамките на 250 000 гласа. Как ще коментирате това?
- С ясната уговорка, че става въпрос за оценки, мога да кажа, че и ние, социолозите, сме давали приблизително такива данни за това явление. Наистина има избори, при които купените гласове са определящи. Точно в гласуването за ЕП купеният вот има най-голям шанс да е определящ. Особено в общини, където активността не е била висока. Сега това означава 4-5 процента и купуващите са едни и същи в цялата страна.

- Пак от НПО-тата са изчислили, че само 10 на сто от ромския етнос гласуват свободно, а останалите какво? Те с гласовете си ли правят търговия, или със същинските еврооптимисти?
- Моите наблюдения са, че делът на предполагаемо купения ромски вот има тенденция към спадане. Циганите са вечните заподозрени в това негативно явление, но не участват само те.

- Деянието вече е наказуемо по закон у нас, но досега има само две присъди, и то леки. Защо?
- Говорим за поредната илюстрация на това, че у нас проблемите наистина не са в законите. Извинявайте, та ние и за корупционните, и за контрабандните практики имаме строго законодателство, но и там няма изобилие от присъди, нали?! Проблемът е в работата на органите, които осигуряват контрол върху тези процеси. Разбира се, това не е работа само на съдебната система, а и на полицията, следствието и прокуратурата.

- В повечето малки населени места хората се съобразяват и се страхуват, и гласуват според това от коя партия са кметът или шефът на фирмата им. Този страх ли поражда корпоративния вот?
- Това е доста сложна тема. Един от основните механизми, за да съществува т.нар. контролиран и корпоративен вот, е местната власт. Тя е сериозен работодател в нашето общество, а има общини, където е и единствен такъв. Затова се ползва този порочен механизъм за влияние. Процедурите в деня на вота обаче са такива, че наистина е много трудно работодателят да проконтролира персоналното гласуване на всеки свой подчинен. Страхът идва и по друга линия, не само от наблюдение на волеизлиянието. Понякога тази плашливост е обособена чисто политически. Ако в една община всички управници са от една и съща партия и служителите също, тогава тези хора гласуват в една и съща посока, защото така намират политическата логика, която им осигурява работните места. Всичко това може да се разбира и като осъзнат интерес, който е оцветен различно. Ние винаги определяме като контролиран вот онзи, при който действа безупречно логиката на интереса.

- Можете ли да коментирате как се спазват у нас правилата и формулите на приличието, каквито има навсякъде по света в такива ситуации?
- Доста сложен е този въпрос. Те съществуват, разбира се, но в България с тези норми е трудно. Ние сме общество, което преживя крах на ценностната си система. Така че у нас трудно може да се говори за приличие. Като социолог ще кажа, че ако направим сега едно проучване, ще докажем, че различните хора имат различни представи какво е приличие и етика в контекста на предизборна борба. Може би само скандинавският свят е малък оазис в това отношение и там се спазват такива правила. В целия останал свят подобни норми са твърде обтекаеми.

- Сред пред­изборните обещания за ЕП се чуха такива за въвеждане на единен механизъм при определяне на минималната работна заплата във всички държави членки. Това възможно ли е?
- Скептичен съм. Европейската левица е инициатор на подобни обещания. Но ако ЕС се запази в този вид, в който е, и се движи по посока на по-голяма интеграция, това ще са абсолютни политически клишета. Някога може и да доживеем това време. Но сега съюзът не е готов за въвеждане на подобна мярка. Българската икономика и пазарът на труда не са способни да понесат подобно нещо, въпреки че сме членове.

- Модерно понятие напоследък в ЕС е евроскептициз­мът и според експертите, за да се пребори то, ще трябва да се реши проблемът с безработицата. Как точно ще стане това?
- В общоевропейски мащаб е трудно да стане. Пък и това зависи не от европейските институции, а от състоянието на общата ни икономика. Която за жалост функционира на две-три различни скорости. Има страни, в които икономиката се развива добре - като в Германия, Полша и др. Но има и други, които са в голяма криза - ние сме в това число. Не е по силите на ЕС да реши такъв проблем, но е в състояние да работи по него.

- Кого подкрепят модерните и критичните хора?
- Не винаги тези две определения се припокриват. Има модерни хора, които не са критични, и обратното. Младите хора с тези характеристики са високообразовани, имат широки представи за успеха. Такива има и у нас. Те са критични към най-популярните недъзи на нашето общество. Също така, не са евроскептици, а по-скоро българоневерници. Не харесват начина, по който функционират нашата държава и обществото, което няма високи стандарти за гражданската активност и контрол. При тях за жалост не виждаме единен обект на харесване сред политическите ни формации. За огромно съжаление голяма част от тях не гласуват. Не съм регистрирал въодушевлението им от продуктите на българския политически пазар. Те са много критични и не се хващат за популистки предложения на политиците.

- Разнопосочните призиви на десните от РБ - едните зовяха да се гласува за М. Кунева, другите за Св. Малинов - ли доведоха до това да имат един мандат, и то под условие?
- Ситуацията демонстрира, че не са достатъчно единни, че блокът в този формат е временно решение за участие без гаранция, че това е дългосрочен политически проект.

- Как ще коментирате отпадането на хард националис­тите?
- Да приемем, че това е добрата българска разлика и принос в ЕП. Пък и те станаха повече леви, отколкото националисти.

- Как ще се развият отношенията между БСП и ДПС след вота?
- Не се очертават драматични промени независимо от резултатите.

- Какво ще се случи с кабинета „Орешарски“?
- Струва ми се, че промени ще има. Но от изборните резултати ще се види дали ще има връщане към идеята това да бъде все пак програмен кабинет. А не министерски съвет по оцеляването.

- Реалистични ли са прогнозите за предварителен парламентарен вот?
- Много възможни са, и то поради качеството на състава на сегашното Народно събрание. С този парламент много трудно може да функционира каквото и да било правителство, не само сегашното. Мисля, че пред­срочни избори са единствената възможност да се състави работещо събрание.