/Поглед.инфо/ Да убиеш човека е по-лесно, отколкото да го превъзпиташ. Но…
През 1866г Фьодор Достоевски написва книга, която става основополагаща за неговото творчество. В тази книга един млад и образован мъж се кае защото е убил една стара и проклета жена. И всичко това на 328стр. В днешно време когато пуснеш телевизора на който и да е филм в първите минути на екрана биват убити поне десетина герои. Те всъщност не са герои ,а само пълнеж към историята ,която продължава с убийства, взривявания на хора и пак убийства- без никой да ги брои. И никой да не съжалява за това. Защо?
През 1880г в друга книга на същия писател, Фьодор Достоевски, главният герой отчаяно пита своя господар: „Има ли Бог“. „Няма Бог, успокой се!- отговаря образованият мъж на своя прост прислужник Свидригаев.- Има наука, има образование- за какво ти е този твой Бог!“ „Ами ако няма Бог - значи всичко е позволено! Значи можеш и да убиеш!“ – тъжно пита неразбиращият и безпросветен слуга Свидригаев. Да убиеш и да не съжаляваш, да не се разкайваш за това свое деяние! И в това е цялата трагедия на обществото – и на онова за което говори Достоевски, и на днешното. За съжаление в това отношение развитието на науката и технологиите не е помогнало. Защото, както някои умни писатели са отбелязали и най- великите постижения на науката не могат да се сравнят със стойността на човешкия живот. Даден ни от Създателя- Бог с каквото име и да го наречем, като визираме всяка една висша природна сила. Ще припомня отговора, който един сибирски шаман дал на Йордан Радичков на въпроса му „Има ли Бог“. „И да има, и да няма- ти живей така все едно че го има!“
През 2000г известният американски режисьор Майкъл Мур създаде филма „Боулинг за Колумбайн. Разказът е провокиран от страшната случка зашеметила гражданите на Америка. Млад шестнайсет годишен младеж , който обичал да играе боулинг, прекарал сутринта в любимата си боулинг зала и след това отишъл в гимназията „Колумбайн“, в която е учил и най-хладнокръвно разстрелял седемнайсет свои съученици. Във филма Майкъл Мур отправя послание към всички от които зависи това- повече такива убийства в Америка не трябва да има. За съжаление от тогава до ден днешен масовите разстрели в САЩ не престават - от 2006г до днес там са регистрирани повече от 550 подобни деяния. Защо!
Очевидно има нещо сбъркано в нас, хората, защото първите електронни игри ,създадени преди десетилетия бяха измислени сякаш за подготовка на убийци. Колкото повече електронни врагове убиваш, толкова повече точки получаваш- това беше целта на тези игри. Или нови животи, с които можещ да убиваш още повече врагове. И децата – от петгодишни до тийнейджъри- забравили всякакви игри на игрището с топка, до полудяване убиваха и убиваха. Някаква страст към позволеното убиване беше наложена от тези електронни игри. Даже някои от героите бяха обличани в подходящи „вражески“ униформи. Защо?
Ние все още нямаме точно и ясно обяснение как и защо е възникнал животът на Земята и защо въпреки цялото това многообразие на живи същества Създателят все пак е добавил и Човека. Странно същество, притежаващо всички особености на животинския свят и въпреки това отличаващо се от този свят. На всичкото отгоре това същество е надарено и с друга особеност- със способността да разсъждава и да открива сложните връзки в природата. Въпросът е- защо това същество, наречено Човек, се държи така нелогично и неразумно, сякаш няма задължения към света, към природата и към целия жив и нежив Свят от който е произлязъл. Така, както го правят останалите живи същества. Защо? Отговорът е един- защото все още, въпреки хилядите години цивилизация, Човекът не е припознал като основна цел на своето съществувание грижата за хората, за техния живот. Струва ми се че Създателят (който и да е той) се е предоверил на човешкото същество мислейки, че той, Човекът, сам ще достигне до тези прозрения.
Когато в съседна страна се разгаря страшен пожар, когато природата ни наказва с убийствени катаклизми в които загиват десетки хора всеки нормален човек си задава въпроса: „Колко пари са нужни, за да можем да изградим болници в които да има всичко нужно за човека, колко линейки са нужни за да превозим в такъв спешен момент пострадалите. И да обучим лекари, сестри и санитари за да могат тези болници да работят нормално. Да пресметнем тези пари и да го направим!“. Не става- винаги разговорът опира до бюджета и неговите ограничения. Сякаш бюджетът не сме ние всичките, а някакво чудовище ,което пази тайнствена пещера пълна с пари. От кого!
А когато в някоя съседна страна се разрази конфликт вместо да се говори за дипломация и помирение започват се разговори за въоръжаване със страшна сила, за стотици милиарди- тогава казват че тези пари не са въпрос на бюджет. Дори известните със своята педантичност европейски чиновници благосклонно махат с ръка на счетоводните норми и казват, че всичко ще бъде простено само да се купуват повече оръжия. За какво служат оръжията- можете сами да си отговорите. Също така можете сами да си отговорите за какво биха могли да служат болниците и линейките. И от какво имаме повече нужда – на този въпрос не е нужно дори да отговаряте, то е ясно от само себе си. Трябва само да възпитаме в себе си такова отношение към живота на другите хора, че то да ни помага да живеем в съгласие със собствената си съвест, без да убиваме. Може би на тези и други подобни въпроси може да отговори предметът „Религия и добродетели“ (както и да се казва) защото явно е, че нашите деца имат нужда още от ранна възраст да бъдат приучавани към старозаветните принципи на доброто. В една статия бях писал, че ако се спазваха 10-те божи заповеди нямаше да има нужда от друго правосъдие.
Понякога изглежда по-лесно да убиеш човека и след това да си намериш оправдание за това убийство. Вместо да му помогнеш! Въпросът към всеки от нас е- разбираме ли кое е правилното!