/Поглед.инфо/ Дни преди предсрочните парламентарни избори разликата в подкрепата за българската партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов и съперничещата й социалистическа партия се стопява, констатира в свой анализ агенция Блумбърг. Това положение поражда опасения дали следващото правителство ще може да разшири и прилага програмата на строги икономии.
Правителството на ГЕРБ подаде оставка на 20 февруари след улични протести. Тази партия може да вземе 33,1% от гласовете при вота на 12 май, сочи проучване на Сова Харис, а социалистите – 32,3%. Следващото правителство в най-бедната страна в ЕС – България, ще трябва да обедини коалиция, решена да продължи бюджетните съкращения в името на оцеляването в контекста на европейската дългова криза. И то в момент, в който безработицата в страната достигна най-високото си ниво от 8 г. насам и след като мащабните улични протести срещу бедността, корупцията и високите разходи за битови нужди принудиха Борисов да се оттегли от властта. "Най-вероятно изборите ще произведат фрагментиран парламент", коментира Никълъс Спиро, изпълнителен директор на Spiro Sovereign Strategy Ltd. , Лондон. Според него проблемът на страната ни не е липсата на доверие към България сред част от пазарите, а липсата на доверие към страната на част от собствените й граждани. Последното проучване на Сова Харис маркира намаляване на доверието към Борисов, който беше заменен от служебния премиер Марин Райков до изборите, които трябваше да се проведат през юли. Имаше период, в който ГЕРБ набираше скорост – проучване на МБМД от 27-28 април сочеше голяма преднина за партията от 28,3% срещу подкрепа от 18,7% за социалистите. За последен път разликата в подкрепата за двете политически сили падна под 1% на 23 март, когато проучване на Сова Харис отчете 19% за ГЕРБ срещу 18,7% за социалистите.
"Евентуалният резултат от изборите е несигурен и следващото правителство едва ли ще е стабилно", коментира наскоро Economist Intelligence Unit. "ЕС ще настоява за по-осезаеми резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност".
Борисов, бивш бодигард на последния комунистически диктатор на България Тодор Живков и на бившия цар и експремиер Симеон Сакскобургготски, няма да успее да спечели подкрепата от 39,7%, която получи при изборите през 2009 г., сочат последните социологически проучвания. Подкрепата за него ерозира, след като той не смогна да подобри жизнения стандарт на българите, живеещи при сурови финансови ограничения от 1997 г., когато заради криза фалираха 1/3 от банките в страната. На 3 май Европейската комисия прогнозира икономически растеж за България през 2013 г. от 0,9% - сериозен спад от 22 февруари, когато прогнозата беше за 1,4%. Причините са "слаб пазар на работната сила" и "неблагоприятна външна среда". БВП в България нарасна с 0,8% през 2012 г., през март безработицата беше 11,8%, малко под рекордните за последните 8 г. 12%, отбелязани през февруари.
В същото време държавният дълг на България – 18,5% от БВП за 2012 г., е вторият най-нисък в ЕС след този на Естония. За сравнение в Съюза на 27-те средното ниво на задлъжнялост е 86,9% от БВП, сочи Евростат. Тазгодишният бюджетен дефицит по прогнози на Европейската комисия ще се увеличи до 1,3% от БВП в сравнение с 0,8% през 2012 г.
В следващото коалиционно правителство, независимо дали ще бъде водено от ГЕРБ или Социалистическата партия, би трябвало да включва Движението за права и свободи и, вероятно, други по-малки партии. ДПС, което представлява етническите турци, се радва на подкрепата на 8,3% от избирателите, а националистическата партия Атака – на 6,3%, сочи проучването на Сова Харис. Новата партия, създадена от бившата еврокомисарка Меглена Кунева - Движение България на гражданите, за момента има 4-процентна подкрепа сред избирателите, колкото е прагът за парламентарно представителство.
ГЕРБ фокусира предизборната си кампания върху запазването на 10-процентния плосък данък и либерализиране на енергийния пазар в името на намаляването на разходите за битови нужди. Социалистите, от своя страна, искат премахването на плоския данък и подновяване на строителството на струващата по проект 10 млрд. евро АЕЦ Белене от руската Росатом, прекратено от правителството на Борисов поради липса на средства и инвеститори.
Името на Борисов се появи в разгорелия се преди две седмици скандал с подслушване като записи от негови разговори се появиха в българските медии. Според тях е записан разговор между лица, за които се предполага, че са Борисов, софийският градски прокурор Николай Кокинов и бившият земеделски министър Мирослав Найденов. Става дума за намеса в разследване на злоупотреба със служебното положение срещу Найденов. Кокинов си подаде оставката на 27 април, ден след появата на записите в медиите. Нито един от тримата не отрича автентичността на записите. Борисов поставя ударение върху източника, предал на медиите записа и твърди, че е малко вероятно той да е служител на полицията, а че по-скоро става дума за член на БСП.
Общественото недоволство от икономическото положение и орязването на бюджетните разходи рефлектира най-силно в областта на енергетиката, поради което прокуратурата започна разследване на CEZ AS, EVN AG и Energy-Pro, които контролират енерго-разпределителлните предприятия в България. Националният енергиен регулатор предприе стъпки за отнемане на лиценза на CEZ на 20 февруари, като даде на компанията възможност да отстрани 21 нарушения от дейността си и ще вземе решение по случая с лиценза през юни след допълнителни проверки. /БГНЕС