/Поглед.инфо/ Коментар на Александър Александров, в. "Сега"
"Ще е цяло чудо, ако терорът подмине България. Това не е опит за всяване на паника и параноя, а логичен извод от всичко, което се случва по света напоследък. За подобна теза има много аргументи, които не е задължително да са свързани с конкретни данни или заплахи"......"Време е да осъзнаем, че сме почти част от "западната демокрация" и ставаме мишена на терористите. Още повече че постепенно се превръщаме в един от основните фактори на Балканите и в Европа. Което прави страната "интересна" и уязвима"...
..."После у нас се появиха и официални съобщения за хора на радикалната организация "Мюсюлмански братя". Част от тях дори бяха изгонени като заплаха за национална сигурност. Съобщено бе, че са засечени и лица от "Нова Армия", "Хизбула", терористични крила на "Ал Фатах", "Фронт за палестинско освобождение".
..."И колкото по към Брюксел отиваме, толкова опасностите в това отношение ще са по-големи. Държавата и обществото трябва да са наясно, че само от тях заедно зависи българската врата да не бъде отворена за терористите. Затова нека поне не живеем в заблудата, че сме само телевизионни зрители на терористичните поразии на наистина озверели до безчовечност хора някъде далеч от страната ни. Защото ние можем да сме следващата мишена. Въпросът е готови ли сме за това?"
Из статията "И България е мишена", "Сега", 23 юли 2005 г.
В началото на 90-те години на миналия век летище София се затваряше за по час-два, защото излиташе или кацаше самолет от Израел. Тогава израелските власти си плащаха на Специализирания отряд за борба с тероризма, известен като Отряда на баретите, за да охранява израелските граждани на летището и в превоза след това. Всички те летяха задължително с "Ел Ал". Нещо повече. Доста българи се мръщеха на тези мерки за сигурност, ядосваха се и се питаха къде всъщност живеят. Въпреки това обаче въпросните мерки за сигурност бяха валидни с години.
И въпреки че всички служби и анализатори, а и самата реалност показваше, че опасностите се увеличават, въпросните мерки изведнъж се оказаха ако не напълно снети, то крайно занижени.
Израелските туристи вече летят с чартъри и не с националния си превозвач - всеки можеше да види кога идват и си отиват, придвижването им с автобуси ставаше напълно свободно. И за това има обективно обяснение - израелските туристи са стотици пъти повече в сравнение с 90-те на миналия век. И сигурно и Шин Бет, и Мосад едва ли имат толкова служители, че да покрият и 10% от пътуващите израелски граждани в България. Дори само това да правят.
Очевидно това разхлабване на режима на сигурност е подействало и на родните служби, които се оказаха в небрано лозе след атентата на летище Сарафово. И се започна едно... ами това в Израел е ежедневие, случва се навсякъде, в САЩ, Испания, Великобритания, никой не е застрахован, няма държава, която да може да го предотврати, и такива подобни. И така се стигна до двете крайности. От едната страна беше поставен принципът "станалото, станало", давайте да установим атентаторите и да накажем поръчителите. А от другата - "щом се е случило, щом се стигна дотук, няма как да няма виновни".
И двете теза са верни и няма измъкване от тях. Трябва да бъдат разкрити и извършителите, и поръчителите, но и онези, които не са си свършили работата. Когато атентати като този в България са били предотвратени напоследък в Кипър, Кения, Азербайджан, Тайланд, Индия, няма как да не се анализира как се случи точно в България.
Все още няма отговори на няколко очевидно важни въпроса
Защо мерките за сигурност не са били затегнати, след като през януари т.г. изтече информация, че израелските служби са предупредили българските си колеги за готвен атентат в зимен курорт. "Ние осъзнаваме, че автобусите са слаба точка по отношение на сигурността. Това е, защото има много добри условия за сигурност в самите летища, но извън тях вече не е така", заяви тогава шефът по сигурността в израелското Министерство на транспорта Дани Шенар. И досега никой не е отговорил на въпроса защо не е затегнат режимът на сигурност точно на автобусите.
Оттук следва вторият въпрос. Защо след като е световноизвестно, че на ключови дати се правят атентати срещу израелски граждани, на 18 юли мерките за сигурност не са били затегнати. Именно на 18 юли 1994 г. в 9 часа сутринта е взривена сградата на еврейската общност в Буенос Айрес. Оттогава и тази дата е сред онези, при които винаги има съмнения и подозрения за "честване" с нов атентат. Дотук директните въпросителни станаха две. Ето и третата. Прави впечатление, че мерките не са били затегнати дори след като преди 11 дни в Кипър е предотвратен замисъл за абсолютно същия атентат, който се случи на летището в Сарафово. Там отново е бил младеж, който се подготвял за нападение срещу израелски туристи. Кипър и България са страните, в които има силна концентрация на летуващи от Израел, особено след обтягането на отношенията на тази държава с Турция.
Но паникьосаната власт отказа да отговори на тези логични въпроси. Премиерът Бойко Борисов и МВР-шефът Цветан Цветанов едновременно твърдяха, че не са имали каквито и да е данни и подозрения, че може да има атентат, и заедно с това, че били предотвратени поне няколко подобни през последните месеци. Последното би трябвало да означава, че очакванията за предстоящ атентат е трябвало да са постоянни.
"До момента в България са постъпвали поне 15 сигнала за евентуални заплахи, но атаките са били предотвратявани - включително и тази зима в планинските ни курорти", каза Борисов. "Имаше такава информация за зимните курорти през декември-януари - тогава за радост не се случи. За този атентат имаше съмнения за други държави, но се случи тук. Израелските туристи са мишена навсякъде", добави той. И толкова.
Структурите, които Борисов и Цветанов изкадруваха здраво, откакто управляват, не дават признаци да са предполагали опасност. От думите на премиера стана ясно, че атентаторите - колкото и да са, са обикаляли може би месец из България. При срещата си със съветника на американския президент по въпросите на националната сигурност и борбата с тероризма Джон Бренън по свой обичай премиерът хвърли вината надалеч. Този път на Шенгенското пространство. (Това даде повод за фейсбук шега, че отговорността за атентата е поела групировката "Шенген".) Борисов пак повтори, че никой не може да предотврати такъв атентат. Защото службите ни нямат многомилиардни бюджети и второ, защото
терористите са много конспиративни и добре подготвени. А с парите, с които разполагат - не са малки сумите в името на суперсигурността, обявена от ГЕРБ, - нашите служби си позволиха безразборно подслушване, следене и какво ли не на повече хора, отколкото във Великобритания дори.
Атентатът вкара България на картата на тероризма. Затова спомага и продължаващата игра на нерви с непоемането на отговорност, от една страна, и от друга - директното посочване като на единствен възможен организатор и извършител на проиранската "Хизбула". САЩ вкараха в основните версии за атентата "българското крило на "Хизбула".
Това стана чрез един от най-авторитетните вестници "Ню Йорк таймс". Високопоставен американски чиновник е обявил пред изданието, че изпълнителят на терористичния акт е член на българското крило на "Хизбула". Вестникът се позовава на американското разузнаване, което смятало, че атентаторът бил активиран и е получил инструкции да извърши терористичната атака, когато настъпи удобен момент. От своя страна "Хизбула" пък получила нареждане от Иран за подробностите около акцията. Според вестника ислямската република е искала да отмъсти за смъртта на ядрени физици, която, според нея, е дело на специалните служби на Израел. Иран и "Хизбула" отричат. В същото време лидерът на радикалната шиитска организация шейх Хасан Насрала обаче заплаши Израел с "голяма неприятна изненада",
ако Тел Авив започне нова война срещу палестинците в отговор на атентата в Бургас. Насрала каза: "Но аз няма да кажа нищо за същността на нашите планове, така че да не предупредя врага." И още куп фактори се постараха да търсят българското съучастие.
Има и още нещо. Според Израел "Хизбула" е терористична организация, отговорна за атентата в Бургас. И това бе направено само два часа след гръмването на бомбата. На следващия ден израелските твърдения бяха още по-остри: доказателствата за участието на "Хизбула" са "твърди като скала". Въпреки това ЕС отказа за пореден път да вкара групировката сред терористичните. И премиерът Борисов, иначе подозиращ "шенгенска заплаха" за България, каза, че към момента няма данни тази организация да е извършила атентата. Няма данни или - както той после каза - не можем да си позволим да се караме с Арабския свят, тъй като България е врата към него.
Както българските служби "проспаха" непосредствената опасност преди 18 юли, така техни ръководни фактори от няколко години насам предупреждават, че в България има спящи клетки на терористични организации. През 2007 г. тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров обяви, че при конкретни условия в зависимост от позицията на дадена държава по определен проблем или криза тези клетки могат да бъдат активирани. Той застъпи тезата, че ангажирането на страни от Югоизточна Европа, сред които и България, "в антитерористични коалиции и наличието на техни контингенти в кризисни райони с активно присъствие на терористични структури като Ирак, Афганистан и Ливан създават предпоставки, рискове и заплахи от евентуални ответни удари".
"За съжаление, оказах се пророк не в най-добрия смисъл на думата", каза бившият шеф на разузнаването след атентата. Според него сега било важно да се оцени фактологията на място и наличието на предварителна, изпреварваща информация "както по този случай, така и по отношение на потенциала и възможността той да не бъде единствен".
Всъщност това е най-важното сега. Да се предотврати не само нов атентат, а изобщо възможността за такъв, терористичната заплаха да се изтласка извън България по всички възможни начини. И да се открият поръчителите, съучастниците, всички. С доказателства и търсене на отговорност, а не с политически подозрения, конспирации и декларации.
Засега публичните изяви на отговорните фактори не са успокоителни за обществото. Те ни внушават, че атентат пак може да се случи, че кой знае какво не може да се направи, пари няма и пр. Т.е. казват ни: плащайте си данъците и се примирете.