/Поглед.инфо/ Борисов не може да понася Реформаторите, иска да се провалят на изборите
Тази изборна кампания потъна още в самото си начало. Изместиха я от вниманието вълнуващи спортни събития като успехите на Григор Димитров в тениса, на „Лудогорец“ във футбола, преля през неуспеха на волейболистите и напълно се загуби в шума и блясъка на биещите се помежду си телевизионни риалитита. Затова е съвсем естествено да я сравнявам с най-шумното от тях „ВИП Брадър - „Образцов дом“. В „Брадъра“ това, което се предлага на публиката, са големите въпроси дали Т. П. ще пръдне, дали Е. М. ще прелъсти И. А. и дали Н. М. е също скрит хомосексуалист, а също дали Ж. К. ще стане жертва на изневяра от Т. Героите се разхождат, излежават се, пият на фона на някакви соцсимволи, които напомнят каква е темата на това издание. Само че това е само един блед фон, какъвто са някои символи в реалния живот като едни или други паметници. На екрана е самата ни жалка сегашна действителност с нейните въпроси – кой кого ще прекара, кой е педал, кой с кого ще спи и най-важното - кой ще грабне големите пари.
Нещо подобно е и предизборната кампания, вяла, скучна, имитация на отдавна минали борби и вълнения, влачеща се бавно до отегчение. Имитацията е съоръжена с всички атрибути - стратегии, програми, телевизионни дебати, компромати, подливане на вода, удари под кръста. Но тези дебати не засягат реалността. Ако ги слушаш внимателно, оставаш с впечатление, че всичко в страната ни е нормално и остава само да изберем една или друга партия, за да заживеем още по-добре.
Но на тези празни думи малцина вече вярват. Нали цялата минала година живяхме под знака на протеста и волята за истинска промяна, която да доведе до прочистване на политическия живот, до отстраняване на задкулисието, до изолация на политическата мафия, до господство на морала. Но за това не говори никой вече. Нима наличието на няколко набедени протестъри във временното служебно правителство е крайната цел на протестната епопея?
Каквато кампанията, такива ще бъдат изборите. Дори довчерашните протестиращи едва ли ще гласуват масово. Още отсега е известен резултатът и той няма да донесе така жадуваната промяна. Няма сериозно противоборство, няма кой да обърне настроенията. Същите играчи ще ни управляват, само ще разменят местата си. Дори Пеевски ще продължи да ни управлява, както го прави и в този момент, без никой да протестира срещу ролята му в предизвикването на банковата криза, без никой да посочи, че прокуратурата и ДАНС са под негово влияние. За това се мълчи. Един Костов си позволява да го каже, и Реформаторите. Другите се страхуват. Най-вече медиите. И затова хората очакват изборите като обречени, безразлични кой ще ги поведе към кланицата.
Иначе на пазара на идеите се предлага абсолютно всичко, познато и изтъркано от употреба. Кое е все пак главното, което партиите слагат на масата. ГЕРБ издига идеята за “Стабилна България“. Добре звучи, но нима можем да забравим, че през цялата минала година именно ГЕРБ подриваше стабилността на институциите, като бойкотираше парламента и насъскваше лумпените срещу народните представители, нима не разбрахме, че именно тази партия заедно с ДПС бяха готови да предизвикат тотална загуба на банковите депозити за населението чрез въвеждането на „банкова ваканция“ по повод кризата в КТБ? За тях „стабилна“ държава, ако съдим от предишното им управление, е пълна власт на Бойко Борисов при пълно пренебрежение на законите и правилата на демократичната държава.
ДПС допълва идеята за „стабилността“ на ГЕРБ, като отбелязва, че „ДПС е сериозен съсубект на тази идея…“ Както отбелязва социологът Чавдар Найденов, ДПС подсказва за своите коалиционни намерения: “Според мен това означава готовност за много компромиси и жертви от страна на ДПС пред ГЕРБ, осветени от вярата в „стабилността“.
БСП е разкрачена между довчерашната си същност като управляваща партия и утрешната като опозиция. Това означава едновременно да отчита скучни, но реални постижения в управлението на Орешарски, и да заема протестни пози срещу бъдещата власт.
Така че да се върнем към реалността, в която, пак според Чавдар Найденов, който перифразира Джон Ленън „животът е това, което се случва, докато се пишат програми.“
А реалният живот е цинизъм, лъжа и манипулации. Загрижено дали ГЕРБ ще успее да спечели абсолютно мнозинство, служебното правителство, заето единствено с ролята да почисти терена преди идването на ГЕРБ на власт, гласувало да даде по 20 лева на всеки гласувал. Как това се съчетава с щампата „Купуването и продаването на гласове е престъпление“, само „умният и красив“ Близнашки знае. Той знае и други номенклатурни правила - "подмазвай се на по-големите, поощрявай преданите“. И затова във времето, когато стана императив в държавата да се подпомагат с всичко възможно пострадалите от природните бедствия неговото правителство гласува да се отпуснат от бюджета на президентството близо 1 милион лева за заплати и най-вече за пътувания в чужбина, 5 милиона за БНТ, за да изпълнява обществените си функции и още пари за СЕМ, те си знаят защо.
Натегачеството на служебния кабинет бе попарено от изявлението на генералния секретар на НАТО Расмусен, че Русия не е непосредствена заплаха за НАТО. Така министърът на отбраната Велизар Шаламанов остана сам в позата на ястреб с неговите войнствени намерения към Русия, като се позоваваше именно на позициите на ръководството на алианса.
След като на всички е ясна ролята на „метач“ на служебния кабинет, който трябва да свърши всичката мръсна работа, а Бойко Борисов да дойде на бял кон, чист и добър, генералът започна да играе театър. Той бил крайно недоволен от това правителство. Стотици пъти им казвал да не сменят хората, но те се „вгламиха“ и упорито разчиствали администрацията. Какво значи „вгламиха“? Няма такава дума. Има „гламав“, което значи нещо като глупав. Както пише Сашо Симов, ако преведем казаното от Борисов на банкянски език, това сигурно ще рече –„те не изпипаха работата както трябва.“
Борисов очевидно прави опит да изглежда по-опитомен, по-демократичен, по-хрисим. Вече не говори за политиката само в първо лице, единствено число. Не му се отдава, такъв му е нравът. Бях прогнозирал, че ще управлява в коалиция с Реформаторския блок при подкрепата на ДПС в ролята на „Атака“, но напоследък тази перспектива започва да го дразни. Вътрешно той не може да понася Реформаторите с техните критики и претенции. Затова сега започна отново да развива теорията, че няма да управлява, ако има под 110 депутати. Иначе трябвало да преговаря с БСП, с ДПС, с Реформаторския блок, с „цензурите“ и други.“ Бих искал тогава да поканя присъстващите на площада да ми кажат кого да изберем, за да му кажем „Добър ден“. Забележете, той поставя Реформаторите сред най-омразните му партии. Но не споменава „патриотите“. Бъдете сигурни, ако изборните резултати му позволяват, той е готов да управлява с тях, като преглътне дори Слави Бинев, но не и с Реформаторите. Тайно той не желае те да успеят на изборите. Страхува се именно от тяхната амбиция да разчупят политическия модел и да поставят ново начало в политиката.