„Искам Бони!Искам Бони!” циври и капризно тупа с краче момиченцето от рекламата за кренвирши.
„Искам мажоритарни избори!Искам мажоритарни избори!” тупа крачище Слави Трифонов.

Всяка божа вечер от месеци насам, особено след гласуването на референдума му. Както в набожните семейства като седнат да вечерят първо главата на семейството чете „Отче наш” така шоуто му започва в 22,30 с поредното каканижене за волята на народа, на която той е вдъхновител и изразител и как политиците грубо я погазват като вече седмици наред се туткат вместо немедлено да прекроят Изборния кодекс по рецептата на неговите сценаристи, открили в себе си още един неочакван талант – на конституционалисти./ Само изглежда талант таланта затрива: толкова им е плосък хумора напоследък -леко вулгарен винаги си е бил- че дори талантливите му актьори, колкото и да се мъчат не могат да го спасят. Самият Славчо наскоро направи забележка на Краси Радков, че не му се получава, на което актьорът отвърна, че нататък е същият боклук и набързо си седна на мястото. Но това са си проблеми от кухнята – сменяш канала и толкоз/.

Сериозният проблем е арогантността, с която Слави Трифонов раздава присъди наляво и надясно и настоява всички и безпрекословно да приемат, че мажоритарните избори, така както ги предлагат шоумените, са единственото и незаменимо средство, магическата пръчка, панацеята, която ще излекува политическата ни действителност. Като разбира се, всеки път се спекулира, че такава е волята на народа. /Шаблонен, но верен е аргументът, че ако се проведе референдум с въпрос: „Съгласни ли сте минималната заплата в България да стане 2000 лева” ще се получи резултат като на избори отпреди 1989 г. – 99,99%/. Поредното назидание в понеделник вечер беше по адрес на новоизбрания президент Румен Радев. Позволил си да разсъждава, че макар и категорично да подкрепя мажоритарния вот, смята, че „за избягване на изкривявания и рискове трябва да има и пропорционален елемент” и предупреждава срещу реални проблеми с прерайонирането на страната. „Кой си ти, бе Радев та си позволяваш да не уважаваш гласа на народа, който те избра именно мажоритарно!” Ама че едно са правилата на президентските избори, а съвсем различно и на парламентарни, и на местни – Славчо си тупа с краче: „Искам Бони!” И почва с примерите – във Франция било така, в Англия...И не ще да чуе обясненията на сведущи хора, че нито във Франция, нито в Англия, нито в Германия е точно по рецептата предлагана от сценаристите-конституционалсти, че в света има само три държави, в които се прилага мажоритарна система по такава рецепта и те бяха някъде из Африка и по островите. И че не бива да се отхвърля с лека ръка решението на Пленума на БСП, с което моли учени от БАН и Софийския университет да предложат варианти на смесена избирателна система, след което вече да се пристъпи към промени на изборния кодекс. На този фон когато гласовете на разума зоват за рационален подход , повод най-малкото за размисъл, ако не за притеснение буди стопроцентовата подкрепа, която съчинението на сценаристите-конституционалисти получава от герберските ръководители.

На път сме да се разделим с корифея във всяко отношение – ленторезача, бияча на дузпи, пощенския гълъб на Ердоган, заслужилият борец с контрабандата, престъпността и детската шарка, корифея на икономическата мисъл, дарил народа с многомилиардни дългове и т.н. и т.н. Но изглежда и в политиката важат някои природни закони – като за невъзможността да съществуват празни пространства. И май напъва да поведе народа нов велик вожд, да ни осинови нов бащица. Що пък не: щом предишният успя да спечели десет пъти избори и два пъти беше премиер, нищо не пречи да се оставим в ръчиците на един доказан шоумен: всички ще участваме в грандиозен спектакъл на сцена от 110 000 кв.км.