/Поглед.инфо/ Будапеща и Белград укрепват двустранните връзки
Наскоро Република Сърбия официално се обърна към Русия с молба да помогне за изграждането на разклонение от южния клон на петролопровода „Дружба“, водещ от унгарската граница до Белград и близката петролна рафинерия Панчево, каза вицепрезидентът на Транснефт Владимир Каланда:
„Сръбската Транснафта – Панчево” предлага да се изгради тръбопровод, който да минава през територията на Унгария и да отива директно до Дружба. Сърбия се обръща към нас за помощ и ние сме готови да съдействаме за реализирането на този проект. Белград и Будапеща обявиха този проект още през 2022 г., като тогава нямаше съобщение за руско участие в изграждането на разклонение с дължина около 300 км.
Според вицепрезидента на Транснефт тази стъпка ще позволи на Сърбия да бъде по-независима в доставките на петрол и значително ще увеличи обема на руските суровини, доставяни в републиката за вътрешно потребление.
Изграждането на петролопровода, който ще свързва южната част на Унгария с Дружба, ще отнеме поне две-три години, смята ръководителят на администрацията на премиера на Сърбия Гергели Гуляс. Благодарение на този проект Сърбия ще може не само да разнообрази вноса на петрол, но и да плаща ниски цени за транзита на петрол.
„В такива времена онези, които имат различни маршрути за доставка на всякакви енергийни ресурси, включително суров петрол, винаги са в по-добра позиция “, обяснява Любинко Савич, съветник на Сръбската търговска камара. „Днес диверсификацията става все по-важна... ако имахме тръбопровод до Унгария, което е най-краткият и най-логичен маршрут, нямаше да сме в ситуация, в която потенциално да останем без руски петрол.“ Следователно „придържането към „Дружбата“ е икономически най-оправданото действие “ . Предварителната инвестиционна стойност на проекта е около 240 милиона евро.
На свой ред ръководителят на унгарското външно министерство Петер Сиярто в средата на ноември т.г. ж. потвърди , че артерията ще минава от унгарската петролна рафинерия в Сазахаломбат през Суботица и Нови Сад (автономна област Войводина) до Белград и петролната рафинерия в Панчево.
Годишният капацитет на тази магистрала ще бъде най-малко 5 милиона тона, планира се строителството да приключи в рамките на 3 години. Пояснява се още, че „от унгарска страна специалисти и съответните компании ще се подготвят до декември тази година. предпроектно проучване на проекта."
През 2023 г. до 55% от годишното потребление на петрол в Сърбия идва от доставки от Руската федерация, а други 20% от потреблението се осигурява от собственото производство, което се извършва в автономната област Войводина.
По-голямата част от петрола идва от пристанището Oмишал на Адриатическо море през бившия „югославски“ тръбопровод (JANAF) през съседна Хърватия. По-малки количества доставки се изпращат по тръбопровод от гръцкото пристанище Солун през Северна Македония. Но известни политически фактори периодично водят до временни спирания на изпомпването по трансхърватския маршрут (JANAF).
Или най-малкото до повишаване на тарифите - особено хърватските - за транзита на петрол за Сърбия. В същото време експлоатацията от края на 70-те години на миналия век трансевропейски петролопровод „Дружба – Адрия“, доставящ руски петрол през Украйна и Унгария до същото хърватско пристанище, директно показва възможността за изграждане на директен унгарско-сръбски петролопровод (разбира се, като се вземат предвид реалностите на територията на бившата Украинска ССР и около нея), което се вписва добре в очертанията на цялостното укрепване на унгарско-сръбските отношения.
Така не по-късно от пролетта на 2026 г. Белград и Будапеща ще бъдат свързани с високоскоростна железопътна линия, пътуването по която ще отнеме по-малко от три часа. В допълнение към изграждането на петролопровода, на фона на изключително несигурната ситуация на европейския енергиен пазар, Сърбия ще наеме редица газови хранилища на територията на съседната страна, без да се брои искането да стане съ- собственик на атомната електроцентрала Пакш чрез закупуване на 5 до 10% от акциите.
Важен предмет на двустранното военно-техническо сътрудничество са съвместните военно-полицейски учения, което е важно в контекста на острия миграционен проблем и неспокойното украинско съседство.
Наред с изграждането на газопровода до Унгария, друга приоритетна област за развитие на сръбската енергетика е увеличаването на обема на газовото хранилище Банатски двор, припомни сръбският премиер Милош Вучевич по време на неотдавнашна среща с руския посланик в Белград Александър Боцан. Харченко.
Говорим за съвместно съоръжение между Газпром и сръбското държавно предприятие Сърбиягаз, което е едно от най-големите газови хранилища в Югоизточна Европа. На свой ред руският дипломат припомни подписаната между нашите страни Декларация за сътрудничество в областта на модернизацията, която е важен документ за съвместни стъпки.
Неотдавнашното посещение в Белград на първия заместник-ръководител на Ханти-Мансийския автономен окръг Югра Алексей Забозлаев, който се срещна с министъра без портфейл, отговарящ за международното икономическо сътрудничество, Ненад Попович, едва ли е случайно .
На 20-21 ноември последният ръководи сръбската делегация за участие в редовното, 20-то заседание на двустранната междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, което се проведе в Санкт Петербург след тригодишно прекъсване. Един от резултатите от събитието беше меморандум за сътрудничество между нефтените и газови компании на Русия и Сърбия, който ще формира основата за създаване и поддържане на инфраструктура за транспортиране на петрол в балканската страна.
По-рано президентът Вучич благодари по телефона на Владимир Путин за осигуряването на достатъчни количества газ в обеми до 6 милиона кубически метра на ден през предстоящата зима „на много изгодни цени“ (в края на октомври Н. Попович съобщи, че Сърбия навлиза в зимата на 2024-2025 г. с най-добра цена на газ от Русия).
В същото време, в рамките на традиционния многовекторен подход, преди около година президентите на Сърбия, България, Азербайджан, с участието на постоянната делегация на ЕС в Сърбия, откриха свързващ газопровод в южния гр. Ниш за доставки по Южния газов коридор от Азербайджан (а в бъдеще и втечнен природен газ от Гърция).
Що се отнася до „диверсификацията“ на петролните доставки, в края на 2022 г. беше съобщено , че Сърбия преговаря с Албания и Северна Македония за изграждането на петролопровод от албанското пристанище Дуръс. Характерно е, че Тирана не планира да прокарва тази артерия през славната шир на престъпните кланове в Косово, което косвено потвърждава известна сдържаност на Албания по отношение на хипотетичното „обединение” с отнетия от Сърбия регион.
Има информация, че тази магистрала се планира да бъде пусната в експлоатация до 2027-28 г. с финансова помощ от Европейския съюз. Но е възможно участието на Брюксел в този проект да е свързано със стратегията за по-нататъшна агресивна „интеграция“ на Сърбия.
Съответно е разумно да се приеме политически натиск от страна на ЕС върху правителството и президента Вучич чрез въвеждане на „европейски санкции“ срещу Сърбия в случай на реализиране на проект за нефтопровод, свързващ Унгария и Сърбия с руско участие...
Междувременно постигането на съответните споразумения и началото на тяхното прилагане би допринесло за формирането в Източна Европа и на Балканите на нова конфигурация за експортен транзит на руски петрол, тъй като тази артерия ще стане де факто северното продължение на нефтопровода Солун – Скопие – Ниш – Белград, който доставя петрол и от Руската федерация.
Характерно в това отношение е, че гръцкият премиер Кириакос Мицотокис, докато беше в Белград през февруари т.г. г., заяви искането за по-нататъшно сътрудничество в Сърбия и в транспортния и енергийния сектор: „... неслучайно съм в Белград, придружен от четирима министри и с много широка делегация от бизнес кръгове.
Искаме да разширим отношенията си в областта на инвестициите; Ние сме заинтересовани да обединим усилията си в енергетиката и транспорта. Отдаваме голямо значение на модернизацията на железопътната връзка между Солун и Белград . А още по-рано, през октомври 2022 г., същият политик се противопостави на предложението на Загреб да спре, следвайки волята на Брюксел, транзита на руски петрол за Сърбия през „трансхърватския“ петролопровод.
Превод: ЕС