/Поглед.инфо/ Едва ли има грамотен човек в България, който да не вижда ужасяващото разрушаване на българското образование, наука и иновационни технологии и да не разбира, че ако не се вземат срочни и радикални мерки за рязкото и срочно подобряване на ситуацията в тази област , то крайният резултат ще бъде разпадане на държавността и страната. За последните 20 години населението на България е намаляло с около 1,2 милиона свои граждани.
Проблемите са много и болшинството от тях твърде систематично и компетентно се разглеждат в публикуваното тези дни „Становище на Съюза на учените в България по проблеми на науката и висшето образование”. Искам да спра вниманието на любезния читател върху две предложения, които, според мен, трябва да залегнат в основата на процесите на изправяне на създалата се много тежка реалност.
Необходимо е сегашното министерство на образованието и науката (МОН) да се раздели на 2 отделни министерства: Министерство на просветата и Министерство на висшето образование, науката и иновациите.
- Министерство на просветата трябва да се занимава с възпитанието и обучаването на всички деца в България до завършването на тяхното средно образование. За съжаление, 20% от българските деца не завършват средно образование. Въпросите са изключително сложни, специфични и са свързани с проблемите на педагогиката. За да реализира своите цели, това Министерство трябва да се ръководи от най-добрите възпитатели и педагози на страната.
- Министерство на висшето образование, науката и иновациите трябва да се занимава със създаването на висококвалифицирани кадри, които да развиват науката и иновационните технологии. Всички тези въпроси могат да се реализират качествено, само ако те се решават от най-добрите българските учени , които са в състояние да създават около себе си необходимата атмосфера и научни школи.
Задачите, които е необходимо да решават тези две министерства, са твърде различни и те не могат да се реализират качествено от едни и същи ръководители и създадените около тях колективи.
Правителство на Бойко Борисов и неговият „просветен” министер Сергей Игнатов нанесоха изключително тежък и много трудно поправим удар върху българското висше образование и наука, като прокараха новия „Закон за развитие на академичния състав в Република България”. Този закон разруши естественото оценяване и израстване на висококвалифицирани кадри за университетите и научно-изследователските институти. Националната Висша атестационна комисия (ВАК) и нейните научни съвети бяха премахнати и заменени с многобройни „свои ВАКчета” , толкова на брой, колкото са ВУЗовете и Институтите в страната. Едва ли може да се създаде по-благоприятна среда за развитие и принизяване на изискванията към кандидатите за научни степени и звания и за развитието на станалата така характерна за България корупция. Резултатите са плачевни и са налице. Според вестник „Телеграф” от 5 декември 2012 г., за една година в България са „произведени „ 1001 професори и доценти (414 професора и 587 доцента). Това са така наречените учени „игнатовки”.
Ситуацията, създадена в България, не е оригинална . По този път мина Румъния, но за разлика от нас, след като „произведоха” в кратък срок около 3000 професори и доктори, разбраха, колко е пагубна за страната тази система и се отказаха от нея. Крайно време е и ние да направим същото.
Необходимо да се възстанови ВАК, на която да се възложат следните задачи:
1. Организира създаването на общодържавни национални научни съвети. На открити заседания тези съвети изслушват и разглеждат постъпилите предложения за получаване на научни степени и звания. Решението на съвета е окончателно и не се обсъжда, освен ако не е допуснато формално нарушение на приетата законна процедура. За да се увеличи компетентността на тези съвети, трябва да се намали броя на научните специалности, които даден съвет има право да разглежда. Това ще увеличи, от една страна, броя на съветите, а от друга, ще намали броя на тяхните членове (около 10 – 12 души).
ВАК трябва да:
- пази документацията по проведените защити.
- издава дипломите въэ основа на решенията на научните съвети.
- разглежда допуснати формални нарушения на приетите правила за провеждане на дейността на научните съвети.
- организира преразглеждане на получените хабилитации по сега действащия Закон и онези, които не отговарят на новите нормални изисквания, трябва да бъдат отменени.