/Поглед.инфо/ Животът е това, което се случва. Бе прието на шести май да се чества Денят на храбростта и армията, но тъй като тези неща сега ги нямаме, нагъваме агнешко с бира по-скоро подтиквани от носталгията. Оставяме се на бляновете да ни упоят и отнесат по-далеч от света, който населяваме... Света, който опропастихме собственоръчно. За час или ден празниците ни помагат да позабравим овчедушието и вината за стореното. Толкова за прослувутата българска смелост.
А армията? Тя подкрепи преврата през 1989 година и след това се остави на политиците да й строшат гръбнака. Отмениха редовната военна служба, от единадесет бази на ВВС останаха на доизживяване две, нарязаха ракетите, продадоха танковете, разгониха офицерите и специалистите... Не може да се има капчица вяра на тези с лампазите, които оцеляха – освен да гледат строго изпод фуражките, на какво ли друго са способни индивидите, които са се клели да защитават отечеството, а после в едночасие станаха най-верни страстни дружки на бившите врагове? Те, враговете, са се доказали като такива от векове и имат неприятното качество да не ти мислят доброто, дори ако те канят на обучение в задморските академии.
Вероятно в момента служителите в охранителните фирми са по-добре екипирани и подготвени от войниците в Българската армия. Подписалите контракти с Министерството на отбраната стрелят от време на време, ако по линия на НАТО постъпят средства за организиране на учения.
Никога досега не сме били толкова беззащитни пред съседите, които открито се месят в нашата политика и икономика. Затова няма да е изненада, ако слухът, че за началник на военното ни разузнаване готвят кадър на ДПС, излезе верен.
На новината за готвената продажба на «Виваком» не бе обърнато голямо внимание, въпреки че подобна сделка се явява далеч не само икономическа. Дали е вярно, че телекомуникационният оператор в качеството си на частен наследник на БТК притежава и линиите за специалните връзки на военните и службите, отговарящи за сигурността на страната? Кой впоследствие ще получи контрола върху обмена на жизненоважна за нас информация?
Ние сега храним чужди войници, а не своите. С данъците си подкрепяме други държави. С непонятното решение за покупката на американските самолети ще помогнем на господарите да си построят завода, в който някога може да бъдат произведени неизпитваните още машини. Скъпите F-16 ще са без сериозно въоръжение и дали това не е така, защото се планира те да не защитават родното небе, а да пускат атомни бомби?
Армията вече не е защитник и гарант за националната сигурност, а бизнес проект, с който калпави униформени и цивилни опитват да припечелят.
Народността се крепи на вярата, историята, езика, икономиката и войската. Всичко това го потурчихме и поамерканчихме. Вероятно още не сме дорасли да имаме държава, щом продаваме националното богатство, събирано трошичка по трошичка от прадедите. Хулим близките нам, докато на чуждите се мазним, за да получим подаяние. И през ум не ни минава, че всъщност животът и държавата зависят от нас. Но пък е толкова удобно да си роб на пасмината, присвоила си властта от тридесет години – живуркаш в беззаконието, не се налага да проявяваш воля и да защитаваш чест. Затова на шести май е по-удачно да се празнува Денят на Овчаря – този, който ни готви за жертвени агнета.