/Поглед.инфо/ СЛЕД като една година страната се тресе, февруари изглежда първият спокоен месец.

Зад това стои структурата на квазидвуполюсния модел, който България започна да произвежда през 2013 г. - с много силни емоции, гневни изблици, даже със скарване между различни хора, с много резки и противоречащи си позиции на обществото "за" и "против" протестите и т.н. Тази помпа спря и имаме резултат.Преди да го анализирам обаче, искам само да посоча, че Орешарски прескочи зимата, личният му рейтинг расте и правителството никога не е било толкова силно, колкото след тази година на протести. Не че е много силно, но никога не е било толкова силно.

Какво все пак произведе тази поляризация? Произведе четири електората, при това много ясни:

  • Милион леви, разделени не поравно между АБВ и БСП
  • Милион десни, антикомунисти, мразещи БСП и ДПС, в лицето на ГЕРБ плюс Реформаторския блок
  • 300-400 хиляди за ДПС на национален вот
  • Горе-долу толкова с националистически вот, само че поделен между три формации - ВМРО, "Атака", НФСБ.

Това ще бъде положението в България дългосрочно. Това е суверенът, това е властта.

Разликата между първия въпрос - как е разделен суверенът, и втория въпрос - кой реално ще вземе кормилото, е всъщност цялата стратегия и тактика на партиите. Вече всички изхождат от това, факт, който не беше верен преди половин година. Тогава ГЕРБ се бореше да събори БСП от власт. Но сега ГЕРБ размишлява как би могла да дойде на власт. А това са много различни въпроси. Преди 6 месеца БСП гледаше да оцелее на всяка цена. Сега размишленията са как ще управляваме тази страна, която се е разделила на четири.

Тази карта дава следните решения от страна на отделните политически играчи. Да започнем с лявото. Реакцията на БСП към АБВ не е само въпрос на мъдрост, възпитание и тактическа зрялост, а и на проста сметка. БСП чака да види какво става с това АБВ на изборите. Ако АБВ се провали през май, това е едно кръвопускане, което ще мине и ще замине и те ще възстановят тези гласове. Ако обаче АБВ скочи бариерата, а това са 140-150 хиляди гласа условно, това е друг въпрос.

Става дума за потенциален партньор. И затова много се внимава не само в действията на Станишев и ръководството на БСП. Внимава се с инстинкта на самата партия, за която въпросът за властта е на първо място, а този за политиката е вторичен. "Нашите на власт" е формулата, която прави лидера на БСП силен.

"Аз съм този, който може да осигури нашите да са на власт" - това е лидерството в БСП. А всички въпросителни от сорта на "Ама как, те не водят лява политика..., плоският данък, са алибали. Тези хора се чувстват застрашени, когато тяхната партия не е на власт. Това е следствие от дългосрочни процеси по време на прехода. Затова лидерът, който осигури властта, е "уелкъм", а онзи, който не е успял да я осигури, е аут.

ГЕРБ е вторият сюжет. Електоралното съотношение на силите изключва възможността Борисов да събори БСП и да вземе властта. Няма да стане. И той осъзнава, че е изключено да управлява сам. Всички действия на Борисов произтичат от това, че за да може да се съюзява, той трябва да има съюзник, какъвто зад Реформаторския блок не се вижда. За да е Реформаторският блок съюзник, трябва да отстрани Цветанов, без да разруши партията си. Затова бавно, като един сапьор той отвинтва главата на г-н Цветанов ту напред, ту назад, хем да го отвинти, хем да не го. И не е въпросът в шегата, а в това, че той води принципно нова политика.

Третият участник всъщност е най-стабилната партия, която няма пред себе си проблема за качеството, а за количеството. Това е -ДПС. То както повечето български партии, е жертва на емиграцията, на изселването на български работници, много голяма част от които са в Турция. Затова едва ли могат да се надяват на цифри от порядъка на 500-600 хиляди, които доскоро имаха.

Единственият възможен съюзник на ДПС е БСП. В този смисъл ДПС, което винаги по време на прехода е стояло в центъра, сега е в ъгъла.

Националистите са разцепени на три основни потока, а тяхното количество - между 300 и 400 хиляди гласа, не позволява повече от две от тези формации да влязат. Тук имаме много важна особеност - лидерството в тези партии е крайно силно, крайно егоцентрично. Тази силовост на лидера е реална пречка, каквито и шахматни композиции да правят, за да се обединят. Затова, след като са три формации на триста хиляди, по-вероятният сценарий е да е никой. По-точно това може да е ВМРО вероятно с Бареков, но хипотетично.

Възможно е и двете партии да стигнат 140-150 хиляди гласа, каквато вероятно ще е бариерата. Така, ако не се случи катастрофа като тази Реформаторският блок да не влезе (ако се цепнат или при друг вид такъв скандал), получаваме изключително стабилна, типична за прехода структура на биполярност, макар и квазибиполярност. Което означава, че г-н Бареков много добре си е направил сметката, създавайки центристка формация, защото тя ще бъде в положение да раздава властта на едни евентуални парламентарни избори. Това би изисквало г-н Бареков заедно със своите съюзници - ВМРО и други малки, да събере 200 хиляди души подкрепа.

Мнозина днес питат възможна ли е голяма коалиция между ГЕРБ и БСП, които така биха изхвърлили малките от изборите. Преведен, въпросът е дали Борисов е готов да влезе в коалиция с БСП и ДПС. Категорично не - това ще е смъртта му. И на следващия ден от този милион ще останат 100 000 души.

Изключено е съглашателство между АБВ и ГЕРБ и между АБВ и БСП. Само си представете Първанов да казва: "Аз се договорих с ГЕРБ." Това би означавало неговата политическа смърт. Подобна ще е участта на Борисов, ако каже пред своите: "Аз се договорих със Станишев." Как ще стане тази работа?

А за предсрочен парламентарен вот може да се говори едва от 1 юни нататък. Но ако БСП, АБВ и ДПС имат 10 евродепутати заедно или 9 дори, какъв предсрочен вот?