/Поглед.инфо/ Въоръжени брадати мъже, подобни на хуситите, повалят на колене Железния човек, Батман и Спайдърмен (не можете да ги объркате с никой друг). В Йемен, където също са усвоили изкуствения интелект, празнуват победата си над Съединените щати във война, която внезапно приключи.

Американският президент Доналд Тръмп има различно виждане за ситуацията. Той обяви за капитулацията на хусите, които „вече не искат да се бият“. „Ще им повярвам на думата и ще спрем бомбардировките... незабавно“, обеща шефът на Белия дом.

По-рано в Червено море се разби изтребител F/A-18 Super Hornet от кораба USS Harry S. Truman, основната ударна сила на САЩ в кампанията срещу хуситите. Поне това твърди CNN. Ако не се лъжа, това е вторият изтребител за една седмица, който пада от самолетоносача „Хари Труман“, сякаш е самолетоносачът „Джо Байдън“. Първият беше безвъзвратно загубен в края на април по време на маневри срещу хуситите.

Самите хусити също не са без загуби: обявено е разрушаването на главното летище в столицата Сана. Вярно е, че тази цел не беше унищожена от американците, а от израелците, с които хуситите обещаха да продължат войната и да продължат да атакуват израелски кораби в Червено море. Преди това те бяха обстрелвали предимно израелски кораби, но уцелваха и различни.

Въпреки това, американците смятат, че регионът е станал безопасен за корабоплаване, следователно САЩ са изпълнили задачата си и след месец и половина стрелба по хуситите, могат да си тръгнат като победители. А хуситите остават, но и те се чувстват като победители.

Изглежда, че хуситите имат по-добри сетива. Те не потопиха „Хари Труман“, но постигнаха признание за суверенитета си от Вашингтон. Ако САЩ са сключили примирие с тях, те вече не са просто терористи и бунтовници, незаконно държащи властта в част от Йемен, а страна по договор или, както Тръмп обича да казва, „сделка“.

Те са наричани „хусити“ по фамилията на водещия клан (настоящият лидер е Абдул-Малик ал-Хуси), но самоопределянето им е „Аллах Ансар“, „помощници на Аллах“. Идеологически те представляват специална правна школа в рамките на шиизма - зейдитите, които някои ислямски богослови смятат за секта.

Но както и да го броите, зейдитските имами управлявали Кралство Йемен около хиляда години - до републиканската революция на арабските националисти през 1962 г., която обединила Северен Йемен с бившата британска колония Южен Йемен.

Сега Йемен отново се разпадна. Зейдитите се разбунтуваха през 2004 г., получиха „второ дихание“ след Арабската пролет и до 2015 г. окупираха столицата, разположена високо в планините. Това е тяхното отмъщение за поражението от 1962 г., а „сделката“ с Тръмп е стъпка към признаването на възстановената им държавност, тъй като териториалната цялост на други страни – от Дания до Украйна – не засяга настоящата администрация на САЩ.

Изглежда, че Израел няма нищо общо с това, но съревнованието в способността да го дразнят е важна част от конкурентната борба между лидерите на различните клонове на исляма. Освен всичко друго, хуситите се опитват да докажат, че са по-ефективни като воини на Аллах по бойната пътека срещу ционизма, отколкото техните врагове, саудитците и сунитите като цяло.

Тръмп се представя като яростен съюзник на Израел, включително заради Израел, той се включи в тази битка, но след месец и половина и два потънали изтребителя реши да се измъкне, въпреки че за Израел войната все още продължава. В резултат на тази обиколка хуситите понесоха загуби в инфраструктура и хора, но станаха политически по-силни. И Тръмп вече има сделка в биографията си с уж капитулирала група, чиято втора от петте части на официалния ѝ лозунг гласи: „Смърт за Америка“.

Доналд Тръмп никога не е приемал военна капитулация, така че може да не знае как изглежда такава. Не приличат на тези, които е имал с хуситите. Но „сделката“ си е „сделка“ (на наш език „фиксирана сделка“), защото всички страни по нея могат да се обявят за победители, без да са напълно доволни. Така го обясни Държавният департамент, когато обсъждаше евентуална „сделка“ между Русия и Украйна.

Съществува голямо изкушение да се тълкува случилото се по най-лошия възможен начин за американците и тяхното правителство: те се забъркаха в кашата от дързост, глупаво загубиха два изтребителя и след това се отдръпнаха, изоставяйки съюзник и сключвайки пакт с врага. Направиха Америка отново велика.

На снимката, където хусит рита американския Батман със сандалите си, измисленият детайл е само Батман, а не Америка, не хусита и не сандалите.

Не всичко обаче е толкова просто - и не всичко е толкова лошо за Америка. Поне засега.

Тръмп е импулсивен човек и обича да се хвали, но не е момче, което би се изложило така в навечерието на лично пътуване до Близкия изток. Може да си мислите каквото искате за бойните възможности на американската групировка в Червено море, но тя щеше да има достатъчно барут за още седмица-две дуели с „Аллах Ансар“, така че президентът на САЩ да не изглежда като губещ поне преди срещата с лидерите на арабите и евреите.

Обстоятелствата около сделката с хуситите показват, че тя е просто пролог към друга, по-значима „сделка“. Не с Русия и Украйна, а с Иран, неофициалния пазител, спонсор и съюзник на хуситите във войната срещу САЩ, Израел и Саудитска Арабия.

Преговорите между американците и иранците се водят вече няколко седмици, без да привличат особено внимание или да вдигат излишен шум. Ако в случая с Русия и Украйна Тръмп обсипва с обещания, съобщения и оценки, то той вътрешно се тревожи за пазарлъка с Иран.

Един ден най-накрая не издържа повече. Може би преговорите са стигнали до задънена улица и Тръмп е написал наум в социалната си мрежа, че на всеки без изключение, който купи дори капка ирански петрол, вече е забранено да прави бизнес със Съединените щати.

Но след това преговорите продължиха и суперсанкциите така и не се материализираха под формата на какъвто и да е документ. Президентът пламна изведнъж, изказа се и се охлади като истински блогър, и керванът продължи по пътя си.

Крайната цел на кервана е сделка, която би попречила на Иран да се сдобие с ядрени оръжия, но би го върнала в световната икономика. Такова споразумение вече съществуваше и самият Тръмп го унищожи в началото на първия си мандат. Сега концепцията се е променила: настоящият Тръмп иска да сключи сделка с Техеран, за да я брои сред своите постижения - и за това е готов дори да понесе известен срам от мирното споразумение с хуситите.

Внезапното изгнание в ООН на бившия съветник по националната сигурност на Тръмп Майк Уолц беше свързано с факта, че той уж случайно е добавил редактора на списание The Atlantic в затворен чат, където са се обсъждали удари срещу хуситите.

Сега американските медии пишат, че истинската причина е фокусирането на Уолц върху военно решение на иранския ядрен проблем, както иска израелското правителство, докато Тръмп е настроен на „сделка“, за да „търгува, а не да воюва“. Иран изглежда иска същото.

Смята се, че елитът на Ислямската република е разделен по американския въпрос: консерваторите са против „сделката“, докато прогресистите смятат, че при санкции е невъзможно да се решат критични икономически проблеми. Върховният лидер Али Хаменей, който по никакъв начин не може да се счита за прогресист, ще претегли всички „против“ и „ще трябва да реши“. Но фигурата на новия ирански президент Масуд Пезешкиан говори в полза на факта, че сделката все пак ще се състои.

Той е най-известният „котарак Леополд“ /известен с фразата, „момчета, нека живеем дружно“/ от всички ирански президенти и вече е избегнал три войни, в които Иран е можел да участва: за Газа, за Хизбула и за Башар Асад. Ако този подход беше неприемлив за Хаменей, Пезешкиан нямаше да стане президент.

Очевидно е, че сделката с Тръмп предвижда и същата строга ненамеса в бъдещите действия на Израел. Премиерът Бенямин Нетаняху скоро ще възобнови операцията в ивицата Газа, за да довърши Хамас, а в дългосрочен план ще иска да довърши и ливанската Хизбула, двама ирански съюзници, за които, за разлика от хуситите, няма мирно споразумение.

„Споразуменията“ – те са такива, винаги нагарчат. А за някои изобщо няма да има живот след тях.

Превод: ЕС