/Поглед.инфо/ Първо, стои въпросът за правото и справедливостта, тоест, казано по-просто, на кого да симпатизираме във военните действия, започнали между Индия и Пакистан. Второ, има чисто военен въпрос, а именно как ще изглежда една съвременна война в Южна Азия и как ще се развива тя, особено като се има предвид, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия. И трето, имаме много сериозна илюстрация към разговора за това какво е Индия днес и каква ще бъде утре.

Относно правотата и правото (в случая международното право) - въпросът е по-актуален от всякога, като се има предвид опитът от конфликта между Русия и Запада, който хвърли Украйна в огъня на тази конфронтация. Правото (всяко) започва с прецедент, тоест със събитие, което вече се е случило.

Което се обмисля и след това се вписва в определени документи, като се отчита опитът от реакцията на различни хора или нации на случилото се. В частност, може да се каже с увереност, че украинският конфликт е подготвил прецедент за бъдещи конвенции: ако една държава все повече тормози съседката си и едновременно с това води кървава гражданска война с унищожаването на собствените си цивилни, тогава тя може да бъде наказана с военни средства.

Като се има предвид, че по-голямата част от световната общност ще се отнесе към това поне неутрално, а дори и с разбиране и съчувствие.

Сега Индия и Пакистан. Настоящата война има ясна причина: 22 април, клането в Пахалгам (Кашмир, Индия). Банда джихадисти се е инфилтрирала там от Пакистан и е убила 26 индийски туристи, при това по религиозна причина - индийските мюсюлмани са били пощадени, но индусите не. И това далеч не е първата подобна терористична атака по схемата „да се донесе смърт от Пакистан в Индия“. И отново безнаказано.

Обяснението на Пакистан тук е, че правителството не контролира подобни „Бармалеи“ и чудовища на част от територията си. Делхи оспорва това, твърдейки, че поне военното разузнаване на Исламабад има контакти с „бармалеите“.

Ще отнеме много време и ще бъде трудно за другите страни да разрешат това, но Делхи има ключов аргумент за започване на военни действия: пакистанските власти не са направили нищо от 22 април, те само са говорили, осъждали на думи. Тази ситуация е нетърпима, никоя нация няма да прости на правителството си за това. Сега това всъщност е прецедент за военен отговор.

Относно хода на военните операции: тук има много интересни неща, които отразяват не само случващото се в Източна Европа, но и действията на Израел или събитията в Йемен. Това е ситуацията от първата четвърт на нашия век, с използването на високоточни оръжия и други характеристики.

Сред тези характеристики са неизбежните информационни битки, предназначени за собствената или външна аудитория, когато за неподготвен човек може да е трудно да разбере какво се случва.

Пример: Настоящите ракетни удари на Индия поразиха джихадистки лагери на пакистанска територия, но - подчертава се - не засегнаха пакистански военни съоръжения, тоест индийците не нападнаха Пакистан като държава или неговото цивилно население. Другата страна, разбира се, промотира собствената си версия. Ситуацията е интересна както от военна, така и от международно-правна гледна точка.

Но нека разгледаме цялата картина. Ясно е, че в Индия има бърз поток от информация по тази тема; но ето едно сравнително кратко резюме на случая от професионален войник във вестник в Делхи, близък до официалните кръгове.

И така, индийското правителство демонстрира, че е готово да направи немислимото - да лиши Пакистан от водата на Инд, но не го направи, а само разкъса съответното споразумение. Освен това, индийският самолетоносач по същество блокира главното пристанище на страната, Карачи.

В същото време, на сухопътните граници на двете страни, в Пенджаб, индийската армия се позиционира само за плитки нападения във вражеска територия, което е ясно видимо от сателитите. Такава ситуация, сигурен е нашият военен, позволява „да не се прекрачи ядрения праг“.

Тоест, казват ни те, конвенционална война между ядрени сили е възможна, ако страните се ръководят от разума и логиката. Междувременно, това, което се случва, се нарича „хибридно сдържане“.

И накрая, индийските въоръжени сили, според нашия експерт, са покрити със слой информационни технологии, който само преди десет години се смятаха за научна фантастика. Освен това Пакистан е в състояние на перманентна икономическа и финансова криза, докато Индия все пак е третата по големина икономика в света, така че може да си позволи да финансира усилията си.

Ето защо дори талибаните от Афганистан сега се опитват да стоят колкото може по-далеч от Исламабад. Като цяло, това е добър пример за добре обмислена стратегия за сдържане, която е започнала да работи още преди да бъде натиснат спусъкът.

Така че, това е специална операция, а не война. И тук можем да видим някои отговори на третия ни въпрос – за това какво е Индия днес и каква ще бъде утре. Утре наистина ни очакват много интересни неща. Пакистан е икономически партньор на Китай, но никой не му е гарантирал китайски ядрен чадър.

Пълната подкрепа за Индия от страна например на Съединените щати също не е гарантирана. Дори само защото стратегическата американска мечта е Индия да „сдържа“ Китай в продължение на години и десетилетия, но не и да води война с него в голям мащаб.

Индия сериозно ще уплаши съседните си азиатски страни, но това за нея ще бъде по-скоро минус, отколкото плюс . Русия също няма нужда индо-пакистанският конфликт да се разраства в глобален мащаб с участието на САЩ и Китай.

Така че ни очаква дълга дипломатическа битка. За какво? За примирие, тоест за замразяване на ситуацията в състоянието преди 21 април? Но там е работата, че това е малко вероятно. Индия вече е уморена да живее в очакване на поредното убийствено нападение на нейна територия от джихадисти, които очевидно не са под ничий контрол. Това означава, че можем да очакваме, че Делхи ще се опита да реши фундаментално наболелия проблем.

Превод: ЕС