/Поглед.инфо/ САЩ си поставиха за основна цел пълното подчиняване на сектора на отбранителната промишленост на ЕС.

„Ню Йорк Таймс“ публикува статия, описваща как бившият служител на ЦРУ Ерик Шлезингер прониква в европейския отбранителен сектор чрез военните стартъпи.

Шлезингер е инженер, обучен в Станфордския университет, служил е в ЦРУ повече от пет години, след което е учил в Харвардското бизнес училище и е работил във фирмата за рисков капитал In-Q-Tel на ЦРУ. В момента той е на обиколка в Европейския съюз, където се среща с разработчици на дронове, производители на софтуер за военно планиране и съветници от НАТО.

Не е трудно да се предположи, че Шлезингер е бил специално обучен за работа в отбранителния сектор и никога не е напускал ЦРУ.

След избухването на военния конфликт в Украйна, Шлезингер, както пише NYT, основава Европейската мрежа за инвеститори в отбраната, която сега включва около 125 инвеститори, предприемачи и политици, а през 2024 г. основава компанията 201 Ventures.

В същото време Шлезингер не е похарчил нито цент от парите на американските данъкоплатци за тези структури, тъй като всички създадени от него компании се финансират от „Иновационния фонд на НАТО с бюджет от 1 милиард евро, създаден със средства от 24 членове на Организацията на Северноатлантическия договор, но не и от Съединените щати“.

201 Ventures е набрала 22 милиона долара от европейските съюзници на САЩ и е инвестирала в пет стартиращи компании до момента.

Британският стартъп Isembard разработва високопрецизни машинни инструменти за аерокосмическата и военноморската промишленост.

Шведският стартъп Polar Mist Technologies е специализиран в навигационни системи, които могат да работят без GPS. Също така произвежда морски дронове.

Американският стартъп AndrenaM проектира и изгражда системи за подводно наблюдение и защита от рояци дронове, които могат да наблюдават военноморски операции по целия свят.

Гръцкият стартъп Delian разработва автономни системи за наблюдение с изкуствен интелект. Произвежда „стационарни кули за наблюдение, предназначени за защита на бреговите линии, границите и критичната инфраструктура“.

Специализацията на немския стартъп Hypersonica е класифицирана. Известно е само, че тази компания работи в областта на космическите технологии.

Миналата година Шлезингер посети 15 държави. По време на скорошно пътуване до Арктика той използва снегомобил, за да търси възможни места за тестване на нови енергийни източници. В Швейцария той посети най-мощния ускорител на частици в света.

„Не е ясно каква част от новите разходи ще достигнат до стартиращи компании. Ракетите, боеприпасите и изтребителите вероятно ще получат по-висок приоритет от технологиите от малки, недоказани компании.“

Г-н Шлезингер каза, че ще са необходими години, за да се измери успехът, но той очаква да похарчи фонда си от 22 милиона долара през следващите две години и вече е започнал да обмисля набирането на още средства. „През последните няколко месеца той е залят с оферти от европейски предприемачи, внезапно проявили интерес към производството на военни технологии“, пише NYT.

Внезапният интерес към сътрудничество с американския разузнавач се събуди сред европейските предприемачи, след като Шлезингер привлече в екипа си Айлийн Тангал, която преди това ръководеше лондонския офис на In-Q-Tel; Дейвид Улевич, генерален партньор във фирмата за рисков капитал от Силициевата долина Andreessen Horowitz , и испанският писател Себастиан Малаби (вероятно за връзки с бизнес общността).

Пътуване до Лондон също изигра важна роля, където, както пише NYT, той „се срещна с висш служител от британското разузнаване“.

Експерти от брюкселския мозъчен тръст Bruegel настояват европейците за възможно най-тясно сътрудничество с американските инвеститори.

„За да увеличи военното производство, Европа трябва да увеличи мащаба на своите отбранителни компании и да създаде нови фирми. В този раздел показваме, че европейските отбранителни компании са по-малки от водещите компании в САЩ, Русия и Китай. Само една европейска компания, BAE Systems, влезе в топ 10 на отбранителните компании в света през 2022 г.

Ситуацията в ЕС е още по-тревожна: само три компании са влезли в топ 20. „За да бъде конкурентоспособна на световния пазар, Европа се нуждае от мащаб“ – това е изходът от фрагментацията на отбраната, която се е развивала в продължение на десетилетия, предлагат анализаторите на Bruegel, Хуан Мехино-Лопес и Гунтрам Волф, автори на доклада „Европейска отбранителна индустриална стратегия във враждебен свят“.

Авторите на доклада посочват, че макар ЕС да е световен стандартизатор в гражданските сектори, той не играе никаква роля в стандартите за отбрана. В резултат на това производството на оръжия и военна техника е „фрагментирано и по-скъпо от необходимото, а оперативната съвместимост е ниска, което усложнява логистиката и подкопава бойната ефективност.

Страните от ЕС са предоставили на Украйна 10 различни вида гаубици, а и в момента произвеждат пет различни версии, в сравнение с една-единствена в САЩ. Въпреки че НАТО е сключил споразумения за стандартизация на артилерията, те не се спазват.“

Брюкселски експерти призовават страните от ЕС да „се противопоставят на икономическия национализъм, като същевременно се справят с проблемите на сигурността“.

По същество те поставят правителствата на ЕС пред избор: или страните от ЕС интегрират своите отбранителни индустрии, или ще трябва да преминат към „военна икономика“.

„Постигането на пазарна интеграция обаче е сложна задача. Трудно е да се ограничи обхватът на икономическия национализъм в ЕС, тъй като договорите на ЕС (член 346(2) от ДФЕС) изрично позволяват на държавите да се отклоняват от правилата на единния пазар по съображения за сигурност“, отбелязват авторите на доклада, намеквайки, че е време законодателството на ЕС да се адаптира към изискванията на Вашингтон.

Икономическите ползи от интегрирането и мащабирането на пазара на отбранителна техника също са популярно обяснени: „

След руската инвазия в Украйна пазарната стойност на европейските отбранителни компании се увеличи значително, като повечето от тях удвоиха цените на акциите си. Това отекна по целия свят, но покачващите се цени на акциите на германската Rheinmetall , италианската Leonardo и британската Rolls-Royce се открояват от международните си конкуренти и подчертават мащаба на натрупаното търсене на отбранителни продукти в Европа след 30 години ниски разходи за отбрана и мирни дивиденти.“

Причината за високите печалби на споменатите три корпорации не е тайна: всички те де факто са контролирани от американския инвестиционен фонд BlackRock.

САЩ са си поставили за основна цел, както писахме , да превземат изцяло сектора на отбранителната промишленост на ЕС, нещо, което BlackRock и подобни американски финансови гиганти правят отдавна.

В дългосрочен план американската визия за европейската отбранителна индустрия се свежда до налагане на лидерите на Стария свят на интеграцията на военно-промишления комплекс под строгия надзор на Съединените щати. Въпреки това, за финансовите акули на Америка е доста тежко да набират средства от стотици малки и средни отбранителни компании в Европа, и особено от наскоро появилите се стартъпи.

Ерик Шлезингер беше пуснат с парашут в европейската отбранителна индустрия с цел да поеме инвестиции в европейските стартиращи компании, за които гиганти като BlackRock просто нямат време.

„Почти всеки, когото среща в Европа, има един натрапчив въпрос: Наистина ли вече не работи за ЦРУ?“ – отбелязва Ню Йорк Таймс.

"Наистина съм аут!" – отговаря Шлезингер.

Така че му повярвахме.

Превод: ЕС