/Поглед.инфо/ В проекта за Закон за българското училище на ГЕРБ има много неясноти и спорни моменти. Ще разгледам два конкретни проблема, заплашващи образованието, като система.

Нека не вадим очи, докато изписваме вежди!

И двата проблема са съвсем конкретни. Могат да изглеждат дреболии, но имат изключително значение за общата работа и функциониране на училищната система. Това са камъчетата, които могат да обърнат колата в канавката…

ПЪРВО,

Броят учебници по един предмет в даден клас.

Сега са до 3 учебника по един предмет.

Проектът на ГЕРБ предлага да се премахне ограничението и да е възможно да има много различни учебници по един предмет – при това от различни колективи, с различни тематични и проблемни акценти.

Могат и да са 10 учебника, или 20 учебника.

Е, представете си един учител седи през лятото, с 10-те учебника по своя предмет, чете ги внимателно и си избира най-добрия… После го предлага на родители и ученици…

Звучи невероятно.

Какво ще стане на практика?

Едни агенти на издателства ще обикалят отделните учители, ще ги подканят с подаръци, а може и с пари, и ще ги принуждават да „избират” точно техния учебник… Имате ли съмнение, че в 90% от случаите учителите точно така ще „избират”?

Това е корупция. Система, която насила корумпира учителите. Държавата сама ще си корумпира учителите…

И после ще искате качество на образованието, морален пример от учителите, респект от учениците към тези учители…

Няма да стане. Така не може да стане…

Нашето предложение е обратното. Да се върнем към ЕДИН учебник по всеки предмет за даден клас:

  • внимателно обмислен;

  • написан от наистина компетентни автори;

  • отговарящ на стандарт за съдържание

Само така може да се предпазим от корупционни практики при учителите, и заедно с това да се повиши самото качество на учебниците.

Освен това, само така самото Министерство ще поеме отговорност за съдържанието на учебниците.

Сега текат много скандали за съдържанието на някои от учебниците – по история и литература. Отговорността се прехвърля към автори и издателства.

Мисля, че отговорността трябва да е единствено и само на Министерството. А това може да стане, само с въвеждането на един учебник.

Тук има само една опасност.

Тя е рискът от монополна злоупотреба с авторството на учебници. От професори и учители – феодали, в съответните катедри, в професионалните общности. Или от автори, които са посочени от управляващата партия, това пък е партиен феодализъм.

Това е реален риск, но има и чудесно лекарство при демокрацията. Това е реалната публичност – (1) ясни критерии и открит начин за избиране на авторите; (2) професионално обсъждане на различни авторски варианти; (3) гражданско обсъждане.

Така този риск може да бъде неутрализиран в голяма степен.

Предложението ни е ясно: 1 учебник, по 1 предмет, за даден клас…

ВТОРОто важно нещо:

В проекта има идея широко да се разтвори възможността за индивидуално ДОМАШНО обучение – при желание от родителите.

Не само за деца с увреждания и специални потребности.

При такива деца, при желание на родителите, няма проблем. Домашното обучение ще е една подходяща гъвкава форма за тях.

Още повече, ако в това обучение родителите и тези деца получат помощ от Ресурсните центрове – които не само не бива да се смачкват, а е нужно да продължи тяхното развитие и модернизиране.

Проблемът е, ако вратата се отвори за всички родители.

Сега има такава мода – техният индивидуализъм ги кара да избират да задържат децата си затворени у дома.

  • Уж, за да им дадат високо качествено, дори аристократично образование.

  • Но може би с идеята купените учители да им подарят оценките, без усилие и труд от самите деца.

Такива родители не оценяват факта, че ходенето на училище е възпитаване в обществен ред и колективизъм, в споделяне с другите, в развиване на социална чувствителност у децата.

Колеги, нека и тук помислим разумно.

Нека не даваме възможност, нека не стимулираме такова вредно атомизиране… Да не стимулираме такава анти-социалност …

Има и друг вариант:

Малко село или град. Не достигат ученици за училището. То е пред закриване на паралелки…

Три семейства си изтеглят децата за домашно обучение… Правят си малък кооператив, наемат си учители, децата им учат пак в затворена и изкуствена среда…

Но освен това бройката в училището става съвсем недостатъчна… И се закриват паралелки, после цели училища… Целият квартал или село губи тази институция, върви към примитивност, мигрирането навън се усилва…

Сами виждате, че това е лош вариант. Вече не само за конкретните деца. Но и за селището, за общата социална среда…

Можем да погледнем още по-надалеч:

Ако този процес на отделяне на много от децата за домашно обучение стане масов, то ще стане така, че в много селища държавните училища ще бъдат само за гето общности и за много бедни хора. А всички заможни деца ще учат индивидуално у дома си, или в малки частни кооперативи, или в по-големи части училища. Това ли искате?

Това би било още по-рязко и по-жестоко поляризиране, това ще е скъсване на връзката между бедните и заможните хора… Това е обратното на принципите на европейското образование…

Накрая, работата ще се докара до там родителите, предпочели домашното обучение, да искат от държавата тя да им плаща, че те са избрали да обучават децата в дома си… Сегашният спорен казус за държавно финансиране на частните училища, но качен на квадрат…

Хем не си пускаш детето на училище,

хем не се доверяваш на държавата,

хем искаш пари от нея…

Още веднъж призовавам: Не е добре да се отваря толкова широко вратата за домашно обучение. Нека тази възможност се даде само за ограничен брой случаи, само за деца със специални потребности…